От 10-та лекция за нов живот

8 януари 2012 г.

На основата на статии на Баал Сулам „Предисловие към книгата Зоар“

Мъчително съзряване

Поглеждайки към себе си, виждаме, че приличаме на развалени плодове. Не живеем много добре. Нашите качества, навици, характери не са много удобни за живота. Не сме доволни един от друг и от себе си.

Тази ситуация може да се сравни с незряла ябълка на клонка – малка, сбръчкана, кисела и лошо миришеща. Въпреки всичко тя постепенно расте и съзрява. Невеж човек не би видял полза от целия този процес: наистина, защо негоден плод да попива минералите, витамините, водата, кислорода? И чак в послединя момент ябълката „изведнъж“ почервенява, излъчва приятен аромат и сякаш направо сияе с налятите си страни. Сега, узряла, тя изглежда напълно различна в сравнение с промеждутъчните стадии на зреене.

Може би в такъв случай и ние се развиваме по аналогичен начин? Може би, просто не може да го видим, защото завършваме живота си, без да дочакаме „зрелостта си“, при което всеки ще бъде мъдър, прекрасен, благороден – накратко, добър човек. Може би, за разлика от ябълката или животното, се развиваме от поколение на поколение, като всяко ново е по-високо, по-прогресивно от предишното. Следователно, е невъзможно да вместим този процес в рамките на отделен частен живот. Очевидно, цялото ни развитие през хилядолетията е подобно на живота на един човек, развиващ се непрекъснато. И така изглежда, че накрая ще достигнем едно прекрасно, „зряло“, състояние.

Очевидно това е схемата, по която върви развитието ни, и затова е казано, че не си струва да се показва на глупака все още не довършената работа. Защото умният се отличава от глупака с това, че предварително вижда „новородения“ – знае какъв ще бъде краят, и може да оправдае процеса, през който минаваме. Обаче не виждаме финала, и затова ни е трудно да оправдаваме текущите състояния. Наистина пътят ни е много тъжен и тежък, защото вървим напред само под ударите на бедите, проблемите и собствените грешки. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Въпреки че трябва да проучим самите себе си, да се измененим и поправим – това все още не е всичко, защото природата ни издига на следващата степен. Тя иска да ни изведе от състоянието на малки, ирационални, вечно дълбаещи животни, унищожаващи своите семейства и отношения, и попадащи в глуха линия след всички опити да изградят по- добър живот за себе си.

Точно поради пълното разрушение и падение, растящото безпокойство в света, отчаянието, можем да започнем да се издигаме, за да посрещнем новия свят. На всеки е ясно, дори чисто психологически, че ако погледнем на всичко през очите на любовта, на съучастието, с чувството, че целият свят ми принадлежи, като предана, грижовна майка, ако чувствам, че се намирам вътре във всеки, това ще ми даде различен поглед на света.

От това е ясно, че за човек светът започва да изглежда съвсем друг. Той получава интегрално зрение, сякаш гледа на живота през нови очила. И сега вижда, че в света работи само един метод, една сила – на цялостната система. Той разбира, че всички са свързани помежду си и се допълват взаимно. И цялата природа – неживият, растителният, животинският свят и хората – внезапно му се разкриват като единна система. Той открива всички видове връзки, които съществуват в природата.

Първо, при егоистичния мироглед му изглеждаше, че всички са отделени един от друг и няма за какво да се притесняваш, ако развалиш нещо. Желаейки да се възползва от едно място, той не се страхува да навреди на друго място. Основното за него е да се справи добре там, където той самият се намира.

Но сега, с новите си интегрални очила, той вижда, че тези места са свързани едно с друго и не може да действа във вреда на друг. Именно затова сега се намираме в криза, защото мислим, че трябва да изградим един добър живот само около себе си, а всичко останало може да почака.

Липсата на интегрално зрение днес не ни позволява да въведем порядък в нищо. Не знаем как да подходим нито към финансовите системи, икономиката, технологиите, екологията, семейството, възпитанието на децата. И всичко това поради интегралната слепота.

Но изграждайки нови интегрални отношения в семейството, чрез тях можем да разберем как да подобрим света. Тъй като ще видим как всичко е свързано едно с друго и ще получим инструмент за възприятие на новия свят.

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84567]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма да стигнем до нищо добро, организирайки разследването на взаимните си престъпления, защото ние не можем да разбием и по никакъв начин да променим своята природа. Вече знаем, че естествените качества, които са ни дадени по рождение, така и ще си останат с нас, всички наши вродени и придобити наклоности. Какъвто си бил, такъв и ще си останеш. Така че нека да спрем тази борба с вятърните мелници и да не бъдем Дон Кихотовци.

Не е възможно нищо да се направи с човешката природа – можем само да научим защо и с каква цел сме създадени такива ужасни егоисти, най-жестоките от всички животни и зверове. С всички наши неограничени възможности, разум, усещане за минало, настояще и бъдеще, с техниката и висшите технологии, изведнъж се оказваме в свят, в който сме абсолютно недееспособни, само защото егото ни не позволява да се съединим правилно един с друг.

Но нека този егоизъм да се разкрие с всички лоши качества, които има. Ние трябва да се погрижим единствено да построим връзка над него. Тази връзка, която се издига над него,  се и нарича любов.

Ако не разкриваме злото между нас – няма любов! Трябва да се научим на това. А това, което днес наричаме любов – може да се счита за симпатия, някакво взаимно влечение под влияние на хормоните. То не е зрялото чувство, което човек развива по отношение на другия, независимо от това, че вижда всички чужди и свои недостатъци.

Противоположната страна ми се вижда надарена с недостатъци, и това е направено умишлено. Благодарение на това, у нас започва да възниква особено отношение към природата. Кой всъщност ми дава всички тези упражнения? Не е жена ми, а самата природа, която след всичко, обхващащо процеса на еволюцията, формирала неживия, растителния, животинския свят и човека, в крайна сметка развива в човек този огромен егоизъм.

И всичко това, за да го накара да продължи процеса на развитие. Сега той трябва да преодолее своя егоизъм, да покрие всички тези престъпления и за сметка на новите свойства, които в момента изгражда в себе си, да постигне ново отношение, ново виждане, визия за един нов свят.

Тоест нашата цел не е просто да изградим добри отношения в семейството, да направим живота си безоблачен и да преустроим обществото по нов начин, че всичко да е добро. Благодарение на този метод, позволяващ ми да покрия своето его, получавам специална сила, която се нарича любов: достигайки връзка, комуникация, съединение с целия останал свят. По този начин светът започва да ми принадлежи!

Става така, че за сметка на това, получавам сила, мъдрост, мощ от целия свят – тъй като се съединявам с него. Благодарение на любовта си, се сливам в едно цяло с външния свят. Преди това винаги съм се намирал в конфронтация с него, в борба. А сега съм негов съюзник и по този начин сякаш завоювам целия свят!

Сега започвам да разбирам, че и по-рано съм се стремил да завоювам света, но това е глупаво. Надявал съм се да го огъна под себе си. И преди всичко, се убедих, че това не е възможно, захвърлих опитите си и съм в отчаяние. Но сега виждам, че съм действал като малко, наивно дете. Тъй като светът може да бъде завладян само с любов!

Ако се издигам с любов над всички престъпления, отхвърляне, над своите вътрешни подбуди и несъгласия, и въпреки всичко това, се съединявам с партньора си, то именно по такъв път се уча как да го управлявам, как да го покоря, да живея с него и да властвам над него, но не със сила, а със своята любов. Но има ли значение, ако благодарение на това светът става мой!

От 31-а беседа за новия живот, 11.07.2012

[84477]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

От Твореца получаваме само осъзнаването на злото, защото Той е създал единствено получаващото желание. А светлината, т.е. средствата, които ще помогнат да се поправи ситуацията, трябва да търсим от обкръжението.

Смисълът тук е в следното: активното действие от страна на Твореца се състои в това да ни даде осъзнаване на злото, а активното действие от страна на творението се състои в това, осъзнавайки злото, да помоли за поправяне. Така и работим.

Нищо не ми е необходимо от Твореца – нека само да ми разкрие, че се намирам в злото. Но само в същинското, “качествено” зло – трябва да разбера, че съм лишен от отдаване и да почувствам, че ми е зле от това. Всичко останало ще тръгне от само себе си: разбира се, ще изтичам за помощ, ще викам, ще моля и искам, докато не Го заставя да ме поправи.

И тъй, задачата на Твореца е да ми разкрие злото, а моята задача е да поискам от Него да обърне злото в добро.

Въпрос: Как да увелича силата на молбата ми към Твореца?

Отговор: Силата й зависи от това, доколко ми е зле в егоистичните свойства. Всичко следва само от усещането, разумът тук е безполезен. И затова трябва да прехвърля ситуацията в чувство: зле ми е от това, че се намирам в егоистично желание.

Например, срам ме е пред околните, които ме гледат с нескрито презрение. Просто не мога да не се замисля: “Как ще бъде по-нататък? Аз и утре трябва да се срещам с тях.” По такъв начин, когато ми е зле, търся изход.

Ето, ако ми бе хубаво и пред никого не ме бе срам, не бих могъл да пристъпя към поправяне. Егоизмът е напълно удовлетворен, и някой си там да говори, не го трогва. Думите сами по себе си са безсилни – трябва да ги прехвърля на това вътрешно ниво, където ще предизвикат отзвук, за да ми стане зле наистина от това, как се отнасят към мен. Въздействието на обкръжението трябва да преобладава над собствената ми сила за самоубеждаване.

Казано накратко, трябва да усетя срам. Той ще ме доведе до съкращаване, към молба и към всичко, което ще следва по-нататък.

Въпрос: Как да усилим този срам?

Отговор: Чрез силата на мисълта.

Въпрос: Как да се усили мисълта?

Отговор: С постоянство, упоритост в нейното прилагане.

Въпрос: Как да се повиши упоритостта?

Отговор: Помоли другарите да ти помагат да си припомняш това и да дават осъзнаване на важността.

Въпрос: Какво, ако забравя да ги попитам?

Отговор: Предварително напиши мейл, за да те подкрепят.

Въпрос: Ще забравя, че трябва да напиша мейл.

Отговор: Няма такова нещо да не са предоставили шанс на човека, да не са протегнали “крайчеца” на нишката. Винаги от нещо може и трябва да започне твоя път.

От урок по “Предговор към книга Зоар”, 30.07.2012

[84266]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се устремим към единство и постоянно да „бъдем“ в тази точка, докато не добием своето, докато не почувстваме духовния свят, който се разкрива в обединението, съгласно закона за подобие по свойства.

Ден след ден разкриваме нови подробности, нови щрихи по пътя. Много явления се проявяват в резултат на натиск. Така че, ние трбва да „натиснем“ в определена степен – и тогава ще ни се разкрие светлината, затворена вътре.

Въпрос: Що за натиск е това?

Отговор: Натискът е търсене, както е казано: „В нощта на леглото си потърсих Онзи, когото обича душата ми.“ Лежа в мрак – с други думи, всички части на духовния ми Парцуф са на едно ниво и аз съм лишен от светлина, лишен от разбиране. Въпреки това, аз търся: Кой ми изпраща тези състояния? Защо? Какво иска от мен? Как да се свържа с Него? И тогава Той се разкрива.

Въпрос: Но къде тук е натискът, налягането? Това търсене е приятно приключение…

Отговор: Ако не усещаме натиск – е лошо. Поръчителството трябва да го осигури за всички. Това изисква вътрешен „натиск“, неизбежен, неотклонен въпрос: „Ще бъдем ли в състояние да достигнем целта или не?“

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 31.07.2012

[84368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.48:Превъзходството на светлината Нешама над светлината Руах съответства на разликата на животинското ниво от растителното и неживото в материалния свят.

В духовното всяко  изменение обхваща всичко. В нашия свят, се изменят отделни детайли и не наблюдаваме всички последици, при които всяко конкретно изменение води до потръпване  в цялата система. Ние не чувстваме, не осъзнаваме това, макар че, ефектът на пеперудата немеква за нещо подобно. От друга страна, ако си в духовното, чувстваш как и най-малкото изменение се отразява на цялата система от началото към края и от края към началото.

Такава е природата на аналоговите системи. При цифровите системи, измененията са с прекъсване, пулсирайки с отделни тактове, един след друг. Е, в аналоговата система те обхващат едновременно всички части.

Така че, животинското ниво е различно от предишните по това, че може да служи на другите свободно, независимо от себе си. Така се проявява неговата преданост: той не зависи от себе си и усеща другите – всеки един от тях, „без каквато и да е зависимост от працуфа като цяло“. По този начин животинското ниво е свободно да прави отдаване – тъй като в това отдаване, желанието за получаване не го ограничава в нищо.

Ние оценяваме всички стъпала само по това, доколко те могат да седят над желанието за получаване, за да отдаваме заради отдаването, над него, и дори да получаваме за да отдаваме с негова помощ, т.е. да вземем от него сили и правилно да ги използваме.

Растителното ниво зависи от обкръжението и затова не може да се движи – тъй като всяко негово приплъзване включва егоистично намерение. То може да отдава, само оставайки на мястото си – дотогава, докато не преодолее Авиют на третата степен в своето желание за получаване. Тогава ще бъде в състояние да се движи и ще се включи в животинското  ниво.

Всичко измерваме според способността да отдаваме. Колкото мога да отдавам, толкова използвам желанието си за получаване, а в останалото – заключвам, неутрализирам го. На неживо ниво аз се „запушвам“ напълно, защото само по този начин мога да бъда в отдаване – като капка сперма в утробата. След това се развивам, придобивам екран, способност да се движа, да действам – но само като плод, като зародиш. Продължавам да ограничавам себе си, а вътре раста – но нараствам именно в ограничението, все по-добре контролирайки, ограничавайки себе си.

Накрая постигам максимална сила за ограничаване и тогава се раждам. Това означава, че връзката ми с обкръжението става все по-активна. Сега мога да контактувам със света не като плод в утробата, а вече отвън. При това не излизам извън утробата, както става в нашия свят – просто връзката ми се изменя на противоположна: започвам да давам и да вземам. Вече не се затварям, не изолирам себе си от отдаването, а си давам възможност да отдавам, защото мога вече да давам и да получавам, да се усмихвам на висшия и същевременно молейки го, да настоявам за изменения. Имаме бебе, което плаче, за да получи нещо, а в духовното бебето плаче за да отдава: „Дай ми сила за отдаване!“ Сега мога да получавам или да не получавам, да суча или да не суча – и продължавам да раста.

Растителното ниво може да отдава по много ограничен начин, без да се движи от мястото си. Единствената му свобода на избора е да се открие за светлината или да се закрие пред нея. То не може свободно да търси светлината, подобно на котката, която излиза от къщи, за да се напече на слънце. Растението е неподвижно и следователно остава в сянка.

Разликата тук е в това, че на животинско ниво в мен има екран с голяма сила, и дори и да изляза на слънчева светлина аз мога да го използвам за отдаване. А на растително ниво аз нямам такава способност и затова получавам сила за отдаване, когато слънцето свети и съм лишен от нея, когато залезе. На този етап висшия взема върху себе си грижата за екрана на нисшия и му дава храна, когато той е в състояние да я смели.

По такъв начин, първоначално всички екрани се намират под властта на Твореца, а след това според това как творението се обръща с молба, те постепенно му се връчват. Посредством екрана творението покрива желанието си за получаване – и след това над екрана, пред него се разкрива Твореца.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 30.07.2012

[84273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Очевдно това е съвсем естествено, че днес хората не могат да се разбират заедно. От страна на природата ни е подготвена възможността да съществуваме и да живеем заедно, при условие, че от самото начало разбираме, че встъпваме в семеен живот за да се издигнем над своята природа. Именно това ще ни помогне да успеем във всичко и ще ни подготви да влезем в големия свят, който се разкрива сега пред нас.

Семейството, съпружеският живот ще стане тази школа, която ни подготвя за живота. Подобно на едно малко дете, което обучават и възпитават в детската градина, у дома в семейството, в училище, подготвят го за големия свят, света на възрастните – така и ние в рамките на дома, семейството, съпружеските отношения готвим себе си за да излезем в новия живот.

Няма други рамки, които да бъдат така адаптирани към тази цел и толкова естествени. Ако обясним това на цялото човечество, което се намира днес в такова разрушено, разкъсано състояние, виждащо толкова малко щастие и радост в семейството, тогава за всички ще са ясни ползите от семейния живот. И това насърчава хората да се женят.

В крайна сметка, днес, с който и да поговориш ще чуеш, че хората не желаят да създават семейство. Или вече са се опитали да го създадът, разочаровани са и са на ръба на развод. Ето защо е необходимо  да се обясни на човек, че именно по такъв начин, чрез поправяне на живота в семейството си, той ще достигне живота в поправения свят. А без това, няма никаква възможност да се постигне по-добър живот.

Не е случайно, във всички древни култури и общества в цялата хилядолетна история на човечеството, семейството е заемало такова огромно и трайно място. Едва през последните години изведнъж се унищожи семейният живот. Това е един от признаците, че сме достигнали до такова състояние, което ни задължава да поправим себе си.

Никога до сега не сме поправяли човека. Поправяли сме обкръжението си, обществото, природата, строили сме всевъзможни спомагателни системи, развивали сме техниката, технологиите. Но днес сме напреднали толкова много, че няма защо да го усъвършенстваме повече – това няма да помогне и няма да промени нищо. Сега е дошъл ред на самия човек и затова днес семейството се руши.

В миналото, в много случаи са се опитвали да не се поемат отговорни постове от хора, които не са женени (в това число и в занятията по Кабала), а само от тези, които са имали нормален семеен живот. Тъй като тогава те трябва постоянно да поправят себе си в тази малка вътрешна лаборатория. Именно поради това е възникнало такова изискване.

От 31беседа за новия живот, 11.07.2012

[84162]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Няма голяма разлика между подготовката на човек за създаване на правилни съпружески отношения и по принцип на по-добри отношенията с всички останали. Необходимо е само да се отчита, че правилната система на отношения в семейството е чудесна възможност да издигнем себе си до нивото на новия, поправен свят.

Ние всички трябва да направим това, за да успеем във всичко останало: бизнеса, финансите, почестите, властта, науката, да можем да видим света и да установим връзките в него, да успеем в малките сделки и международната търговия.

Семейството е най-малката, най-близката до човека и постоянно действаща лаборатория, в която той може да работи, изменяйки всеки път себе си и наблюдавайки какъв свят му се разкрива в същото време. След като се опитва да измени отношенията със съпругата си, той незабавно изменя условията, подобно на провеждането на физически или химичен експеримент, и в съответствие с това вижда резултатите. След това отново изменя условията и получава нови резултати.

Това е научен експеримент, параметрите на който са нашите взаимоотношения един с друг.

Целият свят първоначално е построен в такава форма, когато става дума за еволюция, прогрес, окончателна форма, която трябва да постигнем, желаем това или не. В природата има програма и крайна цел. И очевидно, затова има такова разделяне на малко семейство, т.е. семейна двойка и по-широко, което включва баща, майка, дядо и баба и от двете страни, и всички други роднини. След това идва още по-широк кръг от нашите приятели, след това – района, където живеем, града, държавата, нацията. А след това и континента.

Целият свят е разделен на такива концентрични кръгове, като разнопосочни вълни. И всички те излизат и се разпространяват от центъра, който е семейната двойка. Затова, ако правилно изграждаме брачната връзка, можем да изградим всички останали видове отношения. Това много ще ни помогне в живота.

Ако аз знам как да се изменя и да изградя всякакви нови форми на отношения със съпругата си, а и тя ще реагира съответно, като моя непосредствена среда, ще се науча да работя и с останалото ми обкръжение: на работата и във всички други места, за да заслужа в отговор добро взаимоотношение.

Това гарантира на човек успех във всички кръгове, в които той се намира. По същество, това е най-важното нещо в живота, което определя, дали човек ще има пари, почит, власт, общ успех в живота, здраве. Това определя всичко, от най-близките до най-широките социални отношения в обществото, а също така и международните отношения между страните.

Ако станем нови хора, които знаят как правилно да управляват себе си, и съгласно това предизвикват добро отношение от страна на останалите, то няма да изглеждаме такива глупави деца, каквито сме днес, борещи се в пясъчника. Защото точно така изглеждат някои страни и цели континенти. Тогава ще ни се разкрие една напълно друга картина.

Така че всичко, в действителност, зависи от начина, по който хората могат да променят себе си. И най-удобното и благоприятно изменение е възможно, ако се погрижим за семейството. Ако съпрузите, участващи в курса по интегрално образование, започнат да работят над своите отношения и да правят упражнения, те ще разрешат всичките си проблеми.

Ясно е, че не можем да премахнем всички проблеми в света, включително ипри  двойки, с които е възможно да с работи. В крайна сметка, половината свят са разведени или самотно живеещи хора. Но семейните двойки са достатъчно голям брой и имат огромно влияние върху всички останали.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83894]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Най-близката връзка, която съществува в живота на всеки един от нас, са взаимоотношенията в едно семейство със съпруга или съпругата. Но колкото и да искаме, не е възможно да дадем някакви прекрасни рецепти, незабавно приложими съвети как да се постъпи във всяка ситуация, за да установим семейните си взаимоотношения.

Някога в миналото това е било възможно, но днес вече не работи. Днес от човек се иска да поправи преди всичко общото си отношение към живота, към себе си и към хората около него, отношението към света, в който живее. И едва тогава, след курса по интегрално образование, развитието на ново съзнание и възприятие на света, за излезлият от това нов човек ще е лесно да построи нова система от добри отношения. Така той ще направи живота си щастлив и ще се отърве от всички проблеми, които го съпътстват днес.

Нужно е да се създаде образователна система, която да формира бъдещия човек. И тогава, според степента на изменянето на човек, той ще започне да изгражда редовно правилни връзки с останалите, включително и съпружески отношения. Ето защо този въпрос се отнася не само до семейните двойки, но и до неженените хора. Тъй като те също се чувстват неуредени, не вместващи се в рамките на семейството.

Преди всичко, трябва да разберем, че разводът няма да реши всички проблеми, и че ние трябва да изградим изцяло нови отношения. Невъзможно е да продължим по обичайния начин и да се надяваме, че в новото семейство всичко ще се окаже различно. Можете да бъдете сигурни, че ще ги има същите проблеми.

Именно поради тази причина хората днес не искат да се женят, тъй като първоначално се приема, че този опит отново ще се окаже неуспешен. Това е като нещо естествено – защо тогава човек да се обрича на проблеми. Виждаме колко проблеми носи неуспешният брак, завършващ с развод – колко средства ни струва, здраве, време и нерви, разбити отношения с любимите хора.

И затова човек предварително избягва създаването на семейство. Тази тенденция е навсякъде, във всички страни – навсякъде се формира една и съща картина. Следователно, преди изграждането на новия човек е невъзможно да се говори за създаване на брачна връзка.

