Въпрос: Защо за изучаването на кабала е така необходима група?

Отговор: Групата действа, както в нашия живот семейството, приятелите, роднините, застраховането от безработица, болничната каса. Ако изпадна в трудно състояние: разболея се, загубя работата си – има система, която ми помага в минутите на слабост.

Тази система за взаимна поддръжка в духовното развитие се нарича ”Свидетелство” (Арвут). От нейната сила зависи бързината и лекотата на придвижването към целта – разкриването на Твореца. Тази сила действа на всеки, тя се натрупва от нашите съвместни усилия.

Както пише Рабаш: ”Ние сме се събрали тук, за да образуваме група и да достигнем степента Адам – човека, а не да останем на животинско ниво”. Това вече е сключване на съюз: решение да се следва методиката на Баал Сулам, да се издигнем над своя егоизъм и в свързването между нас да разкрием Твореца.

Необходимо е да си помагаме един на друг в оценката на величието на целта, на Твореца, виждайки всички другари като велики хора на поколението, внушавайки им величие на духовната цел, осъзнавайки собствената си нищожност. Аз гарантирам от себе си в тази помощ на другарите, без да гледам всичките свои състояния. Това е условието на нашия съюз.

И тогава може да има две състояния:

– или аз поддържам групата във въодушевлението, силата, единството, величието на Твореца

– или само като загубя сили, те започват за мен да се грижат

Както два скачени съда: когато в единия се добави вода, тя протича в него от другия и те винаги се уравновесяват до еднакво ниво. И не е важна ширината и обемът на всеки съд – ако те са свързани, височината на водата в двата ще бъде еднаква.

И така ние се свързваме в групата – те ми дават сили или аз им давам. Без такова взаимно гарантиране е невъзможно да напредваме.

От урока постатия на Рабаш, 17.09.2010

[#21435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Написано е: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт” – смъртта на своя егоизъм. Но как тогава да съм сигурен, че ще дойда до целта и няма да се отклоня от този път?

Отговор: Има духовна цел, средства за достигането й, и на мен ми е необходимо да се държа за тях. И аз не мога да бъда уверен за утре и затова днес вече желая да сключа съюз с групата и с Твореца, за да си обезпеча достигането на висшата цел!

Наистина, ако аз не се удържа на пътя, то падам в животинското съществуване и тогава от него разсъждавам за живота и Творецът вече не води никаква сметка с мен.

Или аз се прикрепвам към групата и напълно се предавам в техните ръце, за да ме пазят те. И тогава те ме привързват към групата, за да не изпадна, както на кораб, попаднал в буря, моряците привързват себе си към мачтата, за да не ги отнесе вълната в морето. В такова опасно състояние е необходимо всеки да види себе си.

И аз съм длъжен да организирам съюз между нас, докато съм пълен със сили, вдъхновения, докато съм в подем – аз подписвам съюз. Нали разбирам, че могат да дойдат такива времена, когато аз няма да мога да оправдая духовната цел, всичко ще ми се струва безнадеждно лошо и няма да имам съмнение в това, че аз съм прав.

Затова е казано: ”Не вярвай на себе си до самата си смърт”. Ако човек не предаде себе си на групата, за да го управлява тя, то него ще го управлява собственият егоизъм, и няма да има никакви шансове да се изтръгне от него. Няма за какво напразно да губим време: или сключвай съюз, или се връщай в къщи и прекарвай времето на дивана …

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В Съдния Ден четат разказа „Йона”. – за пророк Йона, на когото Творецът заръчал да отиде в град Нинвей и да пробуди неговите жители към добри дела.

Но Йона решил … да избяга от Твореца, качил се на кораб и решил да отплава някъде по-далече… Но Творецът причинил силна буря, моряците разкрили, че причината за нея е Йона, изхвърлили го в морето, кит погълнал Йона и го оставил на брега …на град Нинвей.

Йона влязъл в града и след неговата проповед жителите се отказали от враждата и достигнали взаимна любов. Така, по неволя, Йона изпълнил указанието на Твореца.

Йона, качилият се на борда на кораба – това е душата, слязла в тялото на човека. Наистина човекът в този свят е подобен на кораб в бушуващо море…

Душата идва в тялото, за да достигне своето поправяне във връзката си с другите души. Тя може да се поправи именно за сметка на егоистичното желание да се наслади – използвайки егоизма и отхвърлянето от другите, но именно за връзката и любовта към другите, душата от ”точка на отдаване” развива себе си до големината и нивото на Твореца.

Тази ”точка на отдаване” постепенно присъединява към себе си все по-големи егоистични желания. А тези, които засега не може да използва заради отдаване, ги оставя неизползвани (в съкращение). И така, постепенно 125 пъти, докато тази точка не пренесе към себе си цялото желание да се насладя.

Творецът изпраща ”точката на отдаване” (корена на душата) в този свят – пророка Йона, в желанията на човека, на кораба. Матросите и капитанът са ангели, тоест всички обкръжаващи човека са агенти на Твореца.

Йона трябва да пробуди своите желания да се поправи, да се свърже с всички души, града Нинвей, да ги подбуди към поправяне, да обърне тяхното зло в добро, в любов помежду им. Иначе те пропадат в егоизъм и ненавист, която ще доведе до тяхната смърт.

За това ни е необходимо да привлечем на помощ светлината. Това се нарича да помолиш, да завикаш за помощ. И в тази степен, колкото ние крещим – светлината повдига за нас част от желанието да се насладя и то се присъединява към действието за отдаване.

Така, ние пренасяме всички свои желания от нашия свят – желания „заради себе си”, в бъдещият свят – желанията „заради другите”. С това влизаме в света на Твореца, в усещане на себе си и на света в свойството отдаване, което се усеща като вечно и съвършено съществуване.

Историята с пророка Йона говори за това, че Творецът ще ни застави, по добър път или чрез страдания да се заемем с разпространението на кабала в целия свят, като методика за неговото поправяне. Затова е казано: „Така избери живота” – в това е същността на Съдния Ден.

О”С – околната светлина

От урока по избрани откъси за Йом Кипур (Съдният Ден), 17.09.2010

[#21382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „Тора”?

Отговор: Силата, която ни поправя и ни обединява се спуска към нас в своите различни проявления. Силата, която може да ни донесе осъзнаване на злото и неговото поправяне, да ни обедини с доброто и да ни послужи като пример за обединение се нарича Тора. С други думи Тора е цялата система на поправяне.

Зеир Ампин и Света на Ацилут са считани за „Тора”, защото те са един образ или една система, на която аз се опитвам да се уподобя. Аз постигам това, като обединя всички души в Малхут на Света на Ацилут, така че връзката между тях да бъде подобна на Зеир Ампин на Света на Ацилут. В този случай всички души в Малхут на Света на Ацилут се обединяват и се сливат (Зивуг) с Зеир Ампин на Света на Ацилут, Творецът. По този начин ние разкриваме връзката и сливането между нас.

Всичко това се случва, започва и свършва, в ЗОН (Зеир Ампин и Нуква) на Света на Ацилут. Малхут на Света на Ацилут преминава през седем състояния докато достигне до нивото на Зеир Ампин, подобие с Него, в нейният пълен обем. В Края на Поправянето (Гмар Тикун) те стават като две велики Светлини. От това следва, че Зеир Ампин на Света на Ацилут, която е смятана за „Тора” или за „Твореца”, служи като пример с нейната структура, сила и въздействие.

А ние преди всичко трябва да се стараем помежду си да се свържем в тъмнината и да разкрием, че се нуждаем от Неговата помощ. Когато в продължителните ни усилия да се обединим разкрием, че не сме способни да го направим, тогава, като малки деца, ще започнем да плачем и да изискваме поправяне и пример от Него. В резултат Висшият ще ни даде пример и сили да се обединим.

Но нашето искане и търсене трябва да произлизат единствено от нашите усилия да се свържем един с друг. Иначе ние няма да бъдем удостоени със Светлината, тъй като не се намираме във връзка с Малхут и Зеир Ампин на Света на Ацилут – ние не сме в Малхут.

Малхут усеща само обединение. Междувременно всички ние се намираме в нисшото, под световете БЕА (Брия, Ецира, Асия). Само нашите желания да се свържем един с друг се изкачват до Малхут, за да разкрият Творецът и за да достигнат свойството на отдаване.

От урока по книгата Зоар, 14.09.2010

[#21185]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→