Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: “За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Изследвайки Вселената, ние откриваме, че всички нейни системи са зависими една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници се въртят около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни компоненти са взаимно зависими в движението си и си влияят един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, което се случва на неговата повърхност: на здравето ни, на чувствата ни, на подводните океански течения и т.н.

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→