Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →