В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.

Тогава този съюз съществува, защото в него сме се подписали, че се държим един за друг само поради величието на духовната цел, независимо от това, кой колко плаща.

Например, ако твоето момиче е красиво, и ти получаваш от нея наслада, това е все едно да си продал себе си на нея. Ако живееш с жена, защото тя е красива, можеш да бъдеш наречен „продажен”, защото ти получаваш наслада от красотата й, с която тя като че ли ти плаща.

Затова подписваме съюз в това, че ще вървим с вяра над знанията, че отдаването за нас е по-важно от получаването, и затова аз постоянно търся възможност да укрепя връзката помежду ни във взаимно отдаване.

И според това, как встъпвам във връзка и във взаимно отдаване, започвам да забелязвам, доколко моята „невеста” (групата, духовният свят) е все по-безобразна, а моят партньор (Творецът) – лъжец. Тогава с кого съм сключил съюз, пред кого съм се задължил?! И тогава имаш възможност да вървиш напред с по-голяма вяра над разума (отдаване над сметката за получаване).

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тези, които се наричат „Исра-ел” (стремящи се към Твореца)   напредват чрез тяхната лична работа и отделно от останалото човечество. Това е за сметка на Решимот, които се пробуждат в тях, и желанието на Твореца да ги приближи до себе си.

Те влизат в специален процес, наречен разкриване на душата (Твореца или духовността, което е едно също). Стъпка по стъпка, те трябва постепенно да разкрият непрекъснатия процес, през който всеки човек трябва да премине в съответствие със скоростта, с която техните Решимот се реализират.

Ние можем само да ускорим този процес, но не можем да го променим. Ние можем да ускорим нашето развитие,  като използваме всички възможни средства и преминем през нашите състояние по-бързо и по-правилно. Ние не променяме самите състояния или редът, по който те идват. Нашата единствена свобода е да използваме учебния процес и връзката между нас, за да повишим своето разбиране и усещане, за да разберем тези състояние по-бързо и да ги оправдаем.

Като сме подготвени за тези състояния, ние ги караме да преминават по-бързо и така изграждаме различно отношение към тях. Тогава ние възприемаме всяко състояние позитивно и с разбиране. Ние сме абсолютно безсилни да променим или да повлияем на нещо друго, освен на нашето отношение към това, което се случва.

Нашето отношение към всички състояния, които ние възприемаме или преживяваме (които, очевидно, идват от Твореца) – се нарича намерение.

Намерението – това е моето отношение към моите усещания и към техния Източник, защото „няма никой освен Него”.

От урока по статия на Рабаш, 16.09.2010

[#21305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да разбираме коментара Сулам или изобщо коментарите към кабалистичните книги?

Отговор: В резултат на действието на скритата светлина (ОМ) върху устремения към отдаване, той започва да чувства свойствата отдаване и получаване в много техни проявления и връзки.

Това е сходно с нашия свят, който ние усещаме, с неговите множество детайли, техните взаимоотношения. Разкривайки в себе си целия свят на свойствата, той ни разкрива също познание за техните имена.

Тоест, светите книги обясняват на човек за това, което той разкрива вътре в себе си. А книгите написани на езика на кабала му разказват за свойствата, които той разкрива, подобно на това, как съвременната науката ни обяснява за свойствата на това, което ние виждаме.

Затова кабала се явява наука за висшия свят и само в степента на нейното усвояване, душата е способна да разбере собственото си състояние и да предизвика развитието си.

Четенето на книгата Зоар без коментара Сулам може да разкрие на човека висшия свят толкова, колкото глупакът може да разкрие нашия свят. Той вижда, но не разбира нищо.

А усвояването на коментара Сулам дава възможност на кабалиста да разбира и управлява своите състояния и възможности за сближаване с Твореца по същият начин, по който познаващият нашия свят разкрива възможностите да го използва в своя полза.

[#21410]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

При нас има проблем с възприемането на книгата Зоар и макар, че Рашби я е написал за нашето време, но той е писал от висотата на своята душа и в стила на 2000-годишна традиция.

Естествено, че в този вид, тази книга не е подходяща, защото ние се намираме в края на последното изгнание, абсолютно откъснати от духовния свят, ние не знаем как да отворим тази книга и как да работим с нея над себе си.

Затова Баал аСулам създава за нас „стълба” (Сулам), по която ние можем да се повдигаме до висотата на Зоар. Тази стълба е направена така, че за всеки откъс от текста на Зоар – има коментар.

И не е важно колко разбираме! Ние не разбираме нито коментарите, нито самата книга. Но коментарите създават връзка между мен и оригиналния текст на Зоар.

И така става на всяка степен. Повдигайки се по тези степени, чрез коментарите на Сулам, ние влизаме в книгата Зоар. Без този коментар е невъзможно да се присъединим към книгата Зоар.

Сулам ни трябва не за да разбираме, а за нашето вътрешно обединение. Дори да не разбирам нито коментарите, нито книгата Зоар, аз ги използвам, съединявам се с източника – и Зоар започва да ми действа.

Сулам е предназначен поначало, за да ни свърже със светлината, възвръщаща  към източника. Без него ние нямаме никаква възможност да използваме това чудесно средство.

Аз чета и върху мен въздейства светлината – чрез четене, учене, група, и пробужда в мен нови свойства.

Благодарение на тези нови свойства, аз действително осъществявам контакт с книгата Зоар – и тогава започвам да усещам какво става там, за какво е писано. Само тогава може да се говори за разбиране на Зоар.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21316]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че злото може да бъде чувствено, а може – целенасочено. Целенасоченото зло означава ли подем?

Отговор: Ако гледам на злото от гледна точка на целта и кажа: „Нека моето желание за наслаждение (тялото) да страда!”, доколкото страданието, което усещам в „тялото” – моето желание за наслада, ми помага да се повдигна над него, да го съкратя и да създам екран, за да се приповдигна.

Във всеки случай, между мен и Твореца задължително има скриване и аз не мога да Му разкрия своето желание за наслаждение.

Или Творецът скрива Себе си от моето желание, или аз го скривам от Неговата светлина. Според това, как аз го скривам, Творецът ми се разкрива – над моите желания за наслада, и тогава там аз Го усещам. Така ние напредваме.

От урокa по статия на Рабаш, 16.09.2010

[#21292]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Баал Сулам казва, че се е удостоил да направи такова разкриване на кабала, благодарение на това, че е живял в особено време, в поколение на пълно разкриване на Твореца.

Но всъщност, едва сега започват да изучават неговите произведения, след 60 години. Защо е трябвало толкова дълго време за сближаването на неговите книги с хората?

Отговор: Има време за предаване и време за получаване. И разбира се днес ние едва започваме да усвояваме неговата методика.

Преди 30 години по неговите книги са се учили по-малко от 10 човека в целия свят, а днес ги изучават стотици хиляди, преведени са на различни езици, достъпни са в интернета.

Закъсняването в миналото показва колко още много трябва да работим, за да приближим тези източници към масите, да ги адаптираме за масите и да ги пробудим към тези източници.

Ние, като посредници, се намираме между източниците и масите – и сме длъжни да работим, за да ги сближим, да научим масите правилно да се възползват от методиката на разкриване на Висшето Управление.

От урока, посветен на паметта на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21322]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нищо не изменяме в духовния си път, състоянията преминават както трябва да преминат, цялото зло трябва да се разкрие, длъжни сме да усетим всичките 613 (ТАРИАГ) желания във вид на пропуски (шгагот) и злонамерени прегрешения (здонот).

Казано е: „Човек не ще изпълни заповедта, ако отначало не я наруши”, „Няма праведник, който би направил добро, без да е прегрешил”.

Длъжни сме да преминем през усещането за Ада във всички негови прояви. Въпрос – как влизаме в тези усещания, с каква подготовка?

Ако се подготвяме с взаимно поръчителство, правилни намерения, с поддръжката на другарите (кли) и светлината, която разкриваме в нашите връзки, то можем лесно и бързо да преминем всичко, най-тежките падения, само миг след като сме се докоснали до тях.

На човек му стига такова кратко „докосване до дявола”, за да вземе оттук разбиването и да го повдигне към изправяне. Но сме длъжни да изправим всички разбивания във всичките 613 желания.

От урока по статията на Рабаш, 16.09.2010

[#21299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От къде се взема у нас енергия за вътрешна работа, ако ние през цялото време сме длъжни да държим Твореца в скриване?

Отговор: Енергията идва от Твореца чрез групата. Няма друг източник на енергия, освен Него. И за такъв канал служи групата.

А в групата енергията, светлината, се проявяват в следствие на нейното обединяване, подобно на Твореца. В обединението на другарите се намира Твореца.

И ако правилно си организираме работата, разбираме, че Творец и група – това са едно и също нещо.

Групата е модел, благодарение на който ти откриваш тази вътрешна сила, която се нарича „Творец”.

Като че ли има източник на енергия, но трябва да се включим към него. Потребителят може да бъде само подобен и противоположен (вилка – розетка). А силата на потока от енергия зависи от спойката , от контакта в групата.

Чрез групата аз получавам пример от Твореца, започвам да виждам групата, нейният строеж, като система от светове. Вътре в нея аз разкривам връзки, които съединяват душите във висшите светове. А вътрешната сила на групата, която я оживява и удържа – това е Творецът, висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21204]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→