Създадени сме като единна система от обща душа и всички зависим един от друг. Но висшата светлина е довела този общ съсъд до разбиване и затова тези парчета падат все по-ниско и все повече се раздробяват и се отдалечават едно от друго.

Когато самите те достигнат до дъното – от дълбочината на падането започват да се пробуждат. Тази същата светлина, която ги е накарала да паднат, сега ги пробужда и ги притегля обратно нагоре.

Този подем се състои от няколко етапа и отначало се случва на неживо, растително и животинско ниво, където съсъдът действа неосъзнато, изцяло подчинявайки се на светлината. Но на човешката степен вече трябва да разкрием собствения си стремеж.

У всеки има желание и то е създадено от светлината, ”от нищото”, като обратно изображение на светлината. А стремежът е това, което трябва да развием в самите себе си. Този стремеж е истинското творение, което се пробужда и само добавя своите намерения, усилия, любов.

Всичко това не е пряка реакция от въздействието на светлината, а резултат от търсенето ѝ. Разбира се, тук все едно светлината действа скрито, но има такова добавяне, което се изисква от самия съсъд, развиващ се до последния, 4-ти стадий, а имено личния стремеж и любов.

За нас това се изразява в работата ни против своето егоистично желание, което се проявява, когато искаме да се обединим. В нищо не усещаме, че егоизмът ни е против – освен в обединяването в група, отменяйки себе си пред силата ѝ, за да достигнем общото свойство на отдаване, което ще се възцари в нас и означава разкриване на Твореца.

Ако човек по такъв начин се прицелва, което се нарича:”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”, то в тези усилия той разкрива съпротивлението на своя егоизъм против поправянето. Той трябва да продължи с всякакви способи, с всякакви спомагателни средства, по всякакъв начин да се опитва да разкрие в себе си макар и някаква готовност за обединение.

Сякаш платноходен кораб, който не може да плава направо срещу вятъра. Но има такива особени платна, които му помагат да плава по синусоида, на зигзаг и така да се напредва, срещу вятъра.

Точно така трябва да постъпва и човекът, когато разкрива, че не е способен да върви срещу егоизма си, пречещ му да се обедини с групата, за да отмени себе си пред нея и да разкрие там общата сила на отдаване. Обаче, той е способен да направи това, лавирайки, с всевъзможни обкръжаващи, вспомагателни способи.

Тези спомагателни способи се наричат построяване на обкръжение, което ще му влияе. Това ще стане това корабно платно, което ще го прекара на зигзаг срещу вятъра и така ще напредне.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 21.09.2011

[55284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →