Защо когато душата (Нуква) завършва някакъв етап от поправянето, върху нея все пак остават ограничения?

Анализът на желанията, осъзнаването на злото става над 100% от желанията (келим), а поправянето, тоест използването на желанията заради отдаване – доколкото е възможно, тоест само на част от тях. А останалите желания тя съкращава, ограничава се.

Известно е, че част от желанията се отнасят към ”каменното сърце” (лев а-евен) и че не е възможно да се използват за получаване заради отдаване до самия край на поправянето (Гмар Тикун).

Но защо трябва да се чака, защо не може да се изправи това ”каменно сърце” още сега, заедно с другите желания?

Това, че през цялото време поправяме само част от желанията (оставяйки лев а-евен), ни подтиква да намерим допълнително желание и затова  ограничението  действа в наша полза.

Налага се човек ясно да раздели своите желания, вземайки решение за всяко желание и за всеки детайл: къде е ГЕ, къде е АХАП, кое е ”получаващо”, кое ”получава заради отдаване” или ”отдава заради отдаването”.

Той вижда такива различия във всички желания именно поради това, че в тях частично присъства ”каменното сърце” и това помага на човек да определи границите на желанието.

Именно на граничните изяснявания на възможностите, в нас възниква усещането за контраста на свойствата по закона ”преимуществото на светлината пред тъмнината”.

Ограниченията, когато ние чувстваме, че можем да стигнем само до тази граница, но не по-нататък, ни дават способността да възприемаме различните свойства и техните комбинации (смесвания).

На граничната черта между желанията ние разкриваме нови свойства, разкриваме Твореца над творението.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 21.09.2010

[21674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означават „Четирите символа на празника Суккот” (арба миним)?

Отговор: Четирите символа на празника Суккот – това са лулав (1 палмова клонка, йесод), адасим (3 клонки от мирта, ХАГАТ), аравот (2 клонки от речна върба, НЕХИ), етрог (цитрусов плод от типа на лимон, Малхут).

Цялото поправяне на душите, обединяващи се в Малхут на света Ацилут (Шхина), става чрез спускането в него на светлината на поправянето от Зеир Анпин (ЗА), висшия спрямо Малхут парцуф (система).

ЗА, който за поправянето на душите в Малхут, се групира в три линии, съединявайки своите сфирот Хесед – Гвура – Тиферет и от тях изпраща светлината на поправянето в Малхут, към душите.

За да предизвикаме такова действие от ЗА към Малхут, ние, т.е. душите, готови за поправяне, т.е. готовите да се обединят в Малхут, предявяваме в него своето общо желание за поправяне.

Малхут предава това желание на ЗА. И то предизвиква в ЗА желание да се съедини с Малхут в духовно съвкупление и да излее в него своята светлина на поправянето.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21703]

Filed under: Без категория - No Comments→

Скъпи, приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата за цитатите на великите кабалисти.

Бележките в скобите са мои.

Закон за корена и клоните

Определено е от мъдреците в кабала, че четирите свята, наричани Ацилут, Брия, Ецира и Асия, започвайки от най-висшия сред тях, наричан Ацилут, и завършвайки с този материален, усещащ се свят, наричан Асия, имат еднакъв строеж, напълно съвпадащ във всички детайли.

Това означава – реалността и всичките й проявления, съществуващи в първия ( най-висшия) от световете, съществува и във втория, разположен под него, по-нискостоящ свят без каквито и да е изменения. И така във всичките следващи светове, до този, усещан от нас свят.

И няма никакво различие между тях в количеството детайли, а разликата е в качеството на материала (качеството на желанията) на проявената реалност, което определя степента на всеки от тези светове.

Баал аСулам „Същност на науката Кабала”

[21656]

Filed under: Баал Сулам, Език на кабала, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Защо като че ли и най-дребните желания могат да отклонят човека от пътя?

Отговор: Отначало се създава впечатление, че ме отвличат от целта само сериозни въпроси, които не трябва да се пренебрегват. Но после аз все по-ясно виждам, че дори дребните спънки ме отвеждат встрани.

И все пак тези дребни пречки имат много голяма точна настройка. Работата дори не е в това, че съм се отпуснал и не мога да се справя с тях.

Себе си аз чувствам ”дрипа”, откривайки все повече собствената си немощ. Все пак това е моят субективен поглед върху нещата. А всъщност, аз работя с много по-силни желания.

Преди би могъл да ме отклони от духовния път някакъв сериозен проблем в живота, а сега е достатъчно малко затруднение и аз откривам, че нямам вече осъзнаване за важността на целта, че нямам желание да прибягна до такива средства като групата и учението.

Най-малката пречка може да ме отдалечи от посоката на целта. Аз чувствам, че съм станал много по-слаб.

В действителност откриваш, че ти е необходимо сега да положиш много повече усилия, отколкото преди, за да останеш на пътя на духовното. Ти отиваш напред и затова от теб изискват все по-голяма точност в насочването към целта.

Групата също преминава подобни състояния. Всяка пречка е точно проверена съгласно духовните стъпала, специално за твоето състояние и ти винаги имаш възможност да се издигнеш над нея, можеш в следващия миг да излезеш на ново стъпало.

Жалко, че хората изпускат тези възможности. Тук много помага разпространението – то тласка човека напред. Ако не участваш в разпространението, в живота на групата задържането може да се проточи с месеци.

Тъй като цялата печалба от реализацията на кабала е именно, вместо с няколко кръгооборота, да се завърши цялото поправяне в този живот.

От урок по статия на Рабаш, 22.09.2020

[21758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво е средна линия? Способност да се действа правилно между две линии ли е?

Отговор: Средна линия – това е такова съчетание на желание и светлина, при което човек усеща сливането на желание и намерение с източника на светлина, с Твореца.

Човек, използвайки желанието да получава с намерение да наслади Твореца, разкрива източника на наслаждение – Твореца.

Получава се, че желание и наслаждение са били само средства, за да се намери връзката между човек и Творец.

Тези три съставящи – желание, наслаждение, намерение се съединяват заедно в единството – аз и Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 22.09.2010

[21747]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„В зависимост от това, доколко човек е излязъл от самолюбието си, той може да се удостои със съвършена вяра”.

Рабаш, „Кой свидетелства за човека”, статия 37, 1984/85

Въпрос: Какво е това съвършена вяра?

Отговор: Става дума за много висока степен – за процеса на построяване на средната линия.

След периода на подготовка ние идваме в състояние на частична вяра (хафец хесед). На този етап за мене е важно да се издигна над постоянно растящото в мен егоистично желание.

Всеки следващ път, издигайки се над него, аз превръщам зломислията и грешките от предишната степен, съответно, в грешки и заслуги. С това аз ставам несъвършен праведник.

А след това, аз се издигам на степента на любовта и превръщам всичко в заслуги. Това е и съвършената вяра, която също се разделя на степени.

„Вяра” – това е светлината хасадим, разпространяващ се в кли, а „съвършена вяра” – това е хасадим с осветяване от хохма. Съвършенството се постига именно благодарение на светлината хохма, когато тя може да се напълни със светлината хасадим.

На този етап, аз работя в две линии и реализирам средната линия, получавайки я заради отдаване. Когато напълня желанията си за отдаване и получаване – тогава в мен възниква съвършената вяра – хохма в хасадим.

От урока по статията на Рабаш, 21.09.2010

[21665]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Откривам книгата Зоар и започвам да чета: „Казал Бог: „Да бъде небосвод във водата…””. Това са описания на духовната реалност и аз трябва да я усетя в себе си.

„Бог” –  в мен,”е казал” – в мен. Небосвод, вода -също са в мен. Всичко това трябва да усетя в себе си. Книгата Зоар или всяка друга кабалистична книга трябва да предизвикат в мен чувствена картина.

А след това в коментарите „Сулам” ми обясняват, че „Бог” е Бина, „небето” е Зеир Ампин, „земята” – Малхут и към чувствената картина се добавя разбиране на свойствата и тяхната връзка.

Представи си, че си се родил в нов свят и нищо не знаеш за него, не го разбираш, само чувстваш нещо неизвестно, като дете. И започват да ти обясняват, какво е около теб, а на чувствената картина се налага обяснение.

Кабала е наука, подобна на естествените науки в нашият свят. Тя обяснява, какво именно аз усещам в разкриващия ми се нов, висш свят.

В нас все още няма духовна картина и ние не можем да свържем кабалистичните обяснения с нея. Но в началото аз трябва да усетя самата картина, така че думите от книгата чувствено да прозвучат в мен. А след това вече ще изуча същността на тези сили и свойства, и техните взаимодействия.

Ето защо в нашето разпространение има толкова малко вътрешната светлина. Има, но е съвсем малко. Ние трябва на всяка цена, а точната цена е поръчителството, да пробудим в себе си духовната картина…

И това е възможно само ако укрепим нашето обединение. Тогава ще видим в себе си за какво четем и ще разберем, че външната картина също се рисува вътре.

Написвайки своето тълкуване, Баал Сулам е обединил две части. Той е взел книгата Зоар и добавил научно обяснение към картината, която тя описва.

Но отначало на мен ми е нужна само картина! Затова сме облекчили текста, направили сме го по- близък, за да играе той с чувствата. А след това проникваме в него плътно и без проблем можем да разберем това , което усещаме.

Това е и науката кабала, подобна на естествените науки на нашият свят – наука за духовната природа.

От урока по статията „Поръчителство”, 19.09.2010

[21486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Разпространение на методиката - No Comments→

След няколко години обучение в кабалистична група, аз идвам в състояние, в което осъзнавам, че за нататъшното ми напредване е необходима „странична” сила.

Нужни са ми няколко години, за да усетя, че аз сам не съм способен да разкрия духовния свят,  да разкрия Твореца.

Отначало човек иска да напредне за сметка на знания в науката кабала, стреми се към повече познания. След това той иска да напредне за сметка на разни системи на разпространение, мисли да достигне желаният натиск и власт.

Най-общо той свързва своя духовен напредък с всичко каквото може, освен с придобиване на желание за отдаване.

Но доколкото се намира все още в процеса на духовно развитие, в занятия, в група, светлината му въздейства и в него се пробужда въпрос: „Какво ще стане с мен?” Ще придобия ли свойството да отдавам или не?”

Отдаването започва да придобива важност в неговите очи. Постепенно започва да усеща, че да се отдава е нещо много ценно, че не можеш да го достигнеш с никакви средства на този свят. А този, който е достигнал това свойство, като че е намерил ценност, по – висша от която няма.

И това е в резултат на въздействието на светлината. Само след такова усещане, човек е съгласен на всякакви условия с групата, само за да станат те гаранти в придобиване на свойството  отдаване. Само тогава човек е готов да сключи съюз  с тях.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[21450]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

В действителност всички светове се намират вътре в „ближния”.Този ближен (или група) е Малхут на Безкрайността. Аз се намирам извън нея.

Отначало, в течение на много поколения, в мен се развива земно желание за наслаждение. После, в наше време (в нашия кръгооборот на душите), в мен започва да се развива „точка”, духовно желание, а в опитите да се сближа с група, аз усещам своята природа като егоизъм и зло и достигам осъзнаване на злото, като постигам своето зло начало.

От осъзнаване на злото, според усещането на егото като зло при изучаване на кабала в група, аз изисквам поправяне чрез светлината, възвръщаща към източника, към подобие на Твореца. Всичко това се случва, когато се намирам все още извън връзката с ближния.

Когато стигам до решението, че съм задължен да достигна връзка с ближния, аз като че ли се докосвам външно с групата.

Тогава с помощта на светлината, възвръщаща към източника – обкръжаващата светлина, която ми свети отвътре, от центъра Малхут на Безкрайността, аз започвам съединение с групата.

Всички етапи на моето съединение с групата, според връзката между нас, това са и  125 степени или пет свята – Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон.

Когато достигна наистина тясна, неразривна връзка, намирайки се в центъра на този „ближен”, се сливам съвършено с него и това състояние се нарича за мен „Свят на Безкрайност”.

ОМ – ор макиф, обкръжаваща светлина, А – Асия, Е – Ецира, Б – Брия, А – Ацилут, АК – Адам Кадмон, СБ –  Свят на Безкрайност.

