“Заповед” на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А”К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо говорим повече за усещането на недостатък? Защо забравяме, че всъщност ни очаква полза, която ще извлечем?

Отговор: С други думи: ”Каква ще ми е ползата от това?”

Всъщност и това е вярно, трябва да извисяваме отдаването в своите очи. Това се нарича ”ло лишма”. Тъй като от една страна, аз искам да достигна целта – абсолютното отдаване, в което моето ”аз” ще се разтвори без остатък, а от друга страна, откъде да вземем гориво за това? Как да направя поне крачка към това, което просто ме анулира?

И затова трябва все пак да си представяме нещо, свързано с получаването. Без това напредъкът е невъзможен. . Тогава какво, самозалъгвай се – но като трета страна, сякаш ти лъжеш някой друг. ”Да, аз отивам към беззаветното отдаване, аз нищо няма да имам, на мен нищо не ми трябва, аз искам само да се включа към ближния, да го обикна без каквато и да е полза за самия мен… затова изпитвам прекрасно чувство, ще завладея духовния свят, вечността, съвършенството…”

Лъжи себе си, за да не останеш без сили. Да, но това не е лъжа. Тъй като Творецът е добър и твори добро, целта на творението – е наслаждаването. Но наслаждението е в такива желания, които днес не ме привличат. Освен това, както пише Баал а-Сулам, ние трябва да държим баланс между силата за получаване и силата за отдаване. Колкото получавам, толкова трябва да отдавам – с това аз възвръщам цялата природа в равновесие, а равновесието – е най-доброто състояние. Става дума и за нашето здраве, и за екологията, и за човешкото общество, и за семейния живот. Вместо да се развеждат, хората ще живеят в мир и любов и заедно ще отглеждат децата си. Човек ще се издигне над краткия си живот и ще види целия безкраен процес, великия път, отрязъка,от който той сега преодолява.

Когато ти постигаш равновесие с Природата, очите ти се отварят и виждаш всичко. Време е да започнеш уравновесяването в дадената ситуация, търси баланс между получаването и отдаването в себе си в другарите по света. Тъй като ти разкриваш едно от 125-те стъпала – най-ниското, нулевото.

Цялата ни история, цялото ни развитие, самата човешка еволюция ни води към състоянието, в което нагледно се проявява дисбаланса. Какво ли само не ни очаква в бъдеще: епидемии, войни и т.н. И всичко това, за да ти покажат, колко не си балансиран. Много учени говорят вече за необходимостта от хемостаза.

Та ето, уравновесявай се сега в текущото състояние – и ще се издигнеш на следващото стъпало. А там отново ще ти се наложи да изграждаш равновесие. Тогава ще видиш, че всичко това – е единен комплекс, единна Природа, Творец, Единна Сила. И тогава ще ти е по-лесно да поддържаш равновесие с нея. В това се състои нашата работа.

И така, който иска да е здрав, сит, щастлив на него ще му се наложи да установи равновесие.

От урока по статията ”Мир”, 10.02.2012

[69437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Каквото и да правя, зад това винаги стои сметка за лична изгода. Ето защо, аз съм противоположен на Твореца – и поради това не мога да Го разкрия?

Отговор: Няма. Сега ние сме в период на подготовка, в състояние на ло лишма. Над него е махсом. То е едно много особено състояние. От една страна, на пътя към махсом ти постоянно изясняваш целта: „Какво е това да отдаваш? Доколко е добро или лошо това? Кой е Твореца?“ А от друга страна постоянно мислиш: „Какво ми дава всичко това?“

Точно това е ло лишма: ти напредваш и всеки път трябва да оправдаваш в собствените си очи този напредък. Никой не ни принуждава да надскачаме себе си. Взаимодействието на съсъда и светлината, което започва в света на Безкрайността е довело до разделянето на системата на две. Тя се е разделила на души и светове, на съсъди и светлина – и тези две линии, в съответствие с една от друга се спускат надолу. Сега трябва да ги присъединя към средната линия, да ги използвам като юзди за връщане обратно, към точката на своето раждане в Безкрайността.

Ясно е, че системата отговаря на всичките ми нужди и сегашните обстоятелства, тя не изисква от мен никакъв фалш. Наистина съм егоист, който иска да използва целия свят за своя собствена изгода, да обере всеки, да лъже всички и т.н. Ако още не съм разкрил това, ще разкрия, че всичко си е така. Само трябва правилно да се уеднаквят всички тези  неща, за да могат получаването и отдаването да бъдат уравновесени съгласно сегашната ми степен.

Аз съм готов да се включа в групата, за да заработя за себе си добро бъдеще, в духовния свят. Аз не запушвам устата си, а правя анализ. Ние не крием нищо нито от себе си, нито от другите, в противен случай подходът ни би бил несериозен и непрактичен. Върху себе си изучаваме силите, действащи в Природата – сили, които са призвани да ни водят напред към целта. И трябва да се провежда изследване, без да се колебаем и без да се крием.

От урока по статията “Мир”, 10.02.2012

[69430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→