От 13-а лекция за нов живот

11 януари 2012 г.

Минимум страдания, максимум наслаждения

Бих искал да поговоря за условието, което Природата поставя пред нас: трябва да достигнем пълната любов между всички седем милиарда дỳши в света.

Дали това условие е наистина задължително? Дали сме способни да го изпълним? Вярно ли е, че ако постигнем поне частичен успех, ако поне се движим в това направление, тогава крачка след крачка ще видим, че това ни е от полза, че променя нас, цялото ни обкръжение и живота ни като цяло към по-добро?

Природата на всеки човек в своята същност е грижа за себе си. Човек не е способен да мисли за нещо друго. Ако проверим, изучим всичките си действия, ще видим, че се нуждаем от енергия, за да ги осъществяваме. Дори за най-обикновеното движение, например, когато премествам ръката си от едно място на друго – трябва да изразходвам енергия. Обаче тази енергия може да се появи и да ми послужи, само при условие, че с това ще постигна някаква полза за себе.

По този начин, имаме следното условие: всякакво вътрешно движение на атоми и молекули, всяко помръдване на тялото, всякакво движение в чувството и в разума  ми изисква да виждам доброто състояние, което ще се появи в резултат на процеса. Така се отнасям към всичко в живота си.

Някои действия изпълнявам инстинктивно. Например, седейки на стола, не мисля за това каква поза да заема, по време на разговор не се замислям за интонациите. В повечето от случаите и действията, всичко, се осъществява в съгласие с вътрешно пресмятане, а вътре в мен се е гнездило егоистично желание да се чувствам добре, да имам добро себеусещане. Това виждам като желан резултат от своите действия.

Надеждата за добро себеусещане, с всеки нов опит, ми действа и ме укрепва в избора ми на състояния. Където и да отида, каквото и да правя, за каквото и да говоря, както и да се държа – всичко е само, за да се снабдя с най-добрите средства за доброто си състояние. Искам да ям, да спя, да се разхождам, трябва да работя, за да се осигурявам и т.н. Всичко е само, за да ми носи изгода. Всъщност, в това се състои целият ми живот: как да постигна най-голямата изгода с минимални страдания и максималните наслаждения, за да се напълня с каквото е възможно.

С какво мога да се напълня? Това зависи от възпитанието, въздействието на обкръжението, ценностната скала, която съм получил, а също така и от навика, който се превръща във втората ми природа – на каквото са ме приучили, с него се сраствам, дори ако не ми е присъщо. Така живея – много неща в живота си правя, не защото съм ги искал от самото начало, а защото обществото, родителите, възпитателите са ме научили на това. В резултат – действам автоматично, не се нуждая от силата на мисълта.

В живота има и други неща, принуден съм да ги правя и те изискват вътрешни усилия, когато се убеждавам, че си заслужава. Да речем, звъни будилникът – ставам, макар че ми се иска да спя. Може би работя тежка и неинтересна работа, но все пак зная, че след изнурителен трудов ден ще се върна към семейството в уютната домашна атмосфера, ще мога да си почина и да се почувствам добре. За това самочувствие е необходимо да заплатя и затова се натоварвам.

Всичките ми действия, контактуването ми с едни хора и отдалечаването от други, в крайна сметка, също са призовани да ми създават по-приятна атмосфера.

И така, през цялото време се грижа за това как да се чувствам по-добре. Такава е природата на всеки от нас, и тя се отнася към „животинското“ стъпало. По същността си неживата, растителната и животинската природа постоянно се стреми към по-добро себеусещане, към по-добро състояние. На всички създания им се струва, че това състояние ще бъде балансирано, че в него те няма да усетят натиск или влечение към нещо странично, а ще се намират в хармония с това, което те представляват като по-добър живот.

Ето, излиза, че цял живот спазвам „закона за най-доброто самочувствие“. Такова е условието, при което съществуваме, и егоистичната ни природа постоянно ни насочва към това. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

От 6-та беседа за нов живот

3 януари 2012 г.

С любимото човечество и в колибата е рай

Днес откриваме, че се намираме в изключително състояние – за първи път в човешката история, достигайки до всеобща криза. Много учени, философи, социолози и политолози разкриват, че проблемът е именно в отношенията между хората. От нас не се иска да променяме обществения строй и да строим някакви нови външни форми.

Мислихме, че за сметка на развитието на технологиите и новите материали ще можем да се издигнем над днешните проблеми. Струваше ни се, че само да внесем малко ред в икономиката, в държавното устройство, да поправим връзките между държавите и ще можем да постигнем добър живот. Но виждаме, че не ни помагат нито международните отношения, колкото и да се стараем да ги изграждаме, нито новите технологии.

Да предположим, че сега извършим пробив и започнем нова епоха, създавайки най-невероятни материали по поръчка, от които ще можем с лекота да произвеждаме стоки, да отпечатваме автомобили, като картинки на принтер. С какво ще ни помогне това? Днес разбираме, че проблемът не е в това.

Дори да осигурим най-добрите материални условия за семейната двойка, която не иска да бъде заедно, на тях няма да им помогне, дори да ги оставим в дворец. Обратно, ако се обичат, то могат да живеят в малко и тясно помещение, и да се чувстват там добре.

Много подобни примери могат да се дадат. По децата виждаме как се стремят не към необикновени неща, а просто към това, което е интересно и удобно. Човекът върви след желанията си, затова трябва да проверим: в каква посока се развиват нашите желания?

От поколение в поколение сме се развивали, благодарение на егоизма си. Преди всичко, той ни е накарал да си осигурим най-необходимото за живота: препитание, семейство, продължаване на рода. Без това човек не може да съществува, това е ясно. И целият ни живот е бил посветен на грижите за своето съществуванието, за да го поддържаме, доколкото е било възможно.

След това са се появили технологическите достижения, които са ни позволили да освободим част от трудовия си ден за други занимания. Тогава сме получили възможност да развиваме промишлеността, търговията, да произвеждаме дрехи, обувки, започнали сме да развиваме науката. Вече не всички хора са били вързани към земята, за да си осигуряват насъщния, някои са можели да се занимават с наука, литература, култура, за благото на всички останали хора.

След това, човечеството е започнало да се организира в различни държави, да създава по-едра и развита промишленост, да открива нови континенти. Човек се е развивал от това, че желанието му се е развивало и се е стремило да завзема все повече и повече. В крайна сметка, сме започнали да гледаме даже към звездите, мислейки, как да стигнем до тях.

Наистина в 20-и век ние вече успяхме да излезем в космоса, да проникнем далеч и навътре в земята и да се гмурнем в океанските дълбини. Но изведнъж ентусиазмът ни към всички тези дейности започна да изстива, а ние започнахме да се разочароваме. През 60-те години на миналия век се появи специално поколение – Хипи, което започна да пренебрегва всички тези материални ценности.

Мислихме, че това са просто отгласи от Втората световна война и разглезеност от сития, добър живот. Но те започнаха да мислят за друго отношение към живота, защото са получили новото желание, което ги е накарало да се замислят: „За какво съществуваме, защо преминаваме през този живот, като през месомелачка, за да паднем някъде в пропастта и да изчезнем без остатък? А от нас правят роботи, за да изпълняваме нечии прищевки – не сме съгласни с това!“

Желанията ни се разрастваха все по-далече и по-далече, докато не достигнахме всеобщо разочарование във всички свои начинания. И това е повече от обикновено разочарование – виждаме, че има някаква обща тенденция в природата на човечеството, която ни довежда до упадък, в състояние, когато започваме да питаме: какво имаме в този живот?

Живеем, защото живеем, стараейки се да се напълним с нещо, защото няма какво друго да правим. Но човек не усеща радостта от такъв живот, не вижда перспективите на развитието, разцвета. Просто, някак се опитва да се напълни, от липсата на избор.

Той знае, че няма изход и му се налага да живее по този начин. Все повече хора изпадат в депресия, и именно в поколението, което видимо има всичко! Какво още им липсва? Можеш да отидеш да работиш, където поискаш, да получиш всяка една специалност, да се занимаваш с изкуство, с музика. Има възможност да имаш любимо хоби, да пътуваш по целия свят, да си почиваш.

Но виждаме, че развиващото ни се желание вече не ни бута към нищо. Сякаш всичко ми е достатъчно и повече към нищо не ме привлича. Това е особеност на нашето поколение, с която достигнахме общата криза. Уникалността й е в това, че може да я преодолеем само по един много необикновен начин, който ще позволи да намерим радост и смисъл в живота – чрез връзката между хората.

Ние въобще не сме чакали това, не сме търсили и не сме очаквали такова решение. Но общото отчаяние, пренебрежението към всичко, което имаме в този живот, кризата във всеки един частен живот и в живота на цялото общество, ни доведе до това, че става единственото възможно решение на всички проблеми. (още…)

Filed under: Интегрално възпитание - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.53: Очиствайки животинската част на получаващото желание, човек го превръща в даващо желание дотолкова, че Знаещият тайната свидетелства, че няма да се върне повече към своята глупост…

Какво поддържа човека, ако не светлината, която му вдъхва живот? Без светлината не би могла да съществува противоположната на нея форма – ”съществуващото от нищото”.

Бина, намираща се сред всички сфирот, е точката на поврата, на преобразяването. На стъпалото Бина човек се очиства от получаващото желание, а след това отново започва да използва това желание, но вече с намерение за отдаване. Ако досега човек постоянно се е сражавал с получаващото желание, то сега се обръща към него за помощ.

По такъв начин, на нивото Бина човек придобива подкрепа от страна на висшата светлина, която позволява желанието на партньора да се променя.

Стъпалото Бина е като преход от детството към зрялостта. Досега човек се е поправял по отношение на онова, което е най-важно за него: отново и отново той се е издигал над егоизма си, предпочитайки Твореца пред него. Сега, когато е придобил стъпалото Бина, светлината твърдо го задържа там и човек вече не ще се завърне към глупостта си, няма да попадне в плен на получаващото желание. Такова “обещание“ му се дава отгоре – това е “свидетелството на Знаещия тайните“.

И тогава човек получава разрешението и способността да работи по новому със своето желание – получавайки заради отдаване.

По-рано дори не можех да погледна към тази “примамка“, аз само се отвръщах, стараейки се да стоя настрана от нея, колкото се може по-далеко от нея – докато не се изкача на стъпалото на Бина. Тук получавам подкрепата и гаранцията на Твореца – Той свидетелства, че с мен няма да се случи нищо лошо. И тогава аз внимателно се оглеждам към Малхут, търсейки възможност да я обърна в отдаване – с помощта на Твореца, който постояно ме удържа от падения.

Тази точка на преход от алтруистично отдаване към алтруистично получаване е много важна. Тук човек има нужда от съюз с Твореца, доста здрава подкрепа от Негова страна. Тъй като напред е работата с егоизма към отдаване…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 01.08.2012

[84458]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде е онази точка, откъдето започва моят свободен избор? Какво трябва да включва тя в себе си? Как виждам света през нея? Как разделям всички неща на важни и неважни, скъпи и незначителни, как построявам скалата на приоритетите?

Отговор: Свободата на избора започва от точка, която се нарича основа на душата. И затова търсенето на тази точка  е основното, през което преминаваме, и с което се занимаваме в процеса на подготовката.

Можем да си изясним точката на свободата само след като достигнем първото, най-малко стъпало на свойството отдаване. Тогава започваме да разбираме какво да избираме и откъде. Тъй като изборът е винаги между две алтернативи.

Ако ни дадат за избор две абсолютно идентични неща, ние няма да можем да изберем. Ще се колебаем между двете и няма да стигнем до решение. Трябва да намерим някакъв недостатък или преимущество в едно от двете.

Затова свободният избор е възможен, ако избирам свойството отдаване в сравнение със свойството получаване. Ако мога да различа такива свойства, и реша, че свойството отдаване е за предпочитане пред свойството получаване, то мога да подходя с такава мярка и да започна да избирам какво е добро и какво е лошо във всяка ситиация.

Тоест преди всичко, за свободния избор трябва да бъда свободен от желанието си да се наслаждавам, да зная, че избирам свойството отдаване и да мога да го избирам във всеки един миг. Това и определя нивото ми, моето стъпало. Затова, всеки път избирайки все повече свойството отдаване пред свойството получаване, аз напредвам. Това е единственото, което трябва да направя.

Но най-първата точка на свободния избор, в която излизаме от изгнанието и ставаме ”свободен народ в своята страна (арец)”, т.е. в желанието си (рацон), свободни от своя егоизъм, се появява в онзи миг, когато човек минава махсом, границата към духовния свят. А до тогава – това е времето за подготовка.

И след махсом вървим по оскъден път, преминаващ през пустинята, и избираме земята на Израел, т.е. искаме да постигнем желанието, насочено направо към Твореца (Исра-ел) и постоянно отдаващо. Но за сега от това не усещаме никаква полза и правилен напредък. Това са ”40 години странстване из пустинята”, независимо че ни се струва, че може да бъде прекосена за една седмица, като Синайската пустиня. Защо трябва да се обикаля 40 години?

Това време е необходимо, докато човек не получи всичките си вътрешни изяснения и за да може да избере желанието за отдаване, наречено земята на Израел, заменяйки егоистичното желание, наречено Египет, в такова състояние, което за него означава пустиня. Засега още нищо не го привлича към отдаване.

След това, когато стъпи на земята Израелева, той се сблъсква с още по-големи проблеми. Тъй като там желанието за наслаждение започва да получава духовни наслаждения и той трябва да ги преодолее, за да получи отдаването.

Накратко казано, свободата на избор означава доколко човек, независимо къде се намира, предпочита вярата над знанието, т.е. свойството отдаване пред свойството получаване.

А в материална форма се изразява в това, че каквото и да е състояние да виждам пред себе си – аз го възприемам като проява на Твореца. Тъй като Той ми е дал това, тези вътрешни усещания и Той ми показва целия този свят около мен. Той си играе с мен и от двете страни: вътре и извън мен, оставяйки ми само една свободна точка на избор, за да мога вярно да определя своето отношение във вътрешния свят, който Той е отпечатал в мен, относно външния свят – Неговото проявяване.

И в крайна сметка, трябва да съединя себе си с външния свят, за да постигнем една форма, която се нарича ”Няма никой освен Твореца”.

От урок по книгата ”Шамати”, 27.07.2012

[84360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→