От писмо на Рабаш №33: „Защо е толкова важна радостта в работата? Както в нашия свят, човек се труди и цял ден мечтае за това как ще се върне в къщи и ще се наслади на прекрасната трапеза в семеен кръг.”

Или както заминалия в чужбина и страдащ от тежката работа вижда, че идва време, когато ще може да се върне у дома, и радостта изпълва сърцето му, умножава страстното му желание към целта.

И тогава той е готов да отдаде всичките си усилия, само за да може накрая да се върне в къщи и да се наслади. Защото ако не би работил, то домът щеше да опустее и нямаше да има с какво да се наслади в него.

Ако се претегли, то наслаждението от трапезата, която можеш да купиш с изработените у чужбина пари тежи 1 кг. Но страстното желание за това, че всеки ден мечтаеш да се върнеш у дома и да вкусиш тази трапеза, умножава това наслаждение безмерно и безгранично…”

Цялата наша работа е в това, да развием в себе си желание за светлината. Защото ние и сега се намираме в нея, но не я чувстваме, защото желанието ни – това е едва една точка, която живее вътре в нас и ѝ се струва, сякаш това е живот. А ако идват някакви мисли и преживявания, които ни пречат да оставаме в своя егоизъм, то трябва да се рабере, че те са изпратени свише, като средство за нашия напредък.

Те ни се изпращат от светлината, от Твореца, за да се научим правилно да се отнасяме към тях и да оставаме в радост, независимо от това, че тези проблеми ни мъчат и просто ни разкъсват на части. Накрая човек започва да разбира, че без правилни желания, той няма да може да встъпи във връзка с обкръжаващата го светлина, с Това, което подготвя всичко това.

Защото само светлината, Творецът – сама подготвя целия наш живот и съдба, и всички случващи се събития. А ние само трябва да се научим как правилно, в отговор, да се отнасяме към всяко желание, към всяка мисъл, към всяка „случайност”.

От наша страна се изисква колкото се може по-малко действия – и колкото се може повече внимание към това, което се случва с нас, за да развием в себе си огромно желание към светлината, към Твореца – „да се завърнем у дома”, за да се насладим и да се радваме на завръщането към своя източник!

Затова всичко зависи от човека – от това как той отглежда своите желания, изфинява ги, повишава чувствителността си. И ако не отблъсква егоистично всичко, което се случва с него и около него, а се свързва с Този, който му подготвя всичко това, то той изучава Твореца и така се готви за тяхната среща.

Тогава в него има желание да се издигне над трудностите и не за това, да избегне страданията. Той ги приема осъзнато и с благодарност, и е заинтересован в това, те да дойдат и да му помогнат правилно да се настрои за светлината и за връщането към своя източник. А щом той наистина достигне голям глад, апетит, страстно желание за тази среща, което разпалва в него Твореца с всички тези трудност – тя веднага ще се осъществи и ще му донесе огромна радост.

Всичко зависи само от достигането на правилно желание за връзка с Твореца. В този миг, когато човек е готов – тази връзка ще се осъществи. А преди това няма какво да се иска – трябва да се работи през цялото време, внимателно и педантично, със старание, фино да се почувства всичко, което се случва с теб, за да се види, че няма никого, освен Него.

От урока по писмо на Рабаш, 06.05.2011

[42362]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие казвате, че „Зоар” – това е система за връзка между нас. Как в „Зоар” тази връзка е означена – с формата на буквите или със смисъла на думите?

Отговор: Вие няма да откриете символите на тази връзка в буквите или думите, и дори без букви и думи. Ние трябва да се отнасяме към „Зоар” само като към устройство за връзка – и не повече от това. Аз не знам как работи то. Аз само знам, че ако моите желания бъдат правилни и аз чета „Зоар” с надежда, че тези желания ще се осъществят – това ще се случи.

Аз имам някакъв механизъм, който нагаждам, включвам към електрическата мрежа, но не достига още една капка – още мъничко от моята мисъл и желания, за да се случи това, за да започне да протича ток в този механизъм и той да заработи.

Аз трябва да очаквам това – и не повече. Това се нарича „да се чака спасение”. Но ние трябва, колкото ни е възможно да подготвим нашите желания, потребности, за да бъдат те възможно по-подходящи за поправяне.

Защото неузрялото желание не е достойно за поправяне. Желание, чието време е минало и трябва да се използва друго желание или същото, но на по-високо стъпало – също не ще се удостои с поправяне.

Всичко трябва да бъде колкото може по-точно и тогава идва поправящата светлина и се извършва сливането на нас и Твореца. В това е нашата работа.

От урока по Книгата „Зоар”, 08.05.2011

[42476]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Ние виждаме думите, написани от кабалистите и сочещи духовния корен – и по какъв начин в нашите земни сетива ние можем да съединим тези обичайни за нас думи с висшата реалност?

Отговор: Съгласно твоето желание да постигнеш духовното и съгласно твоето намерение, ти се намираш в някакво съответствие със светлината. И в степента на това съответствие тя започва отдалече да ти въздейства – върху това твое желание и намерение. Това се нарича „обкръжаваща светлина”, възвръщаща към източника.

Тя свети отдалече, защото още не може да контактува с твоите желания и намерения, които все още не са така чисти като светлината. Но все пак между тях съществува някаква връзка, защото ти от своето ниско състояние се стремиш нагоре.

А намерението възниква, ако ти поне по някакъв начин си свързан с обкръжението и възприемаш от него същото желание и стремеж да се съедините заедно. Само в степента на взаимно включване на такива намерения, към които се стремим по време на четенето на кабалистичните текстове, ти ще бъдеш удостоен със светлината, която ще започне да ти влияе.

Ако ти съединяваш своите желания и намерения с другите, които се стремят към същото по време на ученето, тогава привличаш обкръжаваща светлина.

А сега си помисли, колко често мислиш за това по време на ученето и желаеш такова съединение? Иначе ще минат години, а резултати все още няма да има…

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 08.05.2011

[42491]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: На един от уроците Вие казахте, че понятието време трябва да се отмени: да не се чака следващия миг, а да се притегли към настоящия. Какво означава това?

Отговор: „Време” – това са брой действия, състояния, които ни остават до края на поправянето. Подготвяйки се правилно, ние можем да ги минем с максимална скорост. В противен случай, при всеки преход ще ни трябва негативна, побутваща сила – и тогава ние ще се развиваме много по-бавно.

Разбира се, става въпрос за нашите усещания. Защото в действителност време няма. Ние знаем това от личен опит: понякога времето сякаш лети като стрела. Помня, като дете обещах на мама, че ще се върна след един час. Струваше ми се, че един час, това е страшно много време, но се прибрах чак след няколко часа. А се случва и така, че за няколко минути ти преживяваш цели часове, изгарайки от срам или измъчвайки се от мъка.

Времето зависи от нашите усещания. Важно е как напълваме последователността на своите желания – 125-те стъпала, които се простират между нас и поправеното състояние. Ако ти напълваш моментите между преходите с влечение към доброто, то за теб пътят е като приключение.

По време на разходка ти се наслаждаваш на всяка крачка. Но ако отиваш някъде по работа, наслаждаваш се едва, когато стигнеш на място. В това е цялата разлика. Ти правиш едно и също, но отношението към него променя за теб цялата картина. Дори сега, ти можеш да се почувстваш напълно удовлетворен: „Вече съм добре, а на крайния пункт ще има и добавка. Отлично!”

Всичко зависи от обкръжението. То определя как ще се чувстваме, вървейки по духовния път. Ако аз съм споен с всичко, ако нямам съмнения, че вървия към добро – вече съм потънал в добро, и за мен време няма.

От урока на тема: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42266]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Усещам, че откакто започнах да изучавам Кабала, мога да чуя гласа на Твореца по-ясно. А сега усещам, че моята възприемчивост намалява.

Отговор: Това е, защото Творецът желае да те настрои към Себе си дори по-добре и ти показва, че не си настроен към Него достатъчно добре. И ти трябва да търсиш, така че най-възвишеното чувство, което си имал досега, постоянно да е живо в теб. Независимо от пречките, трябва постоянно да настройваш това предишно усещане, а то ще е ново всеки път.

В началото на създаването, в първото ни състояние на съществуване (1), ние сме усещали само светлината Нефеш, най-малката светлина. И тогава сме паднали в нашия свят, в разбитото състояние (2) и сега се издигаме от нашия свят обратно към третото състояние(3).

Третото състояние е също като първото, въпреки че ние усещаме светлината Йехида в него, която е 620 пъти по-голяма от първоначалната, която сме имали в първото състояние. Това е светлината НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида).

Защо това е така? Дължи се на факта, че ние трябва да настроим себе си, независимо от препятствията! По пътя от първото състояние към третото получаваме всякакъв вид препятствия, но независимо то тях сме се настроили към същата светлина Нефеш, която е била в началото. Светлината не се променя.

Издигам своето възприятие и то става вибрираща струна, вместо дебела метална тръба, която съм използвал в началото. Ставам по-фин, усещащ, чувствителен и възприемчив.

В резултат на това, в първото състояние, в което съм съществувал, усещам не светлината Нефеш, която ме е напълвала на неживо ниво, когато не съм усещал нищо, а откривам себе си като равен на Твореца, тоест разкривам най-голямата светлина Йехида. Защо това е така? Просто защото съм се настроил към нея. Това е процесът, през който преминаваме.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41981]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Защо е било нужно да се отделяме максимално от Твореца, за да се поправим и да постигнем сливане?

Отговор: Не е било достатъчно да се спуснем през всичките светове до този свят – трябва да се спуснем още по-надолу. Само когато идваме в групата, ние започваме да постигаме кой е този ”раздробен човек”. И тогава падаме все по-ниско и по-ниско, много по-дълбоко, отколкото в онзи момент, в който сме дошли да учим.

Тъй като до тогава не ни е било известно нашето зло начало, ние не сме се отнасяли към него лошо. Още сме си мислили, че притежаваме добри желания. И колкото повече растял в нас егоизмът, толкова повече енергия ние давал за нашето предвижване.

И само когато сме решили да се съединим с другите и да разкрием същността на групата, през цялото време живеем за това, да намерим тази вътрешна връзка между нас, която съществува, само че е скрита от нас – тогава откриваме, че през цялото време забравяме за нея, отхвърляме я, ненавиждаме я. Така постепенно човек започва да опознава природата си.

Засега това е все още падение, тъй като той не е реализирал всичкото свое зло, а всичките подеми и падения се определят само от усещанията на самото творение. Засега човек открива себе си отдалечен от Твореца. Всичките му разбирания и усещания са изградени според степента на неговото отделяне – той сякаш се отдалечава все по-нататък и по-нататък.

Затова той усеща все по-голяма пустота и горчивина, разочарование. Той не разбира как толкова много се учи и работи, а всъщност усеща себе си все по-лош и светът за него става все по-тъмен.

Но накрая той разбира какво е това – разкриването на творението, което трябва да премине. И всъщност се съгласява с него – това се нарича ”приемане без каквито и да е условия”. Той е готов на всичко и мисли: нека да усещам себе си като без изход, но най-важното е да не избягам!

Тогава той получава още по-голямо отегчение на егоизма, но едновременно с това възможност за поправяне. Тук напредъкът е основан на противоположностите, защото когато започва да поправя себе си, да се уподобява на Твореца и да се приближава към Него, на него му трябва всеки път отначало да разкрива обратната си природа, в ”лявата линия”. И тогава съответствено на това той ще поиска светлина от ”дясната страна” и ще поправи себе си в ”средната линия”.

Тоест през целия път на подем до Малхут на света на Безкрайността, до самия последен миг, до сливането, което се нарича ”Рав паалим у-мекабциел”, той ще разкрива все по-голямото си зло. Без това е невъзможно.

А иначе ние няма да разкрием в себе си потребност към светлината. Нужно ни е място, в което да изградим Твореца в себе си. Тази област трябва да е обратна на истинските свойства на Твореца и тогава аз сам ще решавам какво да правя в нея.

Затова ние разкриваме тъмнината и всичко, съставящо това място, всичките му части – разпокъсани, противоположни и отстранени едно от друго. Като начупено на парченца лего. А ние започваме да го събираме и подреждаме по свойства, търсейки частиците, подхождащи си една на друга, съгласно правилния ред на причината и следствието. Така че да съберем всичките пръснати парченца.

И с това аз разкривам отношението на Твореца, Добрия, Творящ добро, Създалият, ”точката от нищото”, която трябва да поправя в себе си. Това осъзнаване, че съм създаден ”от нищото”, ми дава да разбера кой е този ”истински от истинското” (еш ми еш ), който ме е създал.

Целият този процес, създадената от Него точка, преминала през светлината на Безкрайността, е необходим само за това, за да постигнем този Безкраен свят. Всичките тези етапи били предвидени още в замисъла на творението, предшестващо създаването на тази точка ”от нищото”, както е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”. Така тя идва до постигане на силата, която я е сътворила – в което е същността на целият този процес на поправянето.

От урок по беседи на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

От Твореца ни отделя само мъничка черна точка вътре в Безкрайната светлина, която така и се нарича – „създадена от нищото” (еш ми аин). Това всъщност е и основата на цялото творение – новата реалност „от нищото”. А всичко останало, което има в него, е от „вече съществуващото”, от Твореца.

Тази точка създава Творецът, а всичко „съществуващо” (еш), което се добавя към тази точка, трябва да дойде от нас самите, от нашите усилия. И затова ние като резултат достигаме подобието на Твореца, сливането, същото това ниво.

Отначало тази точка на творението се развива по четирите стадия на разпространяване на пряката светлина, която включва в себе си всички тези четири основни стъпала на отдаване. От страна на светлината повече не са необходими никакви действия – това е достатъчно. Всичко останало вече възниква като реакция на тази точка, получаваща впечатление от светлината и попиваща в себе си нейните свойства, която сега е способна да действа сама.

Така от света на Безкрайността, от това състояние, където тя се съединява със светлината, тя започва да се отделя до нашия свят, чрез десет „скриващи сфирот” (сфирот блима), които поглъщат (болим) в себе си светлината – вътре в творението. И благодарение на това, творението израства от точка, противоположна на Твореца, достигайки най-голямото отделяние от Него, доколкото това е възможно, което се нарича „този свят”.

Тази отдалеченост – и качествена, и количествена е съгласно всички свойства и положения, така че в творението не остава нито едно качество поне с нещо приличащо на Твореца.

Струва ни се, че това означава падение, спускане, отдалечаване, тъмнина – но не, това е просто разкриване на нашата природа, самата тази черна точка, създадена от Твореца! Само при такова развитие се открива, количеството в тази точка „от нищото” до обратно съществуващото – „това, което е”.

Това е, което постигаме от цялото това слизане – макар не веднага, а още дълго, все по-дълбоко, спускайки се, вече след достигането на „този свят”, с развитието на своя егоизъм, тоест усещането на своята противоположност. Така преминаваме стъпалата: неживо, растително, животинско и достигаме най-ниското – „човек”.

Човекът осъзнава своята отдалеченост и противоположност на Твореца и решава, че това е зло. А от осъзнаването на злото, той продължава все повече да познава себе си и Твореца, като „преимущество на светлината от тъмнината”, и разбира необходимостта да се поправи. Така той достига действителната противоположност на Твореца.

А когато той започва да се поправя, от една страна, започва да се издига обратно в света на Безкрайността с това, че става подобен на Твореца. А от друга страна, дори и при този подем, той с всяко стъпало, все повече и повече постига доколко е противоположен!

И само в самия край на поправянето (Гмар Тикун), когато се връща обратно в същата начална точка, Малхут от света на Безкрайността, в него се разкрива пълното разбиране, осъзнаване, усещане за това, какво означава това „създадено от нищото”, обратно на Твореца. И в тази степен той едновременно постига, какво е това „съществуващо” (еш), тоест свойствата на Твореца.

От урок по беседа на Баал а-Сулам, 08.05.2011

[42526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Дори и ако хората осъзнаят вредата от излишното потребление, те няма да „спрат влака”. Разбирането не ги води до някакво общо решение. Как трябва да бъде?

Отговор: Да, този „влак” много трудно се спира. Въпреки това, трябва да преодолеем проблема. Преди всичко, трябва да пробуждаме тези хора, които могат да разберат нашето послание. Такива са няколко милиона в света – те разбират проблема, искат и не знаят решението.

Освен това, за какво всъщност е дошла кризата? Дошла е, за да оповести публично на всички за неправилната взаимовръзка, да ни покаже, че сме зле и това зло е отсъствието на правилни нишки между нас.

Ден след ден кризата се разширява и все повече хора в света са способни да усвоят тази идея. А затова трябва да се продължава нейното разпространяване. Благодарение на тези, които се съгласяват с нас и се присъединяват към нас, постепенно завоюваме общественото мнение все повече и повече.

Идеята, която искаме да донесем, е балансирано потребление и всеобщо обединение. Възниква въпрос: как да постигнем това? Нужна е голяма идеологическа подготовка, при това неограничавана от словесни формулировки.

Аз искам да живея като крал, а ти ми казваш: „Трябва да се ограничим с двадесет процента”. Но тъй като моят егоизъм кипи, неговите искания растат всеки ден. Ти не ми правиш успокоителна инжекция, тогава с какво да се напълня днес и утре? Какво да правя с неудържимото желание да се извися над другите? Как да напълня пустотата в себе си, за да не искам повече и да се удовлетворявам от живота?

Едно от решенията е „да се завземат пощата и телеграфа”, с други думи, да превърнеш Средствата за Масова Информация в идеологически инструмент. Тази задача, наред с другото, ние тябва да осъществим. Но за това трябва да се възползваме от мнението на мислещата върхушка на обществото, която разбира ситуацията, може да изрази своето мнение и да го разпространи нашироко.

В резултат, егоистите, желаещи да вървят начело на народа, трябва да подемат това знаме и да превърнат средствата за масова информация в министерство на просвещението. Защото хората се възпитават, именно чрез обкръжението.

От урок по вестник „Народ”, 08.05.2011

[42510]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: С какво се отличава постижението в световете Асия, Ецира и Брия?

Отговор: Това е огромна разлика, която даже не може да се обясни. Все едно да живееш в Израел или в другите страни, да се намираш в Храма или извън него, да бъдеш велик първосвещенник или обикновен човек.

Най-малките промени, незначителното издигане в световете предизвикват огромни промени вътре в душите ни. Световете Брия, Ецира и Асия – това са вътрешните желания на нашите души. Ние винаги се намираме в трите свята БЕА и не можем да се скрием от тях.

Те са като обвивка на душите ни. Както сега се намирам в този свят и не мога никъде да избягам от него, защото тялото ми му принадлежи. Аз живея, умирам, раста, старая се – но през цялото време си оставам в този свят. Целият материал на тялото ми се отнася към материалния свят, жив или мъртъв, разлагайки се и връщайки се в земята.

Така и душата, без значение в какво състояние ще бъде – винаги се намира в световете БЕА. Докато се намираме само в тях – там ние молим за поправяне, привличаме обкръжаващата светлина. Тя може да премине при нас и да свети под Парса от света Ацилут, макар Парса да не пропуска светлина. Но тази светлина е „обкръжаваща” и свети отдалече, пробуждайки ни, все едно ни призовава отдалече:”Елате, вижте, какво има тук!”

Тогава аз се пробуждам и се издигам заедно със световете БЕА над Парса. Но аз не мога да се издигна без тях, здраво съм свързан с тях – това е най-близката ми, облечена върху мен обвивка, като наметало!

Аз се намирам в света, но върху мен са облечени одеяния – ето това са световете БЕА. И заедно с тях аз се издигам в света Ацилут – това се нарича „издигане на световете”.

А когато вече се изкача в света Ацилут и накарам световете БЕА да се издигнат там заедно с мен, след това получавам обем, огромен празен обем, който се запълва с вътрешна светлина, съществуваща в света Ацилут. Това значи, че душата ми се е напълнила със светлина.

Желанието е пуснало вътре в себе си светлината на Твореца и сега Го усеща! Излиза, че аз и Творецът се намираме заедно, съединявайки се един с друг в степента на подобие на свойствата ни. Това е, в мирозданието не съществува нищо повече…

Аз изведнъж откривам: къде са приятелите, къде са всички останали хора, къде са неживата растителната и животинската природа и цялата тази Вселена? Всичко е включено вътре в това желание, но е получило друга форма.

Всичко, което съм приемал за камъни, растения, животни, хора – се оказва, че са моите желания, които съм си представял като някакви материални обекти, които могат да се пипнат с ръце. А всъщност – това са желания, от които се състои мирозданието. И освен това не съществува нищо.

Излиза, че човек, издигащ се в света Ацилут заедно със световете БЕА, започва да разкрива истинската картина на реалността – все едно открива това, което е скрито вътре в компютъра, зад картинките, които са се изобразявали на екрана. Това се нарича разкриване!

От урока по статията на Баал Сулам “Предговор към  Птиха “, 06.05.2011

[42443]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение на Джулетто Кеза, екс-депутат в Европалманта: В най-близко бъдещи сме заплашени от война за ресурси. За да избегнем катастрофата, е нужна фундаментално изменение на на потребителската етика на поведение. Историята на последните три века е към края си.

Не е възможно развитие на ресурсите в затворена система – светът достигна предела на развитието си. Всички ресурси на планетата са почти изчерпани. Кризата е глобална, енергетична, отпадъците не могат да бъдат преработени. Ние изменихме курса на самата природа.

Предишната демокрация умира. В Европа половината от населението не ходи на избори. Движението на обществото трябва да върви отдолу нагоре. Животът трябва да бъде под флага на самоограничението – да изменим себе си и начина си на живот.

Необходима е културна, организационна, политическа революция, трябва да се намали загубата на енергия. Днес рекламата и развлечението формират човека. Отначало трябва да се национализират Средствата за Масова Информация (СМИ) и да възпитаме нов начин на мислене чрез средствата на телевизията, защото днес мисленето на младите хора се формира от телевизията. Трябва да се национализират банките, отпускащи пари, иначе гупим контрола над парите…

Моето мнение: Няма решение на тези проблеми на хората в нашия свят. Егоизмът няма да ни го позволи. Ще предизвика война. Нужно е широко обяснение на кризата, и че изходът е само в обединението. Все още това звучи неясно, но в устрема към обединението участва висшата сила на природата. Ако се устремим, тя ще реализира този устрем. Искате ли да опитате? – Иначе ни чака „дългокосата старица“…

[42326]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Пристъпвайки към четене на Книгата “Зоар”, трябва да разберем преди всичко, че “Зоар” не се разбира с ума. А ако някой иска да я разбере с разума си, той ще се обърква на всяка една дума, доколкото нито една дума в “Зоар” не ни говори за нещо, което ни е познато.

Всичко това са намеци за духовни състояния и свойства. Ако човек се намира в същото това духовно състояние, в същият този свят – на него му се разкрива за какво говори тя. И тогава той знае за какви духовни свойства и определения става дума, той усеща, разпознава в себе си този вътрешен свят – духовния. Защото духовния свят се разкрива вътре в човека, а не се намира някъде извън него, както и цялата реалност, човек възприема само вътре в себе си.

А този, който все още не се намира в духовно усещане – той просто чете непонятен текст. Тогава защо изобщо четем Зоар? – За да присъединим към това стремежа за достигане на свойствата, в който стремеж ще разберем и разпознаем всички тези духовни състояния и свойства, за които се говори в “Зоар”, ще пребиваваме в тях. Всичко, което чета сега е като непонятен разказ – искам да усетя в себе си, да живея в него.

Длъжни сме да развием в себе си този стремеж. Единственото, което не ни достига, за да видим духовното е стремеж, желание към него и нищо повече от това. Затова сега, когато четем „Зоар”, трябва заедно, доколкото е възможно да се стремим да разкрием този скрит свят.

Дори и да нямаме особена потребност от това, тъй като не ни е известно за какво става дума, до доколкото четем този текст заедно, то от това скрито състояние възбуждаме върху себе си светене, наречено „светлината, възвръщаща към източника“, „обкръжаващата светлина“ и тя ни въздейства.

Тя не ни разкрива скритият свят, а пробужда в нас потребност, желание, свойства на възприятие, нови органи на усещане – и тогава ни се разкрива. Светлината действа така, че създава в нас способност да усетим скритото. Затова се стремим към обкръжаващата светлина, за да ни направи способни да усетим скрития свят.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2011

[42345]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

В памет на деня на жертвите, паднали във войната за Израел, и жертвите на терора

Получили сме тази земя, когато сме излезли от Вавилон. Едиствено тук се намира нашият духовен корен по отношение на материалния свят. Както казва Баал а-Сулам, тук ние сме задължени да дадем на човечеството пример за това, какво означава да бъдеш народ, поправен в съотвествтвие с Висшата сила, с Природата. Само в такава форма всички народи и целият свят имат право на съществуване. В противен случай ще започне масово унищожение.

Трябва да се постараем всички войни на държавата Изарел да не отидат напразно. Нужно е да дадем вярно продължение на онова, което сме получили благодарение на падналите жертви. Не трябва просто да вървим към поредната война, която няма край. Напротив, в чест на тези, които са отдали всичко заради нас, трябва да разберем как ще живеем по-нататък, как да сложим край на войните и убийствата.

Това зависи от нас. Така че, хайде вместо разговори, да направим това, което ни е възложено. А на нас е възложено не само да се готвим за възможна война, но и да напредваме към вярното примерение, към мир. Само когато се обединим един с друг, ще донесем мира между нас на всички останали.

От урока по вестника “Народ”, 08.05.2011

[42503]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, вестник “Народ”:«Затова задължително условие за всеки народ e крепката вътрешна сплотеност, когато всички негови съставни части са свързани една с друга с инстинктивна любов. И не само всеки индивид ще обуславя своето лично щастие чрез щастието на народа, а своя личен упадък с неговият упадък – но ще бъде готов да отдаде всичко от себе си за благото на народа в момент на необходимост. В противен случай неговото право на съществуване като един от народите на света е загубено завинаги.»

Всеки човек е длъжен да изпълни своя дълг към народа си и да бъде добър гражданин. Ние трябва да бъдем взаимосвързани, подобно на органите на едно тяло. Този пример е понятен на всички, той се отнася както към страната в частност, така и към света като цяло. Картината е ясна.

Днес страните и народите са свързани в обща икономика, общи мисли и желания. Явление, зародило се на едно място, се прилага и на други места. Става ясно, че ние сме свързани един с друг не само в семейството, не само в своя град или в своята страна, но и в целия свят.

А щом е така, желателно е тази връзка да е добра. Това означава едно общество да е здраво. Както и обратното, болното общество е болна в тази степен, в която неговите части не са съгласувани в общата работа.

Така е и в организма –  проблемите не се ограничават с някоя самостоятелна част, а се обострят според това, доколко тя не отдава на другите. Нито един орган от нашето тяло не работи за себе си. Белите дробове, сърцето, черният дроб, бъбреците, жлъчката – всички те действат единствено в полза на тялото. На самите бели дробове въздух не им е нужен, а на сърцето не му е нужна кръв, която постоянно да изтласква. Всяка част работи изключително за благото на цялото – в това се заключава нейния живот.

Тялото може да съществува само благодарение на общата работа, а над него, над материалното, «животинско» битие, съществува съзнанието, усещането за живот. С други думи, над живота на тялото ние постигаме нивото Човек. Ние хората сме не просто животни, а обединили се в дружно общество. И затова имаме добавка от общата хармония.

Така и в социума: ако всички бяхме обединени по друг начин между себе си – нашето общество би било поправено, а над него бихме постигнали висшата степен, Твореца.

От урока по вестника “Народ”, 08.05.2011

[42520]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Намираме се в края на периода на четирите изгнания – на прага на последното, пълно избавление. Ние трябва да намерим всички хора, в света, с точка в сърцето и да ги обезпечим с всичко необходимо за учене и максимален напредък, в рамките на нашите групи и съвместна дейност.

А освен това, трябва да излезем във външния свят и да разпространим науката Кабала, за тези които нямат точка в сърцето. В света, сега, цари голямо желание, което се проявява в различни форми. Хората си задават въпроса за смисъла на живота – вярно, не в духовен, а в материален аспект. Но това не е малко, а напълно достатъчно, защото вече можем да обясним, че истинското напълване ще дойде само с духовен подем.

За нас, духовният подем означава постигане на по-висока степен – точката в сърцето ни влече натам. А за тях, духовният подем се изразява в материален план, като: любов, взаимно участие, всеобщо обединение, отдаване, отстъпки – в името на по-спокоен живот, в този свят. Така човечеството, като цяло, си представя духовния живот. Съобразно тези желания, ние трябва да се обръщаме към него.

Постепенно, обаче, благодарение на обединение с нас, в една обща система, хората ще доловят дълбоката цел на поправянето. В допълнение, при новите взаимоотношения ще действа светлината, даваща разбиране и усещане. В резултат на това, целият свят ще се присъедини към хората с точка в сърцето, в състояние да отстъпи, да се откаже от себе си и се повдигне заедно със съсъдите на Израел.

От урока на тема “Важността на разпространение на науката кабала”, 03.05.2011

[42087]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Всеобщата, глобална зависимост е научен факт. Потвърждават я многобройни изследвания. При това ние сме свързани не само чрез маршрутите за доставка на едни или други стоки.

Ние сме свързани вътрешно, между всички нас се разпростира вътрешна мрежа. Независимо дали го искам или не, щом живея на Земята, аз съм неразривно свързан с другите – точка.

Преди не е било така. Някъде са си живели индийци, някъде – африканци, някъде – китайци, и всички са били разделени. Днес всички са взаимно свързани и взаимно зависими.

А освен това, нашата мрежа започва да се очертава и в своето духовно проявление. Тя като че ли изплува отвътре и ни показва, до каква степен сме “обвързани”. Даже и да прекъснем линиите за международни превози, този процес няма да се върне обратно.

В бъдеще, ние наистина ще се откажем от излишното, като оставим само необходимия материален минимум. Тъй като няма друг изход, иначе ще разрушим земното кълбо и всички природни богатства.

Ще ни се наложи да направим компромис, и тогава ще се изясни, че ние като че ли не сме нужни един на друг: всеки ще изразходва малко количество, и световната промишленост ще намали значително оборотите.

Но заедно с това, както и преди, ще ни се разкрива все по-ясно всеобщата мрежа: ние сме свързани чрез желанията и мислите, и дори моята насъщна порция за потребление, намалена на 20% от днешната, също зависи от всички останали. Нямаме друг изход.

От урока по материали от вестник “Народ”, 08.05.2011

[42517]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Книга Зоар. Глава ” Мишпатим”, п.281: … А сега, когато не се е удостоил, Творецът вижда, че той е влагал старания да роди синове и не е могъл, и на такъв ”неговият господин ще му даде жена”.

И доколкото се смилил над него Творецът и му дал жена от милосърдието Си, то Творецът взема изначално принадлежащото Му, и взема онова, което Той вече е взел от този източник по-рано.

Затова ”жената и децата ѝ, ще останат при господина ѝ”. А след това той ще се върне и ще прилага усилия, които ще бъдат за негова сметката, за да попълни недостигащото му.

Четейки Зоар, ние сме длъжни изначално правилно да възприемаме тези думи. ”жена” – това е Малхут, желанието за наслаждаване, е присъщо на човека, съсъд, тяло на неговата душа. Напълването – това е неговия живот, случващите се с него събития. ”синове”, ”плодове” или ”потомство” – това е резултат от неговото сливане/зивуг с висшата светлина.

Самият ”човек” – това са мисли, екрани и разчети по-високи от неговото желание да се наслади – от ”жените”. И тогава произтича сливането между желанието да се наслади и висшата светлина, с мярката на техните способности да се съединят едино с друго с помощта на екрана.

Затова става дума единствено за онова, как във всяко състояние човек разпознава вътре в себе си желания, които той може сега да присъедини към сливането със светлината, доколкото те вече са изправени, и овладяват със същото намерение да отдават, както и светлината. Тогава те се съединяват със светлината. А след това той присъединява следващите желания – и така дотогава, докато не достигне завършването на всичките поправяния.

Само за това става дума. Понеже единственото, което трябва да направим, е да разкрием това безкрайно желание, скрито във всеки от нас, а срещу него е безкрайната светлина, противостояща на желанието, която е също готова и ни очаква. А ние – това е екранът, съединяващ ги помежду им.

Можем да си представим това иначе: желанието –отляво, светлината отдясно, а ние – по средата, съединяваме тези две сили – полученото и отдаденото – в средната линия.

Всъщност, ние винаги говорим за едно и също построяване, та нали освен това няма нищо друго: Творец, творение и подобието между тях.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.05.2010

[42342]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Световен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - No Comments→