Въпрос: Вие казвате, че днес в много страни по света депресията е силно разпространена. И това действително се потвърждава от статистиката. Но все пак, ние не можем да кажем, че всички чувстват такова разочарование – много не го чувстват. Така, че какво имате предвид?

Отговор: Това не означава, че няма разочарование . Работата е в това, че човек свиква с всичко. Спомням си, моят дядо беше изключително скромен човек. Имаше един много стар и протрит матрак. И колкото и да го уговарях: „Дай да ти купя един нов, хубав, удобен, вместо тази развалина“ – той отказваше, заявявайки, че бил свикнал с него и се чувствал нормално.

Но това не се нарича добър живот, а просто навик. Хората са свикнали постоянно да се карат един с друг. Към всичко в живота може да се свикне и тогава навикът става втора природа, и човек престава да го смята за проблем – а го приема като обикновено, обичайно нещо.

Помня, веднъж бях на гости на роднини в Канада, а по същото време им гостуваха познати от Русия. Беше през 90-те години, когато в Русия вървеше перестройката, всичко се разпадаше и нямаше никакви продукти. И те разказаха как за първи път попаднали в канадски супермаркет. В нещо като обикновен хранителен магазин, само че много по-голям – при тях в Русия такива по това време нямаше. Влезли вътре и моментално изскочили обратно навън – просто не могли да стоят там. Казаха, че били толкова наранени от това изобилие, че не могли да го издържат и изпитали желание да прекъснат това и да избягат.

Защото човекът е свикнал, като влезе в магазина, в най-добрия случай да има малко хляб и някаква зеленясала наденица, която не е задължително въобще да я има. А тук, той влиза и вижда 30 вида хляб, 50 вида различни колбаси и никакви опашки – само вземай и на всичкото отгоре ще ти кажат и “благодаря/, ще ти сложат купеното в количката и ще ти го донесат до колата. Той не е свикнал на това!

А сега вземи канадеца и го отведи в Русия, в магазин от онези години, където лежи изсъхнал колбас и хляб, направен неизвестно от какво. Той ще си помисли, че е по-добре да лежи в канадски затвор, където дават банани, отколкото такъв живот. Но ако попитате руснаците, които живеят в този град, те ще ви кажат, че всичко е наред.

Спомням си, веднъж попитах един мой ученик как живее. Той каза: „При мен всичко е наред. Знам че предстои зима, но аз съм се запасил с два чувала картофи и чувал със зеле. И знам, че ще издържа през зимата“. Вижте как един човек вижда живота си – колко малко му трябва. Опитайте да обясните това на канадеца – той няма да разбере, как е възможно да се живее по този начин.

Но в Африка има страни, където живеят с по един долар на ден. Никой няма да каже на африканското дете, както аз обикновено казвам на внука си: „Ако не се храниш добре, няма да те взема в зоологическата градина на сафари“. Хората свикват с проблемите и навикът изтрива усещането за страдание.

Говорих с човек, който е седял 25 години в Сибир в трудов лагер. Когато срокът изтекъл – той не искал да си тръгва от там. Той вече не разбираше как може да живее на свобода – всъщност целият негов свят е бил в затвора.

Около затвора имало селце, цялото състоящо се от бивши затворници, които били освободени, но не искали да ходят никъде. Те се заселили там и там завършили живота си – някъде в Сибир, в пълно усамотение. Те вече не могли да си представят как човек може да живее в този свят, а тук всичко било ясно, всичко  – познато.

Човек не е създаден по сухи изчисления: там ще бъда толкова, а тук – толкова. Той се подхранва от вътрешната топлина, от мястото, където е свикнал, от родния дом. И не можеш сега, въз основа на статистически цифри, да правиш заключения: добре ли им е на хората, или зле. Те просто са свикнали с такъв живот и не разбират, какви са перспективите, които се откриват пред тях.

А от друга страна, не можеш да отидеш при тях и да започнеш да им казваш колко лошо живеят. Ние идваме не просто така – а в условията на криза, поне малко да подтикнем човека – да му покажем към какво води всичко това, и че може да има и много по-лоши състояния. Поради това е необходимо още сега да започнем с новото образование – преди възникването на бунтове и войни. Нека не чакаме гражданска война, а по-добре да започнем да възпитаваме народа.

Може да се обърнем към всеки слой на обществото, което усеща кризата. Към тези, които изпитват проблеми в семейството, с децата, изгубили работата си, хората в пред- пенсионна възраст, които още чувстват в себе си сили и желание да се реализират, но  никъде не ги вземат на работа. Тоест, освен с активната, работеща част на обществото има още много хора, с които можем да се заемем още днес.

А от активаната, работеща част, много скоро ще започнат да постъпват огромен брой безработни – до 90%. Така че, още сега можем да създадем в обществото този нов подход.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[69222]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Съобщение: Не IQ (коефициентът за интелигентност) е ключът към успеха в живота, а ЕQ, емоционалната интелигентност – способността да владеем и управляваме емоциите. Успехът на съвременният лидер до 80% зависи от емоционалния интелект и едва 20% от IQ.

Разбирането на емоциите на другите и своите собствени – това е качеството на истинския лидер. Човек с висока ЕQ ще бъде добър и спокоен работник. Повишаването на ЕQ е сложно. Емоциите са свързани с това, с което е заредено съзнанието ни. Да подобрят ЕQ могат само търпеливите и упоритите. Дори и малките усилия по възпитание на характера в детството водят след това до големи победи.

Реплика: Но истинското поправяне на характера не е във възпитанието на силата на волята, а като променяме себе си под влияние на „здравия“ колектив, за постигане на пълна взаимност с него – в такъв случай човек започва да усеща не себе си, а висшата реалност.

[69029]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Съобщение (Global Barometer on Hope and Despair): Болшинството жители на Земята (53%) се считат за щастливи – четири пъти повече, отколкото нещастните (13%).

Русия, Пакистан и Хонконг са на 40 и 31 място в рейтинга за нивото на щастие сред 58 страни-участнички в запитването. САЩ е на 38-мо място. Щастливи са: Фиджи, Нигерия, Холандия, Швейцария и Гана – 89% от населението.

Глобалното запитване показва, че:

– състоянието на щастие – това е културна особеност на страната и не зависи от нейното реално икономическо положение и свързаните с това очаквания;

– щастие носи не наличието на пари, а относителността на социално-икономическия статус на човека в обществото;

– на върха на социално-икономическата стълбица в своето общество има два пъти повече щастливи хора, отколкото сред тези, които заемат ниските стъпала, независимо от това, дали е богата или бедна страната и какъв е личният им доход.

Реплика: Така се възприема и кризата – по отношение на другите хора. Ако на всички  е зле, то тя почти не се усеща, ако е само на мен –  усеща се  многократно повече. Затова протестните движения зависят от различията в доходите между бедни и богати и проявленията на кризата в различните слоеве на обществото.

[69023]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Разбирам, че не трябва да потискам егоизма си. Той е като гориво, чрез което ще се променям, ще се трансформирам. Но не ми е ясно що за действие е това, което ще направи мен, егоиста, част от интегралното общество.

Отговор: Само влиянието на средата – нищо друго. Такава сила във вас няма. Единственото положително, което имате е, че се поддавате на влиянието на средата. И затова – само средата може да ви управлява. Това е всичко!

Когато обкръжаваща среда ви даде модела, ценността, важността на едни или други свойства, поведения и прочее, то вие сте длъжни да ги следвате. Не можете да се откажете от тях. В противен случай славата, властта, ревността, срамът – тези огромни сили, които ни движат, все едно, ще ви принудят да се вслушате в мнението на обкръжението.

Въпрос: Да допуснем, че сме в курс по изучаване еволюцията на егоизма. Достатъчно ли е това, за да започнем да се държим интегрално?

Отговор: Не! Това е просто знание. А в последствие трябва да се обедините всички в група и да направите от нея общество, което ще въздейства правилно на всеки един от членовете й.

Например, когато поставяме децата в определена обстановка, под ръководството на специалисти и възпитатели, които се отнасят правилно към тях, когато към по-малките деца, присъединим по-големи, които често стават техни инструктури, то се получават просто потресаващи резултати. Защото малките с удоволствие слушат и искат да станат като по-големите. Сред децата това е естествено. Те не вземат пример от нас, а от тези, които са с 2-3 години по-големи от тях.

Затова трябва да се възползваме от единствената възможност, която съществува – това е средата и нищо друго.

Въпрос: Влизам в среда, в която хората се отнасят един към друг с топлина, с внимание. Аз също много искам да стана част от тази система. Моето желание достатъчно ли е, за да мога в крайна сметка да се влея в тази система или не?

Отговор: Вашето желание съвсем не е задължително. Ако е задължително – това е много лошо, това означава, че тази методика не работи.

Ако вземем който и да е човек и го поставим в правилната среда – няма никакво съмнение, че той ще се промени.

Има много такива примери, още повече в психологията. Доведете който и да е човек на нудистки плаж. Нека само опита да не се съблече… Срамът ще го застави да се съблече!

Затова средата е единственното средство за поправяне!

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[68328]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Какво е „молитва на просяка“, която не остава без отговор?

Отговор: “Молитва на просяка” – е молба на човек, който разбира, че вече никой, освен Творецът, не може да му помогне. Той чувства, че самият той няма никакви права, никакви заслуги, никакви добри дела на сметката си, няма поддръжка от никого – останал е напълно гол, без нищо. И дори егоизмът вече е престанал да го поддържа – това се нарича пълна нищета.

В такъв случай – може да дойде помощ само от Твореца (посредством групата). И помощта, за която човек моли – е молитва на просяка за най-необходимото, единственно за спасение на своята душа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Всеки човек на някакъв етап от своя живот започва да усеща, че трябва да разкрие смисъла на съществуването си. Това може да бъде осъзнато търсене на смисъла на живота, което се дава на отделни избрани личности, или не осъзнато търсене, както е присъщо на повечето хора – но на всеки все някога ще му се наложи да потърси отговор на този въпрос: За какво живея? Тъй като целта на развитието е да ни върне всички към онзи корен, от който някога сме излезли.

И когато човек пита: „За какво е този живот?” – той всъщност пита: „Защо са тези страдания?” Страдания, лични или общи, но всеки пита поради това, че не получава напълване. Така човек започва да търси и някои започват да изучават науката кабала, а други попадат на други места.

Развитието на човешко ниво е започнало преди стотици хиляди години, с появата на човечеството, издигнало се над животинското ниво. То започнало с развитието на разума и езика, но всъщност го е движел все същият въпрос: „За какво живея?”. Независимо от това, че живеещият преди хиляди години всъщност не е разбирал значението на този въпрос – както и днес, когато в нас се пробужда този въпрос, ние не разбираме точния му смисъл. Това е просто неясен стремеж, който ни кара да вървим напред.

Така напредва цялото човечество – преследва богатства, слава, власт и не знае, че целта на развитието не е в това, а е да постигнем своя корен. Да си изясним: „От къде съм аз и какво ме управлява – т.е. какво трябва да постигна?”.

Желанието да се насладя, събуждащо се в нас, ни поставя тези въпроси, които постепенно стават ориентирани към корена, от където ни свети висшата светлина. Така е построена системата.

Но човек, достигнал вече последния етап на развитие и доведен до такова място, където започва да се учи, отначало без да разбира връзката на потребността да узнае за какво живее, в какво е смисълът на този живот, с това, което изучава. А често той не осъзнава и самия въпрос, който се облича в различни други въпроси или просто любопитство.

Така той започва да изучава науката кабала или отначало само се увлича от някои други методики, загубвайки много години. Пътьом, покрай кабала, му пробутват всевъзможни „чудеса” и съвети, как да преуспее в живота, как да разбере своето минало, настояще, бъдеще. Но ако той наистина се насочва към кабала, а не към ясновидците на бъдещето – то разтваря кабалистическите книги и не разбира къде се намира всичко това: висшите светове, парцуфите.

Той няма никаква връзка с тези понятия. Не знае къде съществува всичко това: зад границите на нашия свят, на Галактиката или изобщо във Вселената? Някъде там ли е – горе или долу, или вътре в материята? Човек трудно разбира как да се отнася към това.

За това е необходимо много време. И даже когато човек слуша – той не чува, че науката кабала говори само за връзката между хората. Той не разбира, че за сметка на установена правилна връзка ние разкриваме реалността, принадлежаща на новото, много по-високо измерение.

Трудно му е, съгласно неговото предходно мнение и впечатление за науката кабала, да я свърже с човешките отношения. Как може такава скрита и висока наука, такива възвишени имена и светове, действия и сили – да имат някаква връзка с отношенията помежду ни: между мен и ближния, между мен и другарите?

Той просто не може да си представи, че всичките висши светове и онова, което става вътре в тях, по същество е „психологическа” връзка между нас, хората. И ако започнем да си взаимодействаме един с друг – с отдаване и любов, това означава, че използваме духовна сила. В този случай достигаме дълготрайна любов към ближния, а не онази егоистична, с която сме свикнали в нашия свят, наричайки използването на ближния за собствено удоволствие – любов.

Но ако използвам себе си в полза на другите – това се нарича любов към ближния. Когато се отнасям така към някой друг, то започвам да разкривам в отношението си към него духовен парцуф, висши светове, сфироти, ангели, бесове, духове, които са „за” или „против” моята връзка с ближния. Това могат да бъдат положителни сили или отрицателни – т.е. сили „на светостта” или „на нечистотата”. А всички заедно, те се обединяват в една обща сила, която разкривам чрез любовта си към ближния, наричаща се Творец и имаща още различни имена, отразяващи характера на моята връзка с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 03.02.2012

[68749]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите “добавки”, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

“Краят на действието се крие в началния замисъл” – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). “Китай показва чудесни резултати – 10% за година!” А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова “развитие”. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат “пособия за обезпечаване”, “стипендия”, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: В наши дни всеки специалист трябва да се учи през целия си живот, за да успява в развитието на своята област. Така или иначе, науката открива ясни и абсолютни закони. Съществуват ли също такива закони за тези, които се стремят към духовното? Неоспорими, ясни формули, без помощта на които не можем да достигнем целта?

Отговор: А какво изучаваш самият ти на уроците? Егоистичното ни желание за наслаждение може да се представи във вид на „кутийки”. Това е материалът. А над тях стои намерението за получаване. Самото то представлява проблемът. Материалът на желанието не се променя (константа), то е постоянно – променя се само намерението, променяйки при това цялата реалност.

Така че, не обръщай внимание на материала, той не се поддава на изменение. Затова, ако променяш намерението, това усещане в материала се променя кардинално. Можеш да направиш това само пробуждайки го за промени.

Днес се напълваме с помощта на егоистичното намерение. То цари сред нас, в нашите взаимоотношения. Желанието за наслаждение, обърнато към себе си, иска да получава заради получаване. В следствие на подобна тенденция всички ние усещаме реалността в този й вид.

Между намерението за получаване и намерението за отдаване има пет етапа или 125 стъпала. Става въпрос именно за намерението! В зависимост от това, как се уча да го използвам правилно, желанието ми се разкрива все повече, отново и отново. Така минавам махсом, извършвам съкращение, пазейки се от лошото отношение към ближния, затова построявам добро отношение към него, затова и му отдавам. После се изяснява, че ближният, а също така и цялата „работна територия” съм аз самият, постепенно проявяващ се пред моя поглед.

И всичко това е в степента на сформираното намерение. Освен за намерението, не трябва да се грижим за друго. Единственото лекарство е да пробуждаме помежду си вътрешната, скрита сила, която променя намерението ни. И тогава постепенно, в своята среда, започваме да усещаме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и Безкрайността. Разкриваме ги тук, между нас, а не някъде в неизвестните далечини.

Трябва само да разкрием в желанието си движещата сила, вектора, насочен към промяна на отношението към ближния. Това е и намерението. Да се надяваме, че ще ни се удаде да се подготвим и да направим това на конгреса в пустинята Арава.

От урока „Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Баал а-Сулам, “Въведение в книгата Зоар”, п.26: В хода на строителството всичко се осъществява само в съответствие с детайлите на замисления план… И няма нищо ново в света, което не би изходило от общия корен в света на Безкрайността и личния корен в света Ацилут и не би минало след това през световете БЕА, ставайки творение и въплътявайки се след това в нашия свят.

Създадено е само едно нещо – желанието. В това желание творението и съществува, в него то чувства, мисли и разбира. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече граници на своята реалност то може да възприеме.

Ако желанието на творението би останало първично, то не би усещало нищо. Това произтича от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Нашето желание е тръгнало напред, когато светлината е започнала да въздейства на желанието, създадено като нещо от нищото. По време на целия път това желание се е развивало от светлината, получавайки от нея свойства, промени, импулси към действие. В светлината е заложен замисъла на творението, и затова, когато чрез светлината било създадено желанието, в него започва да се реализира този замисъл.

Развивайки се, желанието включва всевъзможни въздействия на светлината, които се превръщат за него в получаване. То получава, усеща, разбира и реагира. Всяко действие на светлината инициира този механизъм на промяна в желанието: отново и отново то включва, чувства, разбира и реагира – безброй пъти.

В действителност светлината е неподвижна – тя само демонстрира себе си в желанието по такъв начин. Именно в желанието произтичат всички промени, докато то не се “преобърне” толкова пъти и не натрупа толкова изменения, за да спре и започне обратния път. Светлината пребивава в покой, държейки се за своята вътрешна програма, която води желанието назад към нея – но така, че то само да поиска да се окаже в тази точка, където светлината го е породила, и да оправдае своето рождение. По този начин то оправдава и приема светлината.

Целият път към нашия свят и обратно се осъществява посредством светлината. Когато осветява желанието и то се отделя от нея, произтича разпространение отгоре надолу. А след това светлината преминава към обратно въздействие, и творението започва да се сближава с нея, но се сближава осъзнато, желае да се върне към светлината, т.е. да се уподоби на нея. Тогава то получава обкръжаващата светлина като помощ и през цялото време иска да придобие вътрешна светлина – с други думи, да стане като нея.

По моя свободен избор, светлината оказва своето въздействие, променя ме. Тогава получавам подобие, и в мен се разпространява вътрешна светлина – степента на моето отдаване. Така получаващото желание се възвръщаща към светлината и се слива с нея.

С това постигаме първоначалната програма на Твореца, а след това – различните “спецификации”, т.е. частите на общия “строителен чертеж”. Самият „чертеж“ се намира в света Ацилут, а ние в световете БЕА се занимаваме с неговата реализация – поправяне на материала на желанието. Подобно на архитект, човекът строи своя дом – получава власт над своите желания.

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Съобщение (University of Cambridge, списание Science): В мозъка на хора с наркомания съществуват някои изменения, открили изследователи от Университета в Кеймбридж. Сходни изменения се установяват и в мозъка на братята и сестрите им, които не вземат наркотици.

Оказва се, че употребяващите наркотици и техните братя и сестри еднакво страдат от слаб самоконтрол и не могат да се спрат навреме. Загубата на самоконтрол е един от основните признаци на зависимост. Такъв човек не е наясно с последиците от своите действия и не може да ги управлява.

Мозъкът на наркоманите е мозък със слаба способност да оцени значението на определени събития и техните последствия, невъзможност да се контролира. Но се оказва, освен това, че мозъкът на наркоманите първоначално, още преди срещата с наркотиците, предварително, генетично е предразположен към формиране на зависимост от вещества или от нещо друго.

Освен това, учените са открили същите изменения в мозъка на роднините на наркоманите, които не приемат наркотици. Това потвърждава факта, че не всичко зависи от генетиката. Условията на живот и възпитанието могат да преодолеят дори най-проблемните функции в структурата на мозъка и да се избавим от пристрастяване.

Реплика: Всичко зависи от възпитанието, дори развитието от Homo Sapiens, или по-точно, от Homo erectus – човек, в смисъла на Адам – от думата „подобен“ на Твореца. Тъй като възпитанието оказва въздействие. А възпитанието чрез кабалистичните източници предизвиква въздействието на висшата светлина, която променя програмата на мислене и общуване.

[68900]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - No Comments→

Въпрос: Когато се сблъсквам със закона за взаимно поръчителство и виждам неговото действие, аз веднага започвам да следя другите, да не вземат да пробият дупка в лодката и чисто егоистично настоявам да не правят това.

Отговор: От поправената, алтруистичната страна, аз действам по различен начин. Казвам си: всички те са перфектни, мога да бъда абсолютно уверен в тях, единственото, което ми липсва е да се контролирам, така че да ги допълвам правилно.

Ако съм с правилно поведение в интегралната схема, то цялата схема ще бъде правилна. Това е обратното следствие на същия закон, когато всеки е отговорен за всички. Ако, намирайки се в интегралната система, се държа правилно, то задължавам цялата интегрална система да се държи правилно. Ако някой нарушава този закон, то цялата система се срива.

В техниката има примери за различни системи, включително и интегрални.

Има дискретна система, където ясно са обозначени началото и края и всички работни части чрез импулс общуват  една с друга.

А има система, която се задейства от получения сигнал, след което се успокоява, преминава в състояние на равновесие и, едва след това, вие получавате от нея сигнала като решение на проблема. Тази система се нарича интегрална, аналогова.

В тези системи става смущение и естествено усредняване, успокоение. Вие няма да видите никакъв резултат дотогава, докато всичко не се успокои и не достигне до общ знаменател, до решение.

В началото, когато подавате сигнал, вие привеждате, да кажем, егоистичната среда в объркано състояние. Тогава идва поправяне: постепенно се постига успокоение, баланс между абсолютно всички части на системата. И след това вие получавате от нея потенциала, който е резултат от нейното съединение. Ако имаме предвид човешкото общество, то полученият резултат се приема от всички равномерно, еднакво, с добро, и всички се стараят да поддържат именно това състояние, защото то е най-комфортното за всички.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[68737]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство" - No Comments→

Въпрос: Защо напредъка е възможен само благодарение на общия стремеж, а не на желанието на всеки поотделно?

Отговор: Друг стремеж не съществува. Всички останали желания са само малки частици от общия съсъд, неспособни да задържат напълването. Тъй като те нямат обем. Минималния съсъд възниква от съединението на минимум десет човека, в съответствие между корена и клоните. Как индивидуалното желание може да стане място за разкритие?

Ако става дума за духовен съсъд, т.е. за отдаване, то не може да се реализира в един човек. Кого ще обичам: самия себе си, ще отдавам на себе си ли? И това ще наричам отдаване?

Духовен съсъд се нарича желанието за отдаване, стремежа към любов. А напълването – способността да се реализира отдаването. И ако се стремя към отдаване, то как мога да изразя този стремеж, да го нарисувам, да го изваям, някак си да го усетя, ако не е свързан с още няколко души и не търся заедно с тях форма на това желание за отдаване.

Това е задължителен модел, без който не мога да проверя: искам ли да отдавам или не искам, защо ми е необходимо. Ще видя, че мразя и не искам другарите си и трябва да проверя дали ще мога над това, все пак, да оформя желание за отдаване.

Имам нужда да надмогна себе си и да се споразумея за операция над мен, да отрежа част от себе си, като че ли ще изстъргват с метално гребло моето его и на мен това ми е страшно неприятно, но  започвам да обичам това.

Аз започвам да се наслаждавам на това, защото усещам важността на отдаването, ценя духовната цел повече от собственото си месо, от егоизма, който за мен се превръща в омразен враг, който желае да ме погребе под себе си до края на живота ми.

Човек трябва да премине през такива състояния и да ги почувства. А как може да го направи ако е сам, без връзка с другите?

И когато има връзка – започват проблемите: омраза, амбиция, борба за власт, всевъзможни разногласия, възникващи в групите. И те забравят, че това им се изпраща с цел, да преодолеят всички тези пречки и да изяснят – кой съм аз по отношение на желанието за отдаване, под какви желания съм погребан.

Вместо това, хората започват да се карат и обвиняват взаимно. Разбирам, че има всякакви видове състояния, но те трябва да минават бързо. Не трябва да се засяда в тях за дълго. Тук трябва да се обръща внимание какво казва учителят. Необходима е вяра в него и уважение към неговото мнение, за да може по-бързо да се излезе от вътрешните  разпри.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Знаменитият физик Стивън Хокинг, заедно с цяла група учени, смята, че нашият триизмерен свят е „под вода“, а четвъртото измерение е „над водата“ и ние трябва да се научим да „плуваме“ заедно. Те наричат това „теория на всичкото“. Като цяло, говорят за единадесет измерения, които можем да си представим като единадесет стени. Сблъсъкът на такива стени е станал причина за Големия взрив. Към това се включват и тези учени, които работят над Големия ускорител. Какво можем да кажем за това?

Отговор: Аз в никакъв случай не пренебрегвам резултатите от научните изследвания. Напротив, внимателно се вслушвам в тях.

От къде се вземат всички тези теории? Работата е в това, че егоистичното ни желание постоянно се видоизменя под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника. И като се променя, то разкрива в себе си всякакви теории, концепции, възгледи.

За нас това не представлява особен интерес, с изключение на възможността за проверка: движи ли се човечеството към истината, напипва ли я в тъмнината.

Днес учените, както се казва, са ударили в стена – в една стена, не, в единадесет. Ако искат и за напред да разбират Природата, те ще трябва да променят себе си. Вътре в човек трябва да се построи ускорител – ние наричаме това „ускорител на времето“, „съкращаване на пътя“. Този ускорител се създава чрез група, където другарите получават силата на светлината и тогава реално могат да я използват.

Учените нямат средства, те вече изпробваха всичко. Диаметърът на пръстена на ускорителя е повече от 26 километра. Но нека да бъдат дори 26 милиона километра – какво от това? Ще се намерят още някакви частици, ще има нови данни – и после какво следва?

За да разберем Природата, ни е нужна втората сила, заложена в нея, но учените не разполагат с нея. Те през цялото време се опитват според някаква си една част да направят изводи за друга част – а това е невъзможно. Теория на струните, теория на всичкото… Чувал съм за тези неща още в началото на своята научна дейност. Тези теории са резултат от постоянно нарастващото желание, което всъщност е това, което измисля нещо ново. Постепенно то се приближава към истината, но при това си остава егоистично, без да се изменя вътрешно, качествено.

И затова науката като цяло, и физиката в частност, фактически се намират в задънена улица. Кардинален напредък вече няма. Остават още някои „неразвити“ области – например, генетиката. Но и там става дума повече за технологии, а не за постигане същността на явленията.

Човечеството е изправено пред всеобхватна криза. Така че, ако ние не разкрием втората сила – силата на светлината, и не се научим да работим заедно, тогава нищо няма да ни помогне. В крайна сметка, учените правят опитите си на най-ниското ниво: да кажем, сблъсък на елементарни частици. По този начин те не научават втората, много по-голяма половина от цялата система – тази половина, която управлява всичко.

Аз също обичам да гледам научни програми по телевизията, но като цяло, науката приближава към своя край…

От урока по “Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68594]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Не поправям себе си, а своето включване в останалите. В мен няма нищо за поправяне, освен връзката ми с останалите.

Какви са тези ”останали”? Тук трябва да разбираме, че това, което съм бил вчера – днес вече не съм същият. По различните състояния в мен, трябва да изяснявам състоянията между мен и останалите. Всеки ден човек започва на чисто и поправянията винаги се правят във взаимна връзка с парцуфите.

Казано е, че любовта между творенията насочва към любовта към Твореца. Другарската любов е съсъда, отношението, в което проявявам своето отдаване към Него. Тъй като Творецът е общият закон, общото свойство, което разкривам във взаимната връзка между всички нас. Няма нищо извън общия съсъд. В своето отношение към другарите, в дъха си, в сърцето си аз създавам Твореца. А дотогава Него го няма.

Въпрос: В групата изпълняваме следното упражнение: всеки трябва да мисли за това, всички мислено да се грижат за всички. В разговорите ние си напомняме един на друг за това и добавяме: ”С помощта на Твореца”. Води ли ни това към истинската любов?

Отговор: Да, ако имате предвид, че всяко нещо може да съществува само с помощта на светлината, връщаща ни при Източника. Тогава наистина изграждате необходимите условия за реализация.

Любовта няма граници – тя се разпространява до Безкрайността и по-нататък. Всеки път я определяме по новому – изхождайки от текущите си желания и намерения. Днешното упражнение действа срещу забравяне: другар помага на другаря си за три условия: Аз, Той и Висшата сила, светлината връщаща ни към Източника – с други думи, връщаща ни един към друг. Някога в нашето единство царяла светлината, и сега, споявайки ни отново, тя реализира необходимото условие за поправяне, за да се възцари отново в нас.

На езика на кабала това се нарича ”заповед”.

От урока “Предисловие за Учението за Десетте Сфирот”, 01.02.2012

[68654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ние не се стремим към любовта, не се стремим един към друг и към добри отношения – но се получава, че до това се свежда всеки проблем, който искаме да разрешим. Да вземем за пример проблема с медицината: ние престанахме да вярваме на лекарите. Разкриват се все нови методи и техники на алтернативно лечение – а всичко е благодарение на нашия егоизъм, лекуването се превърна в бизнес. Държавата е длъжна да влага в медицината една трета от националния доход – толкова, колкото и за отбраната.

Това се е превърнало в истински бизнес и ние загубихме доверие в него. Виждаме, че ни изписват ненужни лекарства само за да ни ги продадат, и правят множество ненужни изследвания, сканирания и проверки. Вместо да отида при един лекар, който да ме излекува – мен ме препращат от един лекар на друг, за да могат всички те да спечелят.

Това е пример, как изчезва вярата – егото е развалило нашите отношения с медицината. Навсякъде е едно и също: в отношенията държава-човек, човек и закон, между самите хора. Целият проблем е в това, че се сблъсквам с хора, които нямат никаква връзка с мен или такива, които искат да ме измамят – да се обогатят за сметка на това, че съм изпаднал в беда. Така го усещам аз.

Няма човек, който да гледа на другия с добри намерения, а само от меркантилната страна. Човека не забелязва човека, а само изгодата, която може да получи от него. В такава форма губим не само смисъла на живота, някакви непродаваеми ”скъпоценности”, но вече не можем да разчитаме и на семейството. Както е казано: ”Ненавистниците са в моя собствен дом”.

Настъпва времето, когато няма да сме способни да се справим нито с икономиката, нито с финансовата система, нито с промишлеността, с нищо. Тъй като на всяко място се старая да внеса само лични разчети, без да се съобразявам с останалите, затова са ни нужни много системи за охрана, за защита и контрол, за да не се лъжем един други и да не ми пробутат нещо ненужно или даже вредно, ако от това може да се спечели.

С такива проблеми се сблъскваме постоянно – в това число, културата и образованието. И най-големият проблем – възпитанието на децата, защото няма връзка между учители и родители, и с останалото общество. Ако по-рано сме мислили, че ако не ние самите, но поне нашите деца ще доживеят до по-добър живот, то днес виждаме все по-голямото пропадане на поколенията. Всяко следващо поколение е още по-нещастно от предходното.

Чувам как хората казват: “За какво да раждаме деца, за да ги обричаме на страдания?”. На мен ми е лошо, но те ще живеят в още по-лош свят. Изобщо, вече става дума, че светът скоро ще приключи своето съществувание, защото сме изчерпили всичките природни ресурси или заради ядрена война. Защо тогава да раждаме и да обричаме детето на такъв живот? Само за да си поиграем с него, докато още е мъничко? Но това да не би да ви е кученце…

И човек наистина си взема кученце. Погледнете, почти във всеки дом има куче. И какво лошо има в това: аз го обичам, а то мен – вярно ми е, не ми създава никакви проблеми. На туй отгоре, всеки ден ме разхожда…

От недостиг на връзка помежду си, хората започнаха да променят отношението си към поколенията: между родители и деца, между баба и дядо. Обикновено в света съществуват едновременно три поколения – и ние наблюдаваме, че между тях няма връзка.

А също така нямат връзка с държавата. Човек свободно избира, къде му е по-леко да живее – тук или там. Ако не се страхува от чуждия език и от другите условия, то се премества от държава в държава, без да усеща някаква връзка с нито една от тях. Има хора, които въобще обикалят целия свят и така намират себе си, не желаейки да принадлежат към никоя от тях. Но въпреки това, вътре в човека живее тази потребност – за душевна топлина, за родния кът, усещайки родното, понеже такава е нашата природа.

А основното е в това, че не можем да разрешим глобалните, организационни проблеми, за да противостоим на общата криза. Тази криза не може да се реши по друг начин, освен чрез установяване на правилната връзка между хората. Тъй като тя е свързана основно със загубата на доверие и с това, че хората не желаят да бъдат добри един към друг.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[68446]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Винаги сме правили механични, студени сметки, както се полага, че е необходимо, за да въведем ред във финансите, материалнoто снабдяване, суровините, в някакви сделки, без значение кой стои зад тях.

Но сега стигнахме до ситуация, в която виждаме, че всичко това не е достатъчно, че не работи вече в тази форма. Във всички наши отношения трябва да внесем топлина, участие, доверие! Освен суха пресметливост е необходимо и отношение, което е извън нея – привързаност един към друг, взаимни отстъпки, добавяне от всеки по още нещо над сухото изчисление.

Без това, нищо няма да върви. Защото цялата наша основа е желанието,  а то е чувствено и иска да усети напълване. А напълването не се измерва с пари! Аз се наслаждавам от усмивката на детето, защото го обичам и няма да го продам за никакво съкровище на света. Аз мога да разчитам на близките си хора, че ще се погрижат за мен, според силите и възможностите им – и това е невъзможно да се купи с пари, колкото и болници да построя около себе си и каквито и служби за моя подкрепа да създам.

Тоест, каквото и да вземем: от най-простия живот, отношенията между поколенията, отношенията между хората, индустриалните отношения, търговията, образованието, културата, сигурността – целият проблем е в това, че ние напълно загубихме връзка един с друг. И ние не се обучаваме на тази връзка.

Някога тя е съществувала по естествен начин и е действала по-силно между хората. Хората са били привързани към земята, към града, към своята страна, към родината. Днес, тази връзка е станала доста неясна. Ние губим такова понятие като „дом“ – а това е много важно за нас. Без него човек не чувства смисъла и вкуса в живота.

Невъзможно е да живеем без да се грижим за някого и без някой да се грижи за нас. Въпреки, че  днес е трудно да поемаме отговорност, а привързаността на някого се възприема като бреме. Но без това ние не можем да продължим да живеем.

Не случайно днешната криза е толкова многопластова. Тя  започна в най-суха форма – от парите, и започна да расте като снежна топка, прибавяйки към себе си все повече проблеми, започвайки от най-чувствителните: вътрешната криза в живота на човека, кризата в семейните отношения, с децата, в културата, образованието, здравеопазването, сигурността. Така тя нарастваше все повече и повече, докато не достигна до икономиката.

И докато тя не се добра до ниво, най-отдалечено от човешките чувства – ние почти не й обръщахме внимание. Бяхме готови да пренебрегваме чувствата си – и ги пренебрегвахме. Но сега, вече не ни остана изход – достигнахме до самия предел. И ако започнем да развиваме кълбото в обратна посока – от финансовото състояние обратно към нас, ще видим, че ако не възстановим доверието между хората, няма да можем да оцелеем.

От 6-а беседа за новия живот, 03.01.2012

[68440]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Изследвайки Вселената, ние откриваме, че всички нейни системи са зависими една от друга. Планетите се въртят около Слънцето, а техните спътници се въртят около своите планети. Колкото повече изучаваме тази гигантска система, толкова по-ясно виждаме, че всички нейни компоненти са взаимно зависими в движението си и си влияят един на друг. Луната, намираща се над Земното кълбо, влияе на всичко, което се случва на неговата повърхност: на здравето ни, на чувствата ни, на подводните океански течения и т.н.

Влияе ни и Слънцето: ние чувстваме и най-малките експлозии, които стават на него. Казват, че там се наблюдават явления, които застрашават оцеляването на планетата, които могат буквално да я изгорят. Разбира се, това се отразява на всички наши електронни системи. А самата Земя е като „врящ казан“ – ние живеем на повърхността на сфера, вътре в която гори огън. И всичко това се намира в много деликатно равновесие.

Биолози, зоолози, ботаници казват, че възникването на живота на Земята изисква много специални условия, които вече не съществуват никъде другаде във Вселената. До този момент повече никъде не са ги открили и има голямо съмнение дали въобще съществуват. И след като произхода на живота изисква едновременното изпълнение на няколко условия, свързани с параметри като сила на гравитацията, количество на водата, налягане, температура и др., следва, че всички тези параметри съставляват гигантска формула. И само, ако ние с точност изпълним нейния разчет, можем да разберем какви са условията, които благоприятстват възникването на живота.

В новините обикновено ни говорят какво ще бъде времето през следващите дни. Синоптиците могат да направят прогноза за една седмица, но не повече. Защо?

Когато ни говорят за това, каква ще бъде утре или вдругиден температурата, влажността, силата на вятъра и т.н., то всички тези заключения от изчисления, са направени по сложни формули, с помощта на мощни компютри, с отчитане на климатичните условия по цялото Земно кълбо. Накратко, сред всички тези параметри съществуват такива многостранни, дълбоки, богати връзки, че само една прогноза за следващия ден на температурата на въздуха, височина на вълните и други параметри, необходими за нас за планиране полета на самолетите,  навигацията на плавателните съдове и различни други цели – вече говори за взаимовръзка на всички части на природата, за това как неживата природа въздейства на растителната, растителната на животинската, животинската на човека, а човекът, в отговор, въздейства на тях.

Животът ни зависи от неживата природа, защото ние живеем на земята и от нейните недра добиваме необходимите ресурси. Ние зависим и от растителната природа – на това се основава селското ни стопанство, а също и от животинската природа, защото това са продукти за хранене, необходими за нашето съществуване. В допълнение, ние не можем да поддържаме нормален живот, освен в човешкото общество, където всеки, извършвайки определена функция, е съответната подходяща клетка.

Колкото повече сме напредвали в цялата история, толкова по-сложно е ставало обществото ни, толкова по-зависими сме ставали един от друг. Днес, чрез транзакция ние прехвърляме пари от банка в банка, изпращаме кораби с различни товари от един континент на друг. И ако се вгледаме в дрехата, която  носим, ние можем с увереност да кажем, че в нейното производство е участвала не една страна. Някой е произвел суровината, някой я е обработвал, друг я е шил, някой се е занимавал с маркетинга. Това само подчертава колко ние зависим един от друг.

Вече сме свикнали с тази зависимост и я възприемаме като задължителна. Само тази зависимост – търговско-финансовата, никога не е искала от нас чувство при участие. Но в последно време, ние виждаме, че съединението между нас е достогнало такива мащаби, които изискват от нас по-дълбоко, по-тясно, по-близко сътрудничество. Освен това, то се проявява в такава степен, че случващото се в една страна, влияе директно върху събитията в друга държава. И не без основание, днес виждаме как една държава може да се намеси в делата на друга и дори да промени властта там, накърнявайки нейната независимост. Ярък пример – протестите в Сирия, където представители на други страни твърдят, че там загиват много мирни граждани. А посланникът на Сирия нищо не казва за това. Той се държи така, сякаш това не касае неговата страна и той няма връзка с нея. По този начин, тази зависимост има изисквания към всички нас.

Ние виждаме, че толкова сме свързани един с друг, че вече имаме нужда от всякакви международни механизми за управление, без които не можем да съществуваме нормално. В крайна сметка, ако искаме да търгуваме, да развиваме науката, културата, ако искаме един щастлив живот, то ние трябва да разработим подобни системи за възпитание, културно равнище, на подход към живота.

През последните няколко десетилетия, туризмът е силно развит и ние, посещавайки различни страни, можем да наблюдаваме  как за това време всички държави са се приближили една до друга по жизнен стандарт на хората, по способността да възприемат обкръжаващата среда. Всички ние гледаме телевизия, слушаме новини, свързани сме един с друг виртуално чрез Интернет мрежата. И тази връзка между нас скоро ще стане такава, че ще престанем да чувстваме езиковата бариера – ще се появят машини, които ще правят автоматичен превод  и да кажем някой, който не владее английски , явяващ се днес международен език, ще може да бъде свързан с всички.

Според съвременните изследвания, се оказва, че обикновенения човек, чрез четирима свои познати е свързан с целия свят – като се приближаваме един към друг, ние сякаш се държим за ръце. Днес нито една държава не може, дори на своя територия, да работи по сондиране на кладенци, защото по този начин нарушава баланса в рамките на земната кора и това, което ще се случи при нея, ще засегне не само съседите, но ще повлияе и на останалата част на света.

Имаме подписани международни споразумения за различни области от нашата дейност, която може да донесе вреда на другите, като например: споразумения, определящи квоти за риболов. За всяка страна има някакъв лимит за изхвърляне на вредни вещества в атмосферата, относно добива на полезни изкопаеми от недрата на Земята. Ние все по-често започваме да чувстваме, че живеем на една планета, която е нашият общ дом. И наистина, тук всички ние зависим един от друг и не можем да постъпваме както си искаме.

За съжаление ние все още се развиваме егоистично и това не ни позволява да бъдем заедно. Ние замърсихме дори космическото пространство, изпращайки там ракети и сега около земята се въртят множество спътници и милиони по-големи и по-малки фрагменти, останали от всичко, изпратено от повърхността на земята, които ни влияят. И ако се случи някаква авария на космическа станция, нейните отломки могат да паднат неизвестно кога и върху кого.

Ние също така сме свидетели на такива неприятни явления като изригването на вулкана в Исландия, което се отрази на цяла Европа до Сибир, парализирайки работата на всички летища. А цунамито в Япония, причинено от земетресение и нанесените щети на атомната централа, предизвика много страни да се замислят, дали не трябва да се спре развитието на АЕЦ.

Ние виждаме, че нито една държава не може да изгради своя вътрешна и външна политика, без да отчита десетки или дори стотици външни фактори. Във всяко свое действие тя трябва да се съобразява с целия свят. И това се отнася дори до силните и водещи страни, които очевидно смятат, че не трябва на никого да докладват. Все пак, те трябва да се съобразяват с останалите, защото всички ние сме зависими един от друг, и кой знае как дори най-малките промени, ставащи в една страна, се отразяват на останалите.

Из 5-ата беседа за нов живот, 27.12.2011

[67803]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Човешкото общество неслучайно става все по-затворено, закрито и еднородно. Видимо, това е закономерен процес, запрограмиран в нашето развитие. Можем да го наблюдаваме отстрани, да го изследваме, анализираме – но това е факт. Не е важно искаме ли го или не, но съществува някакъв процес на развитие на нашата природа, който сме принудени да преминем, и съответно трябва да се разкрият такива форми.

Затова нямаме избор и видимо трябва да построим по-свързано, задружно, топло общество, основано на взаимно участие и поддръжка. Всички древни източници, всички религии и вярвания утвърждават, че в края на краищата, трябва да стигнем до любов.

Същото казват и хора, живеещи далеч от обществото, сред природата. Те чувстват любовта от страна на природата, нейната грижа към всичко, което се намира в нея. А ние се отнасяме един към друг егоистично и гледайки през нашите егоистични очила, не забелязваме тази любов.

Някога беседвах с Джейн Гудал, която около 17 години е живяла в джунглата сред маймуните и е получила Нобелова награда за своето изследване. Попитах я: какво е основното усещане, което научихте от живота си сред маймуните, в гората, където няма никой, и те са готови да ви приемат като своя? И тя отговори: „Любов – това е, което усетих между тях. Макар че през цялото време изясняват някакви проблеми и само крещят – но всичко това е само за да пробудят любовта. И точно това започнах да разкривам в дърветата, горите, небето, земята…”

аз и д-р Джейн Гудал, Форум Ароса, Швейцария 2006

Такова откритие е направила тя, въпреки че по характер съвсем не е сантиментална. Човек, преживял толкова години в джунглата и дошъл тук от други, каменни американски джунгли, постепенно разкрива, че природата е цялата изпълнена с любов.

И тук действително се оказваме пред голям проблем. Всички религии, вярвания, всевъзможни духовни практики казват в един глас, че човек трябва да достигне всеобщо съединение. Ако не любов, то в крайна сметка добри отношения, без които човечеството просто не може да съществува нататък.

Затова видимо преминаваме през такъв процес: за да почувстваме необходимост от това – да поискаме да преминем към любов, да развием нови отношения. Невъзможно е да заставиш някого да обича! Мога да заплатя с пари и да купя всичко, каквото ми е изгодно – освен любов. Възможно е да получа срещу пари някакво вежливо отношение, но любовта – това е много особено чувство, отделено от всички останали човешки чувства!

Да допуснем, чувствам, че ти си станал важен за мен, защото чрез теб узнавам, разбирам, достигам нещо ново в живота. Ти ставаш скъп за мен дотолкова, доколкото ми е скъп този предмет, който искам да получа с твоя помощ. Така между нас възникват добри отношения.

Можем да встъпим в такива отношения един с друг, когато ни трябва взаимно доверие. Доколкото се нуждая от теб, а ти от мен – между нас възниква доверие доколкото мога да разчитам на теб. Но ако след това дойде някой, който ще ти заплати повече или ще ти донесе по-голямо напълване и наслаждение, то цялото доверие и преданост от твоя страна изчезват.

Затова сега попадаме в много необичайна ситуация. Нашето развитие ни е довело до усещането, че зависим един от друг и трябва да създадем помежду си добри връзки, до такава степен, че трябва да се обичаме един с друг! Иначе няма да възникне правилно доверие, което е необходимо, за да можем днес да достигнем добър живот.

От 6-тата беседа за новия живот, 03.01.2012

[68431]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

“Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..” –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - No Comments→