До степента, до която искаш да видиш групата обединена и цяла, съществуваща в общо, вътрешно поръчителство, ти влияеш на цялата група и вливаш в нея своите сили, желания и свойства на отдаване. Ти искаш да проникнеш в своите другари, за да бъдат те изпълнени с това свойство. Това е значението на „обичай ближния като себе си”, тъй като ти се стремиш да ги напълниш както би напълнил себе си, та дори и повече, защото те са по-важни за теб.

Как може това да бъде неясно? Всеки един може да го почувства. Ти искаш да си представиш как твоите другари се обединяват заедно и как ги напълваш до самия край! Тук ти не мислиш за своята собствена полза или загуба, а само за другарите, за Шхина (светостта). И ако мислиш само за тях, ти няма да чувстваш някакви лични падения или подеми, а ще продължиш да живееш в техните желания.

Когато претърпиш падение, причината е в това, че твоите желания са заключени. Твоето его не чувства, че може да се напълни по някакъв начин. Няма никакви наслаждения за преследване и ти изпадаш в сън и чакаш докато състоянието ти се измени с течение на времето.

Този застой се случва, защото няма нови желания, които да се разкриват пред теб. Ако почувстваш нови желания, ти веднага би се пробудил и би желал да получиш целия свят. Всичко зависи от желанието.

Излиза, че ако пред теб се разкрие голямо желание, тогава си изпълнен с енергия; ако желанието е малко, тогава ти си спокоен, но ако изчезне, то ти умираш. Но това може да се случи само ако работиш със своите собствените желания.

Но ако работиш с желанията на другите, ти непрекъснато се обновяваш. Тези желания повече няма да зависят от теб, а ти винаги ще имаш желанията на другите. Затова няма да преминаваш през подеми и падения, а ще продължаваш да се изкачваш и изкачваш.

Тоест подемите и паденията ще бъдат с друга същност – определящи се не от желанията, а от светлината: какво друго можеш да дадеш, какво друго можеш да премахнеш от желанието за получаване и да използваш заради отдаване, какво да добавиш към отдаването на Твореца?

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011
[41629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Творецът е истинската действаща сила в реалността. На нашия път ние постигаме Твореца, Неговия план, Неговата работа и така ставаме „работници на Твореца”, т.е. ние участваме в тази работа като Негови партньори.

За да се случи това, Неговият разум трябва да се разкрие пред нас. В крайна сметка, в края ние се изкачваме до най-висшето ниво на цялото творение, до неговата програма и предхождащата го цел.

„Краят на действието е в началния замисъл”. Ние достигаме до точката в разума на Твореца, от която Той е започнал работата, в която е замислил творението. Всичко произлиза от тази малка точка; това е действащият, съзидателен разум, който ние постигаме.

От урок по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011
[41701]

Filed under: Вътрешна работа, Духовност, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да правим, че всеки път все по-бързо да се пробуждаме за връзка с висшия?

Отговор: Нужно е да осъзнаем и да приемем с благодарност това, което се случва. А то зависи от мислите и желанията на обкръжението. Ако става дума за ускоряване на работата, за моето собствено участие, то то се състои в това, че аз се включвам в обкръжението, което през цялото време ме снабдява с «гориво» за напредване.

То ми позволява постянно да удържам връзката с висшата сила и да разбера, че изобщо не е важно как усещам в егоистичното си желание всичко, което получавам от Него: добро или лошо, приятно или неприятно.

Ясно е, че най-неприятните вещи са най-истинските, защото се намирам в егоизма си и чрез него ги проверявам и оценям колко са приятни или неприятни. Трябва да бъда готов да приема всичко, което се случва с мен, както е казано: «Дори ако остър меч е допрян до гърлото ти – не се отчайвай в Неговото милосърдие».

Тоест за мен не е важно какво аз чувствам – главното е да не загубя желание за Твореца. Защото «Няма никой освен Него – добър и носещ благо», а откъсването от Него е най-страшното нещастие, което може да се случи в живота ми. Няма нищо по-важно за мен – само да не се откъсна от Него и аз винаги проверявам всичко само относно това.

И даже, след като ми се е отдало да се хвана за Него, независимо от сложностите и проблемите, аз се опитвам да разглеждам всички препятствия и трудности като основа за нашата връзка. Тъй като именно от тази точка аз мога да я постигна.

Това означава, че аз вече се намирам в правилното състояние и го възприемам неправилно само поради своето несъвършенство. Така аз работя, докато не достигна до пълно оправдание на цялото това състояние и огромна радост.

Но най-главното е в каквито и големи страхове, тревоги, проблеми и беди да се намирам – въпреки всичко, не трябва да губя мисълта за Твореца. И в тази точка на връзка с Него, за която съм се захванал, аз започвам да строя правилно всяко свое състояние.

Това означава, че Творецът пробужда човека при всяка възможност, която му се предоставя. А на човек специално му е дадено да усети тези щастливи възможности като неприятни, за да може да ги обърне на обратна страна и именно тях да търси.

Това ще означава, че аз се издигам над егоизма си, над лошите си усещания към сливане. И тогава няма да възприемам тази ситуация като неприятна, а като условие, което ще доведе до нашето съединение. Аз чувствам, че именно в него са се заключавали всички приготовления и предпоставки, които са ме разбудили и са ми дали твърдост в стремежа, всичко включено в това високо състояние.

А как иначе, издигайки се от егоизма си, мога да достигна първата точка на контакт с Твореца?

От урока по писма на Баал Сулам, 01.05.2011

[41943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Плодовете на Мъдростта. Послания”, стр.70, писмо 19: “В тази жена”, защото «измамна е красотата и нищожна е привлекателността, но жената бояща се от Твореца – тя ще се възслави».

Тоест по време на подготовката ни се е струвало, че привлекателността и красотата са основни в съвършенството и за тези стремления е мечтал човек по естествен начин, но в края на поправянето, когато «се напълнила земята със знанието на Твореца» той е «видял обратния свят» и е разбрал, че именно стремежа и страха са в основата на съвършенството, и чувства, че по време на подготовката е лъгал себе си.

Въпрос: Защо е казано, че по време на подготовката ние лъжем себе си?

Отговор: Защото съм се стремил към това, което е било лъжа. А усещайки страдание, аз не съм разбирал, че именно това е страдание и че има напълване. Защото веднага след като изменя отношението си към желаемото, аз разкривам, че се намирам в света на Безкрайността. Това се нарича «ще ядеш старо». Аз разкривам безкрайно напълване в своето сегашно състояние.

Затова е казано, че по-рано си лъгал себе си, че в теб няма желаното напълване и трябва да го постигнеш. Но освен поправянето на своите желания, ти не трябва нищо да постигаш. Ти и сега се намираш в това съвършено състояние, но не можеш да го разкриеш, поради отсъствие на свойства за възприятие, на поправени желания.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41874]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Съзидателният разум”: Когато един човек обмисля действието на друг и постига мислите на мъдрец, излиза, че двамата имат еднаква сила и разум, и сега те наистина са обединени.

Така както човек, срещнал на пазара своя любим приятел, го прегръща  и целува, и е невъзможно да се разделят, вследствие на много силно единство между тях.

Какво ги обединява? Светлината. Именно благодарение на светлината те са слети един с друг. “Разум” тук се нарича светлината, обличаща се в желание. При нас “разумът” – това е “сивото вещество”, клетките на мозъка, а всъщност разумът е това, което напълва материала на желанието. С други думи – светлина.

А затова “мъдреци” в духовен смисъл – това са хора, притежаващи желание за отдаване, облечено в хасадим, в което те получават светлината хохма. Те са мъдри по сърце. Сърцето е желанието, в което може да се облече светлината.

Това става посредством силата на отдаване, изобщо не както в нашия свят, където ние получаваме направо напълване на разума. В духовната мъдрост – това е постижение, а постижението се определя от степента отдаване в съсъда. Мъдрец е този, който умее да преодолява своето егоистично желание, а не този, който притежава вроден  интелект.

Ако двама души, мъдри по сърце, извършат едно и също действие – те постигат еднакви резултати, оказват се на едно духовно стъпало и се сливат един с друг. Макар висшата светлина да ги напълва различно, в зависимост от характерните особености на всеки, но им се разкрива едно и също стъпало.

Така, както хора, пристигащи в някакъв град, разбират, че се намират в едно общо място. Но ако започнеш да изясняваш, дали еднакво възприемат града, ще видиш: както са различни лицата им, така се различават душите им, и тяхното виждане на света.

От урока по статията “Съзидателният разум”, 28.04.2011

[41711]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Защо е необходим целият този сложен материален свят, ако накрая трябва да се добера до вътрешна точка, която няма отношение към цялата позната ни реалност?

Отговор: Ти се намираш в гробницата на духовния свят, за да имаш възможност да влезеш в духовното, което е отвън.

Освен това, реалността на нашия свят точно и оптимално те подготвя за влизането в духовния свят. Тук се учиш, изпълняваш всевъзможни действия и се подготвяш за духовния етап.

Духовният етап се опира на нашата реалност, а не е откъснат напълно от нея. Предстои ни да видим това наяве. Невъзможно е да се оцени цялата важност на нашия свят, без да го погледнем отвън. Неслучайно водим безрадостно съществуванието тук. Много от детайлите на възприятието, взети от този свят ще ни потрябват в духовния. Разбира се, там те приемат друга форма и освен това са необходими.

Въпрос: Може ли да се каже, че трябва да мина подсъзнателно материалната действителност – подобно на малко дете, което още не осъзнава ставащото?

Отговор: Не. Защото с помощта на тази действителност, ти нагласяш контакта с другите души, съединяваш ги и ги поправяш, поддържайки връзка с останалите части на реалността.

Този свят е много важен. Той позволява да се постигат множество поправяния и затова не можем да го пренебрегваме. Тази важна обвивка не изчезва до самия край на поправянето. Само когато всички се поправят и се обединят ще се случи особено действие, в резултат на което материалният свят ще изчезне от нашите усещания.

Именно тогава, ние ще го наречем въобръжаем. Оказва се, че той не е съществувал. Оказва се, че всичко е ставало в нашето въобръжение и е трябвало да живеем в тази мнима картина, за да можем да изграждаме стъпка по стъпка духовния свят над нея.

Всяко духовно действие се отблъсква от този свят. Дори преди финалното издигане, ти падаш до самото дъно и ставаш „Шимон от пазара”, който знае само своята сергия, футбола вечер и нищо повече. Именно оттук се издигаш на последното стъпало. Да си представиш важността на този дълбок, тесен каньон, можеш само, ако се издигнеш на върха.

От урока по статията „Съзидателният разум”, 28.04.2011

 [41694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как ще изглежда човекът в края на своето развитие?

Отговор: Аз го разбирам така: той ще ограничи себе си, за да използва природата само в зависимост от необходимостта и няма да изпитва недостиг от нищо, а целият му стремеж ще се насочи към благото на ближния.

Ще консумира толкова, колкото е необходимо за правилното материално съществуване – изключително за да реализира своя стремеж за благото на другите.

При това, тялото ще получава само полезни, необходими неща, които са най-благоприятни за неговото здраве. А стремежът към ближния и контактът с него ще позволят на човека да разкрие за себе си цялостната система на всеобщата взаимосвръзка. По този начин той ще постигне вътрешното измерение на природата, нейната вътрешна сила, която е вечна и съвършена.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Мир в света“: Ако някакъв елемент от действителността ни се струва лош и вреден, значи самият той свидетелства за това, че се намира все още на преходен етап на своето развитие. Не трябва да се счита за лош и да се поставя под съмнение, тъй като това не е от мъдрост.

Става дума за мислещи хора, а не за тези, които не знаят къде са, защо и за какво. За разлика от тях, хората, желаещи да изследват себе си и природата, достигат до извода, че ние живеем в свят, който търпи развитие, започвайки от Големия взрив и до днешни дни. На неживо, растително, животинско и човешко ниво идва постепенният напредък от по-прости към все по-сложни и по-сложни форми.

Като следствие, ние не можем да си извадим оценка за нито едно нещо, нито едно създание, нито едно действие, нито един случай. Защото ние не знаем какво ще излезе от него накрая. Само когато плодът на дървото узрее напълно, ние разбираме, че това е сочна и сладка ябълка, готова да ни наслади.

Тогава разбираме за какво тя е преминала всички преходни етапи и как да я използваме. Но да се узнае за всичко това може само ако се спазват всички промеждутъчни форми, дочака се до края, види се финалната форма и се открие нейната промяна.

Ако ние все още не сме достигнали финала на своето развитие, дори на неживо, растително и животинско ниво, то не трябва да говорим сякаш вече знаем какво става. Защото която и да е вещ се претегля и оценява само по крайния резултат.

Всичко се разбира чрез опит. Мъдрецът не вижда в бъдещето, а съди на основата на преминатия път. Затова е казано: “Никой не е толкова мъдър, колкото опитния“. А значи, в света няма нищо лошо или добро – всичко е необходимо. Всяко нещо е назначено на мястото си в подходящото време, по неговата си причина и необходимост – и чак на края ние разкриваме, че точно така всичко е трябвало да бъде. Само на финала ние можем да си изведем оценка за каквото и да е.

Това се отнася до всички части на реалността и още повече до нас самите. Само на края на развитието ние правим изводи и си съставяме мнение на своя сметка: кои и какво сме ние, и за какво.

А засега от тези изследвания ние набираме опит и се учим от собствените си грешки. На нас вече ни е ясно, че в природата не трябва да се унищожава нищо, защото ние не разбираме причините за тези или онези явления. По-рано човекът е искал да  промени природата, да я “огъне“ под себе си и това все още го има.

Ние трябва колкото се може по-малко да се намесваме в природата и да проявяваме към нея максимално внимание – с други думи, да огранизаваме своя разум и да я използваме само в границите на необходимото по аналогия с животните. Защото в този свят, в своите тела ние сме подобни на тях. И затова не трябва да вземаме от природата повече, отколкото е нужно за телата ни. Тогава ще се развиваме правилно в природата, без да ѝ причиняваме зло.

В предисловието към книгата “Паним меирот“ Баал а–Сулам обяснява, че дори и външните мъдреци като Платон и Аристотел са предупреждавали да се пазят научните знания от масите, тъй като хората ще започнат да развиват технологиите и да добиват и получават от природата повече, отколкото е нужно за телата им, докато не опустошат Земята.

И затова ние трябва да пребиваваме в хармония с природата, така че да се развиваме правилно в нейното обкръжение.

От урока по статията “Мир в света”, 01.05.2011

[41906]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→