От урока по Книгата Зоар, 17.09.2010

[21376]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети” книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението”. Но и този свят съществува в същото това „място” между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума”, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност”.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Ние сме родени с егоистично желание да получим удоволствие, но изведнъж някакво ново желание (за духовното) се пробужда вътре в него. Ние можем да развием това ново желание с помощта на нашето обкръжение и книги, така че то да ни отнесе в неговия свят. А старото желания ще отслабне, ще изчезне или напротив, ще се развие, но ние ще се издигнем над него в желание за отдаване.

По този начин настъпва битка в нас между тези две желания: загрижеността за себе си (желанието за този свят) и желанието за отдаване, което се отнася до Висшия свят, Твореца. Ние трябва да увеличим желанието за Висшия, желанието за отдаване в сравнение с противоположното му желание за наслада в този свят. Това съставя цялата ни работа и свобода на избор.

Изборът се състои само от оценяване на важността. Какво искам да смятам за по-важно: желанието, което е насочено нагоре, от което аз сега имам само една малка точка, или желанието, което е насочено надолу в този свят.

Празникът Сукот и цялата работа свързана с него (построяване на специална постройка, Сука) всъщност ни показват как можем да увеличим това малко желание за Висшия. Това желание се нарича „отпадък”, защото го възприемаме като напълно ненужно: някакво си отдаване, любов към ближния, приятелите, съединението… Никой не взима насериозно тези добри думи.

Сука, времена постройка, символизира издигането на важността на този „отпадък” над нашето „Аз” в този свят, издигането на отдаване над получаване. Дори ако се чувствате постоянно в съвършенство, отидете във временното жилище и променете себе си.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21683]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

След всичко казано и направено, резултатите, които получихме от изучаването на науката Кабала, идват от Поправящата Светлина. Тя ми въздейства, като ми изяснява цялата картина на реалността и в резултат аз възприемам духовния свят като картина, която е представена в моите желания. 

Моите желания са средство за усещане, а за да настроят човек към Поправящата Светлина, ние изучаваме книгата Зоар. По време на учението аз  търся начин да видя Даващия чрез картината, която се заражда в мен. Аз трябва да се стремя да Го усетя – Този, който  действа отвътре и формира картината, която виждам. Тази картина стои между мен и Твореца като една маса, изпълнена с угощения. Но кой се намира от другата ми страна? Кой е Той, който формира за мен тази картина?

Затова всичко, което съществува, целият този свят и всичко, което си представям докато чета книгата Зоар, става за мен средство за разкриване на Източника. В този случай аз действително „изучавам Тора”.

Аз търся Поправящата Светлина, но защо? Това е така, за да разкрия Източника, Твореца, както е написано „Целта на науката Кабала е да разкрие Твореца на творенията в този свят.”

Когато четем Талмуд Есер Сфирот, ние също се стремим да разкрием Твореца, така както при изучаването на Зоар. Ние четем за същите неща не на литературен език, а на технически. Освен това ние не я четем чрез сърцата си, а чрез разума си. Но ние правим това със също намерение, което е да разкрием Творецът.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Как да изменим своите ценности? Как да поставим, над всичко материално, животинско, телесно и даже човешко, важността на висшата сила, която постоянно определя и формира мен и моя свят?

Как посредством групата, обкръжението, да я възвися над всичко, което е важно за егоистичното желание?

Отговор: Егоистичното желание и духовното желание за отдаване се различават именно по важността. На материално ниво тя е съсредоточена в кли, а на духовно ниво –  в Твореца.

Цялата работа е в това, на какво ще фокусираш вниманието си – какво съм получил или от кого съм получил.

Важността може да се превключва. Например, за майката детето е по-важно от нея самата. Но как  да последвам примера и по отношение на чуждите за мен хора в този толкова многообразен свят? Как да убедя себе си да пренеса важността от моя живот на някаква скрита сила, която ми рисува този свят?

Заслужава да се запомни: ще направя усилие да разгледам тази сила и ще я разкрия. В мен  ще се появи съсъд за разкриване. Силата и сега е тук но аз не съм фокусиран върху нея в усещането си. Как да концентрирам върху нея своето внимание?

Всичко зависи от важността: ако важността е фокусирана върху Твореца, то аз чувствам Него, живея в Него. И накрая  мога да разпозная това, което по-рано не съм забелязал.

Самият Творец е неизменен, Той съществува в абсолютен покой и само непрестанно действащото решимо ме води в усилията. А след това аз съм длъжен сам да търся начин да концентрирам тези усилия на това, което е действително важно.

Тук на помощ ми идва обкръжението. Подобно на очилата, то фокусира моя поглед на главното.

Ние се обединяваме, повишаваме важността в своите очи и фокусираме общите усилия на мъничката точка, чрез която аз и започвам да виждам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - No Comments→

Въпрос: А за какво ми e нужна групата, съединението?

Отговор: Не се усеща Твореца. Усеща се само в създаденото от Него желание, което става подобно на Него, въпреки свойствата му. Творец наричаме не Него самият (Ацмуто), а нашето усещане  за Него, нашето подобие на Него.

Въпрос: А откъде аз знам, че моето усещане за Него и Той са едно и също?

Отговор: Ние можем да усетим само 1. материята и 2. формата на материята, но не и 3. форма извън материята и 4. нейната същност. Затова можем да говорим само за вижданото и усещаното от нас, на принципа  „От Твоите действия (на мен), ще Те позная”

От урока по „Учението за десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Рабаш пише, че Творецът „чува молитвите от всяка уста”. Но вие казвате, че молитвата трябва да бъде вътрешна. И така, каква молитва чува Той?

Отговор: Молитвата е желание, което стига до Твореца. Има само две сили в света: силата на получаване (привличане) и силата на отдаване (отхвърляне). И има закон за подобие на формата: „До степента на тяхното подобие, силите (обектите) се сближават и до степента на тяхното различие, те се отдалечават.”

Понеже Творецът е абсолютно отдаване, той „очаква” от нас подобие с Него, където желание за получаване би искало да стане подобно на Него и също да стане сила на отдаване. За да осигури това, Той е оставил искра от Себе си, „точката в сърцето”, началната точка на свойството на отдаване, в желанието за получаване, нашата същност. И ние трябва да я развием.

Творецът отговаря само на молитвата за това. Всякакви други молитви не стигат до Него. Той чува молитвата на всеки, който моли за силата на отдаване. Той е закона за отдаване, така че, той реагира само на молба за възможност за отдаване. И ако ние не молим за нея, Той ни дава дори по-голямо страдание, за да осъзнаем за какво трябва да молим.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[21407]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато четем Зоар, през цялото време си представям земна картина…

Отговор: Това не е важно. Ако зад тази земна картина искаш да видиш Твореца – това също е добре.

Постепенно тази земна картина ще се превърне в картина на свойствата, на качествата – дом, Авраам, растения, животни – всички думи ще започнат да приемат чувствено впечатление.

Ние рисуваме всичко вътре в нашите усещания. И ако сега виждаш само образи и картни, това е защото, сега живееш в привичната картина на този свят.

Постепенно светлината ще ти донесе усещане за свойства, качества, сила. Вместо думи, обозначаващи хора, нежива природа, растения и животни, както се описва в Зоар, ти ще започнеш да усещаш свойствата на всяко от тях в себе си, отношенията между тях.

Тогава ще започнеш да съставяш картната на тези състояния от своето вътрешно чувствено впечатление – картина, която се натрупва в теб от свойствата на всички детайли на повествованието.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21563]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Участието в ноемврийския конгрес през 2010 година ще струва 800 шекела или (200 долара) на човек. Не е ли скъпо това?

Освен това, аз като мъж и член на групата ще бъда на работа през всичките три дни на конгреса – ще работя в кухнята и при другите съпътстващи дейности. Защо трябва да плащам за участие?

Отговор: Аз вече дадох указания, да не ви допускат до никаква работа. Вие можете три дни да седите в залата на конгреса, като гост. Ние смятаме работата по обслужването не като задължение, а като награда.

И другарите плащат за конгреса, нищо, че са на работа по обслужването – те плащат точно за това. Между другото, попитайте ги, те сами ще ви кажат, че истинският конгрес става точно в кухнята, където те готвят обяд за 6000 възрастни и 1600 деца!

Просто те имат други мозъци !Както например може да се види на конгреса обява: „Внимание! Разпродажба! Специално предложение! Книга, която струва 30 шекела се продава за 40 шекела!”

Всички знаят, че нашата световна организация не получава средства от странични източници, а съществува само от вноските на другарите.

[#21440]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→