Съобщение (University of Cambridge, списание Science): В мозъка на хора с наркомания съществуват някои изменения, открили изследователи от Университета в Кеймбридж. Сходни изменения се установяват и в мозъка на братята и сестрите им, които не вземат наркотици.

Оказва се, че употребяващите наркотици и техните братя и сестри еднакво страдат от слаб самоконтрол и не могат да се спрат навреме. Загубата на самоконтрол е един от основните признаци на зависимост. Такъв човек не е наясно с последиците от своите действия и не може да ги управлява.

Мозъкът на наркоманите е мозък със слаба способност да оцени значението на определени събития и техните последствия, невъзможност да се контролира. Но се оказва, освен това, че мозъкът на наркоманите първоначално, още преди срещата с наркотиците, предварително, генетично е предразположен към формиране на зависимост от вещества или от нещо друго.

Освен това, учените са открили същите изменения в мозъка на роднините на наркоманите, които не приемат наркотици. Това потвърждава факта, че не всичко зависи от генетиката. Условията на живот и възпитанието могат да преодолеят дори най-проблемните функции в структурата на мозъка и да се избавим от пристрастяване.

Реплика: Всичко зависи от възпитанието, дори развитието от Homo Sapiens, или по-точно, от Homo erectus – човек, в смисъла на Адам – от думата „подобен“ на Твореца. Тъй като възпитанието оказва въздействие. А възпитанието чрез кабалистичните източници предизвиква въздействието на висшата светлина, която променя програмата на мислене и общуване.

[68900]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Когато се сблъсквам със закона за взаимно поръчителство и виждам неговото действие, аз веднага започвам да следя другите, да не вземат да пробият дупка в лодката и чисто егоистично настоявам да не правят това.

Отговор: От поправената, алтруистичната страна, аз действам по различен начин. Казвам си: всички те са перфектни, мога да бъда абсолютно уверен в тях, единственото, което ми липсва е да се контролирам, така че да ги допълвам правилно.

Ако съм с правилно поведение в интегралната схема, то цялата схема ще бъде правилна. Това е обратното следствие на същия закон, когато всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, се държа правилно, то задължавам цялата интегрална система да се държи правилно. Ако някой нарушава този закон, то цялата система се срива.

В техниката има примери за различни системи, включително и интегрални.

Има дискретна система, където ясно са обозначени началото и края и всички работни части чрез импулс общуват  една с друга.

А има система, която се задейства от получения сигнал, след което се успокоява, преминава в състояние на равновесие и, едва след това, вие получавате от нея сигнала като решение на проблема. Тази система се нарича интегрална, аналогова.

В тези системи става смущение и естествено усредняване, успокоение. Вие няма да видите никакъв резултат дотогава, докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение.

В началото, когато подавате сигнал, вие привеждате, да кажем, егоистичната среда в объркано състояние. Тогава идва поправяне: постепенно се постига успокоение, баланс между абсолютно всички части на системата. И след това вие получавате от нея потенциала, който е резултат от нейното съединение. Ако имаме предвид човешкото общество, то полученият резултат се приема от всички равномерно, еднакво, с добро, и всички се стараят да поддържат именно това състояние, защото то е най-комфортното за всички.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[68737]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство" - Няма коментари→

Въпрос: Защо напредъка е възможен само благодарение на общия стремеж, а не на желанието на всеки поотделно?

Отговор: Друг стремеж не съществува. Всички останали желания са само малки частици от общия съсъд, неспособни да задържат напълването. Тъй като те нямат обем. Минималния съсъд възниква от съединението на минимум десет човека, в съответствие между корена и клоните. Как индивидуалното желание може да стане място за разкритие?

Ако става дума за духовен съсъд, т.е. за отдаване, то не може да се реализира в един човек. Кого ще обичам: самия себе си, ще отдавам на себе си ли? И това ще наричам отдаване?

Духовен съсъд се нарича желанието за отдаване, стремежа към любов. А напълването – способността да се реализира отдаването. И ако се стремя към отдаване, то как мога да изразя този стремеж, да го нарисувам, да го изваям, някак си да го усетя, ако не е свързан с още няколко души и не търся заедно с тях форма на това желание за отдаване.

Това е задължителен модел, без който не мога да проверя: искам ли да отдавам или не искам, защо ми е необходимо. Ще видя, че мразя и не искам другарите си и трябва да проверя дали ще мога над това, все пак, да оформя желание за отдаване.

Имам нужда да надмогна себе си и да се споразумея за операция над мен, да отрежа част от себе си, като че ли ще изстъргват с метално гребло моето его и на мен това ми е страшно неприятно, но  започвам да обичам това.

Аз започвам да се наслаждавам на това, защото усещам важността на отдаването, ценя духовната цел повече от собственото си месо, от егоизма, който за мен се превръща в омразен враг, който желае да ме погребе под себе си до края на живота ми.

Човек трябва да премине през такива състояния и да ги почувства. А как може да го направи ако е сам, без връзка с другите?

И когато има връзка – започват проблемите: омраза, амбиция, борба за власт, всевъзможни разногласия, възникващи в групите. И те забравят, че това им се изпраща с цел, да преодолеят всички тези пречки и да изяснят – кой съм аз по отношение на желанието за отдаване, под какви желания съм погребан.

Вместо това, хората започват да се карат и обвиняват взаимно. Разбирам, че има всякакви видове състояния, но те трябва да минават бързо. Не трябва да се засяда в тях за дълго. Тук трябва да се обръща внимание какво казва учителят. Необходима е вяра в него и уважение към неговото мнение, за да може по-бързо да се излезе от вътрешните  разпри.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Знаменитият физик Стивън Хокинг, заедно с цяла група учени, смята, че нашият триизмерен свят е „под вода“, а четвъртото измерение е „над водата“ и ние трябва да се научим да „плуваме“ заедно. Те наричат това „теория на всичкото“. Като цяло, говорят за единадесет измерения, които можем да си представим като единадесет стени. Сблъсъкът на такива стени е станал причина за Големия взрив. Към това се включват и тези учени, които работят над Големия ускорител. Какво можем да кажем за това?

Отговор: Аз в никакъв случай не пренебрегвам резултатите от научните изследвания. Напротив, внимателно се вслушвам в тях.

От къде се вземат всички тези теории? Работата е в това, че егоистичното ни желание постоянно се видоизменя под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника. И като се променя, то разкрива в себе си всякакви теории, концепции, възгледи.

За нас това не представлява особен интерес, с изключение на възможността за проверка: движи ли се човечеството към истината, напипва ли я в тъмнината.

Днес учените, както се казва, са ударили в стена – в една стена, не, в единадесет. Ако искат и за напред да разбират Природата, те ще трябва да променят себе си. Вътре в човек трябва да се построи ускорител – ние наричаме това „ускорител на времето“, „съкращаване на пътя“. Този ускорител се създава чрез група, където другарите получават силата на светлината и тогава реално могат да я използват.

Учените нямат средства, те вече изпробваха всичко. Диаметърът на пръстена на ускорителя е повече от 26 километра. Но нека да бъдат дори 26 милиона километра – какво от това? Ще се намерят още някакви частици, ще има нови данни – и после какво следва?

За да разберем Природата, ни е нужна втората сила, заложена в нея, но учените не разполагат с нея. Те през цялото време се опитват според някаква си една част да направят изводи за друга част – а това е невъзможно. Теория на струните, теория на всичкото… Чувал съм за тези неща още в началото на своята научна дейност. Тези теории са резултат от постоянно нарастващото желание, което всъщност е това, което измисля нещо ново. Постепенно то се приближава към истината, но при това си остава егоистично, без да се изменя вътрешно, качествено.

И затова науката като цяло, и физиката в частност, фактически се намират в задънена улица. Кардинален напредък вече няма. Остават още някои „неразвити“ области – например, генетиката. Но и там става дума повече за технологии, а не за постигане същността на явленията.

Човечеството е изправено пред всеобхватна криза. Така че, ако ние не разкрием втората сила – силата на светлината, и не се научим да работим заедно, тогава нищо няма да ни помогне. В крайна сметка, учените правят опитите си на най-ниското ниво: да кажем, сблъсък на елементарни частици. По този начин те не научават втората, много по-голяма половина от цялата система – тази половина, която управлява всичко.

Аз също обичам да гледам научни програми по телевизията, но като цяло, науката приближава към своя край…

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68594]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не поправям себе си, а своето включване в останалите. В мен няма нищо за поправяне, освен връзката ми с останалите.

Какви са тези ”останали”? Тук трябва да разбираме, че това, което съм бил вчера – днес вече не съм същият. По различните състояния в мен, трябва да изяснявам състоянията между мен и останалите. Всеки ден човек започва на чисто и поправянията винаги се правят във взаимна връзка с парцуфите.

Казано е, че любовта между творенията насочва към любовта към Твореца. Другарската любов е съсъда, отношението, в което проявявам своето отдаване към Него. Тъй като Творецът е общият закон, общото свойство, което разкривам във взаимната връзка между всички нас. Няма нищо извън общия съсъд. В своето отношение към другарите, в дъха си, в сърцето си аз създавам Твореца. А дотогава Него го няма.

Въпрос: В групата изпълняваме следното упражнение: всеки трябва да мисли за това, всички мислено да се грижат за всички. В разговорите ние си напомняме един на друг за това и добавяме: ”С помощта на Твореца”. Води ли ни това към истинската любов?

Отговор: Да, ако имате предвид, че всяко нещо може да съществува само с помощта на светлината, връщаща ни при Източника. Тогава наистина изграждате необходимите условия за реализация.

Любовта няма граници – тя се разпространява до Безкрайността и по-нататък. Всеки път я определяме по новому – изхождайки от текущите си желания и намерения. Днешното упражнение действа срещу забравяне: другар помага на другаря си за три условия: Аз, Той и Висшата сила, светлината връщаща ни към Източника – с други думи, връщаща ни един към друг. Някога в нашето единство царяла светлината, и сега, споявайки ни отново, тя реализира необходимото условие за поправяне, за да се възцари отново в нас.

На езика на кабала това се нарича ”заповед”.

От урока „Предисловие за Учението за Десетте Сфирот“, 01.02.2012

[68654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: „За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изследвайки Вселената, ние откриваме, че всички нейни системи са зависими една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници се въртят около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни компоненти са взаимно зависими в движението си и си влияят един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, което се случва на неговата повърхност: на здравето ни, на чувствата ни, на подводните океански течения и т.н.

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→