Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Как се случило при разбиването това, че висшият е знаел, че творението ще се разбие от това, и все пак е отговорил на неговата молба?

Отговор: Разбира се, че е знаел, той сам е и организирал цялото това разбиване!  Как иначе Малхут би могла да се съедини с Бина, ако не за сметка на разбиването?

За днешната криза говорят също като за някакво разбиване (думата криза произхожда от същия корен). Но това не е правилно. Кризата – това е създаване на връзка между две свойства, които не могат да се съединят по друг път.

Ние често използваме в техниката такъв метод на съединение, когато трябва да се разрушат защитните сили на един материал и да го съединим с друг материал. Такива взривове спойват заедно метали, внедряват ги един в друг. Ако нещата не могат да се съединят, ние чрез този способ разрушаваме техните защитни сили, границите помежду им и ги заставяме да се съединят един с друг. И това става възможно за сметка на тяхното разбиване, насилствено, по метода на взрива.

Може да ни се стори странно – защо ни е да взривяваме и да чупим нещата – но ние не ги разрушаваме, а обратното – достигаме съединение. И ни е невъзможно да се съединим един с друг, ако всеки не счупи своята защитна граница. Тъй като силата на егоизма, силата на желанието да се наслади, живяща във всеки материал, никога няма да позволи на някой друг да навлезе на нейната територия. И затова ни е необходимо да приемем против този егоизъм някаква особена сила, коята да пречупи неговата граница, за да въведе в себе си втори материал, второ свойство, както някакъв неканен гост.

Това е, което се случва при разбиването, където са Малхут и Бина. Но ако Малхут не получи свойството Бина, тя няма да успее да се поправи. А тя няма да успее да получи свойството Бина, защото е направила за себе си ограничение, защитен екран – тя нищо не иска да получи в себе си. Това трябва да се вмъкне в нея на сила! Самата тя никога няма да се съгласи на това.

Тя няма да се съгласи на разбиване, на получаване заради себе си- а без разкриване на егоистичното получаване, е невъзможно в Малхут да се разкрият нейните истински свойства, противоположни на отдаването, които не ѝ дават да достигне това отдаване.

Затова разбиването е било организирано свише. Ние го наричаме разбиване, но всъщност – това е съединение между Малхут и Бина, защото незабавно след това става смесване на свойствата милосърдие и съд.

На края ние получаваме Бина и Малхут, тясно свързани едно с друго, но разбити. И това също е постижение, тъй като те се чувстват отделени от Твореца, но понеже са съединени заедно, те имат възможност да поправят тази разделеност!

Получава се, че разбиването – това е много голямо поправяне в строителството на съсъда. Без такова промеждутъчно състояние, е невъзможно да достигнем продължение и никакво поправяне. Затова и в днешната криза трябва да виждаме преломната точка, точката на “бонификация“ – възможност за рязък обрат в принципно новото състояние.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 04.09.2011

[53712]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - No Comments→

Всички закони в науката, които сме открили като човечество до сега, като законите в химията, биологията, математиката, физиката и дори в квантовата физика, се свеждат до един закон – Закон за Взаимната Връзка. Който и закон да вземем, ще видим, че той е дуален. Законът за привличането и законът за отблъскването. Законът за развитието и законът за деградирането. Във всички закони на природата има един общ знаменател – насоченост.

Новият закон е закон, съгласно който ще можем да предсказваме развитието на събитията в бъдещето. Той е основан на избора на насоченост: да теглим всичко към себе си за сметка на останалите или отдавайки на другите, като самите ние получаваме само най-необходимото, да се грижим за цялата система.

Много прост и нагледен пример за този закон са бактериите. В нашия организъм има бактерии, без които ние просто не можем да живеем. Те произвеждат витамини, като витамин „К“, който практически не може да бъде получен отвън. Съществуват и бактерии, без които не можем да усвоим храната.

Има полезни бактерии, които както армията и полицията охраняват от лошите бактерии. Всички тези бактерии работят съзидателно, взаимосвързано, грижат се за целия организъм. От друга страна, има бактерии, които са насочени към разрушение. Именно те са причина за много заболявания и за смърт.

Има и друг пример за симбиоза и паразитиране. При симбиоза – единият помага на другия и за сметка на това се развива, помагайки на другия. Например, всички растения поглъщат въглероден двуокис като необходим продукт за тяхната жизнена дейност, а отделят кислород. А животните и хората – обратно. Паразитите, от друга страна, живеят за сметка на другите и изсмукват всичко от окупирания организъм и сами умират, тъй като няма върху какво повече да паразитират.

Всичко това са данни от научни изследвания. На човечеството му отне много време, за да открие тези закони на природата. Сега, съединявайки всичко това заедно, откриваме нов закон – закон за насоченост на взаимовръзката. На какво се учим от природата, когато разкриваме нейните тайни? – Ако се грижиш за другите – добре за теб, добре е и за другите. Ако теглиш към себе си – другите страдат и след това самият ти страдаш многократно повече.

Обществото днес е поразено от „вирус“ под название Алчност. Това е страшен вирус, който не щади никого. Бил си добър, хубав, грижовен човек – и изведнъж вирусът на алчността се внедрява в теб и цялата ти добрина и грижа отиват на вятъра.

Ако погледнем света днес, ще видим, че целият е заразен с този вирус. Как действа той? – Изменя посоката на намерението ти от грижа за другите в облагодетелстване за сметка на другите. Този вирус заразява с огромна скорост, поразявайки всички континенти, всички слоеве на обществото, цялото човечество.

В резултат на тази епидемия, имаме разруха в семействата, в такива хуманитарни отрасли за обслужване на населението като медицината и образованието… Така скоро ще тръгнем един срещу друг с оръжие, изпълнени с гняв, без да разберем, че всъщност никой от нас не е виновен. Просто не виждаме единния враг – вируса на Алчността. И не трябва да воюваме един срещу друг, а заедно против общия противник, вируса на Алчността, като се обединим заедно във взаимно поръчителство. Това е първото необходимо действие.

Второ, да разберем, че не трябва да се борим със своите събратя, каквито и да са те, а всички да се сплотим в борба с алчността. Трето, да разберем, че любовта и взаимната връзка са нашето оръжие.

Можем да излизаме по площадите, но ако излезем на борба един срещу друг, то това само ще укрепи още повече нашия общ враг – вируса на Алчността. И едва след победата над него ще разберем, че този вирус е възникнал в нас именно за да предизвика нашето обединение, да ни доведе до обединение, щастие, безопасност, вечност и любов.

Доктор Ангелов (Бостън)

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Успехът в тези дни зависи от нашето изпълнение на програмата на природата. А природата се стреми да ни доведе до съединение и днес вече реално ни демонстрира това от своя страна, от страна на висшата сила. Тази сила се приближава към нас, за да я разкрием, но ние я усещаме като зло.

Висшият ти разкрива долната си част, АХАП, за да ти даде възможност да се прилепиш към него. Той се разкрива като форма на отдаване – но ти го възприемаш като тъмнина, объркване, безсилие. И сега трябва независимо от това да се присъединиш към Него.

Ние представляваме две съседни степени: висша и нисша. И сега висшата степен АХАП де-Бина – тоест Елохим, Творецът ни се разкрива в най-ниската степен. Трябва да приложим усилия, за да го възприемем с разбиране. Такава е природата и нищо не можеш да направиш против нея – тя ни се разкрива, показва ни се, че сме длъжни да се съединим.

АХАП на висшия иска това от нас, разкривайки ни желателната форма, която трябва да приемем – и тогава ще се чувстваме добре. А иначе Той ще ни свети, но Неговото светене ще бъде тъмнинан за нас, тоест не светлина (ор), а нощ (орта). И ще получаваме Неговото въздействие, докато не ни стане съвсем зле и под натиска на това зло ще ни се наложи да се изменим, да се съгласим с Неговата власт.

Това, което наричаме криза, в действителност не е криза, а разкриване на следващата висша степен, на която трябва да се изкачим. Колкото по-бързо го разберем, толкова повече ще облегчим за себе си целия процес, който така или иначе ще трябва да изминем, по добра воля, или по принуда.

Затова отиваме при хората и се опитваме да обясням това на всички. И колкото повече хора узнаят за това, дори без да се вслушват и разбират много, но ако тази информация по някакъв начин проникне в масите, тя започва да влияе. Тъй като масовото мнение притежава особена сила, защото се опира на много хора и на народа и затова хората изведнъж започват да чувстват това и да го разбират.

Те ще започнат да действат на страната на обединението, дори без да знаят защо им е дошло такова желание. Тъй като, ако мнението се разпространява сред масите, то е достатъчно и половин дума, за да разберат всички, че си струва да се обединим и че е толкова хубаво.

Това състояние се нарича разкриване на Твореца от творенията, който е готов вече открито да влезе с нас в контакт на най-първата степен. Затова тази степен разкрива за нас своята долна част. АХАП-а. А ние наричаме това криза, т.е. несъответствие, дисбаланс, недостатък на връзка, на хармония, на хомеостатза – между нисшия и висшия.

Трябва да се сравняваме с Него по свойства, тъй като във всяко място действа закон, задължаващ ни да съответстваме на висшето управление. Ако не му съответстваме, ще ни бъде зле, а ако започнем да му съответстваме – ще ни бъде добре. А висшият не се изменя, Той само се старае все по-ясно да ни покаже свойствата си – своя АХАП, към който трябва да се прилепим.

И ако не го направим в текущото състояние, то неговият АХАП действа по готова програма и все повече се разкрива – още и още малко. Сякаш ни обръща гръб все повече и повече, докато идващата от него тъмнина не стане съвсем непоносима за нас. И тогава ще ни се наложи да направим нещо със себе си, под въздействието на удари и големи страдания.

А висшият винаги се разкрива в по-висока форма – т.е. под формата на идеи и ни дава възможност за сметка на това да се развиваме. Той не ни се разкрива като недостиг на препитание и безопасност, а основно като недостиг на разбиране, лутаница, неспособност да управляваме. Тъй като Той се стреми преди всичко да развие в тебе степента „човек“ – иска ти да разбереш, да се съгласиш и да започнеш да променяш себе си и обкръжението – да преустройваш своята степен, т.е. целият свят – в съотвествие с Него.

А ако не го направиш, Той се обръща още малко, тъй като в Него то работи като механичен двигател, което се нарича „в своето време“ (беито), точно като по часовник. Той все повече и повече показва своя АХАП, така че в крайна сметка ще ти се наложи да реагираш. Затова не си струва да чакаме!

Може да се каже, че тук вече имаме работа с практическата кабала.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.09.2011

[53701]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→