Нашата реалност се състои от две части. Материалната реалност: нежив, растителен, животински свят и хората, които възприемам в петте органа на осезание – не е нужно да поправям. Тя си остава да съществува, а аз съм длъжен да поправя само своето отношение към създателя на тази реалност – към светлината, Твореца.

В степента, в която оправдавам Твореца и достигам до отдаване, в тази степен аз използвам тази материална реалност във всички нейни форми и с това поправям именно духовната част на своята реалност.

А тази част, която се отнася към този свят остава и не се поправя. Тя ще бъде поправена едва в края на поправянето, защото се намира в такива области на желания и свойства, които се поправят само заедно с „каменното сърце“ (лев а-евен) – в заключително всеобщо сливане.

Затова през цялото протежение на духовната стълба, по която се повдигаме, ние оставаме в материалния свят и вътре в него усещаме духовната реалност – своето отношение към Даващия, дотолкова, доколкото можем да се доберем до своята черна точка в океана от бяла светлина.

И в наши дни ние трябва да видим състоянието в света като много ефективно за напредване. Тъй като много хора вече чувстват своя живот черен, неспокоен, не добър, оставящ ни в безсилие и неразбиране. Такива са условията на играта, които ни налагат свише – на цялото човечество, за да започнем да се отнасяме към целия този живот, като към упражнение, зададено ни свише, от страна на природата, с помощта на която цялото човечество ще се издигне на по-високо измерение.

Затова трябва да преминем от теоритическо изучаване към практика и да разберем, че най-накрая дойде времето, когато можем да се занимаваме с практическа кабала. В света се разкрива духовна система от връзки между нас, която иска да се намираме във взаимно отдаване, взаимно участие, поръчителство.

И тази мрежа е упражнение свише, с помощта на която трябва да видим своята противоположност на това отдаване. Поради това то се разкрива като тъмнина, а ние трябва да приведем себе си в съответствие с тази мрежа, която Творецът иска от нас да поддържаме.

Затова трябва, колкото се може по-бързо да изменим мнението си, че кабала е нещо откъснато от света и да видим, че кабалистите съвсем не мислят така. Баал а-Сулам пише, че всичко се реализира именно тук и сега, за сметка на нашия живот. Накрая достигнахме особеното състояние, когато ни задават такова упражнение. Тоест предоставена ни е особена ситуация, след всички предишни животи, за да напреднем по-бързо към тази цел.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 08.09.2011

[54036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала, Поръчителство - No Comments→

Казано е че влизайки в духовния свят, човек си казва: „Били сме като в сън!“ Защото, когато започнем да виждаме желанието си отстрани, то разбираме, че сме съществували като в мъгла. Просто не ни е достигало разбиране, обективен поглед отстрани върху самите нас, за да видим и разберем, в каква измамна реалност се намираме – като в сън.

Тя не е била истинска реалност, тъй като ние не разбираме себе си и света в който се намираме. И по отношение на тази духовна реалност, която след това ни се разкрива, днешният живот наричаме сън. Така както по време на сън преживявам някакъв процес, някакъв живот, а след това изведнъж се събуждам. И тогава чувствам разликата между това, което съм сънувал и след като съм се събудил.

Знаем че има две форми на живот: сън и реалност. Но каква е раликата между тях? Защо си толкова уверен, че и сега не спиш, когато четеш тези редове – и че след няколко мига можеш да се събудиш? Нима е невъзможно да се случи?

Няма никаква възможност да узнаем за по-висшата реалност, която се нарича пробуждане по отношение на сегашното състояние, което тогава ще се нарече сън. Затова мъдреците-кабалисти казват, че сме били като в сън. И е действително така, тъй като реалността на по-висока степен, когато се разкрива в нас, се нарича истинска реалност – по отношение на съня.

И така ще бъде на всяка следваща степен! Когато мъглата се разсее, ще ти се струва, че най-накрая ти живееш и съществуваш истински, че това е твоя свят и твоя живот и няма нищо друго освен тях. А вътре в този живот ножеш да кажеш, че отиваш да спиш, т.е. спускаш се на по-нисшата степен, в нисшата реалност. Но когато се извисияваш на още една степен по-високо, виждаш че си спал!

И така до света на Безкрайността, тъй като има 125 степени и всяка нисша степен се смята за сън, по отношение на по-висшата. Но докато се намираме на нея, тя се усеща като най-истинската реалност.

Всички тези степени са вложени една в друга и всичко това са явления, които се случват вътре в желанието.

Пита се: но нали всички ние виждаме и усещаме този свят, как може той да бъде въображаем? Сега за мен той не е въображаем, и откъде мога да знам, че съществува нещо друго. Едва когато се изкача на другата степен, виждам от там, отгоре своето предишно състояние – на тялото си, оставащо в този свят.

И ако се намирам вече в душата си на по-високата степен, в желанието за отдаване, то гледайки отгоре, от това желание за отдаване, на желанието си за получаване, възприемам тази по-нисша егоистическа степен като въображаема, на която ѝ е съдено да се отмени – както в съня, от който се събуждаш.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 09.09.2011

[54138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Като вземем под внимание днешното състояние в света, напредъка ни ще бъде бърз. Виждате по новините как нарства темпото. Бързо ще преминем този период, тъй като светът се нуждае от нашия напредък. И затова е нужно с всички сили да се държим и да не се отклоняваме от пътя.

Сега е много важно работата по места, масовото разпространение. Ако ти успееш да се свържиш с някой, за да извършиш отдаване по отношение на него, то през тебе бързо протичат всички необходими етапи. Обръщам се към всички групи в Израел и горещо препоръчвам да работят по разпространението. За това пише и Баал а-Сулам, за това пишат всички кабалисти. А и без тях виждаме, че няма друг път. Само така ще разкрием висшата реалност.

Поправянето на 613-те желания от получаване на отдаване – е и нашата работа. Всичко останало е обвивка, обичаи, които са били необходими по времето на изгнанието. Но истинската методика, която прилагаме изначално – е вътрешното поправяне. Вече сме го правили, докато не сме паднали от степента на братска любов в безпричинна ненавист по времето на рав Акива. В нас има решимо – духовни гени, останали от това време и ще ни бъде лесно да се върнем.

Ето защо към нас предявяват изисквания, ето защо целият свят оказва натиск върху нас. Той и сам не знае в какво е проблема, но чувства, че проблема се крие именно в нас. Така че трябва да действаме колкото се може по-бързо. Тъй като по този начин ще отстраним всички наши беди. Всички съседи ще дойдат да ни помогнат, вместо да ни обстрелват с ракети. Всичко ще бъде точно така и кабалистите пишат за това. По същество, враговете са „помощ от противното“, те оказват натиск върху нас, за да се замислим за живота.

Трябва да се помни, че всичко идва от една Сила, че няма никой освен Него. И съответно сме длъжни да реагираме на случващото се. Какъв е смисълът да крещим и внасям раздор? Какво поправяме? Единственопто наше поправяне е да се обединим и да станем „светлина за народите“, да покажем на целия свят пътя за поправянето. Тъй като светът днес е безпомощен, най-добрите негови умове не знаят как ще бъде.

Именно сега настава нашето време. Изпълнявайки своята работа ние ще заслужим всеобщо уважение и благодарност. И затова трябва повече да разпространяваме, повече да обясняваме и самите ние да даваме правилни примери. Навлизаме в период на практическа кабала, цялата същност на която е – поправянето на човека.

От урока по вестник “Народ”, 09.09.2011

[54151]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→