Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се провери, има ли в теб ненавист към враговете и противниците ти, или ти разбираш, че тях ги управлява Твореца, който по такъв начин те защитава, за да не ти позволи да се съединиш с мнението на еснафа и материалния свят, и ти помага да следваш само духовните първоизточници. Така трябва да се очистиш, проверявайки всичко, което става с теб. Да не съжаляваш, да не се грижиш за нищо, освен за чистотата на пътя, за да се съвместят целта на твоя живот и целта на творението в един общ прицел.

Няма значение, ако видиш, че си бил объркан от различни егоистически разчети. Винаги требва да смяташ, че в изминатото до сега – ”Няма никой освен Него”. А от този момент и по нататък: ”никой не може да ми помогне, освен аз самият да си помогна”. Ако ти се намираш между тези две условия, то може да се каже, че си дошъл до началото на новата година – до новото начало.

Но като крайна цел, заложена още в началото на замисъла, трябва да бъде постигането на любовта към ближния. И ако имаш с някого лични сметки –ти вече не се намираш на вярната пътека. И ако искаш да се издигнеш над другите, да придобиеш знание, напълнение, или даже искаш да отдаваш – също трябва да провериш, не е ли това отдаване егоистическо.

Така твоите разчети ще стават все по-чисти и накрая ще достигнеш първия ден на новата година, в който е бил създаден човека. Всичко започва от това да създадеш самия себе си.

И така ще бъде всеки път: годината има четири глави, и всяка глава има свой разчет и ново начало, докато човек не завърши всичките си поправяния. А проверката е в това, доколко е неподкупен вътрешния му съдия – честен и остър, мъжествен воин, готов да се повдигне над всичките си лични разчети. А това не е лесно. Тук трябва един разчет над друг – до такава дълбочина, която е позволена само на човека.

Но всичко това не е за да се самоизяжда човек, а тъкмо обратното, за да се стреми в ”В Светлината на Твореца да види светлина”. Винаги трябва да се стараеш в Светлината да виждаш любовта към ближния и относно този еталон да се самопроверяваш.

И да не обръщаш внимание на всичките си стълкновения с другите, тъй като може Творецът по такъв начин да те обърква, карайки те така да виждаш останалите, или обърква тях, насочвайки ги срещу тебе. Както е казано: ”Не съди другия, докато не попаднеш на неговото място” –  може те да са много по-високо от теб, а ти още да не си дорасъл до тях, за да ги разбереш.

Бъди винаги доверчив към Твореца и с това върви напред.

Затова, ако имаме учението на Рабаш, неговите статии и обяснения, как да се съединяваме в групата, а също и статиите на Баал а-Сулам и другите кабалисти, посочващи ни пътя и съдържащи Светлина, възвръщаща ни към Източника – то колкото повече се самопроверяваме, съгласно тези първоизточници, толкова по-вярно ще напредваме. Основното е да не се страхуваме!

И не трябва да се плашим, че пътят е така труден и отрупан с толкова много съмнения, които пробуждат егото в нас, водещо постоянни сметки. Не трябва да се гледа на това, а да се стараем по-скоро да достигнем покаяние – душевните разчети, и да се издигнем към началото на новата година – към нова степен. Тъй като до целта достига онзи, който пренебрегва заради нея всичко останало.

От урока от статия на Рабаш, 26.09.2011

[55778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

1. Как ще протича понататъшната еволюция на човешкия род? Доколко глобалната криза, глобалното изискване на природата към нашето поколение ще измени същността ни? Принудителният преход от егоистичното общество към интегралното общество, към общество на взаимно поръчителство ще измени ли не само самото общество, но и същността и връзките в поколението?

В какъв свят ще се окажем, ако се свържем в единна система, подобно на жив организъм? Как ще се измени възприятието ни, усещането за краткост на живота и ограниченост на света, на Вселената? Затова трябва да се вгледаме в общата еволюция и нейният психологически аспект.

2. Най-простите организми (амебите) по аналогия с първите най-прости същества на Земята – реагират на външното въздействие, но не са способни да запомнят усещания, т.е. не придобиват опит и не го предават по наследство.

Поведението на плоските червеи се определя от природени връзки и инстинктите играят огромна роля.

Нисшите гръбначни (рибите) – поведението им се определя от навиците, изработени по време ма тяхното съществуване и предаващи се по наследство.

Инстинктите са консервативни и строго определят поведението на животните и не позволяват то да се измени, дори ако престане да бъде целесъобразно.

3. При излизането от водата на сушата, в по-сурови и разнообразни природни условия, психологическата революция тръгнала по два пътя:

а) усложняване на наследствените навици, инстинктите – така са се развивали насекомите, членестоногите.

б) придобиване на способности да изработват най-важните навици в процеса на жизнена дейност, за да се приспособяват към изменящите се условия – развитие на гръбначните, от земноводни до млекопитаещи, постепенно снижаване на ролята на инстинктите и нарастване на ролята на интелекта и разумната дейност (личен опит).

4. Психологическата еволюция е следствие на развитието на сушата и се заключава в преход от закрепени, предаващи се по наследство навици – към навици, придобити в процеса на живот, а по наследство не предаващи се.

Цел на тази еволюция е човека, в живота на който ролята на инстинктите е сведена до минимум и решаващо значение има интелекта, способен бързо да придобива множество навици и знания, обезпечаващи на физически слабия човек възможност да се приспособява към разнообразни условия.

И така, развитието на способността да мислим, преходът от „немислещ“ към „мислещ“ – е следствие на усложняващата се обкръжаваща среда.

Човек се е появил, когато развитието на средата за обитаване достигнала максимално разнообразни природни условия (в периода на рязко захладняване). Отделянето на човека от света на животните е реакция на живота на усложняващите се и влошаващи се условия на обитаване. Човек продължава да се усъвършенства интелектуално и психологически, неговата еволюция още не е завършила.

5) Особеното психологическо различие на човека от млекопитаещите се състои в това, че той се развива. Домашните животни поколения наред живеят сред хората, но остават на същото ниво на развитие. Дете, похитено от зверове, възпитано в тяхната среда, губи всички човешки признаци (реч и изправено ходене), живее толкова години, колкото и възпиталите го зверове.

Това говори, че наред с възприемчивостта от средата, в нас е отслабена способността за предаване на наследствени признаци. За да израсне в човек, детето трябва непрекъснато да бъде възпитавано от хората и обществото. Извън обществото човек се превръща в животно.

6. Още днес виждаме, как изменящата се среда ни принуждава да се изменим към все по-голямо взаимодействие с обкръжаващото общество. Изхождайки от това, можем да предположим, че по-нататъшната еволюция на психиката на човека ще тръгне също и по линията на закрепването на човешките признаци, с последващо предаване в следващите поколения – но не по наследство, като инстинктите при животните, а чрез „външна“ по отношение на човека памет – памет на обществото.

По такъв начин, бъдещите поколения ще се явяват кръгообороти на своите предишни животи, чрез обществото те ще получат свои, придобити в миналите животи, закрепени в паметта на обществото знания – подобно на инстинктите, предаващи се в животинския свят, от поколение на поколение.

7. Тази възможност за предаване и придобиване на информация напълно зависи от връзката на човека с обкръжаващото общество, което става негова неотменна част, се явява „неумиращ“ склад – преносвач на навици и знания от миналото поколение към бъдещето. При това знания ще се придобиват не с мисловни усилия, а по степента на свързване с обществото.

Но до създаването на взаимно единение на човека с обкръжението е невъзможно да се закрепят неговите предишни свойства, доколкото те ще се окажат в тяхното неправилно прилагане социално вредни.

На закрепване на нивото на инстиктите подлежи отношението на човека към отдаването, любовта към ближния, отношението към труда за благото на обществото, като към първа жизнена потребност, братско отношение към всички – т.е. всичко, достигнато от тях в личното поправяне в миналото превъплъщение.

8. Този процес на „инстинктивно“ предаване на знание в следващото поколение (кръгооборот), ще позволи на всеки човек в следващото поколение и на цялото поколение да бъдат морално и умствено „с една глава по-високо“ от предходното поколение – и това ще определи същнсотта на новия човек в неговата хармонична връзка с обществото и природата. Това ще определи формирането от тях на своя социална среда.

Психологическата еволюция на обществото на бъдещето ще му даде възможност да управлява собствената си природа. Призванието на възпитателите, педагозите ще се издигне в редица важни дейности в бъдещото общество: те ще станат производителна сила, те ще са отговорни за създаването на новото поколение.

[55666]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Изследователи анализирали 148 научни проучвания, проведени с участието на 308 849 човека, в продължение на 7,5 години, като били документално фиксирани обществени показатели и оценки за здравето на изследваните.

Новите изследвания показват, че самотата е вредна за здравето на човека, както пушенето на 15 цигари на ден с регулярна употреба на алкохол и избягване на физически упражнения. Самотата вреди на здравето два пъти повече, отколкото нездравословното повишаване на теглото. По-добре да отидете с приятели в кафене „с вредна храна“, отколкото да останете сами в къщи, бягайки на тренажьорната пътечка.

Социалните връзки са по-полезни от спортните упражнения, от нормалното тегло и отказването от цигарите и алкохола. Общителните хора получават от взаимоотношенията с другите понижаване на стреса, избор на по-малко опасен начин на живот, в сравнение със самотните хора.

За тези, които общуват повече с по-широк кръг от приятели, съседи, родственици – процентът на продължителност на живот бил с 50% повече. Ниската смъртност оставала стабилна независимо от пола, изходното състояние на здравето, възрастта и причините за смъртта.

Изследователската група се обърнала към органите на здравеопазването в САЩ с препоръки отнасящи се до самотата, като фактор, опасен за здравето, подобно на пушенето и алкохолизма.

Реплика: Това е само един от егоистичните аспекти на ползата от взаимовръзките, а основната печалба е над тялото, в областта на духа – в придобиване днес и сега на усещане за вечен живот.

[55823]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам защо напълването е скрито от нас, но защо и връзките ни един с друг са скрити?

Отговор: Връзката и напълването са неотделими.

Какво е светлината? Как можем да обясним какво е това чувство? Изведнъж чувствам някакъв вид вибрации по отношение на някого: омраза, любов, страх, загриженост. Тези вибрации не са дошли отвън, а са се родили вътре в мен, в моето отношение към този човек.

Те се появяват, защото изграждам особена връзка с него и работя върху нея. Тогава, когато се свържа с него, чувствам особени впечатления проявяващи се като вибрации в моите желания, усещания и свойства. Това се нарича светлина.

Светлината не идва отвън, за да се облече в мен, а се разкрива в мен, в моето отношение към някого. Просто така тя не може да се разкрие – това е невъзможно. Тя може да се усети само в моята връзка с някой друг, например, когато му давам усещане и той го получава, или обраното.

Трябва да има връзка, обединяваща двама души, вътре в която се усеща някакъв вид вибрация или впечатление, наричано светлина. Това е като въже или тръба, която ни свързва и която се простира от единия до другия, през която тече ток.

Оказва се, че светлината е съсъдът, който изпитва всякакъв вид промени в себе си. Не се променя самата светлина, а желанията и впечатленията, които се усещат в желанията. Но светлината не идва отвън.

Това е като вибрация на струна, която дава звук на музикален инструмент. Това се нарича светлина. Затова трябва да създадем любов и отдаване вътре в себе си и тогава вътре в тази любов и отдаване, ще усетим вътрешния и корен, наречен Творец.

От урок по „Учение за десетте сфирот”, 20.09.2011

[55269]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Майами, урок №1

Въпрос: Как трябва да подходим към масовото разпространение и какво трябва да променим в начина, по който сме действали досега?

Отговор: В някои хора стремежът да разкрият съвършената реалност се пробужда от само себе си. Това са хората с „точка в сърцето”. Те задават въпроси като: „Каква е целта на моя живот? За какво живея? Какво ми дава живот?”. По никакъв начин това не трябва да ги депресира или може би само малко. Но най-важното е, че те вътрешно горят. Чувстват, че има нещо скрито от този свят, че нещо друго действа в реалността.

В действителност всеки се изправя пред този въпрос – повечето хора го заглушават, но не всеки може да го направи. Тези хора биват „завлечени” на нашия бряг, подобно на електричен заряд в магнитно поле, който се движи към своя източник, носен от силата на привличане. Хората идват при нас без да знаят как или защо. Работата е там, че всички сме в едно поле от информация, природа или план на творение и точно ние имаме основните източници, които произхождат от там, отговорите на неизбежните въпроси.

Условно обозначаваме тези хора като 1% от човечеството. Броят им расте от ден на ден и те се пробуждат по целия свят: в ледения север и в нигерийското село, в Япония, Китай, Чили и в сърцето на Европа… Точката в сърцето не зависи от географията. Това е знак за нов етап на развитие. Постепенно тя ще започне да се пробужда във всеки, но засега ние сме първото поколение, което се стреми да открие за какво живее. Нашето егоистично желание е достигнало етапа, където изисква да постигне смисъла на съществуването си.

Това вече е въпрос, задаван от човек, а не от животно, чийто единствен интерес е само да уреди живота си по най-добрия начин. Точно човекът в нас пита „За какво живея?”. За такива хора имаме готов метод. Те започват да учат и да получават обяснения.

Но какво да правим с другите? Никога не сме мислели, че ще трябва да се обърнем към онези, които не питат за причината и целта на живота. Но събитията, които се случват днес, ни задължават да действаме. Кризата е тук и човечеството се озова в задънена улица, а световните лидери не знаят какво да правят, сякаш са малки деца. Те се събират на конференции на Г8 и Г20, но няма отговор. Взимат мащабни решения, но не сработват.

Проблемът е, че светът се е затворил в глобална система, а те не са глобални. Обратно, те са индивидуалисти и егоисти. Затова не знаят как правилно да подходят към съвременните глобални проблеми.

Науката кабала казва, че в тези времена трябва да излезем в света и да разпространим знанието за новата ситуация в него. Очевидно трябва да действаме без да притискаме никого и без да гледаме високомерно на хората, а напротив, да бъдем възможно най-приятелски и да подхождаме към хората както е най-удобно за тях. Трябва да им дадем обяснение на факта, че сме влезли в нова система на взаимовръзка и затова всички предишни форми на връзки вече не работят.

Трябва да научим тази нова система и да разберем какво означава нашата световна взаимовръзка. Това е подобно на едно ново работно място, което се управлява по правила, които не познаваш и трябва да усвоиш. Отнема ти време да свикнеш с приетите норми на общуване, да разбереш системата, да намериш точките на контакт в нея, да започнеш да натискаш правилните бутони и да получаваш правилните реакции… И това е просто една нормална ситуация в нашия свят.

За разлика от това, новата взаимовръзка, която се разкрива между нас днес, е противоположна на нашата природа. Тя не съвпада с моето вътрешно свойство и не мога да я изуча. Първо, трябва да се променя вътрешно и само тогава ще мога да разбера тази интегрална връзка, която се разкрива навсякъде днес: на работните места, в индустрията и производството, политиката и икономиката, и във всички връзки между нас, включително и в семейния живот.

Затова първото нещо, което се изисква от мен, е желание да разбера. Ако аз, егоистът, влизах в нормална егоистична компания, тогава с времето щях да устроя правилните връзки. Но днес влизам в интегрално общество, в което всички са взаимосвързани като клетки в тяло, дори ако не го усещат още. Това значи, че трябва вътрешно да изградя себе си наново, да получа поправяне.

Излиза, че човечеството се намира в критично състояние. Днес всеки трябва да се промени и да разбере какъв вид връзки са се спуснали до нас. В тази мрежа се мятаме като риби, неспособни да избягаме световната връзка. Без да разбираме тази връзка, няма да можем да направим нищо в нашия свят. В крайна сметка зависим един от друг и затова, без да разберем тези нови закони, няма да сме способни да правим договори, да поддържаме банковата система, производството и търговията, да разменя храни и знание…

Вратите, които бяха отворени за нас преди, се затварят и механизмите, които са работили, спират. „Криза е”, казваме, но това не е обикновена криза и затова не можем да я контролираме. Това необикновено, нестандартно и напълно ново състояние е онова, което трябва да обясним на света.

Освен това, трябва да обясним как можем да се променим в хармония с новата, глобална система. В крайна сметка, по същество, природата ни кани да станем интегрални части от нея. Преди всеки един раздуваше своя егоистичен „балон”, поглъщайки ресурсите на обкръжението. Но днес, въпреки огромния егоизъм, трябва да установим взаимовръзка и обединение сред нас, основани на принципите на взаимната помощ и подкрепа, подобно на частите на едно тяло. А това е крайно противоположно на нашата лична изгода.

Затова за да се променя, трябва да въвлека външен натиск или казано иначе, да изградя обкръжение. Подобно на родителите, които бдят с кого се сприятелява детето им, защото неговото обкръжение днес и определя, кой е той утре. Така изкуствено трябва да формирам обкръжение за себе си, което да ми влияе от всички страни. Правейки това, сякаш издърпвам себе си за косата от блатото, защото създавам прекрасно, правилно обкръжение за себе си, за да отгледа то правилния подход в мен и да ме насити с нови, глобални, интегрални ценности, които нямам.

Изграждам това обкръжение изкуствено, но когато то ми повлияе, аз действително се променям. Тогава добавям нови „тухли” към него, за да ми даде дори повече подкрепа, за да бъде дори по-обединено, взаимосвързано и глобално, и така да ми влияе повече.

По този начин формирам себе си и се издърпвам от егоизма и индивидуализма в общото обединение. В същото време, изучавам огромната природна система и по същество изпълнявам работата на Твореца. Няма откъде да взема пример освен от книгите, написани от кабалисти, които вече са правили това. Още повече съвременните учени, ни обясняват каква е глобалната природа.

В края на краищата, ние словно сякаш играем: превръщаме себе си в игра, от която порастваме. Същото е както малките деца растат и поумняват, докато „играят”. Действайки така, започвам да разбирам тази огромна система и от там виждам как да изградя новите механизми на нашите връзки.

Така излизам от кризата и започвам да разбирам, че това въобще не е криза, а игра, разпръснат конструктор „Лего”, който трябва да сглобя. Като сглобявам парчетата на разбитото цяло, подобно на дете, се развивам, докато не достигна нивото на цялата тази система.

За първи път в историята се сблъскваме с необходимостта да изградим сами ново, човешко общество, да създадем система на правилна взаимовръзка от малки егоисти. Правейки това, ще разкрием тази система и ще започнем заедно да живеем в нея с общ разум и чувство, и тогава ще се издигнем до разума и чувството, които са над настоящия, индивидуален живот на всеки един от нас. Това ще бъде разкриването на скрития свят.

Трябва да извършим тази работа сами в нашата глобална система. А също трябва и да го обясним на другите. Човечеството ще трябва да осъществи това. Иначе няма да преминем кризата. Тя ще оказва изключително силен натиск върху нас, докато не изпълним тази задача, подобно на родителите, които притискат децата си да учат.

От 1-вия урок в Маями, 14.09.2011

[54618]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→