Ние не можем да си представим какво е това свобода на волята. В една или друга степен се чувстваме свободни, но в действителност сме напълно управлявани, включително в мислите за свобода. И затова не разбираме какво е това духовен свят.

Там ние усещаме себе си пред Твореца, усещаме Го като сила, която реализира, решава и определя всичко. И в същото време имаме някаква точка на подготовка, в която ние можем да се изключим от Него.

Тогава ни се разкрива възможност за избор, след което повтаряме съкращението и започваме да изграждаме формата на своята свобода.

А засега сме като плод в майчина утроба. Дали той е самостоятелен в нещо? Не – него го развиват. Реалността му е отзвук от бъдещето, неговата свобода е занапред.

В нашия свят човекът представлява набор от зададени свойства, където няма условия за свобода на избора, а ако има, е само нейната илюзия в белтъчна материя.

Изначалното условие за свободата е да бъдем подобни на Твореца, ”без подсказване”, от нулата. Ако нещо предварително се е пробудило в теб, това вече не е свобода.

Ето защо в нас се събужда особената точка на Твореца, която развиваме и противопоставяме на своята егоистична природа.

”Точката на желанието” и срещу него ”точката на света” – двете са се появили в резултат от разбиването и като поправяме връзката между тях, ние достигаме до свободното независимо подобие с Твореца. Без тази ”подготовка”, ние не бихме се появили и не бихме могли да станем творение, равно на Твореца.

Горе: ГЕ – святост, долу: АХАП – мръсотия, а в средата: средната третина Тиферет. Това особено състояние се нарича ”клипат нога”. По-високо е свойството на Твореца, по-ниско е свойството на творението, а по средата е моята ”неутрална територия”.

Тук в мен наравно се сражават светостта и мръсотията, а аз определям изхода от тяхната борба. Именно тук успявам правилно да управлявам тези две сили, които Творецът е създал специално, за да изграждам между тях своята свобода и независимост.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 24.09.2010

[21913]

Filed under: Без категория - No Comments→

Науката кабала говори единствено за желанията. За светлината няма какво особено да се каже. Тя е статична и съществува в пълен покой. Тя само отдава и има само това единствено свойство на отдаване. Ако желаете да получите от нея, тогава действията ви трябва да са подобни на нейните. Светлината не се изменя; изменя се вашето желание, което я предизвиква да ви въздейства.

Това е подобни на един източник на енергия. Аз мога да се приближа до него или се отдръпна от него, да подходя от едната или от другата страна. Това е като със слънцето – ние можем да се изгорим от него или да го използваме в наша полза. И както слънцето, светлината е напълно постоянна. Вие може да ѝ се молите или да ѝ крещите, но тя не ще се измени.

Всички изменения се случват единствено вътре във вас, без значение дали крещите или благодарите. В зависимост от вашите изменения, вие получавате различни резултати от нейното влияние. Светлината не се изменя. Вие разкривате постоянно, неподвижно поле. До степента на вашите вътрешни изменения, вие разбирате как да усещате различните ѝ състояния. И все пак, вие сте тези, които усещат различията, докато светлината не се изменя.

Светлината е като слънцето, което никога на спира да свети. Вие може да използвате енергията му както желаете: да затопляте, да охлаждате и прочее. Самата енергия няма форма и вие сте тези, които ѝ дават форма.

Така е и с Твореца: „Добрият и Творящ добро на лоши и добри”, на всеки, който желае. Той прави ли добро също и на лошите? Да, Той прави. Но, тъй като свойствата са обратни (противоположни) на тези на Твореца, тогава до степента на тяхната противоположност с Него, те получават удари вместо добро. Това им помага да осъзнаят злото на егоизма и постепенно ги изменя. 

Но има по-добър вариант: да получим инструкции за правилното използване на светлината. Съобразно това, кабала ни позволява да изменим себе си под влияние на светлината, бързи и лесно.

От урока по статията “600 части на душата”, 20.09.2010

[21662] 

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Съобщение: Публикуван е Топ-10 на въпросите „без отговор”, вълнуващи човечеството през последните десет години (според британската версия на търсачката Ask Jeeves).

1. В какво е смисълът на живота? – В разкриването на източника на живота – Твореца, придобивайки с това вечно съществуване и пълен смисъл.

2. Има ли Бог? – Не, има природа, закон за подобие с Твореца – свойството отдаване и любов.

3. Блондинките ли са по-забавни? – Защото са по-глупави ли?

4. Коя е най-добрата диета? – Да се храниш както животните – с това, което е полезно.

5. Има ли извънземен живот? – Има, на висше ниво, в желанието да отдаваш, в противоположност на земния живот в желанието за получаване.

6. Кой е най-известният човек на света? – За всеки това са неговите родители.

7. Какво е любовта? – Напълване желанията на другия.

8. В какво е тайната на щастието? – Не да получаваш, а да отдаваш – тогава ти си неограничен и щастлив.

9. Мъртъв ли е Тони Сопрано? – Не знам кой е той, и за мен това  абсолютно не  важно.

10. Колко ще живея? – Главното е – до края на живота си да достигнеш безсмъртието.

[21841]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как можем всички заедно да изравним вдлъбнатините на духовния път и да го направим равен, ако всеки в различно време преминава през подеми и падения?

Отговор: Така специално е направено, за да преминаваме асинхронно и да си помагаме един на друг.

Но ако след някакво голямо събитие (като конгрес) ние заедно падаме, то ни е нужна някаква външна, чужда сила, която да ни помогне.

Ако бяхме построили истинското общество, ние не бихме паднали. Бихме се поддържали и уравновесявали един друг, като органи, поддържащи баланс вътре в здравото тяло.

Но на нас се разкрива недостатък в равновесието на по-висока степен, егото расте и ни води към дисбаланс. Какво може да се направи, ако това се случва?

Необходима ни е някаква външна система, относно която да се провери равновесието, да се подравним и отново да се съединим.

Разкрива ни се недостатъка при съединението, който е причина за всичките проблеми. И сега е нужен някакъв чужд, външен фактор, който да ни помогне да се съединим на нова степен, преди всичко разкриващ „грешници”.

За това ни е необходим „Стимулатор” – ежедневен въпросник, на който всички отговарят. Той ще ни помогне да построим системата, където всеки ще e задължен да изрази отношение, а тя в отговор ще ни повлияе.

Откъде тази система ще вземе сила да ни подейства? От това, че ние сами сме я построили, вложили сме своите усилия! Тя работи като взаимоспомагателната каса.

От урока по статията на Рабаша, 15.08.2010

[19201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Написано е, че на празника Сукот трябва да се радваме. Какво е това радост на празника?

Отговор: Радостта е следствие от постижение и съединение. Радост от това, че си доставил радост на Твореца.

Има свят на Безкрайността, пуст – това е съсъда на Твореца. А аз Го напълвам чрез групата . Това напълване на Твореца предизвиква в мен радост.

Отначало съм се чувствал празен и съм искал напълване от Него. Но благодарение на обучението в група съм разбрал, че мога да се напълня само ако напълня Твореца. Отдаването на Твореца ме напълва, така както майката се напълва от напълването на младенеца.

За мен не е важно получавам ли или отдавам –  главното е да се напълня, а това мога да постигна само като напълвам Него. Като напълвам Него, аз пълня себе си. Но ако напълвам Него заради себе си – това е егоизъм (клипа), подобно на това, както аз работя за отплата.

А ако напълвам себе си, за да напълня Него – това е отдаване (святост). А ако напълвам Него, за да напълня себе си – това е получаване (нечистота).

Нечистота: 1-2) Аз напълвам Него, 3-4) за да се напълня аз самият

Святост: I) Отправям към Него МАН, II) за да ми даде Той напълване, III) за да мога за сметка напълването на себе си, IV)  да напълня Него.

И в този и в другия случай и двамата сме напълнени. Но всичко се определя от намерението – за кого извършвам това действие. Ако между нас има любов, то колкото повече се напълвам, толкова повече напълвам Него. В нашия свят няма друг пример, освен майката и детето.

От урока по писма на Баал аСулам, 22.09.2010

[21803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Кабалистите говорят сякаш на архаичен език – назовават Твореца „Цар”, използват думи, които вече са излезли от употреба.

Формулировките, стилът, цитатите отделят съвременния човек от вътрешното съдържание. Необходимо е да се преодолява това препятствие и да се извлича същността на текста.

Всъщност, потапяйки се в статията, усещайки, как тя се реализира в духовното пространство, човек се съгласява с такова подаване на текста.

Той наистина нарича Твореца „Цар”, макар това явление да не съществува в действителността, защото ние живеем в демократични държави с идеали за свобода и равенство.

Оказвайки се в духовната реалност, човек се запознава със стълбата на духовните степени и усеща силната връзка между тях.

У него няма друга дума, с която да характеризира Твореца, освен думата „Цар”. Той по естествен начин се съгласява с определенията, които кабалистите са дали на различни явления от духовния свят .

И все пак, наш дълг е да приближим кабала към съвременността и затова трябва да превеждаме материалите за начинаещи на съвременен език.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21821]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - No Comments→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Материалът на първия, най-висш свят, е „най-тънък” в сравнение с всички по-низши. А материалът на (следващия след него) втория свят, е с по-груб материал от първия, но по-тънък от всички низши по отношение на него.

И такъв ред се спазва до нашия свят, материалът в който е най-груб и „тъмен” в сравнение с предшестващите светове.

В същото време, формите във всеки свят са неизменни и еднакви с всички подробности както по количество, така и по качество .

И това може да се сравни с отпечатък на оригинал, когато и най-малките детайли на печата (висшия свят) напълно се прехвърлят при отпечатване (нисшия свят).

Баал аСулам „Същност на науката кабала”

[21836]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: По какво се отличава осъзнаването на злото от поправянето на злото?

Отговор: Желанието е създадено (от светлината) и не може само да се промени. Извън светлината, желанието е „0” – то не съществува! Напълно зависимо е от създалото го въздействие върху него – от светлината.

В творението няма нищо повече, освен светлина и създаденото от нея желание. В зависимост от въздействието на светлината върху желанието, то може да бъде от ”напълно егоистично” до „напълно алтруистично”.

Всичко зависи от това, доколко интензивно му въздейства светлината. Когато говорим за желанието, ние трябва да кажем какво е то – че изцяло се определя от светлината.

То е подобно на късче желязо, над което се намира магнит и цялото поведение на това парче желязо зависи от поведението на магнита.

И винаги, и вечно, ние напълно зависим от светлината, от нейното въздействие върху нас. А ако то бъде прекратено, ние ще изчезнем!

Напълването на желанието със светлина, извиква в нас наслаждение.

Опустошаването на желанието, предизвиква страдание в нас.

Почти пълното отдалечаване на светлината от нас (от желанието), предизвиква в нас прекъсване усещането на светлината като източник на нашето съществуване (скриване на Твореца).

Приближаването на светлината от нейното скриване, извиква в нас усещане за осъзнаване на злото, на нашия егоизъм срещу нейните свойства отдаване и любов, дори ако още не усещаме нея самата.

Още по-голямото приближаване на светлината, се усеща вече като осъзнаване на егоизма като неприемливо свойство. В такова състояние Творецът (светлината) се явява гарант за това, че човекът повече няма да използва своя егоизъм. Но ако светлината се отдалечи, то несъмнено човекът отново ще падне в своя природен егоизъм.

Науката Кабала ни обяснява, как можем да управляваме влиянието на светлината върху нас и по този начин, бързо и леко да постигнем съвършенството, вместо да се движим към него чрез осъзнаване на злото, изпитвайки го върху себе си.

При всички случаи, ние вечно ще зависим от светлината. И това е прекрасно, защото тя със сигурност ще ни доведе до съвършенството.

[21842]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо човек трябва да бъде радостен на Сукот?

Отговор: Радостта е знак за съгласие с Твореца да добия Неговите качества. Аз (душата) получавам свойството на отдаване, светлината Хасадим (милост) под влиянието на Ор Макиф (Заобикалящата светлина), която „идва към мен през покрива на храма” благодарение на екрана, който изграждам от „харман и винарна”.

В хармана се добива зърно (светлината Хасадим), но люспите остават. Виното се прави във винарни, но остава кюспе. И все пак, от отпадъците, които нямат стойност за моя егоизъм, създавам най-хубавото нещо в  живота си – екран, т.е.  издигам важността на свойството за отдаване над получаване точно в тези две Светлини или сили на природата: Хасадим и Хохма (мъдрсот).

Променям намерението на желанието  на тези две светлини (напълвания) от получаващо на отдаващо. Виждам стойност в „отпадъците от хармана и винарната”, издигам се над  егоизма си, моето зло и предпочитам да съществувам в това да напълня желанията на другите, вместо моите желания.  Правя това, за да разкрия Твореца впоследствие.

Радостта показва, че съм в състояние на отдаване. Това е резултатът от моето пълно съгласие с Твореца и оправдаване на Неговите действия.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 21.09.2010

[21678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мъдростта на кабала не може да бъде постигната с разума. Тя, чрез въздействието на светлината, постепенно създава в нас усещане за картината на действията на Твореца.

От тази картина, ние постепенно възприемаме мъдростта на кабала – духовния, нашия вътрешен свят. Разкриваме в себе си нова реалност, която не може да бъде разбрана със земния (телесен) разум.

(В началото, било сътворено желанието, а след това се развива разумът, за да бъде постигнато желаното. Затова, ако ние все още нямаме желание за отдаване, то не притежаваме и разум, чрез който да разберем кабалистичните текстове).

Всички съвети на кабалистите са предназначени единствено за това да се подготвим и предизвикаме в себе си промяна на свойствата от получаване на отдаване. И съгласно изменението на нашите желания, ние ще започнем да усещаме, а от усещанията ще преминем към разбирането.

Цялата мъдрост на кабала е насочена към разкриването на Твореца. Ако си поставя за цел просто разбирането, тогава се лишавам от духовното постижение – от усещането. Това е така, защото започвам да работя със земния разум, който става по-важен за мен.

И това се превръща в преграда по моя път към разкриването на Твореца! Земният разум блокира възможността ми да вляза вътре в картината на духовните свойства.

Затова Баал Сулам се ядосал много, срещайки в Йерусалим „кабалисти”, които механично заучавали текстовете от  „Зоар”.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Всичко произхожда от висшата сила, всичката тази бъркотия „аз и света”, се движат от една сила „Няма никой освен Нея” – и всичко произтича, за да ме приведе до Нейното разкритие.

В „Няма никой освен Него”, се крие предупреждение, че всичко произтичащо с теб е предизвикано от една единствена сила. Във всеки момент тя те върти, така че да я разкриеш – или по добър път, или по лош.

Доброто и лошото са относителни: възможно е, Той да ме отделя от Себе си с успехите, а със страданията да ме привлича. Но ако аз съм усвоил, че всичко изхожда от Него, то всичко в живота се превръща в средство за връзка с Него.

Съществуват: аз и светът, около мен. Този свят за мен е демонстрация на отношението на Твореца към мен, аз трябва да Го разкрия посредством този свят, да започна диалог  с Него.

Но докато не успея да Го разбера, Той ми действа отвън, обръща се към мен на езика на отдаването, а аз се намирам отвътре с езика на получаването.

Аз съм закован вътре в своето его, а светът около мен – това е светлината. Само че аз не знам това, а го възприемам за такъв, какъвто ми се представя той в егоизма ми.

Ако се изменя, ще разбера, че този свят е света на Безкрайността. Всичко зависи от усещащия, както описва Баал аСулам в статията „Скриване и разкриване на Твореца”.

Аз виждам един отвратителен свят, защото аз съм такъв, а когато се изменя, ще го разкрия като съвършен и вечен. За това ни разказват кабалистите, преминали през такова поправяне на своите сетива от получаване на отдаване.

Затова, аз не мога да се отнасям към този свят така, както той ми се струва. На мен ми се вижда нещо в моите лъжливи свойства. Но аз мога да изменя свойствата си, и да достигна свойството отдаване над егоизма си.

И тогава ще виждам всичко като противоположно. Според степента на отдаването, която ще придобия – целият свят ще бъде усещан от мен като друг!

Това се нарича ново възприятие на действителността. А света няма постоянна картина – всичко зависи от получаващия. Затова е казано, че всеки съди според степента на собствените си недостатъци.

Този свят е само една обложка на истинският свят, но това е единственото, което аз засега усещам. След това изведнъж ще разкрия, че това пространство е пълно със силата на отдаването и любовта – аз ще ги видя така, както сега виждам този свят.

Трябва само да сменя свойствата си от получаване на отдаване, и ще видя „бъдещия” свят! Как да го направя? Затова ни се дават учител, група и книги.

От урока по писмото от Баал аСулама, 22.09.2010

[21762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Всичко, ни се струва така непоклатимо в този свят – също както малкото дете усеща, че е защитено в своята люлка. Но ние трябва да излезем от нея и да проверим действително ли тя е така надеждна.

И най-важно е да излезем изпод влиянието на обкръжението. Ако човек влезе в така нареченото „временно жилище”, тоест да си създаде ново обкръжение, за да стане независим и да види този свят отдалече, като че от космоса – тогава той все повече се приближава към светлината.

Важното е, изживявайки всичко в „този свят”, без да се отказваме от нищо в него, да разкрием „света от другата страна” (от другата страна на егоизма), трезво да оценим нашия свят като временен и да добавим към него постоянния свят, връзката с Твореца.

Този свят ни е даден само, за да оценим света на Твореца като съвършен. За да се радваме и в този свят и в бъдещия е нужно сега вече да усвоим също така и висшия свят.

Това се постига, чрез подмяна на ценностите – вместо получаването – за нас важно трябва да стане отдаването, вместо отпадъците – да ценим основното, и – вместо временното – постоянното – да сменим местата им и да разкрием хармонията и съвършенството.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.09.2010

[21765]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние се намираме винаги в едно и също състояние – в света на Безкрайността, но той е скрит от нас зад 125 завеси.

Зад 125 степенното скриване, повреден при обратното спускането по 125-те степени, аз пребивавам в противоположност на природата. Но това даже и в малка степен не оказва ефект на обкръжението ми.

Дори и да не виждам, да не чувствам и да не действам по правилния начин – все пак аз пребивавам в духовния свят, поради което съм длъжен да знам неговите закони, защото иначе постоянно ще губя.

А от друга страна, дотолкова, доколкото аз съм отдалечен от света на Безкрайността, духовната система се отнася към мен по съответния начин.

Спрямо всеки човек, тя прилага критерии съответстващи на неговата степен. Естествено, аз съм противоположен на отдаването, но само на 1/125.

Ако се намирах в Безкрайността, бидейки напълно противоположен на нея, то аз не бих могъл да го понеса.

По такъв начин, аз винаги изпитвам чувството, че губя, че нещо не ми достига, защото усещам разликата спрямо своето сегашно състояние и следващата степен. Усещайки несъответствието – точно това ме кара да се придвижвам напред – това е моята движеща сила.

Дори и сега силата на моето зло ме дърпа надолу и по този начин аз чувствам, че се отделям от духовното. Отвращавам се от този свят и от това, че още не съм се повдигнал дори и на първото си ниво (1).

Системата на Безкрайността се променя спрямо нас, тя се отдалечава и създава скривания т.е. духовни светове.

Благодарение на това човек, подобно на дете, непрестанно стои пред необходимостта да израства. Всеки следващ път на него му се открива разликата между сегашната и по-високата степен, така че той да положи усилие, за да се издигне на нея.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21818]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво точно трябва да искам от групата, какво изясняване?

Отговор: Аз трябва да си изясня какво е това ”отдаване” – нали това сега не зная! То е скрито вътре в моята връзка с другарите.

Трябва заедно да положим усилия, да се постараем да разкрием ”отдаването” между нас. И не някъде там на небесата, а тук на земята (арец), тоест в нашите желания (рацон).

И тази земя/желание ние трябва да направим ”земя на Израел” (ерец исра-ел, яшар-кел), за да може разкриващото се желание във връзката между нас да бъде толкова правилно, силно и установено, че в него да се разкрие първото свято име – първото за нас разкритие на Твореца. Към него е необходимо да се стремим.

Но такива изяснения се правят заедно, съвместно, а не лично от всеки. Това изясняване прави групата в зависимост от това, доколко всеки иска то да се случи.

От всичките тези желания ние изграждаме едно общо, силно желание, за да изясним заедно какво е това ”отдаване”, което искаме да постигнем и в каква форма ние искаме да го разкрием, тоест в свързването между нас. Доколко сме готови да се обединим като един човек с едно сърце заради тази цел, това желание.

Чрез всичко това, формираме в себе си потребност за получаване на Тора – помощ свише от светлината, връщаща към източника. Точно този народ не е получил в планината Синай нищо освен способността да се възползва от помощта на висшата светлина.

А в резултат, на тях им се разкриват всевъзможни препятствия и прегрешения, разкриването на злото като съсъд за разкриването имената на Твореца.

През цялото време се разкриват разбитите желания, които ние изправяме и в тях разкриваме Неговото свято име – Свойството за Отдаване!

А преди това се открива точно противоположното егоистично свойство – ”получаване”. Тоест работата се заключава в това чрез ненавист да се стигне до обединение, до единство.

От урока по статия на Рабаш, 11.08.2010

[21847]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Издигайки се по духовните стъпала, човекът в същото време се спуска в своето его.

Да допуснем, че съм проявил и изправил само най-висшия, много тънък слой от своето желание.

На това ниво аз съм се свързал с групата, разкрил съм важността на целта и съм привлекъл светлината, връщаща към Източника. Все пак, за да се издигна на първата духовна степен (1/125) ми е необходимо да премина още два етапа.

И ето, разкриват ми втория слой от желания. Тук съм много по-зле, много ”по-груб”, тук аз проклинам, не желая да слушам, отхвърлям, презирам.

В сравнение с това, по-рано съм бил като малко дете, а сега са ме отблъснали много по-силно. За какво? За да ми се предостави възможност, да достигна по-голямо единство, привличайки много по-силна Висша светлина.

Така аз се придвижвам след време, разкривайки все по-силен егоизъм. Когато човек се издигне високо, злото начало се възвисява над него.

Разбира се, той е подготвен за това, но все пак по време на падението нищо не действа и той пада в минус безкрайност.

Действително падението – това съвсем не е падение, а състояние на подем, за какъвто ти все още не си готов.

Теб сякаш са те преместили в шампионския състав, тъй като твоят треньор знае, че ти вече можеш да се присъединиш към най-добрите. За теб са създадени всички условия, трябва само да се постараеш и да станеш също като тях.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21815]

Filed under: Кабала - No Comments→

Човекът, пренебрегващ другарите, не получава от тях желание и важност на целта. Няма кли за хора, които искат да се развиват самостоятелно.

Ние сякаш седим около обща маса. Тази маса е Малхут на света Ацилут (Шхина).

Каквото човекът сложи на общата маса, онова, което вложи в общата връзка – точно това духовно и придобива. Затова той трябва да извърши много действия, докато те не се натрупат и разкрият пред него.

Ако не участвам в живота на групата, тогава моята сила е противоположна на нейната. В резултат, моята собствена сила (Р1) и общата сила (Р2), която е многократно по-мощна ме отблъскват от масата.

Просто ме отхвърлят навън – заради това, че пренебрегвам единствената възможност, която имам на разположение. Това не е желателно.

Как да се справя с отделянето, при което се „отдръпвам” от групата и групата ме „отблъсква”?

Чрез отблъскването ми се показва какви усилия се изискват от мен – тук и сега, за да се задържа.

Тук се разкрива злото, и ако след въпросителния знак действително ме отблъскват настрани, значи това е истинско отблъскване.

А ако, задавайки въпроса положа усилия и се опитвам да се върна при масата, то отблъскването се превръща в покана за единство.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21807]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Вие обяснихте, че на всяка една от 125-те степени, предварително са ни подготвени и желанията (лявата линия) и светлината (дясната линия), а човек се изкачва на тяхната степен чрез правилното им съединяване заедно. Какво практически означава това?

Отговор: В природата има две сили – отдаване и получаване, „+” и „-” – дясна и лява линии. И двете произлизат от Твореца, а аз трябва да ги събера в средна линия.

Лявата линия е силата на получаване, дясната –  силата на отдаване. Трябва да ги съединя, поставяйки между тях „съпротивление” (R) или „мотор” (M). Аз ги съединявам и тогава те работят с моето усилие (R или М).

Резултатът от моите действия, работещото съпротивление или мотор, се нарича „душа” или „човек”.

Да допуснем, аз съм построил в себе си човека на първа степен. Сега пред мен е следващата степен. В какво е разликата между „човек” на първа и на втора степен?

Длъжен съм да повиша „вярата над знанието” (отдаването над получаването), да създам екран, който ги съединява заедно, да доведа кли към подобие на светлината, да привлека обкръжаващата светлина, за да ми помогне да построя екран (съединение между дясната и лявата линиии).

Желанието с екран трябва да бъде подобно на светлината. Степента на получаване в лявата линия трябва да бъде  равна на степента на отдаване в дясната линия. Ако достигна до това, аз придобивам следващата степен.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

След много кръгообороти живот, в определен момент, в човек се възбужда начално пробуждане – точка в сърцето (решимо). То се състои от две сили:

– опустошение от безсмислеността на временното тленно битие и отчаяние във възможностите на този свят да напълни себе си.

– някаква вътрешна „искра” го устремява нанякъде си, непонятно къде, но отвъд този свят.

От една страна (долу) – е отчаянието, от друга страна (горе) – е искрата, и в резултат човек поема по определен курс. Като цяло тези две сили образуват в него решимото – новото направление в неговото съществуване.

Това решимо го води към учител и група, изучаващи кабала. А по-нататък той сам постепенно осъзнава, че само в съединение с подобни на него решимот, може да изгради с тях сила на отдаване, подобна на Твореца. И в това е единствената свобода на избора в живота му и неговата свободна постъпка.

Успехът зависи от това, доколко ще му се отдаде да усили своята искра с помощта на групата, въпреки всички лични проблеми. Ако я усили, то ще усети потребност от вяра (отдаване) и от ближния (от средството).

Всичко определя успеха в получаването (възприемането) на въздействието на духовното обкръжение (съветите на учителя и общото мнение на групата).

Обкръжението е не просто групата, другарите, а Шхина. Връзката с тях, която придобивам – това е връзка с Шхина, Малхут на света Ацилут, общата душа Адам.

Сплотяването на другарите, за да анулират егоизма си и да постигнат свойството отдаване, предизвиква реакция на Шхина и получаването от нея на светлината на поправянето О”М.

По такъв начин човек встъпва във взаимодействие с обкръжаващата светлина О”М, която го придвижва към разкриване в себе си на свойството отдаване (вяра), а в нея –  на вътрешната светлина О”П.

Цялата работа се състои в това, за сметка на правилното обкръжение да се увеличи желанието за свойството на отдаване и неговата важност. На това няма как да се научим, за тази работа е казано „ще направим и ще чуем”.

Човек прилага усилия за връзка с групата, дори ако не чувства необходимост от това, а в отговор получава поддръжка и обща потребност, желание, което другарите акумулират помежду си – потребност от вяра, от отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 21.09.2010

[21672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→