Въпрос: Има състояния, от които без помощта на другарите, не може да се излезе, а има и такива, които зависят от самия човек – как да отделим едното от другото?

Отговор: Да получаваш от групата е равносилно на това, да получаваш от Твореца, защото Той се облича в цялата тази реалност, която се намира извън мен. И ако другарите ме вдъхновяват и ме пробуждат, това е все едно, че Творецът ме е пробуждал.

Но това няма да бъде мой съсъд. Духовният съсъд е добавка, която получавам от тях според моето изискване, с моето усилие ”да си купя другар”. И тук всички се подчиняват на точния разчет: колко сили съм вложил, колко съм поискал от тях – и колко съм получил.

Колко съм получил, благодарение на нашето съединение, на стремежа ни към връзка, работейки над разума, доколко се смятам за по-малък от всички, за ”нула”, а останалите за повече от мен, за ”единица” – такова пробуждане ще получа, с една дума ”1” с много нули след него – 1+0000000000…. С това се измерва моят духовен съд.

От само себе си нищо не се получава, а само с точен разчет: отчита се моето желание, желанието на другарите или желанието на Твореца, силата, получена от мен, от тях или от Твореца. Всичко е отчетено точно.

А ако аз се пробуждам от това, че случайно чувам песента на другарите или от някакви разговори, то това не се смята за резултат от моята работа. От това мога да се вдъхновя и да разпаля своето желание към духовното, намирайки се под голямо впечатление, и да поискам да се обединя с него, но всичко това ще бъде за тяхна сметка.

Зачита ми се само ако аз сам развивам своя устрем, без да гледам на това, че не усещам никакъв интерес и бих предпочел да не ставам от леглото, и изобщо да не се движа, но аз се грижа, как да прибавя от себе си някакво си движение от мен към тях. Иначе това няма да бъде мое желание.

Затова на човек може да му се стори, че е направил много. Но ако би видял своята истинска сметка, то е вероятно да не открие никакъв ”доход”. Целият духовен свят съществува единствено като ”производен” на усилията ни, като ускорение. А ако се движа с постоянна скорост, то това е равносилно на стоенето на едно място. Броят се само добавките, производните, ускорението.

И ускорението не трябва да бъде постоянно – защото това ще бъде спиране. През цялото време трябва да се върви с добавяне. Ако можехме да разчетем тази ”формула”, щяхме да видим, че не сме вложили много в своята сметка…

От урока по статия на Рабаш, 16.02.2012

[69956]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се обърна правилно с молба към Твореца? Навсякъде се натъквам на своя егоизъм. . .

Отговор: Трябва да разбереш едно: всичко е готово за твоето раждане, но ако ти не започнеш да действаш, да се сражаваш – Фараонът ще те държи заточен и няма да ти даде да излезеш на свобода. Твоят егоизъм, от една страна, ти дава възможност да се развиваш, а от друга страна, не ти позволява да излезеш.

Иска се външен натиск, големи страдания, войни и бедствия – само за да поискаш да се родиш. Духовното раждане не е механичен процес, то е невъзможно без твоето желание. Ти отвътре отваряш ново желание и тогава усещаш новия живот. Без това няма да преминеш към следващия етап.

И затова има две възможности: или ще те притискат факторите за развитие, или ти самият ще организираш натиск върху групата. Тогава Фараонът, който не ти дава да си поемеш дъх, става доброто обкръжение. И то също натиска и налага задължения. Повече от това, ти сам изискваш от другарите – докато не закрещиш: ”Искам да се родя!”.

И така, всичко е готово за раждането и всичко зависи от теб. Ясно е, че сега се намираме във вцепенение, в дрямка. Как да се пробудим? Затова трябва да пробуждаме всички. Трябва да прилагаме усилия – тъй като те не минават безплатно, а се събират в критическа маса.

Пътят към раждането, ако го ускоряваш – не е поетапно изкачване на върха, когато се изкачваш все по-нагоре и по-нагоре. Вместо това преживяваш възходи и падения, докато тяхната сума не те доведе до точката на раждането. При това, то се случва внезапно, ти до последно нищо не знаеш – и изведнъж се появяваш на света и бягаш от египетската тъма.

По такъв начин не трябва да растеш в нарастващи беди и схватки. Стигат ти само няколко схватки, които предизвикваш сам. Тъй като правиш това осъзнато и осмислено, виждаш какво се случва с теб и затова не трябва да се издигаш по стъпалата на страданието.  Разбирането на процеса покрива, компенсира неговите беди – и от мъки те се превръщат в копнеж по светлината. Ти  изнуряваш от нетърпение: ”Защо още не съм се родил?” – вместо това да страдаш от войни и прочее материални бедствия. Малката болка на човешкото стъпало ти спестява огромното нещастие на неживото, растителното и животинското стъпало.

Нищожното усилие в осъзнатия напредък е милиард пъти по-ефективно от принудителните усилия по дългия път без ускорение.

От урока по статия от ”Мир”, 27.01.2012

[70136]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако желанието идва от обществото, а светлината от Твореца, тогава какво изобщо зависи от мен?

Отговор: Аз – това е този, който организира всичко това. Иначе, къде ще бъде моето „Аз“, ако си остана такъв, какъвто ме е създал Твореца? „Аз“-ът на човека, не се намира вътре в него, а зависи от това, доколко той привлича, поглъща това, което е отвън.

Аз самият – не е моя „Аз“, а това, което е създадено от Твореца. А освен това, Той ми даде точка, чрез която, мога да привличам към себе си, да поглъщам желанията от обкръжението, а чрез обкръжението – от Твореца. И ако аз го направя чрез собствените си усилия, всичко това е мое.

Но трябва сам да получа това от обкръжението, а не просто да чакам кога обкръжението ще ми го осигури. Ако идвам на срещата на другарите и те се радват, плачат, пеят, танцуват –аз съм впечатлен от това. Но желанието ми е било дадено от Твореца, външното влияние на това желание е оказало обществото и в резултат, аз седя и плача с всички заедно или се радвам и смея. Но къде съм аз самият в това?

„Аз“ започва от там, където сам започвам да извличам вдъхновение – от всичко, с което обществото ми въздейства и което Творецът е направил за мен. Аз влияя на обществото, включвам се в него с това желание, което ми е дал Твореца и изведнъж разкривам там своето его – нежеланието да се съединя.

