В света има само две сили: силата на отдаване и силата на получаване. Като си взаимодействат помежду си, те трябва да достигнат до равновесие, сливане и единство.

Желанието за получаване започва да се оформя в желанието за отдаване, светлината. Светлината непрекъснато влияе на желанието за получаване, като го развива, а то отговаря на светлината. Така те започват да си взаимодействат. В резултат желанието за получаване на наслаждение развива способността да действа самостоятелно, да усеща, да мисли и да реагира на желанието за отдаване.

По този начин, тези две желание постепенно намаляват, като се спускат все по-ниско и по-ниско. Накрая това ни позволява да анализираме много фини детайли, които като ги комбинираме, ни позволяват да изградим цялостна система. Това е сякаш от глобален анализ преминаваме на много фино изследване (сякаш използваме пинцети), което ни позволява да получаваме информация, която я няма в общия подход. А общото изследване дава това, което го няма в частното.

В резултат, достигаме до състояние, когато ще анализираме и поправим напълно общото и частното. Затова се е случило спускането на духовните светове до този свят и е последвало развитие в този свят. В процеса на своето развитие нашият свят преминава същите четири етапа и достига до създаване на желанието за отдаване: отдолу нагоре, за да се върне към света на Безкрайността.

Кабалистите с голяма грижа ни обясняват този процес. Първо, те са учени, а това е физиката на двете действащи сили в творението, която обяснява как тези сили достигат до нас, за да се свържем ние и да започнем да работим с тях. В крайна сметка, те се реализират само в нашите желания, намерения и разграничения.

В природата тези две сили са балансирани. От нас се очаква да застанем между тях и да изградим себе си, като напълно включим в себе си и двете. Както природата, Творецът се състои от тези две сили – Неговата собствена сила на отдаване и силата на получава, чрез която Той ни влияе – така и ние трябва да изградим себе си от тези две сили. В това се състои цялата програма на творението и неговото развитие.

От урок по „Учение за десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Само този, който може да се издигне над своето егоистично желание, достига усещането за страх. Той вижда, че е неспособен да се издигне, но непременно трябва – защото именно над неговото желание за наслаждение се намира духовното пространство, областта на Твореца, съвършенството. И тогава него го обхваща страх – ще успее ли да получи помощ, за да се издигне над себе си?

Този страх може да бъде егоистичен, когато ме безпокои, ще получа ли духовно напълване или не. И това също е полезен страх – нека мисля за себе си (което се нарича „ло лишма“), но в крайна сметка, в посока към духовната цел, към свойството отдаване („лишма“), само докато го разбирам като собствена изгода.

А после ние стигаме до „съвършения страх“, разбирайки, че и резултатите от придобиване на свойството отдаване трябва да отидат за общата полза, а чрез ползата за обществото – към ползата за Твореца. И всичко това извършва с човека висшата светлина, и затова целият този процес се натича „Тора“.

И винаги ние „срещаме по пътя” уродливия човек, живеещ вътре в нас, който не иска нищо, освен собствената полза. Той винаги се опитва да обърне всичко така, че да се издигне над другите, да утвърди своята власт и прекомерна гордост. И ако успея да се съпротивявам на неговото уродство, боейки се от такова свое свойство, но без да го унищожавам, да го осъзнавам и да благодаря, че ми се е разкрило моето зло – тогава в мен ще се появи страх, който ще ми помогне да придобия желание, съсъд (кли) за разкриването на Твореца.

Постепенно всички понятия ще получат правилните определения, и аз ще започна да осъзнавам, че духовното се намира над моето егоистично желание. Аз вече ще разбера, че ще ми се удаде да разкрия Твореца, съвършенството, отдаването, любовта към ближния, духовния свят – само ако успея да се издигна над своето „Аз”.

Затова всичко е основано само на силата на страха и трепета – намирам ли се аз в своя егоизъм и не забелязвам това или всъщност вече съм се издигнал над него. А в издигането над своето желание има множество стъпала, които ние постепенно си изясняваме.

На всяка степен ми се струва, че аз вече съм се издигнал над своя егоизъм, радвам се и благодаря на Твореца за това, което Той е направил с мен! А след това изведнъж виждам, че не – и това също още е бил моят егоизъм, само се е крил от мен. И над него също трябва да се издигна.

А в началото на следващата степен аз отново страшно се радвам, че накрая ми се е удало да се издигна над своето его, и сега целият съм настроен за отдаване. Но и там постепенно разкривам, че това все още не е края, и вътре в мен са останали егоистични сметки. И отново аз ненавиждам своето състояние и искам по-голям подем – и така до самия край на поправянето (Гмар тикун)…

Защото е казано: „Това, което са отпадъци за висшия, са храна за нисшия“. Така ние се издигаме по стъпалата – всеки път благодарение на светлината, възвръщаща към източника. Тази светлина се нарича Тора – тя и разкрива в човека страха (ира), в който той може да види (ире) Твореца, свойството отдаване, властващо над всички и обхващащо цялото желание за наслаждение на творението.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.05.2011

[42246]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие много говорите за важността на подготовката преди урока, че човек трябва през целия ден да се занимава с вътрешни изяснявания. Когато се опитвам да сравня това с реалността, в която живея, всичко ми се струва толкова недостижимо, че ме хвърля в отчаяние: какво въобще правя тук?

Отговор: Ти седиш тук, на урока, за да изясниш своето отношение към ближния, – и чрез това да узнаеш своето отношение към Твореца. Изяснявайки своето отношение към ближния, а чрез него (което е едно и също) – към Твореца, аз достигам такова състояние, че подреждам своите отношения и с ближните, и с Твореца.

Какво ми дава това? По този начин достигам разкриването на своята душа. Аз започвам да разкривам всяко свое желание, в което усещам реалността, – като принадлежаща ми. Защото освен желанието няма реалност. В степента на това, как приближавам към себе си това желание и го съотнасям със себе си, аз разкривам целия свят.

Сега аз не усещам, какво чувства всеки от вас и всички останали хора в света. Всичко това са мои части, чрез които аз бих усещал всеобхватната реалност – Малхут на Безкрайността, моя вечен съвършен живот. Вместо това аз възприемам само най-малката негова част, която съм способен да усетя, бидейки малка клетка. И това е целият мой живот. А всичко останало – това са частите на моята душа, от които аз сега съм откъснат и затова не мога да усетя чрез тях висшето измерение.

Аз разбирам, че в човека не възниква особен подтик да разкрие това, защото той не чувства какво губи. Но когато ние насила се заставяме, отново и отново да мислим за това, то постепенно започваме да придобиваме желание да разкрием тази всеобхватна реалност.

Не гледай обкръжаващите те тела, представи си вместо тях желанията. Ако ти би присъединил към себе си още няколко такива желания, ти би усетил чрез тях нови части от реалността – в допълнение към този свят. Защото това е твоя съсъд на възприятие.

Въпрос: Но как мога да достигна този подтик?!

Отговор: Тук има психологически проблем – и не повече. На мен са ми дали илюзията за това, че тук съществува още някой – ненавистен за мен, различен от мен, далечен, противостоящ ми. Но това е само игра на въображението. Облекли са това желание във външния образ на човек – и аз, роденият с егоистична природа, го отблъсквам, ненавиждам и го пренебрегвам.

Аз трябва да се издигна над тази въображаема картина, да работя срещу нея, да усетя вътрешната същност, да проникна от своето желание – в неговото, защото това съвсем не е негово желание, а мое. Аз трябва да премахна всички тези външни декорации, защото всичко това е само спектакъл с милиарди ненавистници, разигран пред мен от Твореца. Трябва да изчистя всички тези външни образи, за да не ми изкривяват истинската картина.

Аз трябва да присъединя към своето желание всички мънички желания, заключени във всеки, от струващите ми се чужди хора (макар, всъщност, това да не са хора, и да не са чужди). По такъв начин аз обединявам всички свои части и придобивам душа. Как да направя това?

Кабалистите казват: свише специално е устроено така, че ти да ги ненавиждаш. Ти трябва да работиш по такъв начин, че да не виждаш пред себе си външните образи, а съединявайки се с тяхното вътрешно желание, да достигнеш любовта. Не трябва да обичаш външните свойства на своя приятел – тях ги остави на мира. Ти трябва да заобичаш неговата вътрешна част.

От урок по Книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Няма нищо повече, освен желание и намерение. Този, който иска да развие в себе си намерение за желанието, се нарича „Исраел“ (право към Твореца), а този, който не се занимава с намерението се отнася към „народите на света“.

В развитието на намерението има много стъпала и различни състояния, определени предварително, съгласно разкриващите се във всеки от нас информационни гени (решимот), силата на желанието и корена на душата му.

Главното е да изчисти в себе си място за работа, освободил се от всички материални образи, от всички фантазии. Всичко това е въображаемо и в действителност не съществува. Трябва да се говори само за желанието и неговите и стъпала, нивата вътре в  желанието.

Желанието – това е „място“, а вътре в това място има различни области и понятия. Само за тях и се говори в кабала. Желанието с всички негови съставки, преминава най-различни състояния – за тези промени пишат кабалистите в своите книги.

Тъй като те са изяснили своето желание, започвайки от най-малките и тънки стъпала, включително до най–мощните и грубите, движейки се от частното към общото, и са ни разказали за него. Те са разбили желанието на стъпала и светове, парцуфи и сфирот, стадии на растеж: зародиш, захранване(кърмене), възрастен (ибур-еника-мохин), трите линии (стадии на работа с желанието, когато активно работят с една част на желанието, а другата я ограничават) и т.н.

Те ни разказват, как да започнем съзнателно да работим с различните части на своето желания, осъществявайки неговото поправяне и достигайки поставената цел, за да вземем цялото желание под свой контрол и над цялото да установим намерение заради отдаване.

А освен това, няма за какво друго да се разказва. Тъй като всичко останало, освен работата с намерение над желанието, се отнася към природата и е предопределено. Само ни се струва, че ние можем там нещо да направим и променим. Затова, в кабалистичните книги няма нито дума, излизаща извън границите на духовния свят и поправянето на егоизма. Защо да говоря за нещо, което не зависи от мен.

Освен вътрешните състояния, които преминаваме благодарение на своите усилия – целият останал живот е просто въображаем. Когато после го видим отгоре, в светлината, ще поставим, като че ли филтър върху целия този свят, върху всички хора, които правят нещо и тичат нанякъде – и ще видим, че всъщност тях ги няма. Както е казано: „Дойдох Аз, но нямаше нито един човек“…

Затова светите книги пишат само за намерението, което поправя желанието от зло на добро, от егоистично на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 24.04.2011

[41381]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как човек да разбере, че е започнал да работи за обединението с другарите? Как може да се измери това?

Отговор: Работата за обединението може да се оцени по разочарованието, когато човек усеща, че всеки път като че ли се върти в кръг и дори се спуска още по-надолу.

Аз преодолях своето отблъскване от другите, пожелах да се свържа с тях, започнах да планирам, как да го направя, как да се сближа с тях, да участвам с тях. После разбрах, че нашето единство трябва да бъде вътрешно, а не – външно, трябва да се свържа с всички от цялото си сърце и душа, а не просто да ги държа за ръцете или да ги прегръщам през рамото.

Аз приложих толкова усилия и забравих за нашето единство. И отново се старах – и отново забравих. Мислейки за духовното, за целта, която трябва да постигна, аз не мисля за своите другари. Преди всичко в мен възникват други представи за духовното – като за разкрития, светлини, напълвания. Аз мисля, че духовното ще напълни всички мои желания, както в материалното, като че ли това е обикновено напълване с наслаждение вътре в желанието. Тоест, аз се приготвям да постигна духовното по егоистичен начин. Така установявам, че все още се намирам в изгнание.

Аз все се стремя към духовното, към единство, всеки път насочвам себе си правилно – към обединение с другарите, към укрепване в групата, в разпространението, към единствои поръчителство. Разбирам, че завися от тях, а те – от мен. И всеки път прилагам усилия, за да се задържа в тези мисли, че духовното – това е нашата взаимовръзка, над желанието на всеки.

И след всички мои усилия и правилни мисли, като че ли ме удрят с чук по главата и аз отново се връщам към предишните мисли за материалното: „И къде е моята полза?! Къде е духовното?! Какво получих? Нищо не се разкри в мен…“

Това се нарича изсмукване на всички мои усилия от Фараона. И така всеки път. Аз се старая да се издигна над егото си, да се свържа с всички, дотолкова, доколкото мога, организирам група, за да си създам правилно обкръжение, способно да ме поддържа, и изведнъж отново си мисля  : „И къде ми е печалбата – в мен? Какво съм спечелил? Какво намерих? Какво постигнах? Къде е напълването?“. Тоест, аз очаквам напълване на своите егоистични желания, а не разкриване на отдаването помежду ни. 

Така, всеки път Фараонът поглъща всичките ми усилия – докато накрая не ги изтръгне всичките от себе си, както е казано: „погълна изобилието и го изтръгна “ [Иов, 20:15]. Когато усилията ми достигнат краен предел, тогава всичко, което Фараонът е натрупал в себе си, ми се връща – но не наведнъж, а постепенно. Преди всичко, аз се издигам над всички тези желания, тоест „избягвам от Египет“, а след това постепенно ги разкривам във вид на „златния телец“, „разузнавачите“ и прочие егоистични желания, но това вече – на ниво „пустиня“.

Когато работя в свойството „хафец хесед“ (не желаещ нищо за себе си) – в „отдаване заради отдаване“, тогава се разкриват същите желания с напълване от Фараона, и именно те ми помогат да разкрия злото. Тъй като „в пустинята“ нямам нищо, „хафец хесед“ няма желания. Но според степента на издърпване на това егоистично желание от Фараона, аз мога да го поправя, като го превръщам във все по–голямо свойство „отдаване заради отдаване“ – докато не завърша цялото стъпало, завършвайки своите „40 години скитане по пустинята“. Така ние напредваме.

От урока по Книгата «Зоар», 21.04.2011

[41287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Хората в света дори не чувстват, че се ненавиждат един друг. Те мислят, че всичко е наред: „Аз не правя никому зло, плащам си данъците, не убивам, не крада, приветлив съм с всички, живея според законите на обществото – какво искат от мене?“

Ние не разбираме, че законите на нашето общество са анти-природа, те са насочени против общия закон на природата, противоположни и разрушителни.

Ние трябва да се променим, ние трябва да разкрием на хората в целия свят истинското значение на понятията глобалност и интегралност. Трябва да се разказва колкото се може по-просто за това, с помощта на анимации, филми, истории, песни и т.н., за да научат хората, какво представлява природата като единна система.

И съобразно с това трябва постепенно да разкриваме чрез психологични термини, колко противоположни на природата са нашите взаимоотношения. Тъй като обикновеният човек не чувства това. Той мисли, че всичко така трябва да бъде. Наистина: убийците убиват, крадците ги вкарват в затвора, и какво искаш ти от нас?

Всички като един казват: „Ние не сме виновни!“ Всеки е просто «цвете»! Послушай радио, погледай телевизия: всеки е прав, всеки се грижи за другите. „Изберете мен! – казва политикът. – Аз толкова ви обичам, аз ще направя за вас толкова добри неща!“ Разбира се, след това го хващат в кражба, или в нещо друго…

Ето, че излиза, че ние не чувстваме злото. Да се осъзнае злото трябва в сравнение с доброто. А „доброто“ за човечеството в настоящия момент – това е природната система. Докато не постигнем равновесие с нея, пътят ни води към гибел.

Защото от ден на ден тази система става все по-интегрална, глобална и неразривно свързана, изисквайки и от нас да станем глобални, интегрални, и свързани. А ние не се променяме по съответния начин.

Като резултат разликата и противоположността на двете системи ни донася страдания, проблеми и кризи. Те са пред нас. Пророците са писали за такива изпитания, които просто е невозможно да се преживеят.

Но да се говори за това трябва нежно и с любов, като със свои деца. Ние се стараем да обясняваме на хората, какво ни очаква и как да поправим ситуацията – да обясняваме меко, но постоянно. Това е нашият подход към света. 

Тъй като развитието на егоизма завърши. Като следствие, се изостря депресията, наркоманията, самоубийствата и прочие проблеми. Достигнахме финалната черта, и всички вече разбират, че няма да става по–добре – само да не бъде по-лошо. Но пред нас виждаме само дълго спускане, без надежда за подобрение. Това е признакът, че вече сме се изправили пред интегралната система.

Сега е настъпило времето за разпространение на науката кабала. Ето защо Баал а-Сулам пише, че е радостен да се роди в такова поколение и в такова време, когато вече може да се разкре тази наука и да се започне поправянето на отклонението между нас и природата, която според гематрията означава: „Бог“.

От урока по статия на Рабаш, 15.04.2011

[40796]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→