Някога е било възможно отношенията да бъдат поправени с помощта на психологически беседи, определена настройка. Егоизмът на човек още не е бил толкова голям, колкото е днес, когато той не се съгласява на никакви отстъпки. И човек не е виновен в нищо, той просто не може да се съгласи.

Ние сме се развили до такова състояние, че човек иска цял живот да си остане дете и абсолютно свободен човек, на когото всичко е позволено. Той не желае да бъде обвързан с никакви задължения или да се ограничава в нещо. Той очаква съпругата му да бъде като майка, която му прощава всичко и нищо не иска, а го обкръжава с море от любов, без значение как се държи.

Обикновено такова поведение е свойствено за мъжа. Въпреки че жените също измениха своето отношение към брака и дори ако имат деца, не се страхуват да си сменят съпруга или дори да останат сами.

Това е чудесно явление, но днес една жена с дете може по-бързо и по-лесно да създаде ново семейство, отколкото жената без деца. Мъжете не гледат на чуждото дете като на пречка за брак. Изненадващо, че той не бърза да създаде свои деца, а и не иска да има, но е готов да се ожени за жена с дете. Той не вижда в това никаква пречка. Това явление е много изразено в наши дни.

По мое време жена, останала с дете след развода, напротив, беше много трудно да се ожени. Това означава, че има няколко явления, които трябва да вземем под внимание, които са необичайно характерни за нашето време.

От 31-а беседа за новия живот, 18.07.2012

[83898]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Как се създава и напълва желанието?

1. Как се създава желание: Вие получавате заплата 5000, вдигнали са я на 7000! И вие усещате наслаждение. На вашия приятел заплатата е 5000, и са я вдигнали на 10000, но след месец са я намалили до 8000. Кой се чувства по-щастлив?

Били са 5000, станали са 7000 – 20% по-голямо наслаждение. Били са 5000, станали са 10000, – 100% допълнително наслаждение. И когато са ги намалили до 8000, то се усеща минус 30% наслаждение – минус! А при повишението – плюс! Т.е. всичко зависи не от величината, а от тенденцията – към повишение или понижение.

Затова е невъзможно създаване на желание към духовното, което в нас изначално го няма, – без полети и падения – и в падението се образува ново желание. Не трябва постоянно да се издигаш – 5, 6, 7, 8. Обезателно трябва да бъде 8 – 10 – 9 = -1 – ново желание. Именно в духовното падение се образува ново желание – а след това произтича неговото напълване.

2. Откъде се появяват нечистите сили? – Вдигнали са месечната заплата от 5000 до 10000 на месец и са я намалили до 8000 – образува се минус 2000 желание, пустота. На тези 2000 зацепва егоистичното желание (клипа, ахизат а-клипот). Колко трябва да се приложат усилия, да се удържиш от нечистото (егоистично) желание, срещу неговото прилепване (ахизат а-клипот) – да се запълнят тези 2000 ор Хасадим, усещането, че това желание 2000 е от Него, и затова то е благо, или за да преодолееш егоистичното желание 2000  и да го запълниш с ор Хохма, сближаване с Твореца?

Тоест минус 2000, което се образува за да усетиш, че произтича от Твореца, и затова ми се дават като възможност тези минус 2000 усещане, че съм се спуснал, да запълня с усещането на сближение с Него, защото полученото от Него, е възможност да бъдеш с Него, с Неговото величие. Така човечеството ще намери покой. То ще получава толкова, колкото му е необходимо за съществуване в разумно потребление, а всичко останало, доколкото безгранично ще се увеличава кли, то ще се наслаждава само с усещането на Твореца в него, сближаване с Него.

И дори необходимото ще се получава, като необходимо за съществуването заради Твореца, т.е. не като получаване за себе си, а заради Твореца. Тоест запълване на усещането за пустота за сметка на величието на Твореца, за сметка на усещането на Даващия – се явява главното. И трябва да се доведат хората до усещането за напълване и наслаждение в образуващата се огромна пустота от нашия свят до света на Безкрайността.

[82222]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→