Въпрос: Вие казвате, че днес в много страни по света депресията е силно разпространена. И това действително се потвърждава от статистиката. Но все пак, ние не можем да кажем, че всички чувстват такова разочарование – много не го чувстват. Така, че какво имате предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование . Работата е в това, че човек свиква с всичко. Спомням си, моят дядо беше изключително скромен човек. Имаше един много стар и протрит матрак. И колкото и да го уговарях: „Дай да ти купя един нов, хубав, удобен, вместо тази развалина“ – той отказваше, заявявайки, че бил свикнал с него и се чувствал нормално.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората са свикнали постоянно да се карат един с друг. Към всичко в живота може да се свикне и тогава навикът става втора природа, и човек престава да го смята за проблем – а го приема като обикновено, обичайно нещо.

Помня, веднъж бях на гости на роднини в Канада, а по същото време им гостуваха познати от Русия. Беше през 90-те години, когато в Русия вървеше перестройката, всичко се разпадаше и нямаше никакви продукти. И те разказаха как за първи път попаднали в канадски супермаркет. В нещо като обикновен хранителен магазин, само че много по-голям – при тях в Русия такива по това време нямаше. Влезли вътре и моментално изскочили обратно навън – просто не могли да стоят там. Казаха, че били толкова наранени от това изобилие, че не могли да го издържат и изпитали желание да прекъснат това и да избягат.

Защото човекът е свикнал, като влезе в магазина, в най-добрия случай да има малко хляб и някаква зеленясала наденица, която не е задължително въобще да я има. А тук, той влиза и вижда 30 вида хляб, 50 вида различни колбаси и никакви опашки – само вземай и на всичкото отгоре ще ти кажат и „благодаря/, ще ти сложат купеното в количката и ще ти го донесат до колата. Той не е свикнал на това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от онези години, където лежи изсъхнал колбас и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще си помисли, че е по-добре да лежи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако попитате руснаците, които живеят в този град, те ще ви кажат, че всичко е наред.

Спомням си, веднъж попитах един мой ученик как живее. Той каза: „При мен всичко е наред. Знам че предстои зима, но аз съм се запасил с два чувала картофи и чувал със зеле. И знам, че ще издържа през зимата“. Вижте как един човек вижда живота си – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той няма да разбере, как е възможно да се живее по този начин.

Но в Африка има страни, където живеят с по един долар на ден. Никой няма да каже на африканското дете, както аз обикновено казвам на внука си: „Ако не се храниш добре, няма да те взема в зоологическата градина на сафари“. Хората свикват с проблемите и навикът изтрива усещането за страдание.

Говорих с човек, който е седял 25 години в Сибир в трудов лагер. Когато срокът изтекъл – той не искал да си тръгва от там. Той вече не разбираше как може да живее на свобода – всъщност целият негов свят е бил в затвора.

Около затвора имало селце, цялото състоящо се от бивши затворници, които били освободени, но не искали да ходят никъде. Те се заселили там и там завършили живота си – някъде в Сибир, в пълно усамотение. Те вече не могли да си представят как човек може да живее в този свят, а тук всичко било ясно, всичко  – познато.

Човек не е създаден по сухи изчисления: там ще бъда толкова, а тук – толкова. Той се подхранва от вътрешната топлина, от мястото, където е свикнал, от родния дом. И не можеш сега, въз основа на статистически цифри, да правиш заключения: добре ли им е на хората, или зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви са перспективите, които се откриват пред тях.

А от друга страна, не можеш да отидеш при тях и да започнеш да им казваш колко лошо живеят. Ние идваме не просто така – а в условията на криза, поне малко да подтикнем човека – да му покажем към какво води всичко това, и че може да има и много по-лоши състояния. Поради това е необходимо още сега да започнем с новото образование – преди възникването на бунтове и войни. Нека не чакаме гражданска война, а по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Може да се обърнем към всеки слой на обществото, което усеща кризата. Към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, изгубили работата си, хората в пред- пенсионна възраст, които още чувстват в себе си сили и желание да се реализират, но  никъде не ги вземат на работа. Тоест, освен с активната, работеща част на обществото има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активаната, работеща част, много скоро ще започнат да постъпват огромен брой безработни – до 90%. Така че, още сега можем да създадем в обществото този нов подход.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[69222]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение: Не IQ (коефициентът за интелигентност) е ключът към успеха в живота, а ЕQ, емоционалната интелигентност – способността да владеем и управляваме емоциите. Успехът на съвременният лидер до 80% зависи от емоционалния интелект и едва 20% от IQ.

Разбирането на емоциите на другите и своите собствени – това е качеството на истинския лидер. Човек с висока ЕQ ще бъде добър и спокоен работник. Повишаването на ЕQ е сложно. Емоциите са свързани с това, с което е заредено съзнанието ни. Да подобрят ЕQ могат само търпеливите и упоритите. Дори и малките усилия по възпитание на характера в детството водят след това до големи победи.

Реплика: Но истинското поправяне на характера не е във възпитанието на силата на волята, а като променяме себе си под влияние на „здравия“ колектив, за постигане на пълна взаимност с него – в такъв случай човек започва да усеща не себе си, а висшата реалност.

[69029]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Съобщение (Global Barometer on Hope and Despair): Болшинството жители на Земята (53%) се считат за щастливи – четири пъти повече, отколкото нещастните (13%).

Русия, Пакистан и Хонконг са на 40 и 31 място в рейтинга за нивото на щастие сред 58 страни-участнички в запитването. САЩ е на 38-мо място. Щастливи са: Фиджи, Нигерия, Холандия, Швейцария и Гана – 89% от населението.

Глобалното запитване показва, че:

– състоянието на щастие – това е културна особеност на страната и не зависи от нейното реално икономическо положение и свързаните с това очаквания;

– щастие носи не наличието на пари, а относителността на социално-икономическия статус на човека в обществото;

– на върха на социално-икономическата стълбица в своето общество има два пъти повече щастливи хора, отколкото сред тези, които заемат ниските стъпала, независимо от това, дали е богата или бедна страната и какъв е личният им доход.

Реплика: Така се възприема и кризата – по отношение на другите хора. Ако на всички  е зле, то тя почти не се усеща, ако е само на мен –  усеща се  многократно повече. Затова протестните движения зависят от различията в доходите между бедни и богати и проявленията на кризата в различните слоеве на обществото.

[69023]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че не трябва да потискам егоизма си. Той е като гориво, чрез което ще се променям, ще се трансформирам. Но не ми е ясно що за действие е това, което ще направи мен, егоиста, част от интегралното общество.

Отговор: Само влиянието на средата – нищо друго. Такава сила във вас няма. Единственото положително, което имате е, че се поддавате на влиянието на средата. И затова – само средата може да ви управлява. Това е всичко!

Когато обкръжаваща среда ви даде модела, ценността, важността на едни или други свойства, поведения и прочее, то вие сте длъжни да ги следвате. Не можете да се откажете от тях. В противен случай славата, властта, ревността, срамът – тези огромни сили, които ни движат, все едно, ще ви принудят да се вслушате в мнението на обкръжението.

Въпрос: Да допуснем, че сме в курс по изучаване еволюцията на егоизма. Достатъчно ли е това, за да започнем да се държим интегрално?

Отговор: Не! Това е просто знание. А в последствие трябва да се обедините всички в група и да направите от нея общество, което ще въздейства правилно на всеки един от членовете й.

Например, когато поставяме децата в определена обстановка, под ръководството на специалисти и възпитатели, които се отнасят правилно към тях, когато към по-малките деца, присъединим по-големи, които често стават техни инструктури, то се получават просто потресаващи резултати. Защото малките с удоволствие слушат и искат да станат като по-големите. Сред децата това е естествено. Те не вземат пример от нас, а от тези, които са с 2-3 години по-големи от тях.

Затова трябва да се възползваме от единствената възможност, която съществува – това е средата и нищо друго.

Въпрос: Влизам в среда, в която хората се отнасят един към друг с топлина, с внимание. Аз също много искам да стана част от тази система. Моето желание достатъчно ли е, за да мога в крайна сметка да се влея в тази система или не?

Отговор: Вашето желание съвсем не е задължително. Ако е задължително – това е много лошо, това означава, че тази методика не работи.

Ако вземем който и да е човек и го поставим в правилната среда – няма никакво съмнение, че той ще се промени.

Има много такива примери, още повече в психологията. Доведете който и да е човек на нудистки плаж. Нека само опита да не се съблече… Срамът ще го застави да се съблече!

Затова средата е единственното средство за поправяне!

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68328]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „молитва на просяка“, която не остава без отговор?

Отговор: „Молитва на просяка“ – е молба на човек, който разбира, че вече никой, освен Творецът, не може да му помогне. Той чувства, че самият той няма никакви права, никакви заслуги, никакви добри дела на сметката си, няма поддръжка от никого – останал е напълно гол, без нищо. И дори егоизмът вече е престанал да го поддържа – това се нарича пълна нищета.

В такъв случай – може да дойде помощ само от Твореца (посредством групата). И помощта, за която човек моли – е молитва на просяка за най-необходимото, единственно за спасение на своята душа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всеки човек на някакъв етап от своя живот започва да усеща, че трябва да разкрие смисъла на съществуването си. Това може да бъде осъзнато търсене на смисъла на живота, което се дава на отделни избрани личности, или не осъзнато търсене, както е присъщо на повечето хора – но на всеки все някога ще му се наложи да потърси отговор на този въпрос: За какво живея? Тъй като целта на развитието е да ни върне всички към онзи корен, от който някога сме излезли.

И когато човек пита: „За какво е този живот?” – той всъщност пита: „Защо са тези страдания?” Страдания, лични или общи, но всеки пита поради това, че не получава напълване. Така човек започва да търси и някои започват да изучават науката кабала, а други попадат на други места.

Развитието на човешко ниво е започнало преди стотици хиляди години, с появата на човечеството, издигнало се над животинското ниво. То започнало с развитието на разума и езика, но всъщност го е движел все същият въпрос: „За какво живея?”. Независимо от това, че живеещият преди хиляди години всъщност не е разбирал значението на този въпрос – както и днес, когато в нас се пробужда този въпрос, ние не разбираме точния му смисъл. Това е просто неясен стремеж, който ни кара да вървим напред.

Така напредва цялото човечество – преследва богатства, слава, власт и не знае, че целта на развитието не е в това, а е да постигнем своя корен. Да си изясним: „От къде съм аз и какво ме управлява – т.е. какво трябва да постигна?”.

Желанието да се насладя, събуждащо се в нас, ни поставя тези въпроси, които постепенно стават ориентирани към корена, от където ни свети висшата светлина. Така е построена системата.

Но човек, достигнал вече последния етап на развитие и доведен до такова място, където започва да се учи, отначало без да разбира връзката на потребността да узнае за какво живее, в какво е смисълът на този живот, с това, което изучава. А често той не осъзнава и самия въпрос, който се облича в различни други въпроси или просто любопитство.

Така той започва да изучава науката кабала или отначало само се увлича от някои други методики, загубвайки много години. Пътьом, покрай кабала, му пробутват всевъзможни „чудеса” и съвети, как да преуспее в живота, как да разбере своето минало, настояще, бъдеще. Но ако той наистина се насочва към кабала, а не към ясновидците на бъдещето – то разтваря кабалистическите книги и не разбира къде се намира всичко това: висшите светове, парцуфите.

Той няма никаква връзка с тези понятия. Не знае къде съществува всичко това: зад границите на нашия свят, на Галактиката или изобщо във Вселената? Някъде там ли е – горе или долу, или вътре в материята? Човек трудно разбира как да се отнася към това.

За това е необходимо много време. И даже когато човек слуша – той не чува, че науката кабала говори само за връзката между хората. Той не разбира, че за сметка на установена правилна връзка ние разкриваме реалността, принадлежаща на новото, много по-високо измерение.

Трудно му е, съгласно неговото предходно мнение и впечатление за науката кабала, да я свърже с човешките отношения. Как може такава скрита и висока наука, такива възвишени имена и светове, действия и сили – да имат някаква връзка с отношенията помежду ни: между мен и ближния, между мен и другарите?

Той просто не може да си представи, че всичките висши светове и онова, което става вътре в тях, по същество е „психологическа” връзка между нас, хората. И ако започнем да си взаимодействаме един с друг – с отдаване и любов, това означава, че използваме духовна сила. В този случай достигаме дълготрайна любов към ближния, а не онази егоистична, с която сме свикнали в нашия свят, наричайки използването на ближния за собствено удоволствие – любов.

Но ако използвам себе си в полза на другите – това се нарича любов към ближния. Когато се отнасям така към някой друг, то започвам да разкривам в отношението си към него духовен парцуф, висши светове, сфироти, ангели, бесове, духове, които са „за” или „против” моята връзка с ближния. Това могат да бъдат положителни сили или отрицателни – т.е. сили „на светостта” или „на нечистотата”. А всички заедно, те се обединяват в една обща сила, която разкривам чрез любовта си към ближния, наричаща се Творец и имаща още различни имена, отразяващи характера на моята връзка с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 03.02.2012

[68749]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В наши дни всеки специалист трябва да се учи през целия си живот, за да успява в развитието на своята област. Така или иначе, науката открива ясни и абсолютни закони. Съществуват ли също такива закони за тези, които се стремят към духовното? Неоспорими, ясни формули, без помощта на които не можем да достигнем целта?

Отговор: А какво изучаваш самият ти на уроците? Егоистичното ни желание за наслаждение може да се представи във вид на „кутийки”. Това е материалът. А над тях стои намерението за получаване. Самото то представлява проблемът. Материалът на желанието не се променя (константа), то е постоянно – променя се само намерението, променяйки при това цялата реалност.

Така че, не обръщай внимание на материала, той не се поддава на изменение. Затова, ако променяш намерението, това усещане в материала се променя кардинално. Можеш да направиш това само пробуждайки го за промени.

Днес се напълваме с помощта на егоистичното намерение. То цари сред нас, в нашите взаимоотношения. Желанието за наслаждение, обърнато към себе си, иска да получава заради получаване. В следствие на подобна тенденция всички ние усещаме реалността в този й вид.

Между намерението за получаване и намерението за отдаване има пет етапа или 125 стъпала. Става въпрос именно за намерението! В зависимост от това, как се уча да го използвам правилно, желанието ми се разкрива все повече, отново и отново. Така минавам махсом, извършвам съкращение, пазейки се от лошото отношение към ближния, затова построявам добро отношение към него, затова и му отдавам. После се изяснява, че ближният, а също така и цялата „работна територия” съм аз самият, постепенно проявяващ се пред моя поглед.

И всичко това е в степента на сформираното намерение. Освен за намерението, не трябва да се грижим за друго. Единственото лекарство е да пробуждаме помежду си вътрешната, скрита сила, която променя намерението ни. И тогава постепенно, в своята среда, започваме да усещаме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и Безкрайността. Разкриваме ги тук, между нас, а не някъде в неизвестните далечини.

Трябва само да разкрием в желанието си движещата сила, вектора, насочен към промяна на отношението към ближния. Това е и намерението. Да се надяваме, че ще ни се удаде да се подготвим и да направим това на конгреса в пустинята Арава.

От урока „Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Въведение в книгата Зоар“, п.26: В хода на строителството всичко се осъществява само в съответствие с детайлите на замисления план… И няма нищо ново в света, което не би изходило от общия корен в света на Безкрайността и личния корен в света Ацилут и не би минало след това през световете БЕА, ставайки творение и въплътявайки се след това в нашия свят.

Създадено е само едно нещо – желанието. В това желание творението и съществува, в него то чувства, мисли и разбира. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече граници на своята реалност то може да възприеме.

Ако желанието на творението би останало първично, то не би усещало нищо. Това произтича от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Нашето желание е тръгнало напред, когато светлината е започнала да въздейства на желанието, създадено като нещо от нищото. По време на целия път това желание се е развивало от светлината, получавайки от нея свойства, промени, импулси към действие. В светлината е заложен замисъла на творението, и затова, когато чрез светлината било създадено желанието, в него започва да се реализира този замисъл.

Развивайки се, желанието включва всевъзможни въздействия на светлината, които се превръщат за него в получаване. То получава, усеща, разбира и реагира. Всяко действие на светлината инициира този механизъм на промяна в желанието: отново и отново то включва, чувства, разбира и реагира – безброй пъти.

В действителност светлината е неподвижна – тя само демонстрира себе си в желанието по такъв начин. Именно в желанието произтичат всички промени, докато то не се „преобърне“ толкова пъти и не натрупа толкова изменения, за да спре и започне обратния път. Светлината пребивава в покой, държейки се за своята вътрешна програма, която води желанието назад към нея – но така, че то само да поиска да се окаже в тази точка, където светлината го е породила, и да оправдае своето рождение. По този начин то оправдава и приема светлината.

Целият път към нашия свят и обратно се осъществява посредством светлината. Когато осветява желанието и то се отделя от нея, произтича разпространение отгоре надолу. А след това светлината преминава към обратно въздействие, и творението започва да се сближава с нея, но се сближава осъзнато, желае да се върне към светлината, т.е. да се уподоби на нея. Тогава то получава обкръжаващата светлина като помощ и през цялото време иска да придобие вътрешна светлина – с други думи, да стане като нея.

По моя свободен избор, светлината оказва своето въздействие, променя ме. Тогава получавам подобие, и в мен се разпространява вътрешна светлина – степента на моето отдаване. Така получаващото желание се възвръщаща към светлината и се слива с нея.

С това постигаме първоначалната програма на Твореца, а след това – различните „спецификации“, т.е. частите на общия „строителен чертеж“. Самият „чертеж“ се намира в света Ацилут, а ние в световете БЕА се занимаваме с неговата реализация – поправяне на материала на желанието. Подобно на архитект, човекът строи своя дом – получава власт над своите желания.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→