Ако сега изведнъж ми се разкрие егоизма, трябва да го хвана за опашката като змия. И тогава започвам да играя с него – разплитайки го като кълбо, всички негови хитри ходове, връзки, които той е искал да построи стъпка по стъпка, с велика мъдрост.

Този подкуп ми отваря очите. Защото благодарение на това, че разкривам неговия замисъл, придобивам мъдрост, очи, гледащи надалече. А без това не мога да поумнея.

Сякаш играя с някого на шах и той прави пред мен необичайно хитра и заплетена комбинация – просто като истинска змия. Всичко е пресметнал 20 крачки напред и назад, всички възможности, устройвайки ми истинско падане и изведнъж улавям самия край на мисълта му.

Виждам не шахматните фигурки на дъската, а неговите мисли, заключени в тях – това е опашката на неговата змия. И я дърпам за опашката, и започвам да разкривам по малко неговия замисъл, способностите му. Така си играя с Твореца! А Той чрез тази игра ме учи как да подготвя желанията си в нужното напълване, за да Го разкрия.

Ако не премина през цялата тази игра, няма да мога да стана толкова умен и чувствителен, за да Го разкрия. Тъй като Той и сега ми се разкрива само че това Го не виждам. Като малко дете, което седи покрай шахматната дъска, на която тече игра – но какво разбира то от това?

Целият ни живот е игра, в която придобиваме разум, който ни позволява да разкрием Твореца.

Егоизмът ни е страшно хитър и се опитва да ни подкупи с всички средтсва. Той се хвърля ту на една, ту на друга страна – и това ни е голяма помощ от страна на Твореца. Този, който иска да разкрие Неговите козове, ще разбере, че целият живот пред него е игра. И всеки миг Творецът ни дава възможност чрез мислите ни, желанията ни, действията, да се срещнем с Него като партньори в играта. И тогава целият живот става увлекателно приключение за нас.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 20.09.2011

[55165]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →