Въпрос: Ако желанието идва от обществото, а светлината от Твореца, тогава какво изобщо зависи от мен?

Отговор: Аз – това е този, който организира всичко това. Иначе, къде ще бъде моето „Аз“, ако си остана такъв, какъвто ме е създал Твореца? „Аз“-ът на човека, не се намира вътре в него, а зависи от това, доколко той привлича, поглъща това, което е отвън.

Аз самият – не е моя „Аз“, а това, което е създадено от Твореца. А освен това, Той ми даде точка, чрез която, мога да привличам към себе си, да поглъщам желанията от обкръжението, а чрез обкръжението – от Твореца. И ако аз го направя чрез собствените си усилия, всичко това е мое.

Но трябва сам да получа това от обкръжението, а не просто да чакам кога обкръжението ще ми го осигури. Ако идвам на срещата на другарите и те се радват, плачат, пеят, танцуват –аз съм впечатлен от това. Но желанието ми е било дадено от Твореца, външното влияние на това желание е оказало обществото и в резултат, аз седя и плача с всички заедно или се радвам и смея. Но къде съм аз самият в това?

„Аз“ започва от там, където сам започвам да извличам вдъхновение – от всичко, с което обществото ми въздейства и което Творецът е направил за мен. Аз влияя на обществото, включвам се в него с това желание, което ми е дал Твореца и изведнъж разкривам там своето его – нежеланието да се съединя.

И сега ние разбираме каква помощ ни оказва нашия егоизъм. В края на краищата, ако не беше той, аз не бих могъл със сила да вървя срещу него и нищо не бих спечелил на своя сметка. Но когато вървя срещу егоизма си, опитвайки се да се съединя с другарите и да извлека от тях желание, вдъхновение, то колкото повече егоизмът ми се съпротивлява, а аз, независимо от това идвам в групата и търся – тогава това, което получа, ще се счита за мой духовен съсъд.

Довеждат ме в групата и Творецът чрез нея ми дава пробуждане. Това все още не е „аз“, колкото и да горя от желание за духовното, колкото и да плача. Това е все още само едно въздействие(1). Получил съм пробуждане свише, от Твореца, точката в сърцето и тя ме доведе в правилното обкръжение, където започвам да се впечатлявам от останалите.

Всичко, което правя в групата съгласно своето природно желание – е егоистично, заради използването на другите в мой интерес. Но ако сега, въз основа на всичко чуто, започна съответно да се отнасям към обкръжението (2), то тук ще почувствам своето съпротивляващо се его. Егоизмът се надига и просто не ми дава да напредна.

И макар да работя с желание, получено от обкръжението и от Твореца, но поради факта, че егоизма ми пречи, аз вървя против него и независимо от всичко се включвам в обществото, и всичко, което сега получавам от обкръжениети (3) се счита мое!

Егоизмът – това е моята „помощ против себе си“. Ако не беше той нямаше да имам възможност да проява своето „Аз“ и бих действал като марионетка, като кукла, която движат с ръка, намираща се вътре.

От урока по  книгата Зоар, 16.02.2012

[70088]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→