Баал а-Сулам, вестник „Народ“: Степента, следваща след краха на сегашната система, – това е власт на нацисти или фашисти. Следователно, ние още се намираме на междинните етапи от развитието на човечеството и то още не е достигнало висшата степен. И кой може да предположи, колко реки от кръв ще се пролеят в света, преди да достигнем тази желана степен?

Пред нас стои проблем: как да преминем от сегашен етап на развитие към етап алтруистичен? Равенство и справедливо разпределение – това не са просто думи, зад тях стои голяма подготвителна работа по възпитание на масите и създаване на новата социална връзка – реална, а не виртуална. Тези неща са далеч неочевидни, и еволюцията не ни води към тях по естествения път. Тук тя изисква от нас смислено участие и осъзнаване на собственото зло.

Няма да ни помогнат революции от „светлина“ с излизане по площади и завземане на бастилии. Защото говорим не за постъпателното развитие на егоизма, който пробива бариерите на строя или режима и се изтръгва на нов простор. Той се движи, все по нататък, от робството към свободата, но тази свобода е лъжлива – в действителност, ние попадаме в по изострена форма на робовладение.

От друга страна е невъзможно да се премине от егоистичен строй към алтруистичен по тази утъпкана схема. Тук е необходимо усещането и осъзнаването на злото, тук е нужна потребност в смяната на състоянието – въпреки нашата природа. Означава, че трябва да се подготвим към вътрешно преобрьщане: да построим обкръжението като фактор на въздействие, да използваме науката кабала като средство, като инструкция за работа, и да формираме пирамидата да е водеща, разбираща, чувстваща частта, възглавила процеса.

Нужно е да се премине степента на отчаянието и безпомощността в сегашното състояние. Не е достатъчно да се признае, че всички средства са изчерпани, както говорят сега икономистите, педагозите и другите специалисти. Трябва още да се съгласят с това, че по- нататъшното скатаване ще ни доведе до гибел.

Тогава те ще могат да чуят вестта за замисъла на Природата, която е подготвила за нас целия този път, за да почустваме, днес, необходимостта да изменим себе си и намерили средствата за преобразяването си в противоположност на сегашната ни.

Ако хората чуят това, ние ще можем да преминем етапите на развитие относително гладко. Но, няма да избегнат и болката, докато не чуят ясно, докато не поискат да възприемат посланието, докато не го реализират. И въпреки това, предстоящите ни етапи ще могат да бъдат преодолени без истинско кръвопролитие. В противен случай ни чакат големи страдания.

Пред нас е моментът на поврата, точката на раздвоението. Да се премине от егоистичния строй към алтруистичния, към отдаване, към справедливо разпределение, към социална справедливост и взаимно поръчителство може само по два начина:

• Посредством тежки беди. Сами по себе си те не помагат, от бедите на нищо няма да се научиш. Все пак, те ще повлекат след себе си анализ и изводи.
• Чрез разпространение, благодарение на което хората ще разберат: друг изход няма, необходимо ни е да сменим тенденцията.

Ние с вас се намираме в самата, тази точка и тези състояния трябва да бъдат реализирани сега.

От урок по вестник „Народ“, 20.09.2011

[55189]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние не можем да вървим направо, но сме способни да построим обкръжение, което ще ни влияе и от положителната страна, и от отрицателната. В положителната страна: обкръжението разкрива в човека допълнителни желания, завист, стремеж да достигне това, което имат другите.

А в отрицателната страна: обкръжението показва на човека, колко той е по малък от останалите, колко не може да бъде заедно с другите, колко е против всички, колко го измъчват усещанията за неговата нищожност и тревогите за това, какво ще бъде с него.

Тоест обкръжението подтиква човек от положителната страна и от отрицателната, придвижвайки го напред по „зиг-заг“, срещу вятъра – по направлението към целта. Така, той разкрива допълнителен стремеж, в допълнение към първоначалното желание, което е заложено в него от страна на самото творение, в информационните гени (решимо), пробуждани в него от Твореца. По такъв път преминава неговото напредване.

Основно, тази работа се състои в построяването на обкръжение, влияещо върху човека. Получава се, че той сам строи това влияние, и в тази степен – разкрива себе си за това влияние на обкръжението. Ако той не влага своите сили в групата, то няма да се открие пред нея.

Това се вижда от пример с човек, грижещ се за деца или домашни животни. Колкото повече влагаме в някого, толкова по-близък и по-любим става той за нас. И ето защо, ние започваме много чувствително да реагираме на неговото обратно въздействие, откривайки себе си за любовта и връзката.

Точно така става, и с обкръжението – колкото повече влагаш в него, толкова по-скъпо ти става то. И тогава, ти ще отвориш себе си за въздействието на обкръжението, като построиш средствата,  които ще накарат да напреднеш на зиг-заг срещу твоя егоизъм – към целта на творението.

С това ние завършваме своите усилия до пълната степен, за която е казано: „Не вярвай, че някой е полагал усилия, но не е намерил желаното!“

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2011

https://www.laitman.ru/group/55280.html

[55280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгресът в Торонто. Урок №6

За всяка дума, която четем в науката кабала, е необходимо да се даде точното определение, тъй като тя използва няколко езика, за да ни обясни цялото творение.

В нашия свят, за да предадем своето впечатление един на друг, изобретяваме различни методики – как да кажем нещо на другия, как да напишем, как да нарисуваме, как да изсвирим на музикален инструмент, как да изтанцуваме. Но по какъв ли начин можем да предадем един на друг впечатлението от това, какво усещаме в духовното?

Кабалистите са изобретили за себе си езика на клоните, и говорят, сякаш за произтичащото в нашия свят, но подразбират при това висшите корени. Има сили, управляващи нашия свят, и в нашия свят има следствия от тези сили.

Затова, кабалистите наричат самите сили с имената на следствията. От това възниква цялата бъркотия. Защото, следствието от висшите сили ние виждаме в нашия свят, а самите сили – не. И когато кабалистите говорят, използвайки имената на следствията – така наречените клони, те подразбират корените – силите.

Защото, науката кабала е физиката на висшия свят, тя говори за една сила, действаща в нашия свят, която в своите действия се разлага на множество сили. Тези сили, се съкращават и се концентрират около нас, като се намираме вътре, те идват към нас във всевъзможни съединения помежду си, във вид на различни въздействия.

Защото, в крайна сметка, всичко това е една сила, но тя се разделя на топло и студено, налягане и вакум, магнитни, електростатични, химически сили и множество други.

Ако не знаем за висшите сили и четем текстовете на кабалистите, то много се объркваме. Ние мислим, че кабала говори за нашия свят, за тялото на човека и неговите желания, за произтичащото тук. И в това е основният проблем, понеже кабалистите са писали своите книги за хора, намиращи се в осъзнаването на двата свята.

И затова, ако аз съм кабалист, отварям книгата и чета, какво пишат, нямам никакъв проблем – аз не гледам на този свят, а веднага разпознавам този духовен корен, за когото те говорят, от когото разглеждат силите, управляващи този свят.

Но днес се намираме в такова състояние, когато целия свят се устремява към разкриване мрежата на тези сили. И този свят, който не се намира в духовно осъзнаване, се обърква.

Затова, реших да направя кратък обзор на статиите от книгата “Шамати“ – във вид на основните принципи на науката кабала. Ако човек се старае през цялото време да се придържа към тези принципи – това ще му даде правилния подход за живота, към духовното постижение, и няма да му позволи да се обърка.

От 6-ия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55252]

Filed under: Духовна работа, Език на кабала, Изучаване на кабала, Кабала - Няма коментари→

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кризата показа безпомощността на държавите и отсъствието на възможност за управление в световен мащаб. Тя сформира ново, глобално, планетарно мислене на световното съобщество. Следва да осъзнаем, че произтичащите изменения се явяват действие на основния закон за развитие на човешката цивилизация – Законът за глобализацията.

Глобализацията, като закон за развитие на човечеството, се проявява в обществото в наше време, но в природата този закон се явява основен и постоянно действащ.

Необходимо е да се обучаваме на закона за глобализация, защото само правилното му използване ни позволява да решим всички наши проблеми. Не можем да вървим против глобализацията, но изучавайки я, ние се преустройваме и ще успеем да извлечем от нея максимум полза.

[55377]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В света действат две сили: силата на отдаване и силата на желанието за получаване, създадена като нищо от нещото. Какво е моето „аз”, моето намерение? Откъде идва то?

Отговор: Не усещаме Твореца, защото сме едно голямо желание: желание за наслаждение. Дори ако искам да отдавам, то е просто за забавление. Всъщност съм объркан в намерението и действието. Моето действие може да бъде или за получаване, или за отдаване. Може да бъде съпроводено от намерение за получаване заради себе си или от намерение за отдаване на другите. Не съществува нищо друго – това е целият ни живот.

В нашия свят има действие за получаване и за отдаване на другите, и намерение за получаване за себе си. Но намерение за отдаване на другите не съществува – нямам тази способност. Мога да дам нещо на някого или да получа нещо от някого, но намерението ми е насочено изцяло към получаване за себе си. Намерението за отдаване на другите принадлежи към духовния свят, който не мога да постигна. Вината не е моя – така съм сътворен.

Тук не трябва да има никакво смущение, защото цялото ми ежедневие е насочен само към самонаслаждение.

А това, от което се нуждая, е намерение, то е най-важно за мен (!), без значение какви действия извършвам: за отдаване или за получаване. Аз отдавам на своето дете, на тези, които обичам, на приятелите и дори на своите колеги, защото получавам възнаграждение по естествен път (пари, уважение, власт и т.н.).

Ключово тук се явява намерението, съобразно което действам. Как да постигна намерение за отдаване на ближния? И какво ще ми даде то?

Именно тук възниква проблемът. Ако цялата действителност съществува извън мен, тогава това, което получавам вътре, е само малка частица, наричана „този свят”. Тя е изключително малка, тясна, ограничена във времето, пространството и прочее. Но преминавайки от другата страна, ще се отърва от ограниченията.

Това е разликата между намеренията. Ако моето намерение е насочено към себе си, не ще мога да почувствам нещо повече от това, което възприемам сега. Но ако намерението ми е насочено към обединение с другите, тогава се спасявам от този ужасен живот със своя фатален край и се изкачвам на следващото стъпало на живот – започвам да пребивавам извън тялото. Единствената разлика е в намерението.

От урока по статията „Една заповед”, 26.08.2011

[52692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има качества, които са дадени на човека инстинктивно от природата, съгласно заложената в него програма: умен или глупав, бърз или бавен, честен или нечестен, срамежлив или нагъл. Съществуват хиляди различни свойства на характера, които са ни дадени по рождение, които вече не можем да изменим.

Но заедно с тези вродени свойства, заложени в нашето животинско тяло под формата на природни инстинкти и правещи ни различни един от друг от самото рождение, има още и такива, които можем да изменим. И тогава ще можем да работим с тези природни свойства, с които сме се родили и ще можем правилно да ги използваме за своето развитие.

Рош а-Шана (глава на новата година) – означава начало! То може да се случи когато и да е, във всеки един миг. Във всеки един миг трябва да видя себе си така, сякаш отново съм се родил.

Получил съм от природата някакви качества, без да знам защо са ми дадени точно такива свойства и желания и към какво ще ме повлече бъдещето – не съм собственик на това и не си струва да преживявам. То е над моята власт, не мога да изменя характера на животинското си тяло, което се е родило с такива инстинкти и наклонности. Какъвто съм се родил – такъв съм и не трябва за това да съдим и обвиняваме човека – той не е виновен. Така както и добрите вродени качества – не са негова заслуга.

Но трябва да разграничим точно какво е нужно да добавим към това сами. А да добавим можем само с помощта на обкръжението. Ако остана в гората сред дивите животни, то ще израсна звяр като тях. Интересно е, че дори продължителността на живота ми ще бъде такава, каквато е на животните, които са ме приели в стадото си.

Има случаи, когато дете, израснало сред вълци или маймуни е живяло толкова години, колкото е характерно за тези животни. До такава степен е развита в човек способността за приспособяване към обкръжението, да се свързва с него и да се възвръща към животинско ниво, ако то се развива под влияние на животните.

Ако се поставим в човешко обкръжение, то с това определяме и начина по който се проявяват формите, предадени ни като инстинкти. Може да съм прахосник, лъжец, сластолюбец и лентяй, но за сметка на правилното обкръжение да използвам всички тези качества в правилна форма – против егоизма и за поправяне на обкръжението, което ще ми помогне да направя именно природната хитрост.

Става така, че тези свойства, с които сме се родили, се отнасят към общата система и се определят от това място в мозайката на общата душа, откъдето произлиза частната ми душа – тази сфира от десетте основни сфирот на Малхут на Безкрайността, където се намира моят корен. И над това нямам власт.

Но мога да повлияя на себе си така, че всеки път да избирам по-добро, особено обкръжение, вместо животните, вместо да израстна в диви джунгли или на пазара. И, ако се коригирам съгласно него и изисквам то да става все по-добро и да ми въздейства с по-голяма сила, ако се прекланям пред такова обкръжение и се поставям под негово въздействие, то мога да изменя всичко! И няма да се жалвам, че съм се родил с такива свойства, които не ми оставят никакъв избор.

Човешкото обкръжение определя всичко за нас, а не инстинктите и миналите състояния. Затова изобщо не трябва да се взема под внимание точката на своята природна основа.

По този повод ние празнуваме Началото на новата година (Рош а-Шана). Тя започва с това, че разбирам, че всички мои свойства, всички природни начала – са дадени свише и никак не ми пречат да постигна духовната цел. И ако аз, именно с всички тези свои качества, се реализирам правилно и направя това, което съм длъжен и способен да изпълня, то непременно ще достигна до правилна реализация.

Точно тази точка на постижение, на истинско начало, ние празнуваме. Защото, започвайки с нея, аз мога да строя обкръжението – главен и единствен фактор, който ще оформи от мен човек, Адам – тоест „подобен“ (а-доме) на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение (П. Лами, Франция, икономист, президент на Организацията за световна търговия, с научни степени в много университети): Истинският призив, който ни е отправен днес, не се състои само в това, да изменим нашите устои, но и да изменим начина си на мислене.

Бъдещето е в задълбочаване на глобализацията, усилване на връзките и сливане между културите, хората, страните и организациите, а също и за съвместно разпределение на ресурсите и отговорностите. Но повече от всичко днес ще ни е нужно единство на различията.

Реплика: Именно единство на различията, т.е. подем над всичко, което ни разделя и обединение над тези различия, без да ги анулираме, а над тях. С други думи, егоизмът не се унищожава, а над него строим взаимност, докато достигнем до любов. Алегория на това е подема над планината Синай – над ненавистта, както е казано „Любовта ще покрие всички грехове!“

[55470]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.2, п.98: Цялата светлина, веднъж проявила се на някаква степен, вече никъде няма да изчезне, остава тук завинаги. А това, че тя преминава и се отпечатва на следващата степен, изобщо не намалява светлината, която остава на предходната степен. Което е подобно на свещ, от която се запалва друга свещ, и с това не намалява пламъка на първата.

И по такъв начин, когато светлината премине през всички степени до най-последната, за която е била и предназначена, която е истинският неин получател, до тази, заради която светлината се е спуснала от Безкрайността – тя остава на всички степени. Тъй като нищо не изчезва в духовното, и цялата светлина, която някога се е проявила, никога и ни най-малко не изчезва от това място.

Трудно е да намерим пример за това в нашия свят, тъй като в егоистичното желание всичко изчезва и пропада. Всяко действие, изисква прилагане на енергия и сили. Трябва да прилагаме усилия всеки миг, иначе нищо няма да се получи, нищо няма да се помести.

Нищо в нашия свят не съществува вечно – такова, което веднъж появило се и да не иска никакво обновяване.

Физиците сега се опитват да уловят в колайдера х-частицата, за да разберат откъде произхожда гравитацията, вътреатомните сили, заставящи електрона да кръжи. Ние не разбираме как в нашия свят може да присъства сила, която да съществува сама по себе си и да не изчезва, да преминава от едно място на друго и да не гасне, да се разпространява над времето, на безкрайни пространства и без всякакво ограничение.

Такива свойства има само отдаването. Защото в отдаването не светлината напълва желанието, не светлината преминава през степени – това не е правилно изразяване. Светлината не може да преминава от степен на степен, както напълват с вода свързаните съдове.

Когато се говори, че светлината напълва съсъдите – това означава, че съсъдите разкриват светлината и стават подобни на нея: едни след други. Те са свързани с такава връзка, че след поправянето на един съсъд се поправя втори, а след него – трети. Целият съсъд започва да свети отвътре със свойството отдаване – това означава, че светлината го изпълва.

А когато един съсъд е напълнен, неговият информационен ген (решимо) предизвиква появат на следващия съсъд, който също се разкрива и се поправя. В него също се разкрива свойството отдаване и това означава, че е „дошла“ светлината и е напълнила този съсъд.

Ние винаги гледаме на съсъдите сякаш отгоре, като на висяща гирлянда от много огньове, запалващи се един след друг. Но всъщност, светлината не преминава от едно място на друго (дори в електрическата верига токът никъде не тече), а всеки съсъд-желание разкрива в себе си свойството отдаване и затова започва да свети. Те са свързани само по веригата причини и следствия в своето поправяне.

Затова, в желанията, действащи в отдаване, е естествено че не може да стане никакво изчезване. И всички поправяния, веднъж случили се в такива желания при нашето извисяване отдолу нагоре – остават вече завинаги. Те могат само да бъдат скрити от нас.

А светлината, разкриваща се в тези желания – във всяко от тях нова светлина, тъй като всяко желание е уникално по дълбочината си, по силата на екрана, по решимо. В противен случай, това би било едно желание. Затова всеки разкрива своята светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 22.09.2011

[55383]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→