Проблемът е в това, че крещим от болката, която ни причинява нашият егоизъм. Но Творецът изначално е глух и невъзприемчив към такива викове. Можете да крещите колкото ви се иска, вече сме били свидетели на страшни страдания в историята ни, но висшата сила не ги взема под внимание.

Тъй като целта на творението, неговият замисъл, цялата негова система е построена така, че да доведе егоистичното желание до поправяне, до отдаване. А ако крещим не за отдаване, а обратно, искаме да стане по-добре за егоизма ни, то получаваме обратен резултат и правим още по-лошо на себе си. Предизвикваме още по-силно отрицателно въздействие, което е призвано да ни научи да крещим правилно.

Това е проблем на цялото човечество, което не разбира висшето управление. Цялата тежест, която изпитваме, всички трудности и несъгласия с Твореца са предизвикани от това, че не разбираме Неговата програма, очаквайки, че Той ще се промени и ще направи нещо за нас. Но Той нищо няма да направи! Има програма за поправяне на разбиването и аз трябва да я използвам. Това е всичко.

А ако не направя това, то мога да си крещя, както всички вече крещят хиляди години – и на кого е помогнало това? С тези викове, молби, с опитите да напълня своето его, желанието да се насладим, само още повече увеличаваме егоизма си и получаваме още по-силни удари. Докато не достигнем до пълно отчаяние, в което започваме сега да усещаме себе си, за да разберем най-накрая, че спасението е само в поправянето ни, а не в егоистичните молби. Няма кого да молим!

Можем да се обърнем с молитва само към поправената система, която се намира на едно стъпало над мен и ми се представя като пълна тъмнина – тъй като това е система за отдаване. Ако искам да съответствам на нея и да стана като нея, то мога да помоля за това. И тогава ще получа – ако действително помоля иманно за това!

Моята молба ще бъде изпълнена, ако помоля за отдаване, за да стана отдаващ, а не за да се почувствам по-добре.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 22.09.2011

[55351]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък вие много говорите за това, че нито една икономическа програма, нито една сделка няма да бъдат успешни, ако не се вземе под внимание цялото човечество. Как може това да се обяснени на човека? Той не може да вземе под внимание цялото човечество. Максимум, което може да разбере, е да отчете интересите на още няколко компании или няколко човека…

Отговор: Ако сега сключвам сделка с някой и искам тя да е успешна, трябва да се замисля: „Каква сделка може да бъде успешна, ако светът е станал кръгъл и се намира в глобална криза – защото не можем да вземем под внимание всички връзки между нас? Какви сделки мога да сключа, ако още не съм способен да отчета всички тези връзки?“ Вярно е, не можеш! Но какво все пак мога да направя? Значи, доколкото съм способен, трябва да ги взема под внимание.

Бизнесът може да бъде успешен при условие, че се грижа за ближния – доколкото съм способен, според степента на своето поправяне, доколкото се разкрива в света, че той е кръгъл. Тъй като, ако ни се беше разкрило, че светът е 100% кръгъл, ние бихме се оказали с вързани ръце и крака и нищо нямаше да можем да направим: докато ти не ми подадеш къшей хляб, аз сам не мога да го получа, а докато аз не ти дам парче баница, ти сам няма да можеш да намериш препитание.

Затова не ни се разкриват такива връзки. Ние откриваме само малки проблеми във връзките между нас: „Помислиш си, и какво от това?..”. В такъв случай аз трябва да вземам под внимание, че трябва да внеса своя дял в света, да се погрижа за подготовката на хората за новия свят, за тяхното глобално възпитание.

Възпитанието е преди всичко! Тъй като човека и света като цяло няма да знаят къде се намират – което е най-лошото. Всъщност, само по това се отличава сегашната реалност от бъдещето – във възприятието на всеобщата взаимозависимост, в която пребиваваме, за да видим с очите си нишката, която ни свързва всички заедно.

Затова, преди всичко е необходимо възпитаване на човека, да му се отворят очите, за да може да се впечатли, за да почувства и да види, че ние действително сме свързани всички заедно – и нищо не можеш да направиш за това. Според това как той чувства, че нищо не може да направи и че ние в действителност сме свързани заедно – съгласно това той ще може да сключва сделки, да води бизнеса, да извършва разчети, да отчислява проценти.

А какво да правят сега? В най-добрият случай нека се опитват да постъпват по такъв начин – даже изкуствено, според степента на своето разбиране: например, да отделим няколко процента за глобално възпитание за света или за нещо подобно.

Да кажем, сега се разкрива всеобщата връзка между нас на 3%. Тогава от човека не се иска повече от това да бъде свързан със света с 3% по-здраво от преди. Той трябва да мисли, че светът е взаимосвързан и способства за напредъка на света в това направление – да кажем, отделя 3% от своята печалба за глобално възпитание.

Тогава успехът действително ще го съпътства. Защото по този начин той става хармонично свързан с природата, поставя себе си в някакво подобие и равновесие с нея, изменя се по посока на новата тенденция. От него изобщо не се иска да знае цялата мрежа от връзки помежду ни и да действа съгласно нея.

Когато той познае цялата тази мрежа и съгласно нея осъществява връзката – всичко ще бъде много просто: той ще взема за себе си и за своите работници само необходимото, а всичко останало ще отдава за благото на обществото. Това се нарича, че той познава цялата мрежа и че е свързан с нея – като клетка в един организъм.

Но сега от него това не се иска. Вместо да оставиш за себе си само необходимото, остави 97%, а 3% отдели за възпитанието на света. След година – може да стене 5%. След още 5 години – 50%. И така постепенно, всички ние ще чувстваме и ще напредваме в съзерцаване на свързващата ни мрежа, която ни задължава да действаме в съответствие с нея.

От урока по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54529]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Маями, урок №1

Въпрос: Какъв е правилният подход при обучението на децата?

Отговор: Това е особена задача, защото обучаваме тези, които все още не са запознати съвсем със света. И важното тук е да организираме обкръжение за тях. Без обкръжение е много трудно да учим детето по нашата методика. За него е необходима връзката с другите деца и всички заедно трябва да са организирани в група.

По време на занятията те трябва да седят в общ кръг и да чувстват, че са силни само когато са обединени помежду си.

Учителят всъщност не е учител, а възпитател, наставник. За децата той е по-голям другар. Седейки с тях в кръг, той скрива своето пораснало разбиране за света и много изкусно ги насочва към единството на равните. Важното е да се запазва това единство.

Всеки достига успех само при условие, че е обединен с другите и постига групови резултати с тях. Успехът на всеки е обусловен от това, доколко той помага на другите. Оценяваме всеки не по него самия, а само по неговите успехи, постигнати в групата и чрез групата.

Не са ни нужни парвенюта, не питаме: „Кой знае?” – при разчета на „героя”, който ще се окаже по-съобразителен или по-знаещ от другите. Не искаме това, искаме децата да чувстват, че въпросът и отговорът са обърнати към групата, че главното е да сме заедно и дори ако този отговор е неверен, то все пак е верен, защото отвежда към общото решение, в което участват всички.

Ако има възможност, в по-малка група довеждаме възпитатели, които са с 2-3 години по-големи. При такива наставници децата се учат най-добре, гледайки на тях като на „ангели”. А по-големите, от своя страна, с това се задължават да се учат, за да не сгрешат пред по-малките. В резултат, имаме двойна полза: десетгодишните с радост и въодушевление се учат от тринадесетгодишните, виждайки, че те им посвещават време и внимание. А тринадесетгодишните, чувствайки своята значимост, предварително изучават материала, за да възпитават по-младите.

Децата трябва да се обучават как да разсъждават един за друг, поотделно и заедно. Ако някой е направил постъпка, трябва да се организира „съдебно обсъждане”, на което ще разучим произшествието и неговите причини. Правилно ли е това или не? Аз бих ли постъпил така на негово място? Всеки трябва да си даде отчет за това, да проведе интензивна вътрешна психологическа работа.

Желателно е децата да се извеждат на опознавателни екскурзии, за да опознават света, в който живеят. Нека да отидат в различни предприятия, на летището, в банката, в пощата, в планетариум и т.н., като навсякъде получават обяснения за това, как е устроено и как работи даденото заведение. Това могат да са дори складови помещения на супермаркет, където се приемат стоките, сортират се, складират се, а после се разпределят по рафтовете за потребителите.

Накратко казано, децата трябва да знаят как е устроен и от какво се състои нашият живот. На всяко място отговорният или завеждащият им дава съответстващите разяснения, а после, връщайки се в училище, заедно обсъждат това, което са видели и чули. При това, всеки трябва да напише отчет за мястото, което е посетил: какво е това, за какво е предназначено, как обслужва хората и човечеството като цяло, какви хора работят там, каква подготовка трябва да имат и т.н.

Благодарение на тези екскурзии, децата изучават големия свят, устройството му, пронизващите го взаимовръзки. Те виждат колко е трудно да се организират различните сфери на живота и това ги подтиква да се подготвят за пълноценно встъпване в света.

Процесът на обучението в класа се заснема с камера. Децата, разбира се, забравят бързо за събитията на изживения ден, но по-късно могат да се върнат към него и да погледат себе си отстрани: отдало ли им се е да се обединят този път? Това е част от самообучението.

Нашата главна грижа е не толкова за специфичните, професионални знания, колкото за правилния подход към живота. Човек трябва да знае в какъв свят живее и как трябва да функционира човешкото общество, за да поддържа хармоничната взаимовръзка на всички му части.

Учим нашите деца на вътрешна психология, която характеризира връзката помежду им. Това много ги развива вътрешно, като им позволява да усвояват новия материал. Неотдавна, по молба на Министерството на образованието, те участваха в симпозиум, където се събраха стотици педагози и възпитатели от всички страни. Децата от подрастващата възраст се разпределиха сред масите за обсъждане и общуваха със специалистите на такова ниво, че те бяха поразени.

Освен това, през тази година няколко наши деца постъпиха в университет.

Накратко казано, виждаме, че във възпитанието си заслужава да се влагат усилия и ресурси. Примерът за правилното възпитание действа по-добре от каквито и да са други примери. Защото показва всички преимущества на глобалното, интегрално обучение в група, проникнато от единство, от любов, от предани взаимоотношения. Може нагледно да се види как този подход разгръща в човека способността за възприемане и го формира по новому.

У нас вече излязоха няколко книги за възпитанието. Надявам се, че в края на годината ще завършим работата над учебната програма и комплекта учебни материали, в който ще влязат също аудио и видео дискове.

Струва си да се изучи темата за възпитанието на нашия сайт. За професионалистите в тази област е възможно да си заслужава да дойдат при нас за обмяна на опит. Ще се радваме да ви покажем методиката и да въведем в ред нещата.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54626]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития - Няма коментари→

Нашето общо състояние, в което всички пребиваваме свързани в едно, се нарича Малхут на Безкрайността, Шхина. Шхина е ”място”, където се разкрива висшата светлина, наричаща се ”Шохен” съгласно своите действия – Той се възцарява, и се поселява в нея.

Ние – това са желания, свързани помежду си с общо свойство – отдаване. И затова съгласно това свойство ние разкриваме висшата светлина, която ни напълва.

Затова, докато не се усетим съединени заедно, съществуващи в състояние на съвършено поправена Шхина, поправена мрежата между нас – ние пребиваваме не в разкритието, а в скриването в Шхина, в нейното изгнание. Този съсъд не е разкрит и затова се нарича ”Шхина в изгнание” – в изгнание, в прикритие от нас.

От 6-я урок от конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко направим правилно, то след първите слаби удари хората ще разберат, че ние имаме отговор.

Отговор: Именно ние трябва да им поднесем ”бонбончето”, за да видят веднага: тук има надежда, обяснение спасение.

Таза работа е възложена на нас, няма на кого повече да разчитаме. Хората не са способни да чуят вестта за духовния подем, те са на друга територия, те просто не разбират, какво искаме. И даже когато разберат – сами няма да могат да направят това. Поправката ще дойде само от нас. А на тях ще им обясним, че без това няма да се размине.

Системните поправки идват в готов вид от страна на Галгалта ве Ейнаим, а на останалите им трябва само да се съгласят с тях, да ги приемат. И трябва да бъдем достатъчно изкусни в разпространяването, За да могат те да поискат това, да приемат добре тази идея, тя да им бъде, като помощ.

Хората не могат да се променят сами, 99% не са способни на това. Затова в края на предговора към книга Зоар Баал а-Сулам пише, че висшата мъдрост ще се излее чрез Исраел върху народите на света. Тя ще потече отвътре навън. Масите сами няма да се надигнат, за да я разкрият. В най-добрият случай те ще отворят сърцата си за нейния изливащ се поток. Да даде Бог това да се случи, те да го направят и ние да имаме какво да изливаме за тях.

Това ще стане, ако започнем да работим заедно с тях, с най-голяма интензивност. В разпространяването ние не искаме нищо от тях, освен да осъзнаят текущата ситуация. Нека даже да не са разбрали всичко, но ние ще създадем контакт. Благодарение на разпространяването ние от наша страна, намираме допирни точки.

От новороденото не се изисква нищо. За него ние трябва да осигурим пеленки, шишенце с биберон. И още, ние не очакваме от него смислени реакции – те ще дойдат п-късно, когато то порасне.

От урока по вестник ”Народ”, 22.09.2011

[55379]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: (В. Потанин, 30% от компанията “Норилски никел“, “Reuters“, Великобритания): Европейските лидери, опитващи се да се преборят с дълговата криза в еврозоната, се сблъскаха с проблем, който няма решение, който ще доведе до упадък на икономиката и загуба на производстевната мощ.

Ако аз бях европейски политик, аз бих приключил със себе си. Не разбирам как може да се съгласуват интересите на Германия и Гърция. ЕС се разширяваше прекалено бързо и не създаде механизъм, който да балансира интересите на членовете от ЕС. Сега в ЕС има избор: да изключи страни от ЕС или да ги остави и да съкрати разходите. Но да съкратят разходите си не всички са готови.

Преносът на производство към развиващите се пазари изтощи богатството на много европейски страни, и те започнаха изкуствено да потдържат висок стандарт на живот с помощта на заеми. В бизнеса, ако едно предприятие не носи доходи, го закриват – но страна като Гърция не може да се закрие.

Реплика: Кризата ще погълне всички! Всички се пригответе за това, че вашите производствени мощности ще ви бъдат необходими само в размера им от тяхната необходимост за разумен начин на живот. Забравете за ръст на производството! Процентите за ръст, на вас потанинци, са ви необходими само заради играта “кой кого ще надиграе“.

Бъдещата икономика – е насочена само към обезпечаването на разумните потребности на всички хора, а кризата ще доведе (осъзнато или чрез страдания) упавляващите производството, потанинците, търговците, властта – до осъзнавето на тези условия на природата и до необходимостта да работят само за тази цел.

[55460]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Неживата природа съществува вече милиарди години, растителната – стотици милиони, милиони години се развива животинския свят, докато накрая, след някакви 200-300 хиляди години се появява човека.

Но и човек дълго време се развива просто като животно, благодарение на силата на природата, която го е създала без да го пита, какво той иска да прави. Така ние не по своя воля изминаваме неживата, растителната и животинска форма на човешкото стъпало, докато не достигаме стъпалото човек в човека.

Какво отделя човека от предходната степен? Различието между животното и човека е в това, че човек не действа само съгласно инстинктите, сляпо подчинявайки се на природата. Животът на животното напълно се определя от неговите инстинкти, предавани от поколение на поколение. Раждайки се, то след няколко дни се изправя на крака и е способно на самостоятелно съществуване.

На човек му е необходимо обкръжение, за сметка на което той израства! Ако го оставиш в гората, без човешко обкръжение, той израства като истинско животно и само външно ще напомня за човека. Той няма да може да говори, нито да ходи изправен на два крака. Тоест човек е напълно зависим от обществото, от обкръжението: в каквото обкръжение се развива – такъв и ще стане. Неговото развитие не е програмирано окончателно в природата, а изисква напълване от обществото на другите хора.

Човек няма такива източници, които да са достатъчни за съществуването му. Той не умее, като кучето например да разпознае лечебното растение, което му е нужно в даден момент, или да се опази от вредното. Той не може като животното, да действа чрез вътрешната инстинктивна програма, гарантираща неговото съществуване. Всички знаем, какво се получава ако оставим новороденото без надзор. Животното е много по-умно от него, то не греши – а човека греши постоянно.

Тоест животното е надарено с всички инстинкти, а човек само на най-ниско ниво. Но пък затова, животното не може да се научи на много неща, а само на някои минимални команди ( да се дресира). Дори да живее стотици хиляди години редом с човека, кучето си остава куче, защото действа съгласно инстинкта си.

Докато човек, който не притежава такива природни инстинкти, е длъжен да овладее формите на поведение от обкръжението и тъкмо за сметка на това се развива. Затова човек се е развил толкова много за тези хилядолетия, в сравнение с животните, които живеейки около него, на практика не са се изменили.

Но нали и човек всъщност, е бил просто животно! Но в него е било заложено много важно допълнение – способността да се развива за сметка на обкръжението. И ако той използва обкръжението за своето развитие, то може да постигне високи успехи.

Затова при неживата, растителната и животинската природа няма никаква свобода. А при човека, който може да добави своето допълнително развитие за сметка на определено обкръжение – има свобода на волята. Защото той може да промени обкръжението и благодарение на това, сам да се промени.

И затова само относно човека има съд и висш разчет: кой е той и как използва онези възможности, които му е дала природата, реализирал ли е подарената му свобода на волята, определяща цялото му развитие.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55517]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: (проф. Щиглиц): Нашите макроикономически модели доведоха до кризата през 2008 година. Преди три години, през август 2008 година, ние се бяхме събрали тук, в Линдау, и чудното е, че тогава нямахме нито една дискусия за предверието на тази огромна криза, която настъпи месец след тази среща.

Как се получи така, че групата от водещи икономисти, които би трябвало да обмислят централните въпроси относно световната икономика, успя да пропусне най-грамадната за последните 75 години икономическа криза? – Има сериозна криза не само в икономиката, а и в самата наука за икономиката.

Макроикономическите модели, които се използваха от централните банки до този момент, установили принципите за работа и мислене, са намират в основата на кризата – и главен сред тях е  процесът на разбалансиране и твърдението, че ако парично-финансовата политика се безпокои за ниската инфлация, то това ще позволи тя да запази своя стабилен растеж. Поглеждайки назад тези идеи сега ни се струват направо абсурдни.

Реплика: Икономиката отразява нашите егоистични връзки. Ние сами създадохме тази“наука“ и тя се променя в съответствие с ръста и увеличаването на нашия егоизъм. Икономиката просто се явява негово отражение, копие.

Затова, днес, когато нашия егоизъм завърши своето развитие и образува затворена глобална система, в него се проявиха други зависимости, характерни за затворените, а не индивидуалните системи. Но понеже икономистите си останаха егоисти-индивидуалисти, то те не могат да създадат нова икономика – икономика на интегралното световно съобщество.

Затова техните стари инструменти са негодни за нашето време. Ето в това е кризата – кризата на нашето остаряло икономическо мислене. Ние сме длъжни да се преустроим “отвътре“, да станем други, за да съответстваме на новата система връзки между нас, която по неволя се прояви в сегашно време.

Затова ние трябва да създадем около себе си обкръжение, което ще ни наложи новите глобални интегрални взаимоотношения, взаимозависимости – чрез възпитанието, средствата за масова информация (СМИ) и прочее… В противен случай, ние и месец преди поредната криза няма да успеем да я разпознаем!

[55402]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→