Въпрос: Как да изменим своите ценности? Как да поставим, над всичко материално, животинско, телесно и даже човешко, важността на висшата сила, която постоянно определя и формира мен и моя свят?

Как посредством групата, обкръжението, да я възвися над всичко, което е важно за егоистичното желание?

Отговор: Егоистичното желание и духовното желание за отдаване се различават именно по важността. На материално ниво тя е съсредоточена в кли, а на духовно ниво –  в Твореца.

Цялата работа е в това, на какво ще фокусираш вниманието си – какво съм получил или от кого съм получил.

Важността може да се превключва. Например, за майката детето е по-важно от нея самата. Но как  да последвам примера и по отношение на чуждите за мен хора в този толкова многообразен свят? Как да убедя себе си да пренеса важността от моя живот на някаква скрита сила, която ми рисува този свят?

Заслужава да се запомни: ще направя усилие да разгледам тази сила и ще я разкрия. В мен  ще се появи съсъд за разкриване. Силата и сега е тук но аз не съм фокусиран върху нея в усещането си. Как да концентрирам върху нея своето внимание?

Всичко зависи от важността: ако важността е фокусирана върху Твореца, то аз чувствам Него, живея в Него. И накрая  мога да разпозная това, което по-рано не съм забелязал.

Самият Творец е неизменен, Той съществува в абсолютен покой и само непрестанно действащото решимо ме води в усилията. А след това аз съм длъжен сам да търся начин да концентрирам тези усилия на това, което е действително важно.

Тук на помощ ми идва обкръжението. Подобно на очилата, то фокусира моя поглед на главното.

Ние се обединяваме, повишаваме важността в своите очи и фокусираме общите усилия на мъничката точка, чрез която аз и започвам да виждам Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - No Comments→

Въпрос: А за какво ми e нужна групата, съединението?

Отговор: Не се усеща Твореца. Усеща се само в създаденото от Него желание, което става подобно на Него, въпреки свойствата му. Творец наричаме не Него самият (Ацмуто), а нашето усещане  за Него, нашето подобие на Него.

Въпрос: А откъде аз знам, че моето усещане за Него и Той са едно и също?

Отговор: Ние можем да усетим само 1. материята и 2. формата на материята, но не и 3. форма извън материята и 4. нейната същност. Затова можем да говорим само за вижданото и усещаното от нас, на принципа  „От Твоите действия (на мен), ще Те позная”

От урока по „Учението за десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21581]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→