Творецът се отнася към творението с абсолютно добро и пълно отдаване и ако творението почувства такова отношение, то няма да има каквато и да е възможност да направи нещо за себе си – към това няма какво да се добави. Това ще го покори и ще го успокои.

Поради това съществува система за скриване, криеща добрата и носеща благо светлина и отслабваща я до такава степен, която позволява на човек да има свобода на избора. И тогава абсолютната любов, доброто отношение не парализират творението, а му дават възможност да добави свое отношение и своя работа.

Ако светлината се разкриеше в цялата си мощ, извършваща изключително добро и благо, у човека нямаше да остане нито едно желание и той нямаше да може да извърши нито едно движение и по някакъв начин да промени себе си. Тогава той нямаше изобщо да усеща себе си и своето съществуване.

Ето защо, ние действаме вътре в скритието – това е първата грижа на Твореца към творението – да скрие себе си, за да даде на творението целият свят на Безкрайността. Благодарение на това, че светлината е скрита, човекът може да придобие света на Безкрайността и да стане негов стопанин, управляващ, напълващ и съзидаващ. По този начин човек също достига до такова ниво на съвършенство, което от негова страна се нарича „добър и носещ благо“ на Твореца.

И всичко това, защото съществувало скритие на абсолютната любов, която идва от Твореца към творението. До степен, доколко човек е способен да издържи тази абсолютна любов, предварително подготвяйки се така, че разкриването на любовта да не го зашемети – тази любов се отваря.

Всичко това – само за разкриване на любовта… Въпреки че съществуват много духовни степени и много различни състояния, в действителност е само едно разкриване – на мрака и светлината – и всичко е проява на абсолютната любов, с която се започва и завършва творението. А всички други състояния съществуват само заради нейното разкриване.

На всяко стъпало на стълбата, човек трябва до известна степен да разкрие тази абсолютна любов, според своите съсъди – желания, защото няма никакви споразумения в света на Безкрайността или някакъв друг свят, степен, състояние. Всичко се измерва единствено от желанията на творението.

Ето защо, ако човек достигне макар и най-малкото, но цялостно напълване, то ще му изглежда като света на Безкрайността – тъй като тя става неговия свят. А издигайки се на следващата степен , той вижда, че предишното състояние е било малко, а настоящото отново му изглежда целия свят. Когато достигне до края, му изглежда като да се намира в света на Безкрайността и няма какво да добави, тъй като е постигнал абсолютната любов на тази степен. Но трябва да види в какво тази любов все още е несъвършена.

Съществува понятието три линии, разделяне на глава, тяло и крайници на духовния парцуф, заради когото не всички желания се включват във връзката на Твореца с творението, остават си все още истински желания за получаване (АХА”П де-ерида), “каменно сърце” (лев аевен). Тоест, ясно е ,че все още не достигната съвършенната любов. Въпреки това, част от нея се усеща в края на всяка степен.

Всъщност, творението трябва през цялото време да работи, „отдалечавайки се от злото и вършейки добро“. Да прави добро означава, да се старае да изпълнява най-тежката работа, да търси, къде къде може да добави любов. Това е най-трудното, защото тук е необходимо да се работи директно с желанията.

Всяка степен има своите проблеми, своя работа и свои резултати. Но си заслужава винаги да помним, че всички състояния, през които преминаваме в нашия материален и духовен живот, се базират на абсолютната любов на Твореца, както и необходимостта да я разкрива пред нас в пълен размер.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 13.02.2012

[69646]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →