Торонто. Урокът пред конгреса.

Давайки на кабалистичните термини правилното определение, ние ще виждим, че науката кабала не витае в облаците, а се занимава с реални неща: нашите взаимоотношения, коригирането на човешката природа.

Тя позволява да превърнем омразата във взаимна връзка и вместо да оставаме в своята природа, да търсим път за продоляване, за да се издигнем над нея. Тогава ние ще разберем, че “Бог” – това е общото свойство отдаване, което трябва да царува между нас. Вместо вътрешните усещания на нашата “торба с електролити“, ние започваме да усещаме това, което се намира извън нас.

Как? Много просто. Цялата работа тук е в това, на какво придавам важност. Ако цялото ми внимание, всички грижи, всички помисли и желания са обърнати навън, в общата система, то нека не изведнъж, а малко по малко, аз ще придобия способността да се изключвам от усещането единствено само на себе си. На “животното” си предоставям всичко необходимо, а сам, като цяло, се намирам  от другата страна – във взаимоотношенията между нас. Така, както майката се грижи за бебето си, което постоянно занимава всички нейни мисли и чувства.

Ако сме достигнали такова състояние, значи сме готови вече за усещането на висшия свят. И ние наистина започваме да го усещаме, да усещаме това, което се случва извън нас. Преди сме се усещали само в петте си сетива, възприемайки света отвътре. Защото, “този свят” се изрисува в задната част на мозъка като отражение на петте ми сетива. Всъщност, аз виждам себе си тук като проекция на вътрешните ми свойства. От друга страна, когато отношенията между нас стават за мен,  по-важни от вътрешните ми усещания, аз преминавам към извънтелесно възприятие.

Това е и “разкриването на Твореца” – тоест разкриването на свойството отдаване към човека. Той разкрива това, което е формирал, направил, изградил, създал. И затова, излизайки от себе си навън,  става подобен на Твореца по силата отдаване. Човек постига свойството отдаване по степента на това, както го формира – тоест, Творецът му се разкрива, в съответствие с достигнатото ниво. Тъй като, “Творецът” (Боре) означава “ела и виж” (бо-ре). Ела – и ще постигнеш, ще видиш, ще почувстваш, ще измериш всичко, което си достигнал.

Ако така се отнасяме към възприемането на реалността, възприемането на Твореца, то отхвърляме много от стереотипите и предразсъдъците. Ние започваме да се занимаваме наистина с науката – нашата вътрешна наука, в която се явяваме и изследователи и изследван материал. Ние усещаме резултатите и самите ставаме тези резултати. Постигаме свойството на Твореца, което става нашето свойство – нашето сливане със свойството отдаване.

Благодарение на тази гледна точка върху реалността и върху промените, които трябва да преминем, ние изцяло променяме отношението си към болката и страданията, към претенциите, които предявяваме към другите, към Твореца и дори към самите себе си. Ние разбираме, че се намираме в Природата и няма за какво да се оплакваме тогава. Няма кого да търсим, за нещо да се надяваме на нечия милост, снизходителност или протекция. Тук има място само за научно отношение: ние сме в система на сили, която е подчинена на ясни правила. Кабала дава за това кратки дефиниции: “Аз Себе си не съм  променял”, “Висшият свят се намира в абсолютен покой”, “Съдията се ръководи само от това, което вижда”, “Дал е закон и да не се нарушава.”

Дори да използваме езика на чувствата, молитвите и исканията – ако не искаме да се изгубим във всичко това, трябва „да проверяваме хармонията с алгебра”, преминавайки към прецизни измервания на силите, направленията и векторите, към уравнения, графики и формули. Само тогава ще можем да измерваме чувствата си и усилията, омразата и любовта – в количествено и качествено изразяване, а също и в сравняванията на различния вид. Само тогава ще ни се удаде да избегнем объркването.

Ние сме чувстващи създания, нашият материал е желанието ни за наслаждения. Но, ние работим върху себе си като истински изследователи, издигаме се над желанието посредством съкращението и екрана и работим над желанието, което се нарича – във вярата над знанието .

Така че, нека да започнем да привикваме с двата езика: езикът на лириката и езикът на физиката. Защото всъщност, те говорят за едно и също, само трябва да се избегне объркването между тях. Тогава наистина ще разберем цялото творение.

Науката кабала е велика наука за това, как да построяваме изследване и да създаваме точен, обективен език, описващ нашите усещания. Като направим това, ще разберем цялата реалност, ще разберем Твореца – силата отдаване, напълно царстваща в цялата вселената, ще Го опознаем напълно и тогава ще постигнем целта.

От урока пред конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54844]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Каква е ползата от възпитанието на масите, ако елитът, както винаги обира лъвския пай за себе си?

Отговор: Лъвският пай от какво? Ти смяташ, че елитът няма да ни помогне в обезпечаването на базовите ни нужди? Аз така не мисля. Правителството и магнатите няма да останат настрана, те ще протегнат ръка за помощ. Всъщност нито те, нито масите имат друг избор. Ако се движим към общото изцеление, то в него може да участвува всяка част от народа.

Като пример, всички, освен най-бедните, ще отделят от своите заплати 10% за социални нужди. Какво ще ги подтикне към това? Заплахата от социален бунт и разруха на страната. Държавата също ще отдели 10% за сметка на своята ”дебела вазглавница” – както бюджетна, така и неформална.

Трябва само да се разбира, накъде отиват нещата. Безработицата ще нараства, ще се увеличи разликата между богати и бедни – и хората, впрочем както и правителствата ще се окажат в смущение. Така ще бъде, ако не пристъпим към глобално възпитание. Същото става и с Европа и с Америка. Всички ще трябва да прибягнат до тези средства. А ние в Израел сме длъжни да дадем пример на всички в света.

И преди всичко, е желателно ако може по-бързо да демонстрираме пред хората, че ”справедливото разпределение” в  откъсването от глобалното възпитание не е справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото не ще можем да се справим с нито един от съвременните проблеми.

От урока  по статия от вестник Народ, 20.09.2011

[55203]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок 7

Съществува леко решение: започвайте да разпространявате. Занимавайки се с разпространение, вие забравяте за себе си. Даже хората, които нямат връзка помежду си започват да контактуват. Колкото повече знания за единството разпространявате в света, толкова по-бързо напредвате. Забравете за всичко, което става с вас лично,  – изключение правят насъщните нужди. Всичко останало обърнете навън – това ще предотврати всички търкания и раздори между вас.

Така съпрузите изцяло се отдават на проблема с болното им дете, грижейки се за него. Тяхното внимание се пренася навън, и там те съсредоточават всичките си усилия. Тази обща беда ги обединява.

Та започнете да се грижите за своето ”болно дете”-  за света. Това ще охлади канала на страстите между вас. Безполезно е да се поправят нашите взаимоотношения направо. Да превключите навън без остатък, на практика да се потопите в практическа работа – и тогава внезапно ще видите, как трябва да се организират нещата вътре. Грижата за вътрешните работи на групата ще сработи, само ако това е необходимо за работа с външния свят. Едва тогава ще разпределите всички и всичко по местата им.

Нека само необходимостта от външното разпространение да опредили, кои сме ние и с какво се занимаваме. Тогава действително ще работим за да отдаваме.

Да вземем пример от Бина: нейната горна половина е устремена да отдава на Твореца, а долната и половина е усремена да отдава на света, а самата тя – е средната част на Тиферет, или решението и да се раздели на две части. Така трябва да се разглежда всеки от нас и всяка група.

От  7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Основното в нашите беседи на кръглата маса е да обясняваме, че взаимното поръчителство не се постига само, а е резултат на сериозното изучаване на взаимната зависимост на природата –за внедрения в нея човек, като съставен  интегрален елемент.

И само такова съчетание между природата и хората, когато всички бъдат в абсолютно равновесие, т.е. човек ще получава и отдава в обществото в пълна хармония, както това се прави от клетките в организма, – се нарича взаимно поръчителство.

Но преди всичко трябва да се учим на елементите на поръчителството: взаимна отстъпчивост, връзка – над всички разделящи ни противорвчия, които егоизмът специално ни устройва. Трябва да възприемаме противоречията между нас, като упражнения, над които трябва да се издигнем – и по такъв начин да израстем, както порастват децата, благодарение на своите игри.

Ето, в това се заключава напредъка ни към състоянието на взаимното поръчителство, т.е. пълната взаимна връзка, като в единния здрав организъм.

В това се състои целта на цялото творение – затова според степента на достигане на връзка, ще усещаме взаимна любов, отдаване, сливане, участие, желание да съединим онова, което ни е липсвало. Нищо не се премахва, всичките елементи на противоречия си остават, а над тях строим взаимоотношенията.

Тази методика на съединение, въпреки противоречията трябва търпеливо да се обесни – и в човека, ще се извършва постепена еволюция на съзнанието, с усвояване на общата взаимна връзка над проявяващите се противоречия.

Това е дълък път по възстановяването на разбитото съединение помежду ни – по такъв начин се предвижваме, достигаме пълното поправяне на човечеството и неговото съединяване с природата в едно цяло.

По такъв начин, достигаме Малхут на света на Безкрайността, в която се събират всичките и противоречия, противоположности, пълния егоизъм и едновременно над него пълния алтруизъм – и в нас се проявява осъзнаването на Замисъла на творението.

[55154]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Подбор съвети относно изучаемите принципи на духовната работа от сутрешния урок

Поради това че е чуждо, чуждото тяло умее напълно да се отмени (анулира) – и така става най-важната част в организма на висшето. Ако отмениш себе си абсолютно, във всичко относително цялата световна група, общия съсъд, то ще видиш, как ще започнеш да получаваш от всички без всякакви ограничения!

Светлината се разкрива само в моето отношение към някого, във връзката между нас двамата. Светлината – това е впечатление в съсъда на моята душа, която отвътре усеща всевъзможни изменения, подобно вибрацията на струната, пораждаща гласа на цигулката.  Затова ние трябва сами да създадем в себе си отдаването и любовта, за да почувстваме вътре в нея нейния вътрешен корен, който се нарича Творец.

Целият ни живот е игра, в която ние придобиваме разум, позволяващ ни да разкрием Твореца. Нашия егоизъм е страшно хитър и опитва да ни подкупи с всякакви средства. Той се хвърля ту в една, ту в друга, противоположна посока – и това е голяма помощ за нас от Твореца. Този, който иска да разкрие неговите замисли, ще разбере, че целия живот пред него е – игра. И във всеки миг Творецът ни дава възможност чрез нашите мисли, желания действия, да се срещнем с Него като партьори в играта. И тогава целият живот за нас ще стане едно увлекателно приключение.

Аз трябва да разбера, че всичко, което се случва в отношенията ми с другарите ми се дава за да разкрия вътре в това играта на Твореца.

Природната склонност към такива игри не помага да се придобие природна хитрост. Защото там е необходим само директен подход. И тази хитрост, която ще се разкрие, трябва да разбиеш имено със своята прямота.

Това е най-видно в отношенията с другарите – ще успее ли човек да сломи своята гордост, така че наистина да се свърже с другите и да изгради от всички тях една система. Ще успее ли той да не взема връх над тях и да не се разкрива само на половина или на четвърт, оставяйки си възможност да властва. Само ако той напълно се разкрие, тогава ще открие правилната хитрост на своя егоизъм.

Но ако започне да хитрува там, където става въпрос за духовната работа и където той трябва да се съедини с другите, и вместо това се опитва да ги използва за своя изгода (както на него ще му се струва) – с това ще излъже самия себе си. С това ще нанесе вреда както на себе си, така и на групата. Трябва да се препазваме от такива хора и да ги държим на страна, за да не им даваме възможност да вземат власт над нас и да ни объркват.

Най-голямата полза от това, че ние не виждаме огромната работа, която извършваме е  – това да не ни обърква. Много добре е, че тази огромна светлина, която ние предизвикваме е скрита от нас.

От друга страна аз трябва да развивам желание за отдаване. И въпреки че виждам, че не получавам никаква изгода от своята работа, обратното – аз искам да я продължавам.

Не трябва да се притесняваме за голямата дълбочина на желанието да се насладим (авиютът). Трябва да се стремим само към малкото състояние (катнут), към Галгалта ве-ейнайм, към чистото отдаване, към степента Бина, а не към голямото състояние (гадлут). Голямото състояние ще дойде само, в тази мяра, в която ти ще успееш на практика да отдаваш на другите.

Ако към мен не дойде отдолу чужда молба (МАН), моят АХАП така и ще остане да си дреме, и аз ще усещам единствено своите Галгалта ве-ейнайм. Само ако другите поискат да получат от мен, моя АХАП ще започне да действа, и аз ще достигна до голямото състояние (гадлут).

Подготовка за урока

Книгата Зоар говори само за връзката между нас, и по време на четенето ние трябва единствено да отблъскваме от себе си тези образи и отношения, за които разказва Зоар.

Индикатор за правилния път: доколко аз искам да видя връзка между нас през всичките тези думи, букви и предложения, и доколко аз не се откъсвам от тази идея въпреки всичките пречки, които се разкриват пред мен.

Народ

Желателно е колкото се може по-бързо да се продемонстрира на хората, че “спреведливото разпределение“ без глобално възпитание не се явява справедливо и не дава решение. Без коренни промени в обществото ние няма да се справим с нито един от съвременните проблеми.

Днес ние можем да се потопим в противопоставяне на силите, действащи в човешкото общество и да разпалим война в света. Но има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани в крайна сметка да се примирят помежду си. А щом е така – нека да го направим  по-отрано, без да се затрудняваме с кръвопролития, които в края на краищата, ще ни насочат към същото това място за обединение. Ние можем да направим всичко на време.

Тук няма да помогне преразпределението на пари и ресурси от богати към бедни. Спреведливото преразпределние за всекиго е различно, справедливо по своему, и затова води до войни и силово съперничество. Така че нека разберем, какъв ще бъде следващия етап за развитие, каква форма ще приеме нашето окончателно единство. И ако ние го създадем предварително, сега, ще избегнем войната, която стои на пътя. Ще я “прескочим“, за да се окажем на добрия етап от единението.

Как да преминем от сегашния си етап на развитие към алтруистическия? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях трябва да стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и по създаване на нови социални мрежи – реални, не виртуални. Тези неща са далеч от очевидното, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас осмислено участие и озъзнаване на собственото зло.

Не е възможно да се премине от егоистичен към алтруистичен строй по вече набраздената схема. Тук е необходимо усещане и осъзнаване на злото, тук има потребност от промяна на състоянието – независимо от нашата природа. А това значи, че ние трябва да се приготвим за вътрешен преврат: да изградим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да сформираме пирамидата, така че водещата, чувстващата, разбиращата част да оглави процеса.

Пред нас е моментът на преврата, точката на раздвоение. Да се премине от егоистичен строй към алтруистичен, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може единствено по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те няма да помогнат, от проблеми на нищо няма да се научиш. Но те ще повлекат след себе си анализи и изводи.
• Посредством разпространение, благодарение на което хората ще разберат: че друг изход няма, трябва да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме точно в този момент, и тези състояния трябва да се реализират сега.

[55249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Намираме се на прага на ново състояние. Ще мине ли гладко преходът към него или той ще бъде съпроводен от сътресения?

Отговор: Това е нещо, което не мога да предвидя, защото то зависи от нашия свободен избор. Нещата могат да се развият и в двете посоки. Ако напредваме правилно, ще напредваме към позитивното, бидейки привличани към доброто. Иначе природата ще ни подтиква отзад с бедствия, които може да включват дори и световна война.

Да се надяваме, че ще изберем добрия път. А за да се случи това, трябва „да си напишем домашното” по най-добрия възможен начин. Освен ученето, също трябва да даваме това, което сме получили, работейки по разпространението и обяснявайки на хората какво се случва. Трябва да създадем материали и да ги поставим навсякъде, включително в интернет и в средствата за масова информация.

Всеки човек, който учи кабала, трябва да мисли за това, как да я предаде. Трябва да разберем колко ужасно би било да имаме тази възможност, а да не я реализираме.

От 1-вия урок в Ню Йорк, 11.09.2011

[54543]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Без да споменаваме науката кабала в нашето разпространение, просто казваме на хората, че взаимното поръчителство ще им даде добър живот. В такъв случай, с какво се отличаваме от други организации, които дават подобни обещания?

Отговор: Лошо е, ако не усещаш разликата.

Модерният човек преживява глобална, интегрална криза. По такъв начин Творецът му показва, че той е свързан с другите по неправилен начин и че трябва да постигне взаимно поръчителство. Има метод, който ще му помогне да се съедини с другите правилно и да започне да живее добър живот. Този метод работи, създавайки подходяща атмосфера, „обвивка” от обкръжението, което дава на човек обяснението за това, как да живеем заедно и да водим добър, здравословен и сигурен живот.

Човек чува това и разбира, че няма друго решение. И другите чуват същото – че е по-лесно да осъществим това с обединени усилия, заедно с тях. Човек се учи да се свързва с другите по правилен начин и в този процес той привлича светлината, която го променя. Това е същото нещо, което децата правят, докато играят, пораствайки и поумнявайки в процеса.

И така човек се озове в лоша ситуация, използва другите, за да привлече светлината, и постепенно започва да цени силата на отдаване – тя става най-ценното нещо за него. Изведнъж той започва да я уважава толкова много, че дори когато всичко в живота му върви добре, той не оставя отдаването, желаейки да го извършва, независимо от усещането си. Това е защото, той му придава първостепенно значение.

Така човек става духовен, преминавайки от егоистичното намерение, ло лишма, към алтруистичното, лишма. И няма никакъв шанс 99% от населението да достигне поправяне по някакъв друг начин. Можете ли да препоръчате нещо освен Тора?

Мисля, че проблемът е елементарно неразбиране за това, как да напредваме в АХАП. Знаем как да поправим ГЕ от времето на Вавилон, но за да поправим АХАП, това е единственото средство, което имаме.

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54407]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой от нас не е стигнал до кабала случайно. Всеки са го разбудили за да работи активно по разпространението в света, да прокарва единството. Получавайки от нас тази вест, хората ще я предават по-нататък. Не трябва да им обясняваме цялата система – достатъчно е това, което съответства на тяхното желание.

Хората трябва да възпитават децата – и ние им разкриваме как трябва да се провежда правилно, глобално възпитание, което изисква от нас съвременна общочовешка система. Ние разказваме как да се построи система на връзка между банките, търговските фирми, промишлените компании, правителството…

Всичко трябва да се измени, но на дадения етап не всички искат да знаят какво придобиваме благодарение на това на по-висшите степени, докосвайки се с висшата програма, с Висшата сила, разкривайки висшето измерение, живота, лежащ над материалното битие. В човека още не са съзрели подобни желания – и чувайки за това, той веднага ще ни съотнесе към групата на мистиците.

Хората трябва да поправят проблемите си тук, в този свят и затова трябва да се обръщаме към тях аналогично. Ние им обясняваме принципите на новия живот, на новия свят, новите програми, инсталиращи се в човечеството.

До 1995 година желанието ни се е развивало по експоненциал – и накрая се е наситило. Егпоизмът е достигнал своя максимум (max) и повече не нараства. Отсега нататък той ще става интегрален, сумарен (Σ) – и на всички нас ще ни се наложи да станем единно цели, от седем милиарда да се свием до един. Съобразно това действат нови закони.

Само ние, във взаимната връзка, в работата между нас, можем да проявим контурите на новото човечество и зконите на неговия живот.

През цялата история философите, политиците, социолозите, учените, психолозите са изучавали човешката природа. Самите те, притежаващи огромен егоизъм, са се изкачвали нагоре по пирамидата на социалната йерархия, където всеки човек заема своето място по въздействие на обществото.

Да допуснем, първият егоист – е главата на правителството, по-надолу – членовете на парламента и т.н. Така, че големите егоисти разбират човешката природа, те знаят как да преуспеят и как да заработят, да се добият до своето – и затова те винаги са определяли законите на егоистичното общество.

Но днес, начело на обществото трябва да бъдат хора с друг поглед върху живота, с глобален, с интегрален поглед, хора, умеещи да влияят върху гражданите, за да се обединят помежду си.

Тъй като сега, когато сме достигнали до егоистичното си напълване в интегралния свят, успехът ни зависи от степента на нашето единство. По-рано всеки е печелил за сметка на приятелите, а правителството е приемало закони, така че да не се унищожим едни с други. Но днес цялото общество, всички структури на властта, всички закони трябва да се преобразят. Гражданите трябва да се учат на правилно обединение, съответстващо на висшата програма.

Кой знае за това, освен нас? Именно ние трябва да разкрием тази връзка между нас. Кабалистите затова са ни предали всички необходими материали. И ние трябва да обясним това послание на масите. С помощта на учените, които много бързо се съгласяват с думите ни, доколкото ги виждат вече претворени в живота, ние предаваме посланието на правителствата, а също така го прокарваме и сред народа.

Така всички ще започнат да осъзнават необходимостта от обединение, което ще позволи да се спасим всички от тоталната криза, заплашваща да ни стрие като прах. С други думи, ние обясняваме на хората как да подобрим техния материален живот.

Ежедневното участие в разпространението е изискване за всеки човек от групата ни. Основен „плацдарм“ е интернет. Всеки е длъжен да влезе във връзка с отговорните за това, за да се включи в тази работа.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55264]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Съобщение: Америка бие рекордите по стихийни бедствия. Количеството стихийни бедствия стоварили се миналата година върху САЩ, излиза далеч извън приетите рамки. Цяла поредица от суши, торнадо, урагани, земетресения и снежни бури са отнели живота на около 700 американци и са нанесли щети в размер на 35 милиарди долара.

Америка не е преживявала никога досега такова нещо. Небивала жега, провокирала пожари и суша, а други щати са потопени от проливни дъждове и преливащи извън коритото си реки. Учените свързват това с глобалното затопляне и замърсяването на околната среда, които нарушиха естествените природни процеси.

Реплика: Досега природата не проявяваше противостоенето си на човешката природа, защото хората не бяха обединени в една интегрална глобална система. А когато тя е възникнала от отделните егоистични индивидуалисти и стана глобално интегрално зависима, то се прояви противостоенето ни, противоположността ни на единната природа – и това усещаме като криза.

Можем да го поправим само като изменим себе си – постепенно създавайки от себе си едно единно цяло, подобно на цялостната природа. Това означава изпълнение на библейските принципи „Възлюби ближния, както себе си“, съединяване на всички във взаимно поръчителство. В противен случай започващите египетски наказания не само че няма да спрат, а ще се усилят, докато не ни принудят към изменение, към подобие с природата.

[55304]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок N:7

Бедите на съвременния свят ни водят до построяване на ново обкръжение – състрадателно и грижовно. То се отнася към всички еднакво и на преден план обезпечава всички с нормален начин на живот. За това в света има всички необходими ресурси.

Защото светът е устроен така, че всеки може да получи това, което му е необходимо за материалния живот. А всичкото останало напълване ще дойде от взаимовръзката ни, от усещането на висшата светлина, от човешката степен, намираща се над животинската.

Сега трябва да реализираме това в народа. В близката година ще видим как инстинктивният призив към това ще изведе хората на улиците и площадите с различни изисквания. А от правителството няма да има отговор. Даже най-богатите страни ще открият, че хазната им е празна. Висшето управление устройва всичко по такъв начин, че само в единството ще намерим разрешение на проблема. Няма да ни помогнат революциите, няма да помогне преразпределението на благата в полза на бедните, това вече го минахме. Подобни мерки само разрушават промишлеността и търговията. Решението е в обединението.

Трябва да се обяснят тези принципи, да се донесе това знание до хората, това разбиране, докато не свикнат с верния подход, с правилния поглед на нещата. Защото пред нас е новата система, в която встъпваме като в матрица. Предишният свят го няма повече.

Много учени вече пишат за това. Човечеството се доверява на науката и затова трябва да ги привлечем на наша страна и да ги поставим на преден план. Те разкриват интегралната система, за която говорим, и с тяхна помощ можем да убедим всички в необходимостта да се променят, да станат интегрално общество. Можем да покажем, че само в това е решението на проблемите ни.

“Как да направим това? – ни питат. – Как да променим себе си?”. За това Баал а-Сулам пише в статията ”Свобода на волята”. За пръв път в историята имаме възможност да действаме самостоятелно. Това се отнася и до нашата група, и до човечеството като цяло: трябва да се построи такова обкръжение, което ще ни подобри.

Как да го построим? Трябва да търсим такава система, която е между нас. Сами я формираме, досещайки се и представяйки си каква трябва да бъде. Искайки да проникна в устройството ѝ, всъщност задавам въпрос за това, какво е това Творец? Как управлява взаимоотношенията ни? Как действа между нас? Как ни свързва? Как действа замисълът на творението, обхващащ всички нас заедно?

Формирайки схемата, която е вярна за мен, намирам в себе си желание да разкрия Твореца. Както детето, сглобявайки коли и кораби от детайлите на конструктора, става по-умно имено благодарение на това, че само се старае да направи нещо вече съществуващо. Действайки самостоятелно, разбира и създава свои произведения, техен творец е. Така и ние преминаваме към съответствие с Твореца, обединяваме се с Него, разбираме Го.

Вдигайки се от материалния свят, постепенно построяваме света на Безкрайността, минавайки по нашия път през пет свята. И всеки път се сблъскваме с разни скривания, за да може още по-изкусно да дострояваме тази конструкция, докато не бъде готова цялата система. Казано е, че Творецът е създал света на Безкрайността и го е разрушил, а хората го поправят, събирайки и изграждайки го отново по пътя отдолу нагоре.

Това трябва да разберем. Пред нас има много работа, голяма система и е нужно да се отнасяме внимателно към всеки по света и в живота: всичко ми се разкрива, за да може сам да реагирам правилно.

Главното е да не очаквам положителни промени по света, защото промените могат да бъдат само към по-лошо. Трябва да добавяме към случващото се максимум усилия от своя страна и от това всеки ден ще постъпва положителна реакция, за която ще чуваме по новините и не само.

Това, което ще направим днес, утре ще се отрази на света. Имено така се случва всичко. Ще усетите влиянието си върху света, ще почувствате, че ключът е във вашите ръце. Тук е важно да не напредвате под натиска на страданията отзад, а да теглите света напред. Благодарение на тази сила, действително ще намерим правилния темп.

От 7-мия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55259]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 21.09.2011

[55284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №5

Ние сме длъжни да променим общественното мнение, да формираме нов поглед, да дадем верния отговор на безпомощността и безнадежността, на проблемите, объркването и липсата на грамотно ръководство, на всички тези въпроси, които произтичат от неразбирането на законите на глобалния свят.

Да допуснем, че ние с теб трябва да подпишем договор: аз изпълнявам нещо за теб за определено възнаграждение. Така че, в глобалния свят, ние трябва да вземем предвид всички фактори без изключение. Така в организма смяната на един параметър влияе върху всички останали. Такъв е законът на интегралната аналогова система: най-малката промяна се отразява във всички части.

Така и ние с теб живеем в такава система. Как да сключим взаимоизгоден договор? Защото този договор, несъмнено, ще се отрази на всички. И означава, че всички трябва да се вземат предвид. С други думи, всяко наше съвместно действие трябва да бъде насочено към общия подем. Ако нашият контракт, да, и въобще, всякаква инициатива, не бъде разчетен в полза на всички, то няма да се увенчае с успех.

Все още едва разкриваме тази обща глобална система и затова не сме почувствали, засега, цялата тежест на ситуацията. Но, пред нас чакат много трудни условия: аз не мога да изпия чашка чай, ако не направя разчет за общата полза. В термините на науката кабала, този разчет се нарича “намерение да доставиш удоволствие на Твореца”, с други думи – на всички души заедно.

Кой е способен за това? Оказва се, че ни остава само да умрем? Или Природата, т.е. общият механизъм на нашата взаимовръзка, която днес ни се разкрива, все пак, ще ни застави основно да се запознаем с нейното устройство. Макар, чрез беди и страдания, но на нас, безусловно, ще ни се наложи да го направим.

И тогава ще сключим договор с теб, изхождайки от нашата връзка с всички. Не ще ни е нужно да отчитаме всеки от седемте милиарда хора на Земята – ние ще направим разчет върху еднното цяло, просто и чудесно.

Без това няма да можем да съществуваме – ето къде отива работата. И затова, днес най-добрите умове, водещите аналитици на индустрията, банките и правителствата се превръщат в импотенти. Те са анемични, нямат нито разум, нито чувства, нито сила на глобално, интегрално ниво. Като следствие, те не могат нищо да решат, нито да направят – и нашият свят се свива все по-нататък, според мярката на това, как се преминава от старите методи към необходимостта от обединение.

Непроменени, не можем с нищо да се обезпечим взаимно, включително, дори основните си нужди. Защото, времената на натуралното стопанство отдавна са минали, нямаме добитък и обработваема земя. Положението е тежко, и да се надяваме, че ще съумеем да го обясним на хората, докато не са избухнали бедите.

От 5-ия урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54982]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Ние съществуваме в някакъв временен свят: раждаме се, живеем и умираме. Ясно е, че това извиква в нас много въпроси: за какво е всичко това, дали природата прави всичко с някаква цел, всеки път придвижвайки се към по-високо състояние? Къде тук е резултатът от нашия живот? Той ни се изплъзва и ние не го усещаме.

Науката кабала ни обяснява това. Тя не ни задължава да вярваме, за разлика от религиите и всевъзможните вярвания. Тя ни съветва да извършваме действия, с помощта на които ще разгърнем пред себе си цялата реалност.

Науката кабала говори за това, че всъщност през цялото време съществуваме в една реалност, само че тази реалност е създадена в Замисълът на творението веднага в своя краен, съвършен вид, както е казано: “Краят на действието е в началния Замисъл”. В самото начало на Замисъла, вече се е проявил краят на действието, и ние се намираме в това състояние – добро, съвършено, поправено, от което няма по-добро.

Това състояние е неизменно. Но ние, раждайки се и пребивавайки в него се чувстваме подобно на неживо създание, което нищо не усеща. Защото да усеща – означава да чувства разликата между двете състояния – между мен и още нещо. Подобно на това, когато можем да се изключим от някакво усещане – и да не го чувстваме. Могат да ми направят обезболяваща инжекция и няма да почувствам болка, даже ако ръката ми попадне в огъня.

Усещане – ето какво ни е нужно. Защото творение се нарича това, което усеща. Изгубили сме усещането за това съвършено “място”, в което сме били във вид на точка. Тоест, намирали сме се в цялото това огромно пространство, но в своето усещане сме били подобни на точка.

Сега трябва да разширим нашето усещане от тази точка до света на Безкрайността, за който говори науката кабала. Защото ние и сега се намираме в цялото неограничено пространство на света на Безкрайността, но в нашето усещане сме подобни на точка – не чувстваме нищо. Може ли да се каже за капката семе, че това е човек? – Не. Това е някакъв информационен ген (решимо), и ако той се развие – то ще се получи човек. Това е решимо и човек в плана на белтъчното съществуване.

Но ако говорим за усещане, тоест в нас е неговото решимо и трябва да го развием до мащабите на Безкрайността – да достигнем в своите усещания, възприятия, впечатления такова състояние, че цялото пространство на Безкрайността да влезе вътре в решимото – тоест решимото, раздувайки се, би погълнало в себе си всичко съществуващо в тази безкрайна сфера.

Това означава, че ние трябва да включим в себе си Твореца – с други думи, Неговото свойство, свойството отдаване. Когато то влиза в мен и се присъединява към моята изконна точка, – за сметка на това аз се разширявам и започвам да усещам, какво представлява свойството отдаване, кой е Творецът. И тогава усещам цялата тази безкрайна реалност, ставам вечен и съвършен, подобно на Твореца.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54973]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво става след края на поправянето, когато се издигнем над всичките 125 стъпала – там някакъв нов процес ли започва?

Отговор: Когато се издигнем до края на поправянето, тогава ще видим. В момента не разбираме какво означава дори и първото духовно стъпало – доколко духовният свят е противоположен на материалния. Както е казано: “Аз видях обратния свят“.

А какво става след всички духовни стъпала и след края на поправянето е невъзможно дори да си представим. Там в нас ще има съвършено други инструменти на възприятието – а не просто нещо по-голямо от сега, за да можем да го сравним някак.

Точно както днес не сме способни да говорим за интегралния свят, в който ще мисля за всички, и да възприемам всички само заедно. Сега не знаем какво означава това. Не можем да си представим, че ще виждаме целия свят като един единен организъм.

Всяка мисъл, обращение, всяко желание аз автоматично, отвътре ще възприемам като свое. Защото “Аз“ – това е любов към ближния! И всичко сякаш че се намира в мен.

Но наистина ли те се намират в мен? Не! Чувствам между нас разстояние от 125 стъпала на омраза. Толкова огромна се разкрива омразата, защото е казано, че “Колкото по-високо е човек – толкова по-голям егоизъм придобива“.

Защо кръглите келим (келим игулим) заемат такова огромно пространство? Заради големината на омразата! Цялото това пространство – това е разкриващата се омраза. И него трябва да запълня с любов – над тази ненавист.

Ненавистта раздува сферите, отдалечава ги от централната точка навън (“екстра“) – а сега със своята любов трябва да ги завърна обратно вътре (“интро“). Правя това над тяхната отдалеченост.

Искам да приближа ближния към себе си – и го приближавам, чувствам, че сякаш той е близко, сякаш се намира в мен. Но всичко това става “сякаш че“ – над всичкото това разстояние, което остава между нас – само “скъсявам“ това разстояние, но не го изтривам!

Дълбочината на желанието (авиют) не се унищожава и затова вместо една малка точка, в мен се получава огромна сфера – отгледана от тази омраза, която отделя нашите точки една от друга.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.08.2011

[55056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо не ни се разкрива мрежата на непоправената ни взаимовръзка? Защо не ни показват причината на цялото зло, за да знаем къде трябва да приложим усилие?

Отговор: Защото тогава бихме се поправили от безизходност. Усилията ни биха били обичайна егоистична работа. Същото е като заработването на средства за препитание. В духовното това не се смята за работа, тъй като ме тласкат към него чрез елементарната заплаха от глад.

В действителност трябва сам, без всякаква необходимост, да пожелая да приложа усилие заради целта, от която не изпитвам ни най-малка нужда. Моята природата съвсем не ме задължава на това и развивам в себе си абсолютно свободно желание, извън зависимостта от каквото и да било. Отдаването за мен не е обослувено от нищо, не се нуждая от него, от никого и от нищо не завися, аз, като Бог, съм над всичко.

И едва тогава разкривам зависимостта си от другите, искам да им отдавам, искам да служа на всички, искам да съм последният, най-нисшият от всички.

Иначе работата извършвам не аз, а Творецът. В моята духовна работа има точка, която трябва постоянно да расте – точка на свободата, съвършено непозната за нас в този свят. В нея не завися от никого и мога да не правя нищо. Целият свят е в краката ми без всякакво усилие от моя страна. Точно тук се появява възможността за истинска работа.

За да стигна до тази точка, ми се изпращат беди и проблеми, от които се уча. Но след това, когато на дело се запозная с духовния свят, моята работа ще се превърне в противоположното, все едно като превключване на обратна скорост. „Вземи всичко!“ – ще ми кажат. А аз ще се откажа от този подарък.

От урока по вестник “Народ”, 20.09.2011

[55199]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ако сега изведнъж ми се разкрие егоизма, трябва да го хвана за опашката като змия. И тогава започвам да играя с него – разплитайки го като кълбо, всички негови хитри ходове, връзки, които той е искал да построи стъпка по стъпка, с велика мъдрост.

Този подкуп ми отваря очите. Защото благодарение на това, че разкривам неговия замисъл, придобивам мъдрост, очи, гледащи надалече. А без това не мога да поумнея.

Сякаш играя с някого на шах и той прави пред мен необичайно хитра и заплетена комбинация – просто като истинска змия. Всичко е пресметнал 20 крачки напред и назад, всички възможности, устройвайки ми истинско падане и изведнъж улавям самия край на мисълта му.

Виждам не шахматните фигурки на дъската, а неговите мисли, заключени в тях – това е опашката на неговата змия. И я дърпам за опашката, и започвам да разкривам по малко неговия замисъл, способностите му. Така си играя с Твореца! А Той чрез тази игра ме учи как да подготвя желанията си в нужното напълване, за да Го разкрия.

Ако не премина през цялата тази игра, няма да мога да стана толкова умен и чувствителен, за да Го разкрия. Тъй като Той и сега ми се разкрива само че това Го не виждам. Като малко дете, което седи покрай шахматната дъска, на която тече игра – но какво разбира то от това?

Целият ни живот е игра, в която придобиваме разум, който ни позволява да разкрием Твореца.

Егоизмът ни е страшно хитър и се опитва да ни подкупи с всички средтсва. Той се хвърля ту на една, ту на друга страна – и това ни е голяма помощ от страна на Твореца. Този, който иска да разкрие Неговите козове, ще разбере, че целият живот пред него е игра. И всеки миг Творецът ни дава възможност чрез мислите ни, желанията ни, действията, да се срещнем с Него като партньори в играта. И тогава целият живот става увлекателно приключение за нас.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 20.09.2011

[55165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Конгресът в Торонто, урок N:4

Творецът ни е създал по такъв начин, че макар и да сме пребивавали в цялото пространство на света на Безкрайността, не сме могли да усетим нищо от него, освен мъничка черна точка, която не усеща даже самата себе си.

И тогава Творецът започнал да се съкращава. В степента на Неговото съкращаване започваме да се проявяваме все повече и повече.

Творецът скрива Себе си от 100% до нула, образувайки световете: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия – 125 стъпала на съкращавания, скривания на Твореца. В тези стъпала творението все повече разкрива себе си и своя свят – от нула до 100%, докато не забележи себе си в нашия свят. А Творецът е скрит.

Сега трябва да извършим поправяне. Трябва постепенно, стъпаловидно да разкрия Твореца – но да Го разкрия вътре в себе си, за да не Му бъда противоположен, за да няма разделяща ни граница, за да побера в себе си всички свойства на Твореца – докато, стъпало след стъпало, не влязат в мен.

Мога да изобразя това и по друг начин – поглъщам в себе си свойствата на Твореца и те влизат вътре в моята точка, в моето решимо все повече и повече.

Главното е да се придържаме към ясни определения. Съществуваме в същия този обем, в същото това място, в същите тези условия. От страна на Твореца, на висшата светлина, нищо не се променя. Всичко зависи единствено от това, как включваме в себе си свойствата Му – свойствата на отдаване и любов, разширяване и безгранична връзка, за да може всички свойства, наричани отдаване и любов, съставляващи природата на светлината, да влязат в нас. И тогава ще усетим състоянието, в което се намираме в крайна сметка.

Не можем да променим нищо – намираме се на същото това място, сред същите тези сили. Има програма, караща ни да напредваме към развитие под въздействие на огромен натиск, който усещаме отвътре и отвън. Но можем да добавим към това собственото си развитие, да го представим като желателно и тогава ще се развиваме бързо, прекрасно и радостно. В това е цялата разлика.

Никой не ни е питал нито в началото, нито в края на процеса, никой не ни взема под внимание, освен тази, развиваща се в нас, механична сила. Защото у Твореца няма чувства, подобни на нашите, както е казано: ”законът е даден – и не може да се престъпи”. Но ние, като чувствителни и фини създания, можем да използваме този закон по ефективен за нас начин, за да ни помага да се развиваме бързо, прекрасно и лесно.

Затова всичко, което правим, ни разкрива съвършената реалност на света на Безкрайността, на Твореца и това се случва именно в нашето поколение.

От 4-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Конгресът в Торонто, урок N:5

Въпрос: Как да се уверя, че ми се е отдало да се издигна над разума?

Отговор: Да се издигнеш над разума си означава да влезеш в разума на другия.

Намираме се в света на Безкрайността. Аз съм един от всички. Оставайки вътре в себе си, аз пребивавам в своя разум – в грижа за себе си, в мисли за себе си, в стремеж към собственото благо. Такова е обичайното ни състояние. Подсъзнателно и съзнателно мислим за това.

Разбира се, в сферата на моето Аз влизат също и децата, жената, близките, другарите, възможно е даже и народът, и страната, в която живея. Това е обусловено от моята зависимост от обкръжаващите ме и от това, в каква степен съм изложен на влиянието им. В съответната степен внасям в тях понятието на своя Аз.

Какво означава подем над своя разум? Означава, че преминавам в разума, в желанието на другия, вместо да се намирам в самия себе си. Защото сега съм в негова услуга. Той е първичен за мен, а аз самият съм в качеството на изпълнител, вторичен. За мен той е като любимо дете, а аз съм буквално като негова майка.

Ето това означава да се издигнеш над разума, с други думи, да смениш реда на приоритетите: сега за мен той е по-важен, отколкото съм аз, както детето за майката. Ако това действително е така, значи съм успял.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[55000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: Как отразената светлина може да бъде съсъд за напълване?

Отговор: А какво друго може да бъде съсъд за напълване? Желанието не може да бъде съсъд, защото съсъдът е място, пригодено за получаване на светлината, за разкриване на Твореца – напълването, което съм избрал като моя цел.

Защото моята цел е да разкрия Твореца в мен. Тоест да стана такъв, какъвто е Той, да построя в себе си Неговия модел с точност, съответстваща на свойствата, които съм получил от Него и обличам на себе си. Тогава ще стана подобен на Него и съгласно закона за подобие на формата ще се слеем в едно цяло.

Това сливане е крайната ми цел. Тоест трябва да разкрия моите форми на сливане с Твореца, сливайки се все повече и повече, от стъпало на стъпало. А да се съединя с Него е възможно само съгласно закона за подобие на формата. Затова трябва да достигна точно такава степен на отдаване, каквато Той има, и в тази мяра ще се съединим, ще се слеем.

Формата на отдаване, която искам сега да облека, за да се отъждествя с това отдаване, е отразената светлина. Затова тя става за мен средство за сливане – съсъд за получаване на напълването.

От урока по ”Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.09.2011

[55059]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вместо да се търсят причини за това,което се случва, хората предпочитат да излязат на улиците с изисквания към властите. Как да предадем на хората необходимостта от дълбоки промени в обществото и в тях самите?

Отговор: Всички ние знаем, че каруцата се тегли от кон и този “кон” би трябвало да ни докара до духовното ниво. Съответно всичко, което се случва в обществото и в света, се случва, за да променим себе си.

Така че същността не е в справедливото разпределение, не е в липсата на храна или на жилище. Всичко това са причини, които ще ни пробудят към промяната. Природата оказва натиск върху нас, предизвика различни проблеми и премеждия с една единнствена цел: благодарение на тях да разберем, че трябва да станем различни.

Така че не проявявайте претенции към Природата или Създателя – “Защо позволяваш такова зло?”. Той отначало е казал: “Аз създадох злото начало.  Давам ви зло. Защо? За да ви промени това.”

Така че колкото и да даваме на лишените и на тези в неравностойно положение, няма да помогне. Напротив, положението ще се влоши и ще започнем да получаваме все “по-качествени” удари: епидемии, природни бедствия, войни и т.н. Природата има в резерва много неприятности.
Корекцията започва от лесното към трудното и затова трябва да започнем от малкото с лесни неща. “Доброто момче” разбира от първия път: “О, всичко е ясно, няма повече да правя така!”.

Това си заслужава. Достатъчно си важничал и упорствал,  време е да помъдрееш.

Трябва да обясним това на хората по пътя на последователното, комплексно разпространение. С факти  на лице трябва да им се покаже, че техните проекти няма да променят обществото. Справедливо разпределение, помощ за бедните – всичко това е правилно. Но как да се осъществи това? Само под ръка с възпитанието, само знаейки, че ние променяме обществото в цялата му същност.

От урок по вестник “Народ”, 20.09.2011

[55186]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→