И сега ние разбираме каква помощ ни оказва нашия егоизъм. В края на краищата, ако не беше той, аз не бих могъл със сила да вървя срещу него и нищо не бих спечелил на своя сметка. Но когато вървя срещу егоизма си, опитвайки се да се съединя с другарите и да извлека от тях желание, вдъхновение, то колкото повече егоизмът ми се съпротивлява, а аз, независимо от това идвам в групата и търся – тогава това, което получа, ще се счита за мой духовен съсъд.

Довеждат ме в групата и Творецът чрез нея ми дава пробуждане. Това все още не е „аз“, колкото и да горя от желание за духовното, колкото и да плача. Това е все още само едно въздействие(1). Получил съм пробуждане свише, от Твореца, точката в сърцето и тя ме доведе в правилното обкръжение, където започвам да се впечатлявам от останалите.

Всичко, което правя в групата съгласно своето природно желание – е егоистично, заради използването на другите в мой интерес. Но ако сега, въз основа на всичко чуто, започна съответно да се отнасям към обкръжението (2), то тук ще почувствам своето съпротивляващо се его. Егоизмът се надига и просто не ми дава да напредна.

И макар да работя с желание, получено от обкръжението и от Твореца, но поради факта, че егоизма ми пречи, аз вървя против него и независимо от всичко се включвам в обществото, и всичко, което сега получавам от обкръжениети (3) се счита мое!

Егоизмът – това е моята „помощ против себе си“. Ако не беше той нямаше да имам възможност да проява своето „Аз“ и бих действал като марионетка, като кукла, която движат с ръка, намираща се вътре.

От урока по  книгата Зоар, 16.02.2012

[70088]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - No Comments→

В процеса на хилядолетното ни развитие, към което ни е задължавала природата, сме развили достатъчно своя разум, чувства и аналитични способности, за да изградим сега, самостоятелно,  обкръжение, което ще ни развива нататък.

Всъщност, единственият свободен избор на човека по същество е да влезе в определено обкръжение и под негово въздействие да се оформи според това, което му диктува обкръжението. И ако ние по този начин използваме силата на обкръжението, ще можем да поправим своята природа.

Време е да престанем да бъдем слепи роби на егоизма си, без да забелязваме, накъде ни води той (въпреки, че ние дори виждаме, че не е към благоденствие, не и към сигурен и безопасен живот). Ние трябва да използваме този егоизъм, за да създадем около себе си добро обкръжение. И тогава, под негово влияние, егоистът ще се превърне в добър човек. Ние трябва да прилагаме за това всички съвременни технологични възможности, знания за околната среда и обществото, постижения на психологията, които са развити през последните сто години.

Ние нямаме нужда от нищо друго, освен изграждането на правилно обкръжение. Точно така, както избираме за децата си обкръжението от други деца и възпитатели, под чието ръководство те получават правилно възпитание, научават се как правилно да използват вътрешната си мотивация и качества – така ние можем да направим нещо подобно по отношение на всеки човек.

В крайна сметка, с основание развитието на съвременните технологии, икономика, търговия ни освобождава много време и усилия, които можем да насочим към създаване на ново обкръжение. Може би, 80% от всички хора, които могат да работят, в действителност, трябва да работят за създаването на такова обкръжение. И само 10-20% от работоспособното население на възраст от 20 до 60 години да трябва да бъде ангажирано в производството на необходимото за нашия живот.

Според изследванията, около 10% от населението на света са хора, които по природа са устроени така, че се стремят да помагат на ближния. Те създават различни благотворителни организации, помагат на бедните, посещават болниците, раздават безплатна храна на гладуващите, обикалят света да помагат на нуждаещите се. Броят на тези хора не е голям. Те са идеалисти, тяхната цел е да носят добро на другите, но това е също форма на егоизъм, който ги подтиква към подобни действия. Те са готови дори да жертват живота си за благото на обществото, за светлото бъдеще на човечеството.

Това обаче не е за тях, а за промяната във възпитанието на обикновения човек, за това, че всички хора трябва да преминат през една добра промяна и светът ще бъде различен. Всички тези огромни сили, които досега са насочени към масово унищожение, ние можем да освободим в полза на човека.

Единственият лек за това е системата за възпитание, която се състои от интегрално образование до определено ниво, а след това, поставяне на човека под въздействието на обкръжението, което е най-важното. Ние трябва да осигурим такова влияние на СМИ, на виртуалното обкръжение, на културата: театър, музика, филми, песни, книги, които да разказват за този нов свят. Нека да организираме такава система на възпитание за себе си, точно, както правим за децата си.

Нека се издигнем над себе си на по-висока, по – възрастна, сериозна степен, в сравнение с тази, на която сме днес и оттук ще градим въздействаща ни система. Човек трябва да знае предварително, че това трябва да се направи и че няма друга алтернатива: обкръжението трябва да му влияе, защото знаем, каква мощна сила се крие в него.

Човекът е постоянно под толкова мощно, всеобхватно„промиване на мозъка“, във всички възможни форми, каквито само обкръжаващия свят може да му повлияе. До такава степен, че аз свиквам с това, което виждам и чувам навсякъде, и го приемам като еталон, препоръчани ми примери. И за мен няма значение, че обкръжението го прави изкуствено – на мен то ми влияе истински.

Независимо от многото примери, от тези, които виждам, не съвпадат с желанията ми. Но както се казва: първо под камшика, а след това се наслаждавайте. Човек постепенно приема всички тези неща, защото навикът се превръща във втора природа, и той е готов да ги приеме в името на децата си, за безопасност, за добро бъдеще. Някак си, ние трябва да започнем да се подготвяме за нова форма на живот.

От 8-а беседа за новия живот, 05.01.2012

[69986]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: В методиката на интегралното възпитание се отделя особено внимание на отношението между разума и чувствата. В егоистичния свят, поради голямото отчуждение между хората, желанията и мислите са скрити дълбоко в човека и често недостъпни за съзнанието му. Външно, като правило, той проявява негативните чувства: гняв, раздразнение, негодувание. Как правилно да включим чувствата, така че  да не затрудняват общуването между хората?

Отговор: Факт е, че в методиката на интегралното възпитание, на първо място се взема предвид, че чувствата и желанията са първични.

Те възникват у нас неизвестно откъде и как. Всички наши свойства на разума, мислите, са предназначени за осъществяването на тези чувства, да напълним себе си.

Основното ни желание – желанието за наслаждение. От кого, с какво, как – това вече е следствие. Наслаждаване! И затова целият ни ум се развива само според степента на нашите желанията и само за да им служи. Големите желания развиват голям ум в човека. Егоизмът, растящ от поколение на поколение и през целия живот на човека, развива неговия ум.

Ако вземем едно животно, няколко седмици след раждането му, неговото развитие практически спира. То вече притежава всички дадени му инстинкти и се приспособява към околната среда. Затова животното никога не греши. То знае как да се държи, как да се спасява, да взаимодейства с околната среда. Разумът и сетивата му инстинктивно се намират в равновесие. Тоест също: желанието е първично, а разумът – вторичен. Животното знае кое може да реализира в своите желания и кое не, и това съответно ограничава неговия разум.

При човека тук възниква голям проблем. Проблемът е в това, че неговият егоизъм, развивайки се, му дава такива желания, които той не е в състояние да изпълни. Ето защо, той се затваря, вглъбява се, ожесточава се, конкурира и т.н.

Ако се съпоставят неговото желание с всички други желания (той и обкръжаващата среда) така, че идеално да се допълват едно с друго, тогава няма да има никакви конфликти и разумът му би се разгърнал до безкрай.

Тъй като интегралното общество е общество на абсолютно включване на всички във всички, се оказва, че при това човек придобива желанията на цялата общност. Той разбира с какво живее цялото общество и съответно разумът му вече става не личен, а интегрален и той разсъждава въз основа на това. Той като че ли си слага очила за интегрално зрение за света и разбира, че аз и светът – това е едно цяло; каквото е добро за мен и за света – това е едно и също нещо.

В такова хармонично отношение между него и света не съществува, разбира се, никакво противоречие. Той може спокойно да се разкрие, без да се страхува от нищо и, съответно, разбира всичко, всичко вижда, чувства, активно участва във всяко действие, във всичко. В него изчезват изцяло всички причини да бъде недоволен, да се конкурира с някого и т.н.

Така че, трябва да доведем човека до това състояние, без да ограничаваме желанията му, мислите и разума му, и да действаме по съвсем различен начин – първоначално да дадем нагласа за това, че той се включва към другите, че се създава един вид общо желание.

Общност на всички желания – това е нещо ново, което ние създаваме. Създаваме системата „Адам“ – нашето общо желание и съответно с това – нашия общ разум. Възниква нещо интегрално над нас, в което ние съществуваме.

По този начин концентрираме вниманието си не на човека, а само на неговата посока, на включването му в тази общност – следваща степен от нашето развитие. Не го ограничаваме, той не чувства, че се намира под някакъв натиск. Той не трябва нищо да прикрива. Всъщност си остава такъв, какъвто е, а цялото му развитие е насочено към интегралността.

Хармонията между чувствата и разума се развиват според това, как той започва да усеща все по-голяма и по-голяма взаимосвързаност между себе си и останалите – това, което ни диктува съвременният свят, но за което още не сме готови.

Предполага се, интегралното възпитание да даде на човека такава настройка, че той да започне да чувства „ние“, общността, човечеството и да действа от тази гледна точка. Само тогава ще се почувства свободен. Именно тук се проявява неговата свобода на волята, свободата на поведението, но само тогава, когато бъде включен в това.

Ако излезе от това състояние, то отново пада в дребния си егоизъм и отново започват същите проблеми. С това природата ни помага, като ни показва, че само в интегралното може да се намери покой, а в изолацията – собствен затвор и липса на свобода.

От 9-а беседа за интегралното възпитание 15.12.2011

[69889]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Във всеки човек се развива лично възприятие на реалността в зависимост от корена на душата му, на нейната менталност и характер.

Има хора, които са по-склони към техническо развитие, а има и такива, които са с по-чувствителна наклонност, както в нашия свят има хуманитари и техничари. Едните отиват да изучават музика, другите техника, математика, архитектура и т.н.

Така е и в духовното. Има огромна разлика между тях. Защо един кабалист е писал в един стил, а другия в друг? Това произтича от характерните особености на човешката душа, всеки различно възприема духовния свят. По-късно те ще се допълнят един друг, но като цяло има голяма разлика между душите – много повече, отколкото разликите между хората в нашия свят.

Разбира се всеки възприема духовната реалност, с напредването и преминавайки махсом, всички достигат до прозрение. Но на един духовния свят се разкрива така, че той вижда общата картина и се занимава с образно постижение, а друг – повече с техническите умения на душата, и неговото възприятие на реалността – като на физик от нашия свят. Трети възприема духовното – като психолог в нашия свят, а четвърти – като прост работник.

В духовното има много по-богат ’’ асортимент’’ на видовете заетост на хората, отколкото в нашия свят – като проекция на единия свят върху другия.

От урока по книгата Зоар, 12.02.2012

[69522]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какво означава ”Да доставиш удоволствие на Твореца”?  Та нали Творец – това е свойството отдаване? На кого тогава доставям удоволствие?

Отговор: Така ти си представяш своя свят: във вид на образи, по отношение на които може да се прави нещо, получавайки от тях ответна реакция. Ти не чувстваш, че зад всичките тези фигури стои Творецът, че всички те са само образи, персонажи, които Той оживява, представя ги пред теб в милиарди кадри.

Свойството отдаване – това е Даващия. И ти изграждаш отношението си към човека не по външността му, а по качествата му, по неговите свойства и същност. В очите ти той е съставен от множество детайли, но как се проектира всичко това: в плът или в някакъв образ? Опитай се да си представиш образа на човека ”във въздуха”, а не в тяло. Извлечи от него всичко духовно – неговите желания, страсти и помисли – още повече, че те и без това не се намират в животинската плът. Абстрахирай се от тялото и се обърни към същността на човека.

А след това, по същия начин, се обърни към Твореца. Разликата между тях е в това, че същността на Твореца е съвършенна и всеобхватна, тя управлява всичко. Това е универсалната Сила на Природата, общия закон на Природата, нейния общ разум, който изцяло е добър и твори добро. Разумът е добър, а неговата производна Сила твори добро.

Не трябва да се объркваме с това, което се проявява пред погледа ни. Време е да преминем към същността на нещата. Тела няма, вечно в човека е неговата същност – с нея искам да установя връзка. Възможно е и тя да ми се представя като ”привидение”, но в действителност тя е безкрайна. Всички наши същности – това са различни страни на Малхут на света на Безкрайността. Обединявайки се, всички те с една дума се ”разпростират” по нея и в случая я изграждат, създават поправения съсъд.

Не забравяй: на групата трябва да се гледа със вътрешно зрение.

От урока ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 14.02.2012

[69767]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Когато човек идва в науката кабала, той не разбира защо му трябва човечеството. Кабала казва, че над нашия свят действат сили, които го изобразяват в нашето възприятие. Ето защо ни се иска да отлетим някъде в неизвестността, към Твореца, към Неговата духовна система…

Съответно, човек възприема и учебния материал  лично, за своя сметка, без да изпитва желание да се обедини с другите. Това е първоначалното, много ограничено възприятие, с което всички ние започваме пътя си, като егоисти.

Само след няколко години, в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина, осъзнавам, че действително трябва да се обединя с другарите и в тяхната вътрешна взаимовръзка да разкрия светлината. Ако мисля за себе си, светлината действа обратно: тя ми показва колко греша – и тогава виждам, че е необходимо да се обединя с групата. Там, в нейните дълбини, ще намеря висшия свят.

Това е една много голяма революция в съзнанието. Човек започва да осъзнава, че духовния свят не е просто някъде, а във връзката между хората, в място с абсолютно анти- егоистични координати.

Тогава възниква проблемът: как да докажа това на себе си, как да се приближа до правилното отношение. Това трябва да бъде толкова важно, че всичко друго да изглежда излишно. Отсега нататък аз се фокусирам само на групата, на обединението в нея. Само тя е пред очите ми и нищо повече. В крайна сметка, завися от това. Това е вторият етап.

И тогава започва третият етап, още по-труден, когато се оказва, че е необходимо да се провежда масово разпространение. „На какво основание? Та ние отиваме към Твореца. В началото исках да отида при Него сам, след това осъзнах, че е нужна група. Но защо изведнъж аз трябва да се занимавам с всички останали? Един милиард китайци, един милиард индийци, половин милиард южно-американци, половин милиард европейци, африканци… Какво общо имат те? Кой  за кого се грижи там? И защо трябва именно аз да се грижа?“

Тук обясняваме на човека, че той, групата и цялото човечество трябва да се обединят, за да се уподобим на Твореца. Още едно препятствие, с което той не е съгласен: „С другарите, с групите по света, ние имаме една цел, а с останалите – не“.

И това е вярно. В крайна сметка е казано: „Исраел, Тора и Творецът – са едно“. Аз – това е „Исраел“. Групата – е „Тора“, светлината, връщаща към Източника. И заедно отиваме към Твореца.

От друга страна, останалите 99% се намират долу и са привлечени от земните си наслаждения. Така че, защо са ни нужни?

В отговор, отново и отново ни обясняват, че ние сме преходно звено и трябва да станем „царство на свещенослужителите“, т.е. да обучим цялото човечество на това, какво е взаимно поръчителство, интегрално обединение. Тогава ще присъединим масите към себе си, като АХАП към Галгалта ве-Ейнаим (Г”Е), и ще обединим всички хора с Твореца в десет сфирот.

Много е трудно да се обясни това на другарите по група. А нали точно в групата се намира полето на нашата дейност, тук е източника на всичко и тук ние разкриваме всичко. Тук се показват кръговете: АХАП, ние, Творецът – всичко е вътре, всичко завършва в групата, в един съсъд, изтъкан от единството на точките в нашите сърца. Една част идва отдолу, друга част – свише.

Нашите групи не разбират и не искат да преминат към програма на поръчителство за масите. На човек му е много трудно да разреши за себе си тази противоположност, да види как различни неща се съединяват в едно. Но постепенно всичко ще се оправи…

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 14.02.2012

[69764]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

За да станем подобни на Висшата светлина, имаме известен пример: трябва да се учим с намерение, за да ни подейства светлината, и в нас да възникне това желание, вътрешното устремяване, вътрешния порив – повече нищо не трябва.

Струва ни се, че това е много просто, тъй като всичко вече се намира пред нас. Даже по земните мерки е ясно, че човек който  обича нещо или някого , стреми се към нещо или към някого – желае да отдава. Това го препълва, като любовта на майката към своето дете. Вижте колко е щастлива, че в нейните ръце е това малко създание – това я поглъща цялата. Нищо друго не й трябва  – само любовта към него я изпълва цялата.

Щом имаме такива примери в нашия живот, защо ни е толкова трудно да изпълним това условие на отдаване и любов – духовно? То трябва да е насочено навън от нас , а не към нас, не за нас. Ето това е проблемът.

Затова, за да формираме в себе си движение напред, навън от себе си , ни е нужна определена тренировка, определени навици, които можем да придобием, само ако се опитаме да се обединим помежду си.

Но опитите да се обединим ни довеждат до разочарование, защото ние се опитваме да го постигнем сами. Неведнъж  сме се опитвали да направим това, и разбира се, нищо не се получаваше.

В резултат, след многократни, самостоятелни опити да се обединим: ” Къде е нашата взаимна отговорност, взаимното отдаване, взаимното поръчителство? Къде ни е духовния съсъд?” –и т.н., започваме да усещаме, че тук нищо не може да ни помогне. Вдигаме ръце, предаваме се, и ни остава единствената надежда – ако отгоре дойде светлината и ни поправи.

Но светлината не идва – не идва защото ние не я викаме, не я молим. Ние молим, всъщност, за напълване. А можем да се доближим до светлината, само ако се опитаме да се обединим помежду си. Когато започнем да извършваме помежду си действия за обединяване и обезателно по равно, защото любов и взаимно отдаване може да има само между равни, тогава ще усетим вътре в нашето обединение, вътре в нашия кръг, че не ни достига Висша помощ.  Всъщност, точно Тя не ни достига.

Днес просто си спомняме, че има още нещо, което може да ни помогне. Аз чувствам по време на урока по своите ученици, че те изведнъж започват да си спомнят: Ах, да!  Необходим ни е още и Твореца! Ние сами не можем нищо. Трябва да отдаваме, а не да получаваме, да не чакаме, кога при теб ще дойде нещо, а да се устремяваме към отдаване и да приложим към това определен опит…Правилни опити за достигане до отдаване може да се получат само вътре в групата.

Групата може да бъде виртуална, може да бъде физическа – това е без значение. Но всичко трябва да бъде построено на връзката с другарите. Не трябва да изпускаме този момент. Сега всичките ни лични движения са насочени навътре в себе си. Струва ни се, че те се движат от нас към другите, но това не е вярно, съвсем не е реално, защото се осъществява егоистично.

Само ако аз, заедно с другарите започна да се устремявам във взаимно поръчителство към нашия общ център, към общата цел, опитвайки се да се организирам, за да се появи във всички едно общо желание, едно общо устремяване, една обща молитва, тогава вътре в себе си ще открием, че там ”седи” Висшата сила, Творецът. Гледайки Го, ние трябва да направим така, сякаш у нас съществува едно единно желание към Него, едно единно устремяване, една обща молба и изискване и всички ние заедно, като един, се устремяваме към Него със сериозно изискване.

Творецът чака, той желае това изискване. Именно то Го принуждава да ни даде помощ във вид на специална сила за отдаване и любов, т.е. да се засели в нас. Той нищо не дава и никъде не остава. Той изпълва всичко, затова Той трябва просто да се прояви в нас. Такова Негово проявяване в нас се нарича разкриване на Висшата светлина – силата наотдаване, на любовта, на Висшето стъпало.

Трябва всички заедно да изискваме това. Постоянно да изискваме и да изискваме, но заедно, относно нашия център т.е. нашето единно желание в което откриваме необходимостта от Твореца.

Тогава ще видим, че всичко, което сме правили по-рано, е било само  за да достигнем до състоянието, когато всички заедно ще се обединим в общо изискване за разкриването Му пред нас, и че само разкриване свойството на любовта и отдаването ще ни спаси.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - No Comments→

Творецът се отнася към творението с абсолютно добро и пълно отдаване и ако творението почувства такова отношение, то няма да има каквато и да е възможност да направи нещо за себе си – към това няма какво да се добави. Това ще го покори и ще го успокои.

Поради това съществува система за скриване, криеща добрата и носеща благо светлина и отслабваща я до такава степен, която позволява на човек да има свобода на избора. И тогава абсолютната любов, доброто отношение не парализират творението, а му дават възможност да добави свое отношение и своя работа.

Ако светлината се разкриеше в цялата си мощ, извършваща изключително добро и благо, у човека нямаше да остане нито едно желание и той нямаше да може да извърши нито едно движение и по някакъв начин да промени себе си. Тогава той нямаше изобщо да усеща себе си и своето съществуване.

Ето защо, ние действаме вътре в скритието – това е първата грижа на Твореца към творението – да скрие себе си, за да даде на творението целият свят на Безкрайността. Благодарение на това, че светлината е скрита, човекът може да придобие света на Безкрайността и да стане негов стопанин, управляващ, напълващ и съзидаващ. По този начин човек също достига до такова ниво на съвършенство, което от негова страна се нарича „добър и носещ благо“ на Твореца.

И всичко това, защото съществувало скритие на абсолютната любов, която идва от Твореца към творението. До степен, доколко човек е способен да издържи тази абсолютна любов, предварително подготвяйки се така, че разкриването на любовта да не го зашемети – тази любов се отваря.

Всичко това – само за разкриване на любовта… Въпреки че съществуват много духовни степени и много различни състояния, в действителност е само едно разкриване – на мрака и светлината – и всичко е проява на абсолютната любов, с която се започва и завършва творението. А всички други състояния съществуват само заради нейното разкриване.

На всяко стъпало на стълбата, човек трябва до известна степен да разкрие тази абсолютна любов, според своите съсъди – желания, защото няма никакви споразумения в света на Безкрайността или някакъв друг свят, степен, състояние. Всичко се измерва единствено от желанията на творението.

Ето защо, ако човек достигне макар и най-малкото, но цялостно напълване, то ще му изглежда като света на Безкрайността – тъй като тя става неговия свят. А издигайки се на следващата степен , той вижда, че предишното състояние е било малко, а настоящото отново му изглежда целия свят. Когато достигне до края, му изглежда като да се намира в света на Безкрайността и няма какво да добави, тъй като е постигнал абсолютната любов на тази степен. Но трябва да види в какво тази любов все още е несъвършена.

Съществува понятието три линии, разделяне на глава, тяло и крайници на духовния парцуф, заради когото не всички желания се включват във връзката на Твореца с творението, остават си все още истински желания за получаване (АХА”П де-ерида), “каменно сърце” (лев аевен). Тоест, ясно е ,че все още не достигната съвършенната любов. Въпреки това, част от нея се усеща в края на всяка степен.

Всъщност, творението трябва през цялото време да работи, „отдалечавайки се от злото и вършейки добро“. Да прави добро означава, да се старае да изпълнява най-тежката работа, да търси, къде къде може да добави любов. Това е най-трудното, защото тук е необходимо да се работи директно с желанията.

Всяка степен има своите проблеми, своя работа и свои резултати. Но си заслужава винаги да помним, че всички състояния, през които преминаваме в нашия материален и духовен живот, се базират на абсолютната любов на Твореца, както и необходимостта да я разкрива пред нас в пълен размер.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 13.02.2012

[69646]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво могат да направят жените, за да помогнат на мъжете в подготовката за конгреса в пустинята и по време на конгреса?

Отговор: Жените трябва безмилостно да оказват „натиск“ върху мъжете. Те трябва да възбудят в себе си много ясно чувство, че ако мъжете не им донесат желаното, то това е просто катастрофа.

Да предположим, че мъжът е тръгнал да получи работа, и въпросът дали той ще работи е от критично значение за семейството. Защото в противен случай, в къщи няма да имат какво да ядат, няма как да се поддържа къщата. Семемейството веднага ще падне повече или по-малко на едно скромно ниво на съществуване – до такава степен, че ще бъде принудено да се изсели на улицата.

Така трябва да се чувства жената, че ако мъжът сега не донесе заплата вкъщи, тогава ние нямаме с какво повече да съществуваме. Това трябва да се чувства като най-ужасната криза, като разбиване!

Ако жените пожелаят с такива чувства да въздействат на мъжете, за мъжете няма да има никаква друга възможност, освен действително да изпълнят това. Ето защо е казано, че изходът от Египет се осъществява именно благодарение на жените. И получаването след това на методиката за духовно извисяване на планината Синай – също е благодарение на жените.

Натискът над мъжете трябва да бъде мек, не по груб начин, в противен случай това ще доведе до рязка съпротива от тяхна страна. Всичко трябва да бъде лесно – както обикновено жената може без думи да оказва натиск върху мъжа. Това е, от което имаме нужда.

От виртуалния урок, 29.01.2012

[69531]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как да постигнем правилна молба по време на конгреса в пустинята? В мен през цялото време се променят различни желания, и аз се страхувам, че няма да ми се отдаде да достигна до правилната мисъл.

Отговор: До планината Синай човек идва достигайки такова вътрешно състояние, като Моисей, Аарон, коените (свещенослужители), левити, народа на Израел – 600 000 мъже, каква само сила. Но въпреки, че я има – на човек все още не му е ясно, че тя съществува вътре. А освен това, там в него има и жени и деца. Има даже египтяни, избягали заедно с останалите от Египет, но без да имат нищо общо с народа на Исраел, т.е. ”стремящите се към Твореца” (яшар – ел).

Между тях даже се е оказал ”великия сброд” (ерев рав)  – т.е. вътре се крият такива нечисти сили (клипа), които сега не могат да бъдат поправени, а само след това, след цялостното поправяне. И всички те стоят пред планината Синай – пред получаването на Тора.

Кой трябва да получи Тора? Всеки я получава в такава мярка, колкото му е необходимо – съгласно тези стъпала. И затова, има силни мъже под предводителството на Моисей, стоящи пред всички (точки в сърцето), и има желание, което просто се присъединява към тях. А има такива, които само да се появи възможност, то още утре ще ти отлеят от злато телец и ще се обявят срещу Твореца, срещу Моисей или изобщо ще поискат да се върне Фараона, да извършат такава революция.

Толкова различни желания оживяват в човека – все пак той достига да планината Синай. В противен случай той е неспособен да дойде! В себе си той носи Египет, дори Вавилон, целият изминат път – всичко това се намира вътре в човека. А сега той достига така нареченото противостоене пред планината Синай, носейки цялата тази тежест със себе си – той още никога нищо не е поправял в себе си! Само понякога е усещал такива свойства, които се наричат Вавилон, земята Ханаан, лоши и добри постъпки – едно срещу друго.

Той е бил затворник, хвърлен от Фараона в ямата, и е бил малкия Моисей, седящ на коленете на Фараона и израснал в неговия дом. Избягал е от двореца на Фараона, убил е египтянина и е пострадал от своя, Израелски народ. Всичко, което е написано в Тора, се намира вътре в човека, който сега стои в пустинята Арава… – всичко това се е случило с него.

Затова за нас е важно, как може по-добре да се подготвим за обединението. Ако вие поискате да се намирате в поръчителство, то ще получите светлината възвръщаща ни при Източника. Вие още няма да сте получили поправяне. Даряването на Тора – е само началото. На теб сега ти дават само методиката за поправяне, а от сега нататък, започваш да реализираш поправянето, съгласно тази методика.

Това е получаването на книгата за инструкции, обясняваща, как да направя поправянето. Именно за това трябва да бъдем готови, повече не е нужно. Аз трябва да знам, че отивам да получа сили за такава правилна връзка с групата, вътре в която, ще разкрия Твореца, духовния свят, висшата система, висшето измерение.

От нас не се иска вече да бъдем праведници и истински другари, усещащи любов един към друг. На мен ми трябва само готовност за това, изискване, за да си направя истински разчет и да закрещя от дълбините на сърцето си, че искам промяна. Ето това е всичко…

В мен има желания от всички нива: започвайки от Моисей до великия сброд – всички те се намират с мен. И разликата между Вавилон, земята на Ханаан, Египет и Синайската планина – е само във изясняването. Това е все същото желание, само, че по-ясно изявяващо се и затова вместо Вавилон, започващо да се нарича земята на Ханаан, вместо земята на Ханаан – Египет, вместо Египет – Червено море, Синайската планина и т.н.

Но това е все същото желание, само, че изминаващо различни състояния, носещи такива наименования.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2012

[69496]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

“Заповед” на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А”К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по “Предисловие към Учението за Десетте Сфирот””, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо говорим повече за усещането на недостатък? Защо забравяме, че всъщност ни очаква полза, която ще извлечем?

Отговор: С други думи: ”Каква ще ми е ползата от това?”

Всъщност и това е вярно, трябва да извисяваме отдаването в своите очи. Това се нарича ”ло лишма”. Тъй като от една страна, аз искам да достигна целта – абсолютното отдаване, в което моето ”аз” ще се разтвори без остатък, а от друга страна, откъде да вземем гориво за това? Как да направя поне крачка към това, което просто ме анулира?

И затова трябва все пак да си представяме нещо, свързано с получаването. Без това напредъкът е невъзможен. . Тогава какво, самозалъгвай се – но като трета страна, сякаш ти лъжеш някой друг. ”Да, аз отивам към беззаветното отдаване, аз нищо няма да имам, на мен нищо не ми трябва, аз искам само да се включа към ближния, да го обикна без каквато и да е полза за самия мен… затова изпитвам прекрасно чувство, ще завладея духовния свят, вечността, съвършенството…”

Лъжи себе си, за да не останеш без сили. Да, но това не е лъжа. Тъй като Творецът е добър и твори добро, целта на творението – е наслаждаването. Но наслаждението е в такива желания, които днес не ме привличат. Освен това, както пише Баал а-Сулам, ние трябва да държим баланс между силата за получаване и силата за отдаване. Колкото получавам, толкова трябва да отдавам – с това аз възвръщам цялата природа в равновесие, а равновесието – е най-доброто състояние. Става дума и за нашето здраве, и за екологията, и за човешкото общество, и за семейния живот. Вместо да се развеждат, хората ще живеят в мир и любов и заедно ще отглеждат децата си. Човек ще се издигне над краткия си живот и ще види целия безкраен процес, великия път, отрязъка,от който той сега преодолява.

Когато ти постигаш равновесие с Природата, очите ти се отварят и виждаш всичко. Време е да започнеш уравновесяването в дадената ситуация, търси баланс между получаването и отдаването в себе си в другарите по света. Тъй като ти разкриваш едно от 125-те стъпала – най-ниското, нулевото.

Цялата ни история, цялото ни развитие, самата човешка еволюция ни води към състоянието, в което нагледно се проявява дисбаланса. Какво ли само не ни очаква в бъдеще: епидемии, войни и т.н. И всичко това, за да ти покажат, колко не си балансиран. Много учени говорят вече за необходимостта от хемостаза.

Та ето, уравновесявай се сега в текущото състояние – и ще се издигнеш на следващото стъпало. А там отново ще ти се наложи да изграждаш равновесие. Тогава ще видиш, че всичко това – е единен комплекс, единна Природа, Творец, Единна Сила. И тогава ще ти е по-лесно да поддържаш равновесие с нея. В това се състои нашата работа.

И така, който иска да е здрав, сит, щастлив на него ще му се наложи да установи равновесие.

От урока по статията ”Мир”, 10.02.2012

[69437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Каквото и да правя, зад това винаги стои сметка за лична изгода. Ето защо, аз съм противоположен на Твореца – и поради това не мога да Го разкрия?

Отговор: Няма. Сега ние сме в период на подготовка, в състояние на ло лишма. Над него е махсом. То е едно много особено състояние. От една страна, на пътя към махсом ти постоянно изясняваш целта: „Какво е това да отдаваш? Доколко е добро или лошо това? Кой е Твореца?“ А от друга страна постоянно мислиш: „Какво ми дава всичко това?“

Точно това е ло лишма: ти напредваш и всеки път трябва да оправдаваш в собствените си очи този напредък. Никой не ни принуждава да надскачаме себе си. Взаимодействието на съсъда и светлината, което започва в света на Безкрайността е довело до разделянето на системата на две. Тя се е разделила на души и светове, на съсъди и светлина – и тези две линии, в съответствие с една от друга се спускат надолу. Сега трябва да ги присъединя към средната линия, да ги използвам като юзди за връщане обратно, към точката на своето раждане в Безкрайността.

Ясно е, че системата отговаря на всичките ми нужди и сегашните обстоятелства, тя не изисква от мен никакъв фалш. Наистина съм егоист, който иска да използва целия свят за своя собствена изгода, да обере всеки, да лъже всички и т.н. Ако още не съм разкрил това, ще разкрия, че всичко си е така. Само трябва правилно да се уеднаквят всички тези  неща, за да могат получаването и отдаването да бъдат уравновесени съгласно сегашната ми степен.

Аз съм готов да се включа в групата, за да заработя за себе си добро бъдеще, в духовния свят. Аз не запушвам устата си, а правя анализ. Ние не крием нищо нито от себе си, нито от другите, в противен случай подходът ни би бил несериозен и непрактичен. Върху себе си изучаваме силите, действащи в Природата – сили, които са призвани да ни водят напред към целта. И трябва да се провежда изследване, без да се колебаем и без да се крием.

От урока по статията “Мир”, 10.02.2012

[69430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предисловие към ТЕС”, п.89: Наградата за заповедта стои не в този свят, а в бъдещия свят.

Става въпрос за тази част, която не е по силите ни да поправим. Само след поправянето на “каменното сърце”, т.е. истинската обратна страна на АХАП-а, а не АХАП-а при издигането, ще можем да разкрием съсъдите, които ще се напълнят със светлината на Безкрайността.

До този момент разкриваме в получаващите съсъди само капка, отглас, а не истинската любов, не светлината хохма. Засега ни е достъпно само малко светене на хохма в движението отдолу нагоре, несъизмеримо с мащабите в края на поправянето. В действителност ние още не разкриваме свойството любов.

Това е скрито от света, но, докато съществуват световете (оламот), т.е. скриванията (аламот), докато още не сме достигнали пълния край на поправянето, любовта, разбира се, не може да се разкрие. Защото “любов” – това е прякото напълване на съсъдите със светлина, когато имаме екран над всички желания.

Получаващото желание, каквото е било в света на Безкрайността до Първото съкращение, не е получавало светлината заради отдаване, и такова то повече никога няма да бъде. Изобщо, не се случва така, че желанието и светлината да се срещнат истински, за да може светлината да се намира в желанието. И затова трябва да разбираме различието между любовта, която разкриваме в АХАП-а при издигането, и любовта, която разкриваме в края на поправянето.

Любовта – това е определено разкриване на Твореца, което е невъзможно в истинския си вид по-рано от края на поправянето. А до този момент Той се разкрива само в обратната страна.

От урока по “Предисловие към учението на Десетте Сфирот”, 09.02.2012

[69395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Можем ли в курса на интегралното обучение да обсъждаме всякакви семейни проблеми, и да ги присъединяваме към интегралността?

Отговор: След като казваме, че частното и общото са равни, значи, може да присъединим това към семейството. Напълно! Тоест вие тутакси преминавате от класа, от групата в семейството и създавате в него интегрални условия.

Занимаваме се с това, че създаваме семейство – нещо общо, над нас, където аз и ти – сме ние. След това автоматически включваме към това и децата, и те също стават част от тази интегрална система. Създават се съвсем други отношения в семейството.

Главното – никой да не притиска никого, защото нормалното правилно развитие предполага вътрешна хармония на човека с неговите вродени качества. Не трябва да ги скривам, унищожавам, някак да ги премахвам и прочие. Трябва да достигна такова състояние, когато, обратно, те се разкриват в мен напълно.

Не ни е ясно, защо съхраняваме всички наши отрицателни свойства: лъжа, завист, ревност, ненавист, всички видове страх и така нататък. Но всички те си имат своето решение, своята реализация именно в това последно състояние. Постепенно в степента си на развитие човек вижда, че те са му необходими, че той ги приема, но по обратен начин, когато тези страхове го заставят да бъде интегрален, и го извеждат “извън себе си”, а не го затварят вътре.

От 8-та беседа за интегрално възпитание, 15.12.2011

[69309]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казахте, че ние започваме да развиваме чувствена връзка помежду си – от сърце към сърце и че вече няма да ни трябва интернет за връзка?

Отговор: Това не е някаква мистична връзка. Когато постигаме всеобщата любов и разкриваме между нас свързващата ни мрежа, ще започнем да усещаме връзката помежду ни. Това ще бъде вътрешна комуникация – от сърце към сърце, от разума към разума. Учените и днес говорят, че на човешко ниво ние всички сме свързани в едно общо поле.

Както съществува електрическото, магнитното или гравитационното силово поле, така съществуват и други силови полета. Известно е, че съществува мисловно поле – аз съм си помислил за нещо, а ти изведнъж си се сетил. Или аз усещам някакво желание в сърцето си, а ти изведнъж го разкриваш.

Има хора, които са много по-чувствителни, а други по-малко. А тук ние развиваме в отношението на човека към другите такава чувствителност, че започваме да усещаме и да се разбираме един друг без да си казваме и дума. Изведнъж, аз започвам да усещам цялото човечество, като свои роднини, като близки приятели – те все по-дълбоко навлизат в сърцето ми и аз усещам, че прониквам все по-дълбоко в техните сърца.

И тогава между нас изведнъж се разкрива такъв вид връзка, че аз нямам нужда от интернет, нито от каквито и да било думи –стига ми вътрешния език от сърце към сърце. Все едно мъж и жена, които се обичат – те не се нуждаят от обяснения, те само се споглеждат и се усмихват. На тях им е достатъчно, че всеки усеща сърцето на другия.

Но тук ние говорим за много по-сериозна връзка, а не за просто усещане на любов. Става дума за това, че всички кабели на интернет, всичките комуникации, цялата търговия, култура, образование, започват да се усещат по пътя на нашата нова вътрешна технология. Изведнъж ние разкриваме във вътрешната вризка между нас онова място, където ще можем да създадем ново човечество, нов свят, пълен с общи мисли и чувства. Там вътре в себе си, вътре в това усещане, ще изградим единен свят.

Тези отношения изцяло ще ни напълнят – вместо днешната музика, литература, театър и кино. Всичко това ще бъде там вътре! Няма да имам нужда от каквито и да е външни символи, за да се впечатля от формите на вътрешната ни връзка. За какво говорят всичките видове изкуства? За впечатленията на човека – и аз ще ги усещам!

Защо да развивам технологии и да произвеждам все повече и повече, ако всичко което ми трябва –е само най-необходимото за съществуване, а след това мога да се наслаждавам на живота. Наслаждението е абстрактно понятие. Аз мога да се наслаждавам, без да произвеждам около себе си планини от метал и бетон. Може да се направи всичко това много по-просто, главното е вътрешното напълване, именно с това и живее човек. Милиардерът има на банковата си сметка сума с десет нули – и сладко усещане в сърцето. Важното е това усещане. Може вече да са му откраднали тези пари, а той не знае, и продължава да се наслаждава на това усещане. Ние можем да дадем на човек такова напълване, че няма да му е нужно нещо повече от поддръжка на животинското тяло – а неговото напълване, като човек, през цялото време ще нараства и нараства.

От 6-та беседа за новия живот, 03.01.2012

[69225]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Повечето  хора не могат да изразят своите желания и мисли. Те имат набор от някакви зададени клишета. Човек не мисли за себеизразяването, а се грижи за това, да не каже нищо излишно.

В курса по интегрално обучение, ние можем да говорим за значението на вътрешното себеизразяване, защото това, което чувствам, мисля и виждам е по-важно от набора от стереотипи и клишета?

Отговор: Обикалям по света и виждам, че хората са като с „кепенци“ – те са затворени, не искат да се разкрият, страхуват се да се отворят, защото веднага ще получат отрицателно въздействие.

В това отношение, трябва да го оставим на мира. Нека всеки човек живее „в себе си“ такъв, какъвто е. Не трябва да го пречупвате, не трябва да го издърпвате – него, съпротивляващия се, от „клетката“ му. Той не иска да излиза, а вие сте отворили вратата, счупили сте я, дърпате го от там, и той, бедния човек, се съпротивлява.

Това не е хубаво. С това ще предизвикате съпротива, ще престанат да ви вярват. Вие нахлувате в личния живот на човека – не го улеснявате и подобрявате, а само го усложнявате. Той цял живот се е крил и знае, че да се разкрие – означава да се изложи.  А вие му оказвате натиск.

Какво трябва да се направи? Необходимо е да се създаде общо интегрално ниво, извън него, извън нас и тогава ще можем спокойно да се издигнем на него. Аз оставам сам със себе си, със своите качества и в същото време се свързвам с останалите на това общо ниво. Мога да говоря за обща любов, за общо взаимодействие, за всеобщо поръчителство, защото те в дадения случай не са мои лични, егоистични. Ние за сега не се докосваме до егоизма.

Все едно ги водите на пътешествие с вълшебен космически кораб, и те участват в тази игра. Те са готови да се издигнат, съгласни са да играят, съгласни са да общуват. Това не ги кара да се разкрият, да се излагат и да поставят под заплаха вътрешния си, тесен личен егоизъм.

Дайте им постепенно да почувстват това състояние, да посъществуват в него. Нека поне малко се стоплят в него, да се разтопят, „да се прегърнат“, „да се почувстват“ един друг, да разберат, че това е възможно. И тогава, от това състояние те ще започнат да влияят сами на себе си , и вие ще ги видите съвсем други.

Те изведнъж ще открият, че не трябва да се грижат  за „клетката“, в която се намират, в която са се крили от другите през цялото време – тя е престанала да бъде важна за тях. Но това те сами ще решат.

Реплика: За какво тогава да разговаряме с човека?

Отговор: За целта, за това, което е пред нас! Необходимо е да възвишаваме целта, за да ни привлича доброто, а не да ни гони злото отзад! Именно това!

Човек се развива, когато го храниш, когато се грижиш за него, тогава той става „пухкав“ като дете, и расте. Трябват му най-добрите впечатления.

От 8-а беседа за интегралното възпитание, 15.12.2011

[69312]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→