Съобщение: Светът се движи в „нов и по-опасен етап” на икономическа несигурност, поради европейския суверенен дълг, според президента на световната банка, Р. Зелик.

Зелик не можа да предложи никакво готово решение за европейските проблеми.

Той подтикна европейските лидери да подходят със загриженост към суверенния дълг.

Според Зелик това не е същото както през 2008 (когато удари предишната световна финансова криза), каза той.

Коментар: Всичко върви по план: Природата ни притиска, но оставяйки ни време за размисли. После натискът ще се увеличи и вече няма да има време за мислене. Да оценим ситуацията правилно и да разберем, че бързо трябва да станем глобални и интегрални: това е решението за проблемите. Ще разберем ли това преди да е твърде късно?

[51940]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №7

Никой не се е родил просто така и разбира се, че никой не е получил духовно пробуждане лично за себе си. В духовното разчет се прави не с отделната личност, а със системата като цяло.

Затова всеки трябва да си зададе въпросите: „Как спомагам за установяването на всеобщата взаимовръзка? Как предавам пробуждането си на другарите? Как участвам в търсенето на общата програма, в разкриването на Твореца между нас? Как се свързва Той с нас?“

В крайна сметка ще открием, че се намираме в единна система, в единна връзка, в единна функция и Висшата сила се намира в нас при равни за всички условия. И тогава ще достигнем до състояние на мир, цялост, съвършенство. Всички заедно ще се обединим с тази Сила именно посредством това, че тя ще ни задейства наравно и едновременно.

Недостатъците, разкриващи се в живота ни – са недостатък на програмата на мирозданието, който вече трябва да се прояви. В покриващият я мрак ние откриваме зло, болка, объркване, безпорядък. Това ни позволява да направим ясна диагноза, подобно на лекар, който диагностицира болест. Творецът оголва симптомите пред нас посредством беди и проблеми.

Така че нека да имаме достатъчно разум и чувства, достътъчно подготовка, а най-главното – да имаме достатъчно взаимна поддръжка, за да разпознаем същността на случващото се. Когато изпитвам болка, когато се сърдя на някого и не искам да го видя, когато оправдавам себе си, доказвайки собствената си правота и неправотата на останалите – трябва да разбера, че мен ме объркват същите тези желания и мисли, които все още не са поправени за връзка с общата система.

Не трябва да бягаме от тях – трябва да работим с тях, докато не създам напълно вярно отношение към другите: от най-добрите приятели и близки, до хората, които са най-отдалечени, ненавистни и противоположни на мен.

Казано е: „Любовта ще покрие всички престъпления“. Призоваваме за любов към ближния не от прекраснодушие. Истинската любов е взаимовклюването помежду ни, без всякакво различие, с цел приобщаване към тази Сила, която ни привежда в действие, към тази програма, която трябва да се разкрие помежду ни в аналогов вид: извън времето и пространството, в съединяване на всички нас в едно.

На света трябва да му бъде обяснено с всички достъпни средства. Такава е днес нашата работа между конгресите.

Надявам се, че ще бъдем по-сплотени по време на уроците. Горещо препоръчвам да се преглежда моя блог, независимо от повторението. Там превеждам мнения на много учени и специалисти и това върши своята работа, то предоставя възможност за включване в света. То ни е нужно.

Длъжни сме днес да се проникнем от желанията и болките на света, от неговите впечатления и усещания за кризата – и оттук всеки път да търсим форми за подаване, за да дадем обяснения, за да окажем въздействие, малко да подсладим хорската мъка, без да ги успокояваме, а като им показваме верния поглед за решаване на проблема. Тази работа ще отнеме много време и сме длъжни да я извършим.

От 7-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (Максим Лобада, експерт от БКС експрес):

Докато политиците и икономистите обсъждат проблемите, ситуацията бързо се влошава. Пазарите губят доверие във възможностите на политиците и на финансовите регулатори да поправят ситуацията.

Мрачните прогнози стават все по-реални. Сега акцентът се е изместил от САЩ в Европа. Все по-често регионът се нарича „тригер” на новата вълна от неприятности в света. Мнозина говорят за разпадането на Европейския съюз и за контролирано демонтиране на европейската валута:

1. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Еврото е в опасност. Ако не предприемем мерки за решаването на проблемите, то последствията за Европа ще бъдат непредсказуеми”.

2. Херман Ван Ромпей, президент на ЕС: „На еврото никога не е била необходима инфраструктура”.

3. Йозеф Аккерман, ръководител на Deutsche Bank: „Всичко това напомня за есента на 2008 година”.

4. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Ако еврото претърпи крах, то същото ще се случи с Европа”.

5. Кристин Лагард, директор-разпоредител на МВФ: „Развитието на ситуацията през лятото показа, че се намираме в нова опасна фаза”.

6. Ангела Меркел, канцлер на Германия: „Кризата на европейската валута е най-голямата проверка за Европа през последното десетилетие”.

7. Жан-Клод Трише, президент на ЕЦБ: „Очакваме много сложни времена”.

8. Херман Ван Ромпей, президент на ЕС: „Намираме се в криза на оцеляването. Ако не съхраним еврозоната, няма да съхраним Евросъюза”.

9. Кристин Лагард, директор-разпоредител на МВФ: „Съществува очевидна криза на доверието, която сериозно засилва ситуацията. Необходимо е да се предприемат мерки, за да се разкъса този порочен кръг”.

10. Йозеф Аккерман, ръководител на Deutsche Bank: „За никого не е тайна, че много европейски банки няма да преживеят преоценката на държавните дългове на своите баланси по пазарните цени”.

11. Джордж Сорос: „Ние сме на границата на икономическия колапс, който ще започне, допускаме, с Гърция”.

12. Герхард Шрьодер, бивш канцлер на Германия: „Тази криза прави очевиден факта, че не можем да имаме обща валута без обща фискална, икономическа и социална политика”.

13. Нуриел Рубини, икономист: „В краткосрочна перспектива световната икономика спешно сe нуждае от стимулиращи мерки, иначе ще рухнем в нова Велика депресия. Положението на нещата стремително се променя към най-лошото”.

[54741]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгресът в Торонто, Урок №7

Tялото се състои от различни части, които са устроени и функционират различно. Ако ги разглеждаме по отделно, е трудно да се разбере как са свързани помежду си бъбреци, бели дробове, сърце, черен дроб, мозък, петте сетивни органа, паметта, храносмилателната система… те са съвсем различни, основното тук е – общата програма, която ги свързва в едно, определя на всеки свое темпо и свои функции, установява между тях правилна връзка и им позволява да работят заедно, в единна хармония.

Програмата, обединяваща всички части на тялото, се нарича ”живот”. Тя създава вярното ниво, нашето човешко съзнание. На този принцип трябва да си взаимодействаме помежду си: различни хора, различни групи, всеки съхранява своята специфика, но над нашата индивидуалност трябва да прокарваме взаимната ни връзка. Искаме да разкрием универсалната програма, която ни обединява в едно. С това ще разкрием светлината на Безкрайността, която ни поражда, поддържа и свързва. Усещането на тази програма е разкриването на Твореца.

Освен животинското си тяло, ние чувстваме, че в нас живее човекът – твърде висока степен. Точно така, обединявайки се един с друг, разкриваме програмата на взаимната връзка на много по-високо ниво, което се явява разкриването на Твореца пред творението. И независимо от получения на конгресите мощен импулс, в прекъсванията между тях можем да провеждаме огромна работа за обединението на групите и между тях – за да донесем на света тази вест, този пример. Тъй като светът вече започва да изпитва нужда от разбиране на текущата ситуация.

Творецът се разкрива между тях в тъмнината. С нейна помощ Той показва, че не ни достига Той – и тогава се устремяваме към Него. Без това, не можем да подредим живота си. Той ни призовава към това посредством кризата и чувството за безпомощност, посредством всевъзможни неприятни усещания. А тъй като сме егоисти, ще се примъкнем към Него. Изкуствено не можем да Го разкрием, ако не се нуждаем от Него истински.

Всеки ден светът потъва в суматоха и мрак, лишавайки се от сили и надежди, губейки се даже във всекидневните работи. Това се отразява на живота на обикновените хора и постепенно в тях назрява усещането за недостатък. Поначало те не знаят какво не им достига. След това осъзнават, че се нуждаят от увереност в утрешния ден, надежда за бъдещето, гарантиране на нещата за обичайния ни живот днес.

Това не са философски откровения и не са теоретически постройки на интелектуалците. Това не е онова, което ни се разкрива над обикновения живот на хората с точка в сърцето. Ние извършваме особено търсене, свойствени за Галгалта ве Ейнаим, за съсъдите на отдаване, за онези, които се опитват да проникнат в същността на свързващата ни програма, да усетим същността на нашата взаимна връзка, до познаем действащите между нас закони. Не всички се стремят към това.

Затова човек трябва да разбере единствено как участва в процеса, от потребността да се храни, да възпитава децата, пенсия, здравеопазване, плащане на разходите… По такъв начин той се включва в голямата програма – не така, както ние. Той се нуждае от обикновени и познати неща: да си изкарва прехраната, в къщи да си включи телевизора, да посещава познати сайтове в интернет, да ражда и възпитава деца…

Точно така той ще живее и по нататък, на духовния си етап на развитие – само че с намерение за участие в общото дело заедно с останалите. Тъй като сам няма да може да се подсигури. Така действат клетките на тялото, получаващи програмата от мозъка.

Трябва да обясним на хората това, което се случва, и да ги обучим на новата специфика на поведение в новия свят, едновременно разработвайки и изучавайки я сред нас. И затова всеки от нас трябва да разбира каква отговорност му е възложена. Фактически това е реализацията на душата.

От седмия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55070]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №5 

Въпрос: Влияе ли състоянието на групата на нейната работа по разпространението?

Отговор: Аз не се занимавам с работите на нашите групи. Човек сам формира себе си, и аз не мога да го направя вместо него.

На него му поднасят трудности, добавят му гордост, объркват го. Или той вярно възприема пътя и преодолява препятствията или не. В краен случай, той поправя себе си не сега, а да речем след 50 години. Към това аз се отнасям с голямо търпение. Всяка група получава онова, което ѝ се полага, и всеки човек – също. Аз посявам, а покълването не зависи от мен.

Разбира се, състоянието на групата влияе на нейната работа по разпространението. Всичко нереализирано, което е трябвало да бъде осъществено на дадения етап, като бумеранг се връща назад, усилено няколко пъти. Тъй като групата е получила възможност но не я е използвала.

Всеки от нас отговаря за другите. Заемайки своето място в общото Дърво на живота, аз трябва да предавам светлината надолу по веригата. От мен започват разклоненията на коритата, по които трябва да потече към другите. Но, ако в мен се е образувала задръжка – коритото пресъхва. На мен ми е определено времето (t) за предаване на светлината, но аз не съм изпълнил задачата и сега цялата светлина, предназначена за моите отдаващи канали, стои ”запушена”, не тече по надолу.

При това я усещам като отрицателна сила и трябва да си платя за това. Тъй като съгласно с програмата аз трябва да отворя своя клапан, за да могат и останалите хора да пристъпят към обединението и поправката. Но вместо това съм се впуснал в лични сметки, възгордял съм се, мърляво се отнасям към своето властолюбие… Всъщност, тази сила на гордостта и властолюбието ще бъде разбита от същата тази светлина, която се е насъбрала на моя участък и не може да продължи нататък. Това налягане (Р) ще сработи и в края на краищата, ще ме взриви.

За задържането наказанието е много голямо. Тъй като аз съм преградил пътя на светлината, към останалите и съм ги лишил от нея. А междувременно, те на свой ред, са трябвало да го предават по-нататък. Възможно е да съм оставил без светлина хиляди, милиони…

В края на краищата излиза, че ако човек не се учи с добро, то ще се научи с лошо.

От 5-я урок на конгреса в Торонто, 17.09.2011

[54996]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Маями, урок №1

Въпрос: В Америка няма такова протестно движение, както в Испания или Израел. Как тук да се предаде на хората посланието за поръчителство?

Отговор: Преди всичко, не трябва да съжалявате за това, че вашата ситуация се различава от испанската и израелската. В тези страни проблемите са много повече, отколкото тези, които вие изпитвате. Не съжалявайте за това. Трябва да се учим от малките беди. Да се радваме на страданията на хората – съвсем не е нашият подход.

Така или иначе, хората чувстват, че светът се е изменил и е поставил пред нас такива проблеми, решението, на които не могат да намерят нито политиците, нито социолозите, политолозите, психолозите, икономистите, или педагозите. Това ни позволява да излезем с обяснения.

Преди всичко, обясняваме, защо не се намира решение: поради това, че в света сега действат нови сили, намиращи се в хармония и глобална взаимовръзка, а лидерите не разбират това и прилагат, остаряващи методи. Нужно е да се стараем да доведем това послание до хората, за да може то по капка да се просмуква към тях.

Разбира се, лесно е да се дават обяснения на този, който страда. Но трябва към всички да се отнасяме с любов. Своите собствени деца искаме да предпазим от бедите, за да не се учат по горчивия начин. Нека да отиват от добро, към по-добро. Към същия подход трябва да се придържаме по отношение на всеки.

Ако след всички усилия ние не се сдобием с успех, бедите, все едно, ще дойдат – и под техните удари хората ще стават все по-възприемчиви към нашите обяснения. Но, желателно е да им се обясни всичко, преди това. Сякаш, хвърляш зърно в земята – и с времето то ще израсте.

От 1-ия урок в Маями, 14.09.2011

[54685]

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Всичко зависи от това, къде се намира човекът, под влияние на какви сили – или той се свързва с Твореца, с обкръжението, в което намира поддръжка за себе си, или се потапя в обичайния живот и тогава пребивава в друго обкръжение. Но винаги се намира под влияние на обкръжаващото го общество. И винаги има възможността да добави от себе си своя собствен избор, с когото се съотнася.

Разбира се, чрез обкръжението на масите, Творецът също му въздейства, но не пряко и не по желания начин,  и тогава човек не получава от това обкръжение стремежът да действа самият той. Напротив, масите въздействат над него, увличат го след себе си, малко го принизяват до своето ниво и човекът плува по течението.

Ако човек се намира под влиянието на правилното обкръжение, винаги му е неудобно – чувства, че трябва още нещо да добави от себе си и още нещо да направи. И тогава напредва.

Давам за пример обикновената плоча. Поставям я в грамофона, тя се завърта, свири и аз слушам музика. Не трябва нищо да добавям към нея, просто се наслаждавам.

А има и особени плочи, за упражняване на музикантите. Свири същият оркестър, само, допускаме – без цигулката. На цигулката свиря аз, заедно с плочата, на която звучи всичко освен цигулката. А там, където трябва да е солото , плочата беззвучно се върти няколко минути.

Следователно, ако слушаме ”плочата”, където свири всичко, това е обкръжението на народните маси. А ако искаме да се обединим с групата и с Твореца, там свири цялата ”плоча” освен личното ни участие. И тази ”плоча” ме кара да се намеся, като през цялото време разкривам необходимостта – мястото, където трябва да добавя солото си.

Затова има народни маси и има избрани личности – тези, които желаят да участват сами във всички процеси на развитието. Разбира се, тези хора получават пробуждане от Твореца, за разлика от народните маси. Но проблемът възниква, след като човекът получава това пробуждане: какво прави с него, продължава ли той при всяка възможност, с всички сили, доколкото това е възможно, да прибавя личното си участие.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54683]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Конгресът в Торонто. Урок №4

Само като се грижим за целия свят ще напипаме нашата територия за единство. Обединението трябва да бъде в грижа за някого. Точно както, грижейки се за децата, съпрузите започват да се чувстват родители, радетели.

Затова трябва да влагаме сили в разпространението – взаимно, правилно, добре организирано. Ние използваме интервюта, клипове, песни и т.н. Трябва да създадем постоянно напълващ се ”склад готова продукция”, за да можем оттам да вземаме материали, да ги превеждаме на различни езици, и да ги вкарваме в работа.

Именно такава грижа за света ще ни свърже в едно. Можем да установим връзката между нас, само като отдаваме на другите. Такъв е духовния закон: аз не съм способен за контакт, за напредване, ако това не породи отдаване към когото и да било. Трябва да работим заедно върху това, да се организираме все по-добре и по-добре.

И не чакайте инициатива от страна на израелския център – действайте самостоятелно. В Израел сега сме натоварени със свои проблеми, това място става гореща точка на света. Така че, реализирайте собствени начинания, адаптирани към нашите условия. Тъй като ние не разпространяваме науката кабала, а знания за истинското състояние на света. Трябва единствено да се учим на точно подаване на формата и постоянно да я подобряваме по време на работа. Само разпространяването ще ни помогне да се развием.

Основни направления за работа: интернет и контакти с учените. Облягайки се на техните данни, ние се обръщаме нагоре, към правителствата, а също така и надолу, към народа. Ние се явяваме като ”двигател на идеите”, който разпространява в обществото и интернета жизнено важни знания.

Виртуалното разпространение  не изисква огромни средства. Не трябва да се прекалява с подготовката на материалите. Основното е да се донасят до хората идеите. В наши дни ключов фактор се явява простотата и бързата достъпност. На хората им харесва, когато им говориш кратко и ясно, без да изискваш, без някакви специални ефекти. Дайте да се научим на това заедно, колкото се може по-бързо.

От четвъртия урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54965]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да се обясни на обикновения човек, как работи светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: Това може да се обясни с всевъзможни примери, показващи, че човекът е следствие от обкръжението си. Децата, загубили се в гората и израснали заедно с животните, придобиват навиците на тези животни. А животните, живеещи заедно с хората, стават повече ”човекоподобни”. И така нататък.

Влиянието на обкръжението върху човека прави всичко. Мога да напредвам без обкръжението – така, както се променя природата и под влияние на измененията си, разкрива в мен всевъзможни нови форми на съществуване. Някога съм бил подобен на амеба, после съм станал по-сложно създание, и още, и още, докато не съм се развил до такъв човек, като сега – под въздействието на обкръжаващата среда, на природата. Променяйки се, природата променя и нас.

Ние и сега откриваме, че всичко се променя – стават взривове на Слънцето, променя се климатът, изместват се магнитни и географски полюси. Още не разбираме, какво се случва тук, не осъзнаваме още хилядите фактори, въздействащи върху нас, за сметка на които напредваме. Всичко се случва, за сметка на обкръжението. Но, това обкръжение се нарича Природа, като че ли нежива, в която нещо се променя, възможно е по някаква програма, а може и не. През цялото време искаме да узнаем това, защото смятаме, че това е случайност, а не програма. Ако сме знаели, че всичко се случва по плана на природата, то бихме се отнасяли към това по съвършено друг начин.

Днес пред нас възниква проблемът: сблъскваме се с резки, драматични изменения на климата и искаме да знаем, случват ли се тези изменения по някакъв план или са случайни. Допринасяме ли за тези изменения в природата (и на тази тема има много изследвания), или те произтичат от нея самата и са дотолкова случайни, че тук не можем нищо да преценим?

Макар че, каква може да бъде случайността?… Защото изучаваме процесите, протичащи вътре в Земното кълбо и знаем, че живеем върху тънката обвивка на горящ вулкан. Затова, възниква наистина жизнено важен въпрос: влияем ли на тези процеси или не? Ако не влияем, то е, както се казва:”ще пием и ще се веселим, защото утре ще умрем”. А ако можем да им въздействаме, то за сметка на какво е – на мислите, на желанията, на по-малко горене на въглища и газ? Учените търсят отговор на този въпрос, понеже, в крайна сметка, подозират много неблагоприятното развитие на събитията.

Глобалността на света, която се разкрива днес, накрая трябва да ни направи по-умни и разбиращи, тъй като всичко, обкръжаващо ни, представлява по себе си, единна система и ние също се намираме вътре в нея. Съществува взаимно влияние: въздействаме на външната система, а тя на нас и от нейното влияние върху нас, ние се променяме.

От това възниква решението, произтичащо от науката кабала. Можем ли умишлено да променим обкръжението, за да работи то върху нас и да ни променя в посока на същата тази цел, по добър и бърз път?

Тук възниква проблемът – трябва да променим множеството данни, заложени в разума ни: преди всичко да разберем, че се намираме във всеобхватна, глобална, обща природа, в която всички части пребивават в единение, че за целия този процес има план, тенденция, по които винаги сме се развивали. И действително, даже, гледайки на процеса на еволюцията, ще видим, че в нея има определен план за развитие. И изведнъж, забравяме за това, понеже е свързано с егото ни, което неочаквано ни прави тъпи:”Няма никой друг освен мен!”.

Ако, преди всичко, започнем да възприемаме тази картина: че има глобална, интегрална, обща система, вътре в която се намира човечеството и сме длъжни да достигнем равновесие с нея, тогава ще можем да попитаме:”Какво изисква сега природата от нас? Да достигнем равновесие, ли? За сметка на какви въздействия, на какви условия прави тя това? Възможно ли е, ние, самите да осъществим това?

И действително, започваме да разбираме, че природата не е способна да направи това сама. Може да се каже, че това е Творецът (Елоким), притежаващ разум и чувства, а можем да я смятаме за нежива, безчувствена природа – това не е важно.

Ще изпитваме въздействието само на неживо, растително и животинско ниво, само на нивото на нашето тяло. Защото на човешкото,”говорящото” ниво трябва сами да построим обкръжение, за да ни променя то чрез своето въздействие, придавайки ни нужната форма. Затова, всички страдания ще бъдат на неживо, растително и животинско ниво – на нивото на животинското ни тяло, на неговия живот и съществуване: войни, беди, епидемии.

Така ще бъде дотогава, докато не осъзная, че цялата нежива, растителна и животинска природа е всеобща глобална система и аз трябва да ѝ се уподобя на своето ниво. А да бъдеш глобален в човешки план, означава да се отнасяш към тази система като към своя, където всичко е взаимосвързано и пребивава в единство и хармония.

Тогава настъпва още един етап: аз строя обкръжение, за да ме променя, да ме направи по-глобален и по-интегрален, свързан с всички части на природата и с хората. Искам да направя това, понеже страданията ме задължават. Страданията на нивото на този свят довеждат до това да разбираме, че природата ни е изцяло взаимосвързана, интегрална и ние трябва да бъдем свързани с всички нейни съставящи.

Какво ни дава това? Построявайки, тази система, всъщност, изграждам адаптер между мен и висшата светлина, между Твореца/ Елоким – това стъпало в природата, което е по-високо от тази глобалност и интегралност, по-високо от структурата на Малхут на Безкрайността. Сякаш се уподобявам на светлината, даже не знаейки за това (става въпрос за цялото човечество, което не знае, какво именно прави). Светлината, въздействайки ми, извършва тази работа- повдига всички нас на следващото ниво.

Вместо навици и закони, които сме си поставили изкуствено, светлината действа върху нас и внася в нас системата от висшите закони, на ниво инстинкти. Това се нарича ”над знанието”: извършвам действия по обединението на своето ниво и вместо това, внезапно, получавам своята нова форма на съществуване – духовен живот на ниво инстинкти, издигайки се на следваща степен. Това се нарича ”положил усилия и намерил”.

Така повишаваме нивото си, ”модернизираме се”. Макар че, извършваме всички действия на земно ниво, стараем се да се обединим с другите, да се отнасяме с любов към тях, – природата ни въздейства, за да ни издигне още по-високо. Така, с помощта на обкръжението, ние се повдигаме. На всички предишни нива природата е правила това сама по себе си, а сега трябва да я задължим да направи това, защото така, ние придобиваме новите разум и чувства.

От урок по статията на Рабаш, 09.09.2011

[54614]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Вътре в групата може много бързо да се премине от ненавист и раздразнение към обединение, използвайки методите на Кабала. Да се направи по отношение на света, защо ли, не се получава. Какво да се направи?

Отговор: Липсва важността за поправянето на света.

Въпрос: Защо светът предизвиква такова раздразнение?

Отговор: Защото той не е такъв, както вие егоистически желаете да го видите, във вашите непоправени свойства. Тъй като, такъв ви го представя Творецът за вашето поправяне.

Въпрос: Как да включа към себе си външния свят и при това да не попадна под неговото силно влияние, и да не се отделя от групата?

Отговор: Само с още по-голямо съвместно обединение в групата.

Въпрос: Какво е необходимо да поправя вътре в себе си, за да се поправи пълното безразличие на младото поколение в света?

Отговор: Да поправиш своето отношение на любов.

Въпрос: Желанието – какво сме длъжни да желаем? Как и кога аз мога да усетя желанията на света? Как мога да увелича важността на целта? Как мога да подържам постоянната “атака”? Къде да намеря тази точка? Трябва ли действително да усещам, че тук ще бъде мястото на моето “погребение”, ако не премина към поръчителство?

Отговор: Всичко това се решава само с постоянните усилия да се обединиш с групата.

[54546]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Желанието за наслаждение е било създадено от светлината. По такъв начин светлината е първична, тя е истинска от истинското, първопричината. А желанието за наслаждение е създадено в нея и се явява нейно следствие.

Светлината е създала желанието, за да го направи съвършено, подобно на себе си. Светлината е способна да направи всичко с желанието. Защото, то е като апаратно осигуряване, в което могат да се заложат всякакви програми от най-различен и даже от противоположен характер. В зависимост от това, желанието ще се наслаждава с горчивина или сладост, с лъжа или истина, с близостта или с отдалечаването и т.н. Желанието е единствено и само това, което реагира на светлината. Както го програмира светлината, такова и ще бъде.

И ето, светлината започва да работи над желанието, показвайки му своето ”променливо” отношение. По различни начини тя формира в желанието усещането за потребност и това е първият етап. Вътре в потребността възниква напълване, а в напълването е усещането на Даващия, в усещането е отношението към Даващия, а в отношението се открива какъв съм аз в сравнение с Него. В тази верига от състояния светлината ту се проявява в желанието, ту гасне, като лампичка, която я запалват и гасят.

От това скриване и разкриване на светлината, желанието придобива все по-голямо разбиране, усещане, решимост, анализ. Вътрешният му запас се попълва и всеки път то реагира на светлината на друго ниво и в друга форма. Светлината оказва на желанието просто въздействие, но благодарение на това, отведнъж, то става все по-сложно и постоянно претърпява качествени изменения.

Не можем да охарактеризираме параметрите на тези изменения, поради липсата на съответстваща терминология. Но така или иначе, желанието действа, произлизайки от това, какво усеща в дадения момент, а също и от това, какво се е отложило в паметта му от миналите усещания. В своите действия то се базира на миналия опит. Освен това има и друга памет в желанието – заложените в миналите състояния инстинкти, които заставят да се действа по определени схеми, даже когато за това няма разумно основание.

В желанията трябва да присъстват противоположните форми: свойствата на творението и свойствата на светлината, на Твореца. Иначе светлината винаги ще управлява с желанието непосредствено. Целта на творението се състои в това, желанието да придобие разум и чувство, да стане самостоятелно, а това е възможно само в условията на противопоставяния, стълкновения, разделяне на противоположности, състоящи се от различни сили. И затова пътят винаги минава през подеми и падения в различни форми и детайли на възприятието.

Вътре в творението инстинктите са в конфликт с разума. Животните, действащи съгласно вътрешна програма, не грешат, а човекът постоянно допуска грешки там, където се издига над животните.

Виждаме това и в човешкото развитие: някои хора си създават определени навици и до края на живота си живеят като войници, изпълняващи наставления, получени още в дома на родителите им. Животът им минава повече от спокойно, стандартно, в него има повече равновесие, увереност.

От друга страна, човек, чиито инстинкти се развиват по-малко, а разумът и съмненията повече, той по-често има вътрешни конфликти, повече се учи и се променя, и затова и в зряла възраст изглежда, като дете, вечно променящ се, пълен с живот и готов да се преобразува.

И ето, тези, които са по-близо до ”инстинктивното”, в живота се чувстват по-уверени, знаещи, устойчиви. Защото те се базират на неизменните инстинкти и това им осигурява по-лек живот.

Който действително иска да се повдигне на стъпалото на Твореца, той именно търпи промени, преживява подеми и падения във всевъзможните детайли на възприятието. На този път се намира и стъпалото Фараон, който казва: ”Творецът е праведен, аз и народът ми сме виновни”. Това е много голямо и важно стъпало на човека, разбиращ, колко голяма е разликата между върха и основата на стълбата. Става въпрос за трудна работа в противоположните свойства.

И затова в живота ни трябва всеки път да се стараем да видим себе си на стъпалата на стълбата, по които се спускаме и издигаме, отново и отново. Не трябва да се страхуваме от това и не трябва да чакаме успокоение – то е по-лошо от всичко.

Промените по този път се осъществяват само с помощта на обкръжението. Сам човек инстинктивно иска да остане там, където е. И макар да не му е много добре, а то даже му е съвършено лошо – при все това не го влекат промените, постоянно се вкопчва в текущото.

Трудно е да се измъкнеш от обичайното блато и само обкръжението, въодушевяващо през цялото време човека с други ценности, ще го изкара навън. Затова трябва да укрепваме групата, за да може по-бързо да се повдигаме и да се спускаме, разбирайки, че с всеки изминал път, формираме в себе си съсъд за окончателното поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 09.09.2011

[54533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Ню Йорк, урок N:2

Въпрос: Какъв е смисълът от разпространението на кабалистичните знания и в какви форми трябва да се осъществява?

Отговор: Има реалност, която възприемаме в желанието си за наслаждение и не можемда я разкрием повече от това, което усещаме сега. И има реалност, която можем да възприемем в желанието за отдаване. В рамките на желанието да отдаваме, можем да разкрием висшата сила, чиято природа е изцяло отдаваща.

Единствено тези две форми са достъпни за нашето постижение.

В желанието ни за наслаждение възприемаме нашия свят и можем да се развиваме в него. Но всъщност, той е ограничен от егоистичните ни желания, поглъщащи всичко ”в себе си”. И затова откриваме себе си, съществуващи в тяло от плът и в обкръжаваща среда.

Докато желанието да отдаваме ни разкрива пет свята, висшата сила, там и усещаме себе си, в подобието с висшата сила, вечни и съвършени. Но проблемът е в това, че в нашето желание за наслаждение сме създадени с усещането за потребностите на нашия свят. Докато към желанието да отдаваме за духовния свят нямаме никаква потребност  и трябва да го отгледаме, иначе няма да го усетим.

Въпросът е, как да разкрия в себе си потребност за това, което не желая, не чувствам, не разбирам, не усещам вкус? В мен няма никакви предпоставки към това, никога не съм опитвал от духовното. Към какво тогава се стремя?

Мога да напредвам към това с помощта на проблеми и удари. Но тогава ще поискам само да се избавя от ударите, да избягам от тях, блъскащи или бодящи отзад.

А как да разкрия това хубавото, което ме очаква напред? Аз не го виждам, не го чувствам, не го опитвам на вкус.

И затова нямаме избор. Няма да ни помогнат само едни удари, страдания, проблеми, кризи, банкрути – всичко това не помага да се достигне духовното. Затова Баал а-Сулам казва, че е задължително да има предварително условие за разкриване на духовното – разпространението на науката кабала, което се нарича ”зовът на Машиаха”.

Трябва да разкрия на света, че има нещо по-хубаво, по-приятно, по-ценно, по-разкриващо всичко пред теб. Това трябва да бъде толкова притегателно, че ако даже сега не усещам липса на нещо, то изведнъж усещам, че не ми достига друг свят – висшият.

Как мога да го пожелая? Това е възможно, ако се впечатля от обкръжението, което ми говори за това. Тоест, необходимо ми е по-добро, голямо обкръжение, което ”ми промива мозъка” до такава степен, че действително да пожелая това, което не искам. И ще видим, че обществото е способно да направи това.

Затова всичко зависи от обкръжението. Иначе ще дойдат страдания, ще ми се стоварят удари, докато не пожелая да разпространявам или във всеки случай да се постарая да се занимавам с разпространение, за да получа стремеж напред. И за сметка на това желание да се движа напред – към отдаване, към духовния свят – тогава и само тогава ще го достигна.

Затова разпространението е непременно и задължително условие за постигането на духовното. В какви форми можем да разпространяваме? – Във всякакви! Как да повлияем на човека? – Във всички негови свойства на възприятие – нека се впечатлява, да желае, да моли, да се страхува – всичко, което е угодно само да пожелае духовното, както е казано:”Искам го!” Иначе, ако не пожелая да напредвам, отзад ще дойдат само страдания – а това е недостатъчно.

Трябва сами да пожелаем духовното – и само по тази причина да го разкрием. Това желание трябва да бъде съвършено, да достигне предела, наречен ”сеа”. А мога да го получа единствено само от обкръжението. Затова разберете, колко е важно разпространението!

От 2-рия урок в Ню Йорк, 12.09.2011

[54431]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Мнение (Л. Кюнхардт, проф. по политология, начело на Евроцентъра по интегрални изследвания в Бонския университет): В стремежа си да формираме отново обществената структура и законите на новата цивилизация, трябва да помним, че 21 век се различава от предшестващите го епохи.

Той се представя, не като игра на победители и победени, а се състои от безкраен брой свързани връзки, съединени помежду си с безкрайно количество кръстоски. Колкото по-здраво бъдат свързани помежду си съставните на тази система, толкова по-добре ще бъде за всички нас. Такава позитивна система от връзки ще може отново да формира особен, глобален светоглед, поддържащ интересите на целия свят.

Реплика: Ех, ако само политиците разбираха света, като учените, или учените да имаха възможността да действат като политиците! Как да се кръстосат и да се изведе новият тип човек, разбиращ и изпълняващ?

[54465]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Важно е да проумеем много просто нещо – в съвременния свят е невъзможно да постигнеш успех в нещо, ако не се съединяваш правилно с останалите. Това е, което разкриваме, за сметка на всеобщата  криза. Кризата ти казва: “Искаш успех във всичко, щом като пожелаеш?

Но погледни: всичко, което си правил до днешния ден – се намира в криза. Трябва да ти стане ясно, че от днешния ден и нататък, няма да можеш да преуспяваш в нищо, каквото и да правиш, ако не съответстваш на глобалната и интегрална система”.

Това съответствие се и нарича поръчителство! Искаш ли да преуспееш,  знай, че можеш да произведеш нещо полезно, само при условие на правилно включване в цялата тази глобална мрежа. И поръчителството е необходимото условие, за да се включиш в нея. Можеш ли да го направиш – ще преуспееш, не можеш ли – ще загубиш напразно време и ще направиш, още по-зле на себе си.

Съвсем не е сложно да постигнеш успех. Всеки човек може да почувства, какво е поръчителството, всеки може да си представи, какво е истинското, топло и грижовно семейство.

Но въпреки това, трябва да се научим на поръчителство. В резултат, ще се наложи всеки да промени мнението си за кабала и да разбере, че това е висша мъдрост и че той се занимава с поправянето на душата си. Нужно е да се освободим от страха пред тази наука и да разберем, че тя е много естествена. Защото, в нея изучаваме силата, която действа в човешкото общество, и сме длъжни да се запознаем с нея и да я познаваме, иначе днес, ние, просто няма да можем да съществуваме.

Кой може да възразява, че ако засега не разкрия висшата сила, просто няма да имам препитание! Хората мислят, че това е някаква забранителна наука, за някакви висши сфери. Но, в действителност, по-близко от нея, няма нищо за нас.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54679]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Днес няма голяма разлика между работата в група и в цялото човечество, между частната и общата работа, тъй като общата мрежа се е разкрила. В миналото групи от кабалисти са работили в скритие, отделно от всички останали. Те не са показвали себе си, защото е било забранено да се разкрива кабала и да се обяснява нейната цел преди същинската мрежа на общи връзки да се разкрие и да възникне нуждата от методиката за поправяне.

Затова кабалистите запазили мълчание. Но от момента, в който тази мрежа започнала да се разкрива, ситуацията станала кардинално обратна – сега ние трябва да разкрием науката кабала.

Кабалистите са предсказали това още преди тази мрежа да се е разкрила на света. Почти преди 100 години Баал а-Сулам започнал да разказва на света за нуждата да разкрием мъдростта на кабала. Той смятал, че светът трябва да се подготви предварително за разкриването на връзките, за да се избегнат войните и страданията, които преживяхме в миналия век.

Човечество преживя повече убийства и страдание през 20 век отколкото през цялата човешка история. Разбра се, било е възможно да преминем тези поправяния в различна форма. Но за сега поправянията, които висшият извършва, остават в Него и ние не знаем за тях и не ги виждам с очите си. Нямаме средство да видим поправянията, които сме постигнали на цената на такива големи страдания.

Въпреки поправянията, неговата форма е била нежелана и се е облякло в нас под висшия натиск и против нашето желание. В кабала тази връзка се нарича „ахор бе-ахор” (гръб в гръб). А трябва да стигнем до пълно съгласие и да се обърнем „лице в лице” един с друг (паним бе-паним).

В крайна сметка, по един или по друг път, ние винаги напредваме, но по нежелан начин. Сега, след като кабала се разкрива, човечеството може да се подготви за разкриването на мрежата, която ни свързва, чрез интегрирано, глобално възпитание и взаимно поръчителство, тоест чрез правилната връзка между нас.

И когато се подготвим за това разкриване, ще го посрещнем като добро и ще го възприемаме като общо поле, благословено от Твореца, а не като живот, изпълнен с опасности и заплахи. Всичко зависи само от нашия съсъд, който трябва да е преди светлината.

Ще усетите, че това поле на взаимни връзки е благословено от Твореца, защото самите вие ще искате да го благословите! Ще мислите, че всяко ново разкриване ви носи полза, защото ви доближа до общото отдаване, до взаимното поръчителство!

Каквото се е случило е трябвало да се случи. Нито сме сгрешили, нито сме направили погрешни действия – всичко се е случило според желанието на Твореца, което се е разкрило по този начин. Не трябва да съжаляваме за нищо в миналото, дори за най-болезнените събития, които е много трудно да приемем: „Няма никой освен Него”.

Но от днес нататък трябва да разберем, че всичко зависи от нас и че „никой не може да ни помогне освен самите ние!”.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 30.08.2011
[53518]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - No Comments→

Мнение: Ако сте си мислели, че 2011 беше лоша година за световната икономика, само почакайте да видите какво ще се случи през 2012. САЩ и Европа се справят с непредвидени проблеми с дълговете, финансовите борси изпадат в истерия, по целия свят се въвеждат строги програми, цените на нещата от първа необходимост се покачват.

Паника обхваща все повече хора. Много аналитици се страхуват, че сега може да се задава „идеална буря” и че действително може да вървим към икономически апокалипсис през 2012.

Да се надяваме, че това няма да се случи. Да се надяваме, че нашите лидери ще съумеят да предпазят световната икономика от пълен разпад. Но точно сега нещата не изглеждат добре. След период на относителна стабилност нещата отново започват да изглеждат объркани. Следващата голяма финансова паника буквално може да се случи всеки момент. За нещастие, ако наистина дойде икономически апокалипсис през 2012, не богатите ще страдат най-много. Най-много болка ще усетят бедните, неработещите, бездомните и гладните.

Ето и 20 признаци за икономически апокалипсис през 2012:

1. През 2008 видяхме много въстания по целия свят, поради повишаване цените на хранителните стоки, а сега световните цени на хранителните стоки се покачват отново. Световните цени на храната през Юли са били с 33% по-високи отколкото преди една година…

2. Показателния индекс на промишлените цени в САЩ се е увеличил със 7% за последните три поредни месеца…

3. Американският „показател на бедността” (безработица плюс инфлация) наскоро достигна рекорд за последните 30 г.

4. Счита се, че нивото на безработицата в тази страна няма да падне под 8% преди изборите през 2012.

5. Работните места продължават да се съкращават с тревожна скорост. През 1967 97% от хората с висше образование между 30- и 50-годишна възраст са имали работа. Днес са 76%.

6. Има всякакви индикатори, че растежът на икономиката в САЩ ще намалее дори повече. Например, предварителните поръчки за коледни играчки от Китай са значително по-малко тази година.

7. Скорошно проучване откри, че 9 от 10 американски работници не очакват заплатата им да се увеличава заедно с увеличаващите се цени на основните стоки, като храна и газ през следващата година.

8. Увереността на потребителите в Америка за 30 г. в момента е най-ниска.

9. Днес на купони за храна живеят рекордно число американци – 45.8 милиона. Невъобразимо е да се смята, че в най-голямата световна икономика може да има толкова много хора, които зависят от правителството за храна.

10. С разпада на икономиката и обществото се разпада. Тълпите придобиват все по-криминален характер.

11. Някои отчаяни американци вече крадат каквото им попадне. Например, според американския Кенел клуб, кражбите на кучета са се увеличили с 32% тази година.

12. Малкият бизнес в цяла Америка среща големи трудности да вземе заем в момента. Може би ако Федералните служби не плащаха на банките да не дават заеми, нещата щяха да са различни.

13. Американският национален дълг е като огромен каменен блок, който икономиката трябва непрекъснато да носи на гърба си, и той расте с милиони долари всеки ден. Сега дългът на федералното правителство е $14,592,242,215,641.90. Той се е увеличил близо с 4 трилиона от както Барак Обама встъпи във власт. Агенция S&P вече е понижила дълга на САЩ и може да има още понижения.

14. Напрежението между САЩ и Китай отново расте… САЩ и Китай притежават двете най-големи икономики в света, така всеки проблем между тях значи икономически проблем и за останалия свят.

15. Множеството щати и местни правителства в САЩ имат дългове. Много от тях трескаво съкращават работни места – от 2008 до 2012 г. ще бъдат съкратени 1 млн. работни места.

16. Американският долар продължава да отслабва. Това е повик да се създаде нова глобална валута, която да замести американския долар, като резервна валута на света.

17. Кризата на европейския суверенен дълг продължава да се влошава. Страни като Португалия, Италия и Гърция са на ръба на икономически апокалипсис. Всички финансови проблеми в Европа дори започват да афектират центъра на европейските народи… Има всякакви признаци, че европейската икономика запада и се отправя към рецесия…

18. Федералният резерв е толкова отчаян да създаде някаква стабилност на финансовата борса, че заяви, че вероятно ще задържи нивото на интересите около нула чак до средата на 2013 г. Той действа в „режим на паника” почти постоянно …

19. Централните банки по света изглежда, че определено се подготвят за нещо. Те са закупили повече злато през първата половина на 2011 г., отколкото през цялата 2010 г.

20. Често възприятието много влияе на реалността. Скорошно проучване откри, че 48% от американците вярват, че е възможно друга Голяма депресия да започне през следващите 12 месеца. Ако хората очакват да дойде депресия и спират да харчат пари, това всъщност увеличава шанса да дойде икономически крах.

Вече има много голямо количество икономически проблеми по улиците на Америка, но за нещастие изглежда, че нещата може дори да се влошат през 2012.

Някогашната голяма икономическа машина, която ни беше оставена от нашите прадеди, се разпада на парчета и сме затънали в дългове до шия. Последствията от лошите ни икономически решения вредят на някои от най-уязвимите членове на нашето общество.

Голяма част от досегашната средна класа американци сега живеят в колите си или спят на улицата…

Скоро дори повече американци ще се присъединят към тях.

[52526]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Достатъчно ли е, че четейки книгата „Зоар“, много искам да остана в намерението, но не успявам да усетя нищо?

Отговор: Който към обучението присъединява молитва, печели. Не е важно, каква е тази молитва, доколко ясна е тя: днес – повече, утре – по-малко, или обратното. И така – всеки ден.

Намерението е по-важно от всичко: какво искам да постигна. Та нали даденото ни средство може да стане както елексир на живота, так и смъртоносна отрова – от eдната крайност до другата. И всичко зависи изключително от това, какво желаем да постигнем за сметка на това.

Дали са ти висша сила. Как се подготвяш, как възнамеряваш да я използваш? Имаш възможност да управляваш реалността – моля! Та нали реалност е всичко, което се разкрива в човека, в желанията му.
Свише ми дават всевъзможни пробуждания – добри и лоши, объркани и ясни, и искат от мен в крайна сметка да отреагирам на тях. Изпращат ми различни състояния, по правило неприятни, за да пожелая да ги изменя, и ми дават средство за тяхното изменение. Мисли за това какво искаш да придобиеш по време на ученето!

Като че всичко е просто: именно на това място мога да повлияя на силата, формираща в мен цялата реалност. Какво искам от тази сила? Сега, четейки за нея в книгата “Зоар“, добави към това своето желание, за да я задействаш. Управлявай тази сила! Как ще я управляваш – за добро или за зло – зависи от твоето разбиране и осъзнаване.

Ако се молиш за духовни подеми, желаейки да се приближиш към тази сила, да пребиваваш в състояние на отдаване (а за това трябва да работиш в група, да се занимаваш с разпространение; да се подготвиш за такава молитва, молба), тогава работите с тази сила в една посока.

А ако не, то обратно, и си навличаш всички страдания сам – доколкото не я молиш за правилните неща. Тогава тя те учи по противоположния начин как да се иска правилно. Всъщност, тя ти показва за какво я молиш, и ти виждаш, че ти е зле. И така случай след случай, според молбата ти – докато под действието на удара започнеш да разбираш, че в това има причинност и системност.

Започваш да осъзнаваш, че тук има някакъв механизъм и връзка между това, което правиш и за което се молиш; и това, което получаваш; и че е необходимо да се разкъса тази връзка, за да не се повтаря този сценарий отново и отново – когато се моля за нещо, струващо ми се хубаво, но получавам лош резултат.
Така и цялото човечество  се приближава към осъзнаването на злото. Идват удари – и хората започват да разбират, че за да се избавят от тях, трябва да разберат причината, механизма; защо идват ударите, в каква форма, а може би и каква е ползата от тях, и т.н. Започваме да осъзнаваме висшата сила от противоположностите.

За това е казано, че Фараонът ни приближава към Твореца. Той ни нанася различни последователни удари, дава ни неприятни състояния, и от тях ние започваме да познаваме Твореца, тъй като това са две противоположни форми на една и съща сила. От това се учим.

Затова всичко зависи от намерението: как го изяснявам, как искам с негова помощ да променя състоянието си – просто да го подобря или да използвам лошото и добро състояние, за да се приближа до нещо по-високо, а не просто да се чувствам добре. Това вече зависи от осъзнаването на човека, тъй като осъзнаването винаги се възвисява над усещането, то се изгражда на основата на лоши и добри усещания. Мозъкът се развива на базата на противоположните явления в усещанията – той може да възприеме разликата между тях. И така ние напредваме.

От урок по книгата „Зоар“, 29.08.2011г.

[52947]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Торонто, Урок N:1

Въпрос: Парите губят силата си. Няма ли да станем отново земеделци, заради съживяването на цивилизацията?

Отговор: Не мисля. Бъдещето на света го виждам така: всички хора работят по няколко часа дневно за благото на обществото – в селското стопанство, в промишлеността, в същите тези сфери, където работим и сега. ”Светът живее отворено” – пише Рамбам. Променяме намерението на действията си – и тогава виждаме кои от тях не трябва да изпълняваме, защото са вредни, кои трябва да ограничим в известна степен и кои трябва да модифицираме.

Разбира се, промишлеността, банковото дело, търговията и други отрасли от нашата дейност се промениха много. И все пак, всеки ще се занимава с нещо полезно за обществото като цяло.

Всички ние ще преминем към балансирано общество, в което никой няма да се нуждае от нещо свръх необходимо за един обикновен, нормален живот. В рамките на необходимостта влизат националните и пенсионните осигуровки, здравната каса, отпуската, системата на просветата, услугите за възрастните и прочее.

Казано накратко, обществото ни ще стане едно семейство, упражняващо балансирано потребление. Всеки човек ще отдава максимума (Мах) за благото на обществото и ще получава от него норма, необходима за съществуването.

А освен това, всеки е длъжен да се променя към по-добро, обучавайки се на все по-голямо единство с другите и със системата като цяло. Защото по същия начин разкривам връзката си с тях, разкривам общата душа, която става моя душа. А другият човек прави същото, откривайки, че това е и негова душа. И така всеки, подобно на клетка, придобива знание и усещане за това, което се случва в общото тяло.

Трябва да преминем към такова състояние, когато всеки намира цялата тази душа. Така достигаме края на поправянето. И тогава ще се осъществи действието, наречено ”рав паалим мекабциел” – общите взаимодействия, в които всеки участва като обща душа. Всичко ще се обедини и ще изчезне усещането лично за себе си. Така ще се върнем в състоянието на света на Безкрайността.

Връщайки се към най-близкото бъдеще: в семейството, в обществото, в работата, в балансираното, справедливо разпределение, в социалната справедливост, към това, което е нужно на всеки за нормален живот, подходът е един – отдаване на обкръжението. Така човек получава напълване, не желаейки нищо повече. Това ще стане наслаждение за него. На това ниво ще ни държи висшата светлина и всеки ще поддържа другия в това.

Такъв е пътят за напредването ни и трябва много бързо да минем по него. Това се забелязва по видимите темпове на промените. За няколко години всичко така се е променило, че поглеждайки назад, не проумяваме как сме живели по-рано.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54917]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Творецът ни дава светлината, а ние чувстваме, че не можем да я предадем в света. Това предизвиква в нас чувство за смъртен срам. Какво да правим?

Отговор: Проблемът ни е в това, че пребиваваме в океан от свeтлина. Но дори и да се намираме в нея, тя е скрита от нас. Аз съществувам в нея, като черна точка и не мога да почувствам тази  светлина. Тя се намира в мен във вид на Обкръжаващата светлина (О“М). А аз даже не я чувствам като обкръжаваща.

Тази обкръжаваща светлина е – отдаването. И за да я изтърпя аз трябва да пребивавам в същото свойство, в което и тя. Тогава аз разширявам своя съсъд/желание – по мярата на това, доколко мога да отдавам така, както и тя, и тогава вътре в себе си аз усещам същото явление. Не светлината влиза в мен, а аз съм създал в себе си това свойство, каквото е и в нея, и затова усещам това същото, защото външното е равно на вътрешното. Това се нарича да бъдеш подобен на светлината, на Твореца.

Аз не знам какво представлява сама по себе си светлината, съществуваща извън мен. Светлината, намираща се в мен, се нарича напълване – екран и отразената светлина (О“Х). Екранът – това е моето съпротивление, отразената светлина – това е моето отдаване, и всичко това – са моите свойства, равни на светлината.

Тоест, аз никога не усещам Твореца. Винаги чувствам своите свойства, те ме напълват. Затова доколкото аз разкъсам себе си, дотолкова ще почувствам светлината, отдаването, Твореца.

Всъщност, това се нарича готовност да търпя – да изтърпя това грандиозно, неограничено напълване. И в крайна сметка то зависи само от моите отдаващи свойства, които аз трябва да придобия.

Понякога ние преминаваме такива състояния, които ни се струват невъзможни: “Как ще успея да възприема тази огромна светлина, да я почувствам?!“. но тя всъщност изобщо не е огромна. Тъй като е известно, че в младенците  също има страдание и наслаждение – но малки, а на възрастните се дават многократно по-големи наслаждения и страдания.

Ние просто трябва да растем – това е всичко. Напълването преминава отвътре, а не отвън. Само на рисунката го изобразяваме така, сякаш то идва отвън, но това е само схематично. Ние винаги се напълваме само със своите свойства – или егоистични, както сега, или със свойствата на отдаване – и това се нарича “светлина“.

А също и  Творецът – това е свойството отдаване. Когато свойството отдаване ме напълва, доколкото аз достигам състояние, в което отдавам – и това ми дава наслаждение – тогава се и казва, че аз се напълвам с Твореца, светлината.

Главното – правилно да се отнасям към думите, да се придържам към точните определения. И тогава всичко става просто и ясно.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54926]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→

Торонто. Урок №1

Въпрос: Колко още ще страдаме, като вироглави деца, не желаещи да създават добро обкръжение? Как да преодолеем своето упорство?

Отговор: Трябва да се убеждаваме в необходимостта от напредване. Иначе ще ни бъде зле. Трябва да се срамуваме, че светът страда, а ние не му даваме това, което можем да му дадем, – това, от което се нуждае. Наистина трябва да се чувстваме виновни за страданията на света. Нека този срам да ни изгаря, заставяйки ни, в края на краищата да направим нещо.

Тук не са подходящи личните сметки, с които се оправдавам, седейки вкъщи в бездействие. Каквото и да ми се струва, трябва с всички сили да усетя страданията на света и да видя себе си отговорен, да го поведа към поправяне.

Това действително е голям проблем, ако се отнасяме пренебрежително към света, към хората: “Нека да си страдат – може тогава да се променят”. Те не могат да се променят. Да се променим можем само ние и тогава чрез нас на тях ще им бъдат осигурени готови решения.

На духовния път ние разкриваме света като своя собствена система. Представи си: много години ти нарочно си причинявал зло на хората, отнасял си се с тях като с врагове и си се наслаждавал на това – и изведнъж откриваш, че това са твоите деца. Каква мъка изпитваш сега, припомняйки си всичко това, което те са претърпели от теб.

Такъв е срамът, който сега ни се разкрива. И за да го намалим трябва да побързаме, отрано отказвайки се от личните си сметки. Каквото и да случва, не обръщай внимание на тяхното поведение. Защото Творецът нарочно ти ги представя такива, за да мислиш само за отдаване и да им желаеш доброто.

От 1-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54915]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - No Comments→