Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Ако човек от народа на Израил принизява важността на кабала, разказваща за пътя на поправянето на душите, относително механичното изпълнение на религиозните обичаи, – с това той предизвиква унижение за синовете на Израил, и усилване на разрушителите на света в народите на света, които ще унижават синовете на Израил, считайки ги в нещо ненужни и вредни в света.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар. п.69.

Срещал съм се с най-знаменитите кабалисти в Йерусалим. Те много години са изучавали трудовете на АРИ и ЗОАР и практически са ги знаели наизуст. На моят въпрос, имал ли е техният Учител постижение във вътрешната същност на текстовете, те ми отговориха, че няма никакво вътрешно постижение, а това което е написано, то се и предава от учител на ученик. А АРИ е получил знанието за вътрешната част от Елиаху, който е знаел, защото е бил ангел. И моето търпение да остана с тях се изчерпа.

Баал аСулам. Предисловие към книгата „Устата на мъдрия“.

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Работниците на Твореца правят Тора суха

Величието на Израил зависи само от изучаването на Кабала, а неговото падение – е само следствие от отдалечаването от Кабала, унижаването ѝ, и отсъствието от необходимост от нея.

Баал аСулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Творецът ни е дал Кабала, методиката за поправяне, за да успеем ние с нейната помощ, да извършим действия с намерение заради Твореца. И ако не е занятието с Тора заради Твореца, то ни една хитрост в света не би ни помогнала  да променим нашата природа.

И ако намерението в занятията с Кабала е не заради Твореца, природата ни няма да се поправи, а ще се влоши – егоизмът ще стане много повече от получения от природата.

Баал аСулам. Статия към завършване на Книгата Зоар.

[42572]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Кабалистите обясняват, че ние трябва да живеем според закона за отдаване  – не заради обществото или за себе си, а за Твореца. Какво означава това? „Заради Твореца” е формула, определение, което означава, че отдаването трябва да бъде абсолютно.

Ние трябва да даваме не само заради оцеляване, не само за да живеем живота си комфортно и егоистично. Такова отдаване е за личен интерес: „нямаме избор, така че нека превъзпитаме себе си да станем добри, мили, съчувствени и отговорни”. Такова егоистично поправяне не е достатъчно, защото произлиза от нуждата за оцеляване.

„Заради Твореца” означава, че ти живееш според отдаване дори ако природата не те принуждава да постигнеш хармония и съдействие с други членове на обществото заради оцеляване. Природата може и да не изисква от теб да отдаваш и да получаваш в условия, които се наричат пълна връзка с другите, тоест да получаваш необходимото и да даваш максимално, което се нарича „от всеки според  възможностите му, на всеки според потребностите му”. Този лозунг не трябва да бъде за оцеляване на обществото, за победата на социализма по света или за която и да било партия. Той трябва да бъде „заради Твореца”.

Това означава, че моето отдаване трябва да бъде абсолютно, не заради нещо земно. Аз трябва да достигна състояние, в което свойството отдаване в мен напълно замества свойството получаване, моето его. Аз се прехвърлям в различна част на света, в друго измерение. Започвам да мисля, чувствам, възприемам от гледна точка на свойството отдаване, а не получаване.

Можем да сравним това състояние с майка, която не усеща, че и е топло или студено, че е тъмно или светло; тя чувства това само по отношение на нейното бебе. Тя живее вътре в него: дали на него му е топло или студено, дали е тъмно или светло, дали го боли нещо или е добре и т.н. Тя чувства всичко в него, а не в себе си. Тази „животинска” любов я има като пример в нашия свят : благодарение точно на нея ние наистина можем да се развиваме и да продължим да живеем.

Това е необходимо условие на живот в духовното. Ние продължаваме нашия живот на Земята, сковани от пространство, време и движение. Илюзията на живот в егоизма съществува само тук. Всъщност истинският живот в неговия безкраен, съвършен поток съществува в напълно противоположното свойство – отдаване.

Както една майка живее в своя син, тя чувства и напълва него, а не себе си. Всички нейни усещания са в него, всичко е за него и тя самата е само за негово напълване. По същество, това състояние се нарича „да получаваш само необходимото и да даваш максимално”, но не за себе си, за да оцелееш по този начин, а заради него, заради нейното обичано дете.

От виртуалния урок, 15.05.2011

[43586]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Книга на К.С. Химовиц. „Възмъжаване: как укрепването на жените превърна мъжете в момченца”.

Преди, след завършване на училище и получване на специалност, младежът се женеше, имаше деца – т.е. ставаше възрастен. Днес той предпочита да си остава юноша, който се увлича по игри и пътешествия.

Самият живот и култура пропагандират незрелостта като стил на живот. Главното е професията и кариерата, женитбата не влиза в плановете.

Жените също са станали самостоятелни и преуспяващи: по-често продължават образоването си, печелят повече от мъжете, могат да се издържат сами, не искат да търпят в къщи инфантилни мъже, предпочитат да възпитават децата  си сами.

Реплика: Жените са по-близки до природата и затова понасят по-спокойно, по-издръжливо всички ставащи промени. Мъжете получават цялото си предучилищно възпитание от майките и възпитателките, а училищното – в смесени с момичета класове  – от учителки, т.е. от жени. Постоянно са заобиколени от жени и затова не се научават да бъдат мъже, да бъдат самостоятелни. Не напразно Обама се застъпи за разделното училищно образование. Очевидно някой вече разбира…, и току виж –  повече да разберат!

Коренът на проблема е, че в наше време на мъжа, от детски години, трябва да се даде знание за неговото предназначение за собственото поправяне,  и за поправянето женската половина на човечеството. Едва тогава, когато се заеме със своята работа, той  ще стане възрастен! Иначе мъжът продължава да играе със своите „играчки”, а жената продължава търпеливо да наблюдава това.

[43770]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Развитието става чрез „електрическа” сила, която осъществява циркулацията в системата. Когато се свързвам със системата чрез двете си сили: егоистичната и алтруистичната – нейната сила започва да преминава през мен.

Тогава системата работи заедно с мен и аз чувствам „тока”, който изцяло я пронизва, разкривам програмата ѝ, целта ѝ – и все повече се включвам в нея.

Така ние се изкачваме обратно по духовните стъпала към единната Сила. Плюсът и минусът, позитивното и негативното се обединяват и ние разкриваме своята вечност, своята крайна цел. Такава е програмата.

Оттук ние можем да видим причината за кризата и нейните последствия. Ние разбираме, защо не сме получили науката кабала и не сме открили група, докато егоизмът ни не се е разрастнал до краен предел. Едва сега, ден след ден, ние чувстваме как всичко се променя. Колко събития се случват в света – и всички те са призвани да разкрият кризата, да проявят отчаяното ни положение, безнадежността и неразбирането, които царят в света. Ден след ден, много бързо ние ще правим крачки по този път.

И затова трябва колкото се  може по-бързо да покажем на света, че ние разбираме програмата на творението. Разбира се, не цялата – защото я постигаме, издигайки се по стъпалата на развитието. И все пак, ние знаем как да я осъществим, как да започнем реализацията ѝ ,  а останалото учим в движение.

Сред нас няма хора, който са достигнали края на пътя, а и това не би било възможно. Всъщност, ние се учим от кабалистите, които са ни разказали за целия този процес, за цялата наша човешка история – и при това са го разказали преди хиляди години, и думите им до ден днешен вярно се претворяват в живота.

И така, ние само трябва да чуем какви закони си струва да спазваме, за да станем много бързо част от интегралната система. Щом аз се разкрия като такава част, в мен се проявяват всички закони. Аз започвам да разбирам, да усещам, какво става в нашия свят. Аз виждам през него, виждам силите, които преминават през мен, установявам техните причини и същността на въздействието им.

Казано е: „По делата Твои ще Те познаем”. Науката кабала е чисто практическа методика, която аз осъществявам само върху себе си. Аз не изучавам някакви бръмбърчета под микроскоп, не правя външно наблюдение – напротив, науката кабала и изобщо цялото творение аз разкривам в себе си. Няма по-емпирична и практична наука.

Кабалистите ни казват какви закони трябва да изпълняваме, за да станем активна част от голямото цяло. Защото човечеството е едва малка част от огромната система на света на Безкрайността. Става въпрос за прости закони, които трябва да спазваме в групата. Ние трябва да я градим като мини-модел на общата, грамадна реалност – така, че в този модел да искаме, да търсим възможност и да се стараем да изпълняваме основополагащите закони на творението, което се отнася към нашия егоизъм и към позитивната креативна Сила.

Тогава, за мен, групата става „работна територия”, „лаборатория”, в която аз проверявам себе си и другарите, в която ние работим заедно и изграждаме помежду си, създаваме, формираме бъдещия свят, висшия свят, човечеството на утрешния ден. Ние действаме съгласно съветите на кабалистите, но по опитен начин, отново и отново проверявайки резултатите от своята работа.

От 2-я урок на конгреса „NOI!” Рим, 21.05.2011

[43710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всемирен конгрес “We!”, Ню Джърси, урок №8

Необходимо е да се разбере, че “хиляди пъти пада и се вдига праведника“. Невъзможно е да се разминем без падения, тъй като чрез тях, ние придобиваме потребност, стремеж към духовното.

Колкото повече работим по време на падението, за да се измъкнем от него, колкото повече се стараем със собствени сили да се вдигнем, толкова повече съкращаваме числото на подемите и паденията. Аз събирам всичко  в едно падение и подем.

И още един намек: нужно е да се постараем през падението да видим подема. Но не трябва да се забравя, че падение се нарича състоянието, в което ние още усещаме висшата светлина, тъй като под това ниво – всичко е в безсъзнателно състояние.

Затова в падението ние трябва някак да си представим какъв ще бъде подемът, какво ще постигна аз в него, по какъв начин аз ще виждам себе си, групата, Твореца – силата, която ще се разкрие помежду ни. Няма светлина без желание/съсъд/кли. Аз трябва винаги да виждам силата на Твореца, силата на отдаване, която се разкрива между нас, вътре в нашия общ духовен съсъд, във връзката между нас.

И след това от падението, когато аз чувствам, доколко ми пречи обединението, как не го желая, противоположен съм на него, не ценя другарите, групата и себе си в нея – от това състояние трябва да си представя духовното. Защото духовното – това не е да се рееш из облаците. Духовно означава, че аз постигам силата на единение между нас, а вътре в нея – духовния свят, взаимното отдаване, възвисяването над егоистичната материя. И така аз напредвам.

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41835]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако получаваме духовно постижение поради това, че от общото възприятие за този свят преминаваме към все по-вътрешното и детайлното, то защо се казва, че този свят е въображаем? Получава се, че ние просто увеличаваме разделителната способност (Zoom)?

Отговор: Но  детайлите, които постигаме, качествено се отличават от нашето предишно възприятие. Тъй като разкриваме елементи на отдаването, силата скрита вътре в нашия материал. Ние не разделяме съществуващия материал на по-малки части – молекули, атоми, милиардите връзки, които ги съединяват. Ние постигаме силата, действаща вътре в този материал – силата на отдаването.

Движим се от общото към частното, но разликата между тях не е в самото количество на детайлите, а и в тяхното качество.

На нас все още ни е дадено това временно особено усещане за съществуване – ние се намираме в “безсъзнание“. А когато започнем да разкриваме духовното, то постигаме своите корени, които са основани изцяло  на отдаване.

Нашият свят, действащ на основата на егоизма и получаването е въображаем, защото само по себе си, получаване изобщо не съществува. То е създадено само за да можем от него, от тази свойствена ни илюзия, да започнем строежа на истинската реалност, способна действително да съществува. Само заради това и живеем в реалността на този свят, ако можем да наречем това живот.

Т.е. нашия свят е наистина въображаем и съществува само като наша халюцинация от загубата на съзнание. И в  мигът, в който дойдем в съзнание, ще разберем каква е тази сила на въображението, рисуваща ни картината на този свят, и с каква цел го прави. Тя ни дава възможност да се издигнем по всичките 125 духовни стъпала, и да се изкачим дори на най-високото, последно стъпало, съвършено независимо и свободно, тъй като всеки път ние започваме с илюзия.

Всяко стъпало започва с осъзнаване  недостатъка на осъзнаване на самото стъпало – с осъзнаване на злото. И тогава ние го поправяме и постигаме свойството отдаване – самото стъпало. Ние действаме абсолютно независимо, защото още не се намираме в духовното и то с нищо не ни задължава . И затова можем да започнем с пълно откъсване от него, от неосъзнато състояние. И така,  по свой свободен избор, ние  можем да се издигаме от стъпало на стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 29.04.2011

[41766]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Колкото и да се опитвам да се издигна над разума си, къде е гаранцията, че всичко което направя, в крайна сметка няма да се окаже вътре в  знанието? Как мога да проверя, че съм се издигнал над  него и какво ще ми помогне да се издигна?

Отговор: Разумът винаги се стреми към знание и получаване, а над разума са вярата и отдаването. И сега аз трябва да си изясня дали отивам към отдаване, защото разумът ме задължава или заради вярата?

Ако се намирам само в една от двете точки, в зависимост от състоянието си, то аз безусловно ще действам вътрешно или по-ниско от разума си, т.е. ще работя за своя егоизъм. Винаги са необходими, едновременно, две точки.

Представи си, че ненавиждаш учителя си, целият кипиш срещу него, мислейки че той не е прав и същевременно градиш с него отношения на любов, отдаване, тотална отмяна на самия себе си и се прилепяш към него. Именно между тези две точки, се развива твоето ново желание – благодарение на тяхното различие, ти се задържаш в едното, в противоположност на другото.

А иначе, каква полза от Фараона, ако ти не изградиш над него своята любов – над цялата тази ненавист и увереност в собствената правота, въпреки всичките си знания, мнения и разума си, да приемеш мнението на учителя?

Но ако загубиш една от тези две точки, то вече няма да се издигнеш. Обикновено, в такъв случай се спускаш под знанието.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 13.04.2011

40632

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Да изпратиш любовни стрели, в сърцето на другаря си, е нужно в своите вътрешни намерения, а външно просто трябва да покажа на всички колко съм духовно вдъхновен и да се постарая да ги пробудя към същото. Но вътрешно, за себе си, аз съм длъжен, през цялото време, да мисля как да проникна в сърцето на другаря си.

Разбира се, затова няма да навредят и материални подаръци, но само те да не са заместител на моите вътрешни усилия, на истинското ми желание за обединение.

В края на краищата, цялата наша работа е в това да пробудим, в себе си, вътрешните сили – мрежата от сили, т.е. полето на единствената сила – Твореца, с когото ние искаме да се обединим, да се включим към вътрешността и така да проникнем, чрез всички сърца, във всички души.

В това ще ни помогнат и външните подаръци, но главната цел е да се постараем да се включим в тази свързваща система, съединяваща ни един с друг и там да разкрием нашата връзка, прониквайки вътре в нея. Това се нарича да влезеш в сърцето на другаря си.

Колкото по-дълбоко искам да навляза в сърцето на  другаря, толкова повече разтопявам своето собствено сърце. И колкото по-меко става то, аз разкривам, че и сърцето на приятеля ми се открива все повече и повече, и аз вече мога да вляза вътре в него, за да се слеем в едно сърце.

Когато започвам да работя със сърцето на  другаря, той ми се струва чужд, но постепенно започвам да виждам, че това не е чужд човек, а разпален котел, в който мога да разтопя и своето сърце. Обръщайки се към него и искайки да се съединим, извършвам работа над собственото си сърце. В това съединяване, аз завися не от него и не от това, доколко той се е разкрил пред мен, а от своето сърце, доколкото ми се е отдало да го омекотя, за да може то да влезе в „чуждото“ сърце.

И в края на работата аз разкривам, че няма мое сърце или негово сърце, а има само едно място, едно желание, едно сърце, което от самото начало е било такова и на мен само ми се е струвало, че сякаш това са отделни сърца – чужди и различни, отдалечени преди едно от друго.

От урока по статията от книга „Шамати“, 12.04.2011

40448

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От момента, когато започнахме да изучаваме статията „Няма никой, освен Него”, аз съвсем се обърках във всичко, отнасящо се към намерението. Ако висшата светлина действа постоянно, на 100%, то какво е „светлина възвръщаща се към източника“? Къде да я търся? От кого да я искам?  Какво работи тук, ако всичко е вътре в мене?

Отговор: Да допуснем, че имам пулт за управление. Натискам бутон и пускам някакъв механизъм. В днешно време има много подобни устройства, но ако преди 100 години беше показал това на някого, той щеше да помисли, че просто си ангел, творящ чудеса – ти натискаш бутон и изведнъж стъклото се превръща в картина…

Т.е. чрез дистанционно управление, аз мога да привеждам в действие различни системи. Да кажем, че натисна копчето, а ти гледаш в екрана и започваш да се впечатляваш – да плачеш или да се смееш, да изпитваш тревога или радост. Оказва се, че посредством едно обикновено натискане на бутон, оказвам върху теб толкова силно въздействие. Аз съм повлиял на своя приятел.

Кабалистите казват, че четейки Зоар, ти все едно, че държиш в ръцете си пулт за управление на всички души и те зависят от тебе. Мисли, че ги пробуждаш! Това се нарича „натискане на копчето”. Ако ти мислиш за това, то „натискаш копчето” и задвижваш такова въздействие, от което те започват да се пробуждат.

Всичко зависи от силата на твоето желанието това да се случи и колко още хора също се стремят да пробудят другите. Наистина, усилията трябва да бъдат качествени и количествени.

По този начин, ние се пробуждаме един друг. И никой не може да се пробуди сам. Всеки може да постигне тази духовна общност наречена „група”, само за да пробуди другите. Иначе той дори няма да се докосне до групата, подобно на Малхут в света Ацилут.

От урока по  Книгата Зоар, 27.04.2011

41610

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→