Баал а-Сулам, “Предисловие към ТЕС”, п.89: Наградата за заповедта стои не в този свят, а в бъдещия свят.

Става въпрос за тази част, която не е по силите ни да поправим. Само след поправянето на “каменното сърце”, т.е. истинската обратна страна на АХАП-а, а не АХАП-а при издигането, ще можем да разкрием съсъдите, които ще се напълнят със светлината на Безкрайността.

До този момент разкриваме в получаващите съсъди само капка, отглас, а не истинската любов, не светлината хохма. Засега ни е достъпно само малко светене на хохма в движението отдолу нагоре, несъизмеримо с мащабите в края на поправянето. В действителност ние още не разкриваме свойството любов.

Това е скрито от света, но, докато съществуват световете (оламот), т.е. скриванията (аламот), докато още не сме достигнали пълния край на поправянето, любовта, разбира се, не може да се разкрие. Защото “любов” – това е прякото напълване на съсъдите със светлина, когато имаме екран над всички желания.

Получаващото желание, каквото е било в света на Безкрайността до Първото съкращение, не е получавало светлината заради отдаване, и такова то повече никога няма да бъде. Изобщо, не се случва така, че желанието и светлината да се срещнат истински, за да може светлината да се намира в желанието. И затова трябва да разбираме различието между любовта, която разкриваме в АХАП-а при издигането, и любовта, която разкриваме в края на поправянето.

Любовта – това е определено разкриване на Твореца, което е невъзможно в истинския си вид по-рано от края на поправянето. А до този момент Той се разкрива само в обратната страна.

От урока по “Предисловие към учението на Десетте Сфирот”, 09.02.2012

[69395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →