Когато четем “Зоар”, трябва постоянно да се стараем да си представяме вместо думи, формата на връзките между нас. В същност именно това и само това се описва с думите. Защото няма нищо друго освен Малхут, свързваща в себе си всички души. Тази връзка сме длъжни да видим чрез думите в книгата “Зоар”.

Тогава всички образи, възникващи в нашето въображение, всички наши усещания под Малхут, под тези връзки, се наричат или разделящи светове (БЕ”А де пруда), скривания или въобще нашите светове, съществуваващи само в нашето въображение- измислени светове.

А всичко, което е над Малхут в света Ацилут, т.е. форми на връзки между нас- съществуват от Малхут в света Ацилут до Малхут на Безкрайността, и всичките те се разкриват в Малхут.

Затова зад всичките думи, сме длъжни да виждаме само тази картина, стараем се да я разпознаваме, каква форма, какъв вид, какъв израз имат връзките между нас, описани в “Зоар”. Защото самите кабалисти, автори на книгата “Зоар”, също не виждат нищо друго.

От урока по книгата “Зоар”, 17.05.2011

[43279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Чувството на омраза и разделение е лоста за напредване. Ако човек не разкрива в себе си злото, значи той още не е дошъл до истината.

Хората идват и изучават кабала, но се намират на такъв етап, че все още не откриват колко са далече от желаното свойство отдаване. А отвън нищо не е ясно, какво всъщност чувства той и колко е близко до истината и на всички им се струва, че всичко е наред.

Всичко се измерва относно желанието за свързване. От този миг, когато човек започва да си представя  желанието към свързване като ключова точка, хващайки се за която, ще открие началото на своя духовен съсъд (кли), той вече започва да работи с правилните понятия. Тъй като именно от гледната точка на съединението той разглежда себе си, другите, своите състояния, групата- всичко!

А дотогава, докато достигне усещането, че цялото духовно напълване се намира вътре в съединението между другарите, той дори не се приближил до подножието на духовната стълба.

И е възможно човек да е активен и да работи много, но всичко е още толкова егоистично и основано на  егото му, че той дори да не вижда, че работи само заради него и в тези усилия няма грам развитие по посока на отдаването.  Макар, че се казва: „ Стотинка по стотинка се превръща в голям капитал”, и по малко човек все пак напредва и достига до следващия етап.

Подемът и падението се измерват само относно единството в групата, защото само в него се разкрива духовния съсъд. В началото трябва да се почувства силата на единството като една сила, състояща се от множество сили, създаващи нейната мощност.

Тук, като че ли се получава обратна зависимост: колкото повече се срещат разни странични сили, толкова по-голяма мощ  достигат, обединявайки се заедно в една сила. И ако чуждите една на друга сили правилно са се присъединили към тази единна сила,  в нея се изниква потребност от разкриване на отдаването, силата на Твореца- и то се случва.

Не е нужно сега да се опитваме да си представим, какъв е Той- Творецът, който ще се разкрие между нас. Но ако тези отношения по някакъв начин, се трансформират в своя истински вид, към истинско чувство за връзка, то ние започваме да усещаме в нея недостатък от напълването, както в празен съд.

Ще поискам да усетя истинското отдаване и любов, а не това, което съм смятал за любов в този свят! И тогава ще се разкрие желанието, което ще привлече духовното напълване. И то няма да прилича на нищо, което сега бихме могли да си представим!

От урока по статия от  книгата “Шамати”, 11.05.2011

[42844]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, „Мир в света”: Ако се установи ред в разделянето на имуществото в съответствие с принципа на справедливост, тоест, да се предадат на непрактичните и простодушните значителни ценности – силните и инициативните, безусловно няма да имат покой и отдих, докато не отменят тази практика, подчиняваща силните на слабите и енергичните на експлоатиращите ги.

И за това няма никаква надежда за мир в обществото, защото справедливостта противоречи на мира.

Всичките четири категории – „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир” – съществуват в раздор, и прилагането им е невъзможно. И затова ние никога не ще създадем балансирано, поправено, благополучно общество, лишено от разрушителни сили, които биха искали да го изтръскат и променят в своя полза. Ние отново и отново наблюдаваме как социалното съгласие, постигнато с немалък труд, веднага се руши под напора на силите, действащи в обществото в различни посоки.

В това трябва да се види ръката на Твореца, който преднамерено е създал всички разлики и пропасти между нас – така, че ние никога да не можем да ги преодолеем и да постигнем мир в обществото. Обратно, в степента на нарастване на нашето егоистично желание тези разлики също само ще нарастват.

Ние мислим, че те могат да се изгладят, да се раздадат повече блага, да се предоставят повече възможности и всички да са доволни: и работниците, и стопаните, и неудачниците, и преуспяващите… Но в крайна сметка нито една, дори и най-малката част от обществото няма да бъде доволона от ставащото до такава степен, че да не иска промяна. Всички сектори и държави винаги ще се стремят към промяна в обществото – и още повече, към неговото разрушаване.

Това свойство преднамерено е вградено в нашата пророда. Дори ако ние заедно поискаме да уравновесим и поне някак да насладим живота си в този свят, поне малко да се приближим към това – по-добре да не се заблуждаваме: неимоверно разрастналият се егоизъм никога няма да ни позволи това. Обратно, колкото човечеството повече напредва, толкова повече този напредък е свързан с изблик на егоизъм, взимащ връх над всичко.

Разликите само ще нарастват, взаимната ненавист и противоречията в обществото ще се усилват и накрая това ще доведе до много силни взривове, които ще ни накарат да се издигнем над своя егоизъм, над природата си. Само така и по никакъв друг начин ние не ще съумеем да запълним всичко недостигащо за реализацията на категориите „милосърдие”, „истина”, „справедливост” и „мир”.

Ние не разбираме какво разединение се крие в нашето многообразие. При издигането на една категория пропада друга, те вечно враждуват, обкръжавайки ни от всички четири страни и никога не ще ни дават да открием някакъв общ заместител. Те винаги се събарят една друга, защото към съвършенство ще стигнем само в случая, че те се изпълват една друга. Това ще стане възможно не в егоизма, а само над него.

И как да се поправи този дефект, идващ от Твореца, че всеки да получава необходимото за живот и да отдава всикчи сили за благото на обществото? Тук няма да помогнат никакви средства, които са ни на разположение. Това е възможно само с помощта на светлината, която връща към Източника.

Защото всички разлики идват от Безкрайността и се разкриват в нас в противоположна форма, заради разбиването. Затова ние трябва да поправим разбиването и да се върнем към изпълване в Безкрайността – само тогава ще усетим своето съвършено битие.

От урока по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43218]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво трябва да очакваме от идващите конгреси? Какво намерение  да изградим?

Отговор: Ние достигаме до много мощни промени поради нашето обединение и аз се надявам, че идващата поредица от конгреси ще ни помогне да задържим заедно  намерението през целия месец без да го оставяме. Работа, семейство, деца, лични проблеми – въпреки всичко това, подсъзнателно, в някой ъгъл на своя разум, аз оставям място за най–важното нещо и непрекъснато се грижа за нашето обединение, за това, как напредваме от един конгрес към следващ, от ден на ден? в нашите намерения и вътрешна сплотеност – докато там, вътре, не разкрием Твореца.

Учим това теоретично вече дълго време. Така че нека наистина да пожелаем Той да се разкрие. Чували сме за това хиляди пъти – така че нека да положим усилието.

Не бива да се съмняваме: „Отново? За кой ли път?”. Ние сме на прага на пробива. И светът също изисква това. В крайна сметка, той няма ни най-малък шанс да намери някакво решение. В интернет виждаме какви „решения” се предлагат в отговор на модерните кризи, как хората се опитват да ги скрият и да ги потулят, защото не виждат никакъв изход.

Ние трябва да информираме света по удобен, ясен и близък до хората начин, че има решение и колкото по-бързо започнем да го реализираме, толкова по-малко страдания ще ни струва.

Затова нашето намерение на конгресите е „ да заживеем , да се влеем” в групата, която носи на целия свят решението на кризата. Няма нищо по-важно, което бихме могли да подготвим или да направим за света.

Точно сега сме в много важен момент: пред нас лежи болен пациент и неговата болест е почти фатална, а ние можем да създадем лекарство и да го излекуваме. Тогава той няма да бъде просто здрав, а ще се издигне на нивото на Твореца, в ново, вечно измерение.

Затова ние трябва да придадем възможно най-голяма важност на нашите усилия и на нашият статут – издигането, което започваме през тези дни.  Трябва да си дадем сметка за задачата, която изпълняваме. Кои сме ние за  да получим такава велика мисия – наистина да участваме в поправянето не само на света, но и на цялата действителност?

Трябва да бъдем малко по-горди; това ще ни помогне да се чувстваме по-отговорни.

От урок по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Всички сме егоисти. Тогава как можем да организираме поне обикновения живот в човешкото общество така, че да не се изядем един  друг?

Точно затова хората са се съгласили, че в крайна сметка не можем да се справим сами. Едни хора ми служат по един начин, а аз им служа по друг. Без това ние просто не може да се справим. Щом веднъж го разберем, достигаме до съгласие: нека направим това без да чакаме бедствена ситуация. Нека го направим от милост: аз давам малко на теб, а ти даваш малко на мен.

Да речем, че аз карам кола и някой пред мен изведнъж спира. Тогава аз също трябва да спра. Ако има някой, който стои пред мен в редица, аз трябва да изчакам. Пилея време, гориво и пари за другите, защото сме се договорили за взаимно участие и трябва да платим за него.

Създаваме фондове, за да си помагаме един на друг, като например медицински фонд и пенсионен фонд. Човек разбира, че си струва да плати медицинския фонд, дори ако е здрав, защото неговият егоизъм разпознава каква полза има от това. Така правим отстъпки предварително, защото се нуждаем един от друг. Това е „милост”: готови сме да отдаваме на другите по определен начин, защото без тях няма да оцелеем.

В резултат, хората се разделят на две категории: едните  прокламират „милост”, желаейки всичко да бъде „хубаво”, а другите – напротив, подкрепят категорията на „истината”, която казва: „Моето е мое, а твоето е твое”. Тогава на чия страна е истината? Отговорът е: на никоя.

Но ако всеки човек се държи здраво за своето,  обществото се разкъсва на части, докато ако добавим милосърдие, можем до известна степен  да омекотим или да подсладим ситуацията. Като резултат, през историята човешките общества са се различавали едно от друго според съотношението на тези два подхода.

Обществото може да бъде по-меко или по-грубо.  Капитализмът в чиста форма не обича да се шегува: ако си спечелил – получи каквото е твое, но ако не си спечелил -умирай от глад. Другите разбират, че това не е решение, защото гладните  ще дойдат и ще те ограбят, а  може и да те убият. Затова си струва да им дадеш нещо „от милосърдие”.

Така се развива човечеството, но то не може да постигне мир по този път. Истината е участта на силните, а милостта – на слабите, а справедливостта стои по средата като стойка на везната, за да могат  нейните чаши да се колебаят.

Така обществото се предпазва от саморазрушение, но това не води до истински мир – до примирие и взаимно допълване.

От урока по статията „Мир в света”, 15.05.2011

[43122]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Има много групи и общности в света, които са с различни цели. Помага ли такава връзка без „точка в сърцето” да се издигнат над егоистичните желания?

Отговор: „Точката в сърцето” е желание за разкриване на корена; това е част от Твореца, от Висшия. Имам черна точка, нужда от нещо, което дори не мога да определя. В този живот се нуждая от усещането, от разбирането: За какво живея? За какво съществуваме? От къде идваме? Каква е целта? Кой ме управлява?

Започвам да си задавам въпроси за смисъла на живота. Това е все едно,че отгоре има конец, свързан към мен, канал на сили и висше управление, и аз искам да го постигна, да знам причината за живота. Задавам въпроси, които обикновен човек се страхува да попита, неудобно му е да ги повдигне.

Тези въпроси в крайна сметка се свеждат до един – „Какъв е смисълът на живота?”. Без отговорана този въпрос, не виждам смисъл  да живея. Трябва да отворя това „ковчеже ”. И ако моят въпрос стига до същността, до източника на живот, това означава, че имам „точка в сърцето”.

Човек с „точка в сърцето” достига до групата, в която се изучава този специфичен въпрос: „Как да открия смисъла на живота, неговия източник? Как да разкрия висшето управление и да се присъединя към него? Човек не може да се откаже по средата на пътя, тъй като неговото желание е към самата същност на творението и нищо не може да го спре. Той е готов да се изправи срещу Твореца и не се спира пред никакви ограничения. Както и да се опитватда го задържат, каквото и да му говорят  те, все му е едно.

Такива хора достигат до науката кабала.

Има също и друг тип – тези, които все още размишляват. Техните „точки в сърцето” са пробудени, но все още са „увити” в различни видове обвивки. Така че, те се задоволяват от мистицизъм, холистична практика, източна философия, медитация, вегетарианство, естествознание и т. н. Всички тези тенденции започват със същия въпрос и затова са толкова популярни в наши времена. На подсъзнателно ниво човек усеща, че е време да се издигне някак, време е за промяна…

Така постепенно ние напредваме. Трябва да чакаме, докато хората изследват тези насоки. В същото време, тяхното желание нараства, така че малко по малко те ще се откажат от техните търсения и ще достигнат до източника, до метода, който може да им разкрие това. Такъв е пътят.

От урок по статията “Свобода на волята”, 13.05.2011

[42964]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1., т. 8: „С една мисъл е създадено и сътворено цялото творение, висшето и низшето заедно, вкюлчително до всеобщото крайно поправяне”

И тази единна мисъл действа във всичко, и тя е – същността на всички действия, тя определя целта и тя е – същността на всички усилия, и тя сама е – цялото съвършенство и очаквано възнаграждение, както е пояснил Рамбан за категориите Един, Единствен и Единен.

Става дума за замисъла на творението „да се насладят сътворените”, чрез който е създадено всичко, и в който се включва цялото творение и всички действия, и всички техни усещания, пробуждането на творението и достигането от тях на пълно подобие на Твореца в края на поправянето, като завършек на целия този замисъл. Всичко това се преживява от творението като някакъв приминаван от него процес, сякаш в него стават някакви промени.

Но в действителност и творенията, и всички произвеждани от тях действия, всички техни чувства, преминавани състояния, всички възникващи светове, сфирот и парцуфим, целия този грандиозен процес на развитие, който се представя пред нас – вече е включен в замисъла на творението – в Неговата мисъл ние съществуваме, в нея преминаваме целия този процес на развитие. Ние жиеем в Неговата мисъл!

Затова, чрез едната тази мисъл е сътворен, създаден, организиран света и в нея той достига своето окончателно поправяне. Всичко е включено само в замисъла на Твореца, тоест, в отношението на светлината към творението, на което тя иска да даде благо и да доведе до състояние на абсолютно добро.

Ние смятаме, че съществуваме самостоятелно и извършваме някакви действия – прилагаме усилия, обръщаме се с молитва, получаваме отговор на нея свише, покоряваме цели светове, парцуфим, сфирот, оргомни пространства. Но всичко това ние само си го представяме, съгласно замисъла на творението.

Естествено, това никак не омаловажава нашата работа и усилия, даже в нашия свят, който изобщо не се смята за съществуващ. Баал а-Сулам казва, че когато се отворят очите ни, ние ще разберем, че преди това сякаш сме сънували.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 15.05.2011

[43102]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как да се учим от скритото, обръщайки своето егоистично желание в светло алтруистично?

Отговор: Отначало светлината се скрива, и от това скриване човек се учи, как да се скрива (своят егоизъм) от светлината, а самият той да се издигне над него – към светлината. Това означава, че ”скриващият” екрана се превръща в ”разкриващ”. Но какво разкрива той? – количеството на моето отдаване!

Идва светлината и въздейства на моята точка в сърцето, на искрата от счупения екран. В тази светлина аз постепенно започвам да разкривам необходимостта от възстановяването на екрана. Аз наистина искам да постигна отдаването – доколкото това ми желание може да бъде истинско. Защото нашето поправяне винаги започва с ”ло лишма”, с егоизъм – а след това достига ”лишма”, отдаване.

И ако аз все още не съм поправен и се намирам в ”ло лишма”, то не мога да помоля за истинско отдаване, за ”лишма”, както детето, не може да помоли да стане голямо, без да знае какво е това. Но той е задължен да приложи усилие съгласно своето ниво, и тогава висшата светлина ще направи за него това, съгласно реда на стъпалата. Независимо, че тази молба, не е истинска на всичките 100%.

Съществува огромна разлика между стъпалата, и аз не мога да моля за нещо от 30-то стъпало, ако се намирам на 29-то. Но на своето 29-то стъпало аз искам да достигна 30-то, и как това да стане, ако аз не се намирам там и не знам, какво е то?

Ако аз отменя себе си относно АХАПа на следващото 30-то стъпало (на неговото долно ниво, спуснато вътре в мен), то това е достатъчно, за да постигна това стъпало. Та нали АХАПа на висшето, спускайки се към мен ми свети съгласно силата на моето желание, ”авиюта”. И ако аз го отменям относно АХАПа на висшия – неговата тъмнина, степента на неговото отдаване, с която той ми свети, – то това е достатъчно.

Ненавиждам висшия, заради високата му степен на отдаване, и аз не мога да го оправдая, но обкръжението ми дава сили, внушавайки ми важността на такава само отмяна пред висшия. И с помощта на тази сила аз отменям себе си и се прилепям към него, като капка семе в майчината утроба. Обкръжението ме издига на много по-високо стъпало, като ме убеждава в неговата важност. То е способно да стане по-силно от моята природа, то и сега със своята реклама ме принуждава да купувам хиляди неща, от които аз нямам нужда.

Обкръжението променя моите ценности – а съгласно тях, върху мен работи висшата светлина. Всеки път аз получаван от обкръжението желание и потребност към нещата, от които никога не съм имал нужда. Никога не би ми дошло на ум да отменя себе си пред АХАПа на висшия…

От урока от книга ”Шамати”, 16.05.2011

[43177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Всъщност, не е толкова важно, за каква помощ моли човек Твореца. Главното е, да моли –  във всеки миг!

Нека никога не забравя, че няма никой, освен Него – добрия и творящ добро. Нека всяка дреболия, която се случва с него, да я свързва с Твореца.

Тъй като обикновено човек си мисли, че не е дошъл още подходящият момент да се обърне за помощ, а той сам трябва да направи нещо, със собствени сили да постигне успех, да изпълни някакви определени действия, и само след това да се обърне за помощ към Твореца. Но това е неправилно! Не са необходими никакви действия. Цялата методика е предназначена само за да разкрием Твореца!

И затова, колкото повече се обръщаш към Него, колкото повече се усещаш зависим от Него, колкото по-силно се притискаш към Него, постепенно прехвърляш върху му цялата отговорност за онова което се случва с теб – толкова по-малко можеш да се вълнуваш. Съгласно със своята програма, той ще те отблъсне, ще се скрие, ще постави пред теб най-различни препятствия и скрития. А ти, независимо от всичко това, привиквай да го търсиш през цялото време, за да общуваш с Него.

Това е най-краткият и надежден път. От нас, не се иска кой знай какъв разум, а само издръжливост. Ако човек така се организира и не забравя за това (с напомняне от групата), то със своето постоянно обръщение към Твореца, към висшата сила, към природата, той точно открива как да общува, за какво, защо? Той опознава характера на Твореца – на какви молби Той отговаря, и на кои не. Благодарение на постоянното си желание за връзка и диалог с Твореца, човек започва да Го опознава.

Затова е казано: ”Направи всичко, което е по силите ти – само, не си отивай!” Т.е. трябва да се молиш за всичко, дори без да се замисляш. Да молиш, както моли малкото дете, хващащо всичко до което се докопа викайки на майка си: „Дай- дай- дай!”.А след тези обръщения, следват поясненията: какво всъщност си струва да се иска, къде тук е ”заповедта”, къде е ”престъплението”, а къде ми е дадена свободата на избор, колко различни отгласи предизвикват моите действия. Така човек се учи.

Добре че това няма да те обърка, и ти няма да си мислиш, че всичко зависи само от теб или от обкръжението. Ти ще съединиш тези три съставни: ти, групата, Твореца и ще се устремиш в правилната посока – към висшата сила, към зависимостта от Него. А след това ще започнеш да си изясняваш как ти се обръщаш – отправено ли е твоето обръщение в твоя полза, на полза на ближния или Твореца? Това се изяснява постепенно, пътьом.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Мрежата за връзка на великите кабалисти от миналото работи ли също и над душите, които още не са се пробудили за духовното?

Отговор: Не. Тези хора, не търсят от тях помощ. Ти можеш да изучаваш Тора, да прочетеш хиляди книги – и това няма да промени нищо в теб.

Ако четеш кабалистически текстове, дори с намерение да напреднеш, въпросът е в това, намиращ ли се в група, желаеш ли такава форма за връзка между вас, каквато съществува между кабалистите.

Желаем ли между нас да бъде създадена такава мрежа за връзка, както при тях? Искаме ли ние да преминем от връзка между разбитите души, които мислят само как да се насладят с всевъзможни земни наслаждения, – към връзка с нашите свети Праотци – великите кабалисти от всички поколения, да преминем от разбита система между душите – към поправена система? Ние молим от тях помощ, за да се уподобим на тях, за да ни приемат в тяхното събрание.

От урока от Книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43271]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Как да свържа всичко написано в Книгата „Зоар” със себе си и с обкръжението? Как мога чрез обкръжението да се отнасям към този текст?

Отговор: Всичко, което чета в „Зоар”, трябва да се разкрие във връзката между нас. В цялата реалност няма нищо освен състоянието, наречено “една душа”. Тази душа е напълнена със свойството за отдаване, висшата светлина, светлината на любовта.

А ние се намираме в объркано, мъгливо, неясно състояние, зад всички скрития – светове и трябва да разкрием единствено съществуващото, съвършеното състояние. А всички останали състояния само се бленуват в нашето безсъзнателно състояние, където не осъзнаваме духовното. Сякаш са ме зашеметили с удар по главата, загубил съм съзнание и сега постепенно идвам на себе си със своите собствени усилия.

Кабалистите ме обучават, с помощта на какви усилия мога да се върна в осъзнаването на духовното. В това се и заключава цялата наука кабала – разкриването на единственото, съществуващо състояние.

Затова „Зоар” ни разказва за състоянията в нашия духовен път – по-поправени, отколкото тези, в които пребиваваме. Разказва ми за стъпалата, по които ще се разкрие цялото съвършенство, защото авторите на „Зоар” са преминали всички 125 стъпала, от нашия свят до света на Безкрайността, и от височината на всички тези стъпала са написали това произведение, в което са ни разкрили единението между нас.

Ние четем – и в степента нашия стремеж към това високо състояние на нас ни свети оттам светлината, и така ние се поправяме, приближаваме се към него. Затова по време на четенето на Книгата „Зоар” от човек се изисква само да се стреми към това високо състояние, да го цени.

И така, ако ние заедно се стремим да разкрием това духовно състояние, за което разказва  „Зоар”, макар разбира се, да не го разбираме, защото нямаме никаква връзка с духовното, но тъй като желаем да разкрием – пробуждаме обкръжаващата светлина, която ни поправя и която ни приближава към разкриването.

От урок по Книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43205]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Книгата „Зоар”, Глава „Мишпатим”, п.511: Творецът казал: „Народ на светостта ще бъдете за Мен” – и затова Исраел се удостоили да се наричат „братя” на Твореца, както е казано: „Заради братята и Моите близки”.

Четейки „Зоар”, ние се стараем да тълкуваме всичко като ставащо вътре в един човек, който се старае да се съедини с обкръжението и да намери свойството отдаване в своята връзка с него.

Само при условие че желае чрез обкръжението да разкрие свойството отдаване, насочено от него към другите, това ще се осъществи и ще се нарича образ на Твореца, който човекът разкрива.

Тогава този човек се нарича „Исраел”, а разкрилото му се свойство отдаване, излизащо от него към другите, се нарича „Творец” – образът, който се изгражда между него и ближните („Творец”/„Бо-ре” означава „Иди и Виж”).

От урока по  книгата „Зоар”, 16.05.2011

[43209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Какви поправяния са направили за нас кабалистите от миналите поколения?

Отговор: В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот, п.11, Баал а-Сулам пише: „Мъдреците на Талмуда са облекчили за нас пътя на Тора повече, отколкото мъдреците на Мишна, тъй като… са ни предоставили ново средство, вместо описания в Мишна аскетизъм – „светлината, заключена в Тора”, в която има сила, достатъчна да върне човека към Източника”.

Защо Мъдреците на Талмуда са заменили пътя на аскетизма („изяж само къшей хляб със сол, пийни напръстник вода, спи на земята, живей оскъден живот и полагай усилия в Тора”) само със заниманията с Тора? Защото те са поправили мрежата от връзки между тях и в същата обща система от души, вече се намират души, които действат вътре в нея, а ние можем да се възползваме от тяхната помощ.

След разбиването, в общата система от души се намират разбитите души. И макар на рисунката да ги изобразяваме като разпръснати по сферата, всъщност там съществува точна йерархия – онази, която е била в света Некудим преди разбиването. Според тази йерархия, душите се разбиват и падат долу – всяка душа, съгласно нивото на своя авиют/дебелина на желанието, тоест душите с по-голям авиют падат по-ниско.

В цялата тази мрежа има особени души – хиляди кабалисти, свързани помежду си с особена връзка. Това е като скелет на духовната система.

Четейки техните ръкописи, ние привличаме светене от мрежата от връзки, която са изградили помежду си. Това светене ни поправя – вместо пътя на страданията и лишенията, по който са вървели хората в миналото, които не са пробуждали светлината, а  са се подлагали на страдания, за да им помогнат да разбият своето его.

За нас, такъв път е невъзможен – ние сме слаби и не сме способни да се борим пряко със своето его. Можем да направим това, пробуждайки мрежата от връзки, която вече съществува. Сякаш се намираме в ръцете на същите онези кабалисти от миналото – като бебе в ръцете на грижлива майка – и те се грижат за нас.

Ние се съединяваме чрез техните ръкописи – особено чрез книгата „Зоар”, чрез текстовете на Ари и Баал а-Сулам – и получаваме оттам светлината, виждането и грижата на тези велики души.

От урок по книгата „Зоар”, 17.05.2011

[43274]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Каква молитва е необходима, за да преминем от сянката на егоизма към ”свята сянка”- към екрана на своите желания?

Отговор: По-правилно е да се пита: защо трябва да се страхуваме? Нали още не знаем какво е това ”молитва”. Засега са ни по-известни: страх, предпазливост, трепет, безпокойство, имам всичко, което ми е необходимо, за да се предпазя.

Молитвата е усещане в сърцето. А сърцето усеща или страх, както е казано в самата Първа заповед, или след като правилно се научи да възприема този страх, да почувства любов.

Това са преди всичко две заповеди: страх и любов. Страхът ни довежда до молитва, молба, а любовта – към благодарност.

Затова е нужно да се изясни в какво състояние се намираш ти. Ако чувстваш, че на теб не ти достига пълнота – значи ти се намираш в страх (страхуваш се). И защо трябва да се страхуваш, да се опасяваш да загубиш или да избягаш от каквото и да е състояние, от каквато и да е беда? Попитай се!

Ако ти се страхуваш, че с теб може да се случи нещо лошо, то е необходимо да си изясниш, че ”Няма никой освен Него”. Ако се страхуваш да загубиш това, което притежаваш сега, то си изясни, как да работиш на принципа: ”Ако аз не си помогна – то кой още?” И тези разяснения се наричат молитва.

Не бива да оставяме тези разяснения, а трябва да се занимаваме с тях, колкото е възможно повече. Главното е, максимално да  изясним всяко състояние, и не е страшно, ако в следващия миг ти отново се объркаш, не намираш себе си и всички фактори, които ти влияят: аз, обкръжение, учене. Връщай се и си изяснявай това отново и отново. Така ще си разясниш все повече подробности, докато не достигнеш целта на творението. И в това се заключава нашата работа.

И според тези изяснения, ти по всяко време ще се развиваш по 4-те стадия АВАЯ на всяка нова степен. Главното е, да не излизаш от тези вътрешни разяснения:

– какъв съм аз, кой ме ръководи;

– как трябва да се отнасям към силите, които ме движат;

– как трябва да се свързваме между нас и да се търсим един друг;

– как да станем партньори и да не се оставяме един друг, без да обръщаме внимание на всички скритости и проблеми;

– как да се издигна над тях, да ги оправдая и имено чрез тях да премина към разбиране и любов.

От урок по статия от книга “Шамати”, 16.05.2011

[43187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: „Зоар” разказва за нашата обща душа или за разделената душа?

Отговор: „Зоар” разказва за душата на един човек. Това е така, защото няма нищо друго в цялата реалност освен един човек, една душа, една творение, Малхут – няма значение как го наричате.

И ако ни изглежда, че съществуват много хора, много желания, които са отделени и чужди, всичко това произлиза от липсата на правилно възприятие на действителността.

От урок по книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43088]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: В продължение на цялата история кабалистите са предавали науката кабала от едно поколение на друго. Но от друга страна, те са създали особено скриване на тази наука, за да бъдат сигурни, че тя няма да се разпространи по целия свят. Защо?

Отговор: Кабалистите разкриват своите постижения в скриване. Затова е написано: „Разкриване на една мяра, скриване на две.” Говори се за разкриване на необходимото желание в човек, в което той ще почувства висшия свят.

Нашата природа е желание и само в присъствието на това желание ние усещаме света. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече то усеща. Всички обекти в нашия свят се различават един от друг само по големина на желанието. Желанието на стъпало 1 е неживо, на стъпало 2 – растително, 3 – животинско и 4 – човешко. Ако желанието възнамерява да наслади себе си, тогава то се намира в нашия свят. Ако възнамерява да даде наслаждение на някой друг, тогава то се намира във висшия свят.

Известно е, че наслаждението може да бъде усетено в степента, в която човек има желание за него. Казано иначе, светлината може да бъде получена само когато има съсъд.

Скриване на две означава, че учителят кабалист трябва да създаде скриване в ученика – желанието за една мяра, необходимостта за разкриване и скриването на още една мяра, така че това желание за разкриване да бъде заради отдаване. В този случай ученикът ще се удостои с разкриване вътре в това поправено желание.

От урок по книгата „Зоар”, 09.05.2011

[42590]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

В нашата работа, както  и във всичко останало, има четири стадия АВАЯ. Отначало човек иска да използва Твореца егоистично, дори без да знае  какво е това, и по всякакъв начин и групата.

Затова му се иска съвсем малко да отдава. Такова желание му дава висшата светлина, която му въздейства постоянно и го води през четирите стадия на развитие, по стъпалата на разбирането и усещанията.

И макар той все още да не разкрива своето състояние по отношение на светлината, неговите усещания вече започват да се изменят. Така достига до състояние, че започва да иска поправяне. Разбира се, то все още е егоистично и той иска на него самият да му е добре, мисли си че сам ще спечели нещо от това, че ще постигне отдаването. Тоест за сега всичко е все още „Аз, аз, аз“. Но сянката, която скрива Творецът от него, вече е започнала да се изменя – по дебелина или по качество.

По-рано му се е струвало, че тази сянка просто е скривала Твореца. Но сега вижда, че е било като игра на дете, на което дават да направи нещо само, за да може  то да порасне. И тогава започва да обича това скриване.

Това съвсем не означава, че той иска да остане в него, но е готов да го използва правилно. Той вижда в това скриване проявата на любов, с която се отнася към него светлината, Творецът, природата. Така увеличава своето съзнателно участие в групата и започва внимателно да се отнася към всеки един миг.

Започва да вижда, че цялата тази система „диша“: ту се отдалечава, ту се приближава, в зависимост от отношението на висшата светлина – по-малко или по-голямо скриване. Той встъпва с нея във взаимни действия, работи с тези прикрития, с висшите светлини, с желанията, като че ли сякаш „случайни“ събития, които му се случват. Той започва да свързва всичко към един корен – към „Няма никой освен Него“.

Сянката, която е скривала светлината и му се е струвала като сянка на нечистата сила, се превръща в свята сянка. А самият той иска да работи над нея.

Тази сянка става за него необходима и се превръща в анти-егоистичен екран, под който той удържа егоистичното си желание. Сега сам управлява тази сянка и я използва само за отдаване.

В това също има четири стадия (пълна АВАЯ): отдаване заради отдаването, а след това получаване заради получаването. Но вече на всички предишни преминати етапи, той се е учил от висшата светлина, която ще му разкрие кой е той, неговото отношение към светлината – като девет сфирот на пряката светлина (от Твореца към него), за да може  да разкрие девет сфирот на обратната светлина (от себе си към Твореца).

Тоест той се учи при тези скривания, как трябва да скрие себе си, своето грубо, егоистично желание и да го превърне в светло, в отдаващо! Така човек постепенно приема върху себе си цялото скриване, превръщайки го в скриване на егоистичните желания в екран и отразена светлина, в отдаващо намерение. Цялата дебелина на желанието, което е било скрито, той превръща в сила на отдаване, сила на любов към ближния.

И благодарение на това, започва да усеща, че тук няма никакъв ближен! Изведнъж по чудесен начин открива, започва да вижда в излизащото от него, в отразената светлина, че този, който му се е струвал чужд, друг, ненавистен, се оказва любим и най-близък.

Човек натрупва всички тези изменения от степените на прикритие (световете), през които преминава и строи от тях новите си отношения на любов и отдаване. Така нечистата сянка на егоистичните желания се превръща в свята сянка. А всички тези скривания се превръщат в разкриване на любовта.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 16.05.2011

[43191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→