Въпрос: Какво могат да направят жените, за да помогнат на мъжете в подготовката за конгреса в пустинята и по време на конгреса?

Отговор: Жените трябва безмилостно да оказват „натиск“ върху мъжете. Те трябва да възбудят в себе си много ясно чувство, че ако мъжете не им донесат желаното, то това е просто катастрофа.

Да предположим, че мъжът е тръгнал да получи работа, и въпросът дали той ще работи е от критично значение за семейството. Защото в противен случай, в къщи няма да имат какво да ядат, няма как да се поддържа къщата. Семемейството веднага ще падне повече или по-малко на едно скромно ниво на съществуване – до такава степен, че ще бъде принудено да се изсели на улицата.

Така трябва да се чувства жената, че ако мъжът сега не донесе заплата вкъщи, тогава ние нямаме с какво повече да съществуваме. Това трябва да се чувства като най-ужасната криза, като разбиване!

Ако жените пожелаят с такива чувства да въздействат на мъжете, за мъжете няма да има никаква друга възможност, освен действително да изпълнят това. Ето защо е казано, че изходът от Египет се осъществява именно благодарение на жените. И получаването след това на методиката за духовно извисяване на планината Синай – също е благодарение на жените.

Натискът над мъжете трябва да бъде мек, не по груб начин, в противен случай това ще доведе до рязка съпротива от тяхна страна. Всичко трябва да бъде лесно – както обикновено жената може без думи да оказва натиск върху мъжа. Това е, от което имаме нужда.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как да постигнем правилна молба по време на конгреса в пустинята? В мен през цялото време се променят различни желания, и аз се страхувам, че няма да ми се отдаде да достигна до правилната мисъл.

Отговор: До планината Синай човек идва достигайки такова вътрешно състояние, като Моисей, Аарон, коените (свещенослужители), левити, народа на Израел – 600 000 мъже, каква само сила. Но въпреки, че я има – на човек все още не му е ясно, че тя съществува вътре. А освен това, там в него има и жени и деца. Има даже египтяни, избягали заедно с останалите от Египет, но без да имат нищо общо с народа на Исраел, т.е. ”стремящите се към Твореца” (яшар – ел).

Между тях даже се е оказал ”великия сброд” (ерев рав)  – т.е. вътре се крият такива нечисти сили (клипа), които сега не могат да бъдат поправени, а само след това, след цялостното поправяне. И всички те стоят пред планината Синай – пред получаването на Тора.

Кой трябва да получи Тора? Всеки я получава в такава мярка, колкото му е необходимо – съгласно тези стъпала. И затова, има силни мъже под предводителството на Моисей, стоящи пред всички (точки в сърцето), и има желание, което просто се присъединява към тях. А има такива, които само да се появи възможност, то още утре ще ти отлеят от злато телец и ще се обявят срещу Твореца, срещу Моисей или изобщо ще поискат да се върне Фараона, да извършат такава революция.

Толкова различни желания оживяват в човека – все пак той достига да планината Синай. В противен случай той е неспособен да дойде! В себе си той носи Египет, дори Вавилон, целият изминат път – всичко това се намира вътре в човека. А сега той достига така нареченото противостоене пред планината Синай, носейки цялата тази тежест със себе си – той още никога нищо не е поправял в себе си! Само понякога е усещал такива свойства, които се наричат Вавилон, земята Ханаан, лоши и добри постъпки – едно срещу друго.

Той е бил затворник, хвърлен от Фараона в ямата, и е бил малкия Моисей, седящ на коленете на Фараона и израснал в неговия дом. Избягал е от двореца на Фараона, убил е египтянина и е пострадал от своя, Израелски народ. Всичко, което е написано в Тора, се намира вътре в човека, който сега стои в пустинята Арава… – всичко това се е случило с него.

Затова за нас е важно, как може по-добре да се подготвим за обединението. Ако вие поискате да се намирате в поръчителство, то ще получите светлината възвръщаща ни при Източника. Вие още няма да сте получили поправяне. Даряването на Тора – е само началото. На теб сега ти дават само методиката за поправяне, а от сега нататък, започваш да реализираш поправянето, съгласно тази методика.

Това е получаването на книгата за инструкции, обясняваща, как да направя поправянето. Именно за това трябва да бъдем готови, повече не е нужно. Аз трябва да знам, че отивам да получа сили за такава правилна връзка с групата, вътре в която, ще разкрия Твореца, духовния свят, висшата система, висшето измерение.

От нас не се иска вече да бъдем праведници и истински другари, усещащи любов един към друг. На мен ми трябва само готовност за това, изискване, за да си направя истински разчет и да закрещя от дълбините на сърцето си, че искам промяна. Ето това е всичко…

В мен има желания от всички нива: започвайки от Моисей до великия сброд – всички те се намират с мен. И разликата между Вавилон, земята на Ханаан, Египет и Синайската планина – е само във изясняването. Това е все същото желание, само, че по-ясно изявяващо се и затова вместо Вавилон, започващо да се нарича земята на Ханаан, вместо земята на Ханаан – Египет, вместо Египет – Червено море, Синайската планина и т.н.

Но това е все същото желание, само, че изминаващо различни състояния, носещи такива наименования.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2012

[69496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Заповед“ на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А“К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо говорим повече за усещането на недостатък? Защо забравяме, че всъщност ни очаква полза, която ще извлечем?

Отговор: С други думи: ”Каква ще ми е ползата от това?”

Всъщност и това е вярно, трябва да извисяваме отдаването в своите очи. Това се нарича ”ло лишма”. Тъй като от една страна, аз искам да достигна целта – абсолютното отдаване, в което моето ”аз” ще се разтвори без остатък, а от друга страна, откъде да вземем гориво за това? Как да направя поне крачка към това, което просто ме анулира?

И затова трябва все пак да си представяме нещо, свързано с получаването. Без това напредъкът е невъзможен. . Тогава какво, самозалъгвай се – но като трета страна, сякаш ти лъжеш някой друг. ”Да, аз отивам към беззаветното отдаване, аз нищо няма да имам, на мен нищо не ми трябва, аз искам само да се включа към ближния, да го обикна без каквато и да е полза за самия мен… затова изпитвам прекрасно чувство, ще завладея духовния свят, вечността, съвършенството…”

Лъжи себе си, за да не останеш без сили. Да, но това не е лъжа. Тъй като Творецът е добър и твори добро, целта на творението – е наслаждаването. Но наслаждението е в такива желания, които днес не ме привличат. Освен това, както пише Баал а-Сулам, ние трябва да държим баланс между силата за получаване и силата за отдаване. Колкото получавам, толкова трябва да отдавам – с това аз възвръщам цялата природа в равновесие, а равновесието – е най-доброто състояние. Става дума и за нашето здраве, и за екологията, и за човешкото общество, и за семейния живот. Вместо да се развеждат, хората ще живеят в мир и любов и заедно ще отглеждат децата си. Човек ще се издигне над краткия си живот и ще види целия безкраен процес, великия път, отрязъка,от който той сега преодолява.

Когато ти постигаш равновесие с Природата, очите ти се отварят и виждаш всичко. Време е да започнеш уравновесяването в дадената ситуация, търси баланс между получаването и отдаването в себе си в другарите по света. Тъй като ти разкриваш едно от 125-те стъпала – най-ниското, нулевото.

Цялата ни история, цялото ни развитие, самата човешка еволюция ни води към състоянието, в което нагледно се проявява дисбаланса. Какво ли само не ни очаква в бъдеще: епидемии, войни и т.н. И всичко това, за да ти покажат, колко не си балансиран. Много учени говорят вече за необходимостта от хемостаза.

Та ето, уравновесявай се сега в текущото състояние – и ще се издигнеш на следващото стъпало. А там отново ще ти се наложи да изграждаш равновесие. Тогава ще видиш, че всичко това – е единен комплекс, единна Природа, Творец, Единна Сила. И тогава ще ти е по-лесно да поддържаш равновесие с нея. В това се състои нашата работа.

И така, който иска да е здрав, сит, щастлив на него ще му се наложи да установи равновесие.

От урока по статията ”Мир”, 10.02.2012

[69437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каквото и да правя, зад това винаги стои сметка за лична изгода. Ето защо, аз съм противоположен на Твореца – и поради това не мога да Го разкрия?

Отговор: Няма. Сега ние сме в период на подготовка, в състояние на ло лишма. Над него е махсом. То е едно много особено състояние. От една страна, на пътя към махсом ти постоянно изясняваш целта: „Какво е това да отдаваш? Доколко е добро или лошо това? Кой е Твореца?“ А от друга страна постоянно мислиш: „Какво ми дава всичко това?“

Точно това е ло лишма: ти напредваш и всеки път трябва да оправдаваш в собствените си очи този напредък. Никой не ни принуждава да надскачаме себе си. Взаимодействието на съсъда и светлината, което започва в света на Безкрайността е довело до разделянето на системата на две. Тя се е разделила на души и светове, на съсъди и светлина – и тези две линии, в съответствие с една от друга се спускат надолу. Сега трябва да ги присъединя към средната линия, да ги използвам като юзди за връщане обратно, към точката на своето раждане в Безкрайността.

Ясно е, че системата отговаря на всичките ми нужди и сегашните обстоятелства, тя не изисква от мен никакъв фалш. Наистина съм егоист, който иска да използва целия свят за своя собствена изгода, да обере всеки, да лъже всички и т.н. Ако още не съм разкрил това, ще разкрия, че всичко си е така. Само трябва правилно да се уеднаквят всички тези  неща, за да могат получаването и отдаването да бъдат уравновесени съгласно сегашната ми степен.

Аз съм готов да се включа в групата, за да заработя за себе си добро бъдеще, в духовния свят. Аз не запушвам устата си, а правя анализ. Ние не крием нищо нито от себе си, нито от другите, в противен случай подходът ни би бил несериозен и непрактичен. Върху себе си изучаваме силите, действащи в Природата – сили, които са призвани да ни водят напред към целта. И трябва да се провежда изследване, без да се колебаем и без да се крием.

От урока по статията „Мир“, 10.02.2012

[69430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.89: Наградата за заповедта стои не в този свят, а в бъдещия свят.

Става въпрос за тази част, която не е по силите ни да поправим. Само след поправянето на „каменното сърце“, т.е. истинската обратна страна на АХАП-а, а не АХАП-а при издигането, ще можем да разкрием съсъдите, които ще се напълнят със светлината на Безкрайността.

До този момент разкриваме в получаващите съсъди само капка, отглас, а не истинската любов, не светлината хохма. Засега ни е достъпно само малко светене на хохма в движението отдолу нагоре, несъизмеримо с мащабите в края на поправянето. В действителност ние още не разкриваме свойството любов.

Това е скрито от света, но, докато съществуват световете (оламот), т.е. скриванията (аламот), докато още не сме достигнали пълния край на поправянето, любовта, разбира се, не може да се разкрие. Защото „любов“ – това е прякото напълване на съсъдите със светлина, когато имаме екран над всички желания.

Получаващото желание, каквото е било в света на Безкрайността до Първото съкращение, не е получавало светлината заради отдаване, и такова то повече никога няма да бъде. Изобщо, не се случва така, че желанието и светлината да се срещнат истински, за да може светлината да се намира в желанието. И затова трябва да разбираме различието между любовта, която разкриваме в АХАП-а при издигането, и любовта, която разкриваме в края на поправянето.

Любовта – това е определено разкриване на Твореца, което е невъзможно в истинския си вид по-рано от края на поправянето. А до този момент Той се разкрива само в обратната страна.

От урока по „Предисловие към учението на Десетте Сфирот“, 09.02.2012

[69395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли в курса на интегралното обучение да обсъждаме всякакви семейни проблеми, и да ги присъединяваме към интегралността?

Отговор: След като казваме, че частното и общото са равни, значи, може да присъединим това към семейството. Напълно! Тоест вие тутакси преминавате от класа, от групата в семейството и създавате в него интегрални условия.

Занимаваме се с това, че създаваме семейство – нещо общо, над нас, където аз и ти – сме ние. След това автоматически включваме към това и децата, и те също стават част от тази интегрална система. Създават се съвсем други отношения в семейството.

Главното – никой да не притиска никого, защото нормалното правилно развитие предполага вътрешна хармония на човека с неговите вродени качества. Не трябва да ги скривам, унищожавам, някак да ги премахвам и прочие. Трябва да достигна такова състояние, когато, обратно, те се разкриват в мен напълно.

Не ни е ясно, защо съхраняваме всички наши отрицателни свойства: лъжа, завист, ревност, ненавист, всички видове страх и така нататък. Но всички те си имат своето решение, своята реализация именно в това последно състояние. Постепенно в степента си на развитие човек вижда, че те са му необходими, че той ги приема, но по обратен начин, когато тези страхове го заставят да бъде интегрален, и го извеждат „извън себе си“, а не го затварят вътре.

От 8-та беседа за интегрално възпитание, 15.12.2011

[69309]

Filed under: Възпитание - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че ние започваме да развиваме чувствена връзка помежду си – от сърце към сърце и че вече няма да ни трябва интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква мистична връзка. Когато постигаме всеобщата любов и разкриваме между нас свързващата ни мрежа, ще започнем да усещаме връзката помежду ни. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разума към разума. Учените и днес говорят, че на човешко ниво ние всички сме свързани в едно общо поле.

Както съществува електрическото, магнитното или гравитационното силово поле, така съществуват и други силови полета. Известно е, че съществува мисловно поле – аз съм си помислил за нещо, а ти изведнъж си се сетил. Или аз усещам някакво желание в сърцето си, а ти изведнъж го разкриваш.

Има хора, които са много по-чувствителни, а други по-малко. А тук ние развиваме в отношението на човека към другите такава чувствителност, че започваме да усещаме и да се разбираме един друг без да си казваме и дума. Изведнъж, аз започвам да усещам цялото човечество, като свои роднини, като близки приятели – те все по-дълбоко навлизат в сърцето ми и аз усещам, че прониквам все по-дълбоко в техните сърца.

И тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че аз нямам нужда от интернет, нито от каквито и да било думи –стига ми вътрешния език от сърце към сърце. Все едно мъж и жена, които се обичат – те не се нуждаят от обяснения, те само се споглеждат и се усмихват. На тях им е достатъчно, че всеки усеща сърцето на другия.

Но тук ние говорим за много по-сериозна връзка, а не за просто усещане на любов. Става дума за това, че всички кабели на интернет, всичките комуникации, цялата търговия, култура, образование, започват да се усещат по пътя на нашата нова вътрешна технология. Изведнъж ние разкриваме във вътрешната вризка между нас онова място, където ще можем да създадем ново човечество, нов свят, пълен с общи мисли и чувства. Там вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим единен свят.

Тези отношения изцяло ще ни напълнят – вместо днешната музика, литература, театър и кино. Всичко това ще бъде там вътре! Няма да имам нужда от каквито и да е външни символи, за да се впечатля от формите на вътрешната ни връзка. За какво говорят всичките видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

Защо да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако всичко което ми трябва –е само най-необходимото за съществуване, а след това мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно понятие. Аз мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Може да се направи всичко това много по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с това и живее човек. Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули – и сладко усещане в сърцето. Важното е това усещане. Може вече да са му откраднали тези пари, а той не знае, и продължава да се наслаждава на това усещане. Ние можем да дадем на човек такова напълване, че няма да му е нужно нещо повече от поддръжка на животинското тяло – а неговото напълване, като човек, през цялото време ще нараства и нараства.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[69225]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Повечето  хора не могат да изразят своите желания и мисли. Те имат набор от някакви зададени клишета. Човек не мисли за себеизразяването, а се грижи за това, да не каже нищо излишно.

В курса по интегрално обучение, ние можем да говорим за значението на вътрешното себеизразяване, защото това, което чувствам, мисля и виждам е по-важно от набора от стереотипи и клишета?

Отговор: Обикалям по света и виждам, че хората са като с „кепенци“ – те са затворени, не искат да се разкрият, страхуват се да се отворят, защото веднага ще получат отрицателно въздействие.

В това отношение, трябва да го оставим на мира. Нека всеки човек живее „в себе си“ такъв, какъвто е. Не трябва да го пречупвате, не трябва да го издърпвате – него, съпротивляващия се, от „клетката“ му. Той не иска да излиза, а вие сте отворили вратата, счупили сте я, дърпате го от там, и той, бедния човек, се съпротивлява.

Това не е хубаво. С това ще предизвикате съпротива, ще престанат да ви вярват. Вие нахлувате в личния живот на човека – не го улеснявате и подобрявате, а само го усложнявате. Той цял живот се е крил и знае, че да се разкрие – означава да се изложи.  А вие му оказвате натиск.

Какво трябва да се направи? Необходимо е да се създаде общо интегрално ниво, извън него, извън нас и тогава ще можем спокойно да се издигнем на него. Аз оставам сам със себе си, със своите качества и в същото време се свързвам с останалите на това общо ниво. Мога да говоря за обща любов, за общо взаимодействие, за всеобщо поръчителство, защото те в дадения случай не са мои лични, егоистични. Ние за сега не се докосваме до егоизма.

Все едно ги водите на пътешествие с вълшебен космически кораб, и те участват в тази игра. Те са готови да се издигнат, съгласни са да играят, съгласни са да общуват. Това не ги кара да се разкрият, да се излагат и да поставят под заплаха вътрешния си, тесен личен егоизъм.

Дайте им постепенно да почувстват това състояние, да посъществуват в него. Нека поне малко се стоплят в него, да се разтопят, „да се прегърнат“, „да се почувстват“ един друг, да разберат, че това е възможно. И тогава, от това състояние те ще започнат да влияят сами на себе си , и вие ще ги видите съвсем други.

Те изведнъж ще открият, че не трябва да се грижат  за „клетката“, в която се намират, в която са се крили от другите през цялото време – тя е престанала да бъде важна за тях. Но това те сами ще решат.

Реплика: За какво тогава да разговаряме с човека?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас! Необходимо е да възвишаваме целта, за да ни привлича доброто, а не да ни гони злото отзад! Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него, тогава той става „пухкав“ като дете, и расте. Трябват му най-добрите впечатления.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[69312]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→