В Съдния Ден четат разказа „Йона”. – за пророк Йона, на когото Творецът заръчал да отиде в град Нинвей и да пробуди неговите жители към добри дела.

Но Йона решил … да избяга от Твореца, качил се на кораб и решил да отплава някъде по-далече… Но Творецът причинил силна буря, моряците разкрили, че причината за нея е Йона, изхвърлили го в морето, кит погълнал Йона и го оставил на брега …на град Нинвей.

Йона влязъл в града и след неговата проповед жителите се отказали от враждата и достигнали взаимна любов. Така, по неволя, Йона изпълнил указанието на Твореца.

Йона, качилият се на борда на кораба – това е душата, слязла в тялото на човека. Наистина човекът в този свят е подобен на кораб в бушуващо море…

Душата идва в тялото, за да достигне своето поправяне във връзката си с другите души. Тя може да се поправи именно за сметка на егоистичното желание да се наслади – използвайки егоизма и отхвърлянето от другите, но именно за връзката и любовта към другите, душата от ”точка на отдаване” развива себе си до големината и нивото на Твореца.

Тази ”точка на отдаване” постепенно присъединява към себе си все по-големи егоистични желания. А тези, които засега не може да използва заради отдаване, ги оставя неизползвани (в съкращение). И така, постепенно 125 пъти, докато тази точка не пренесе към себе си цялото желание да се насладя.

Творецът изпраща ”точката на отдаване” (корена на душата) в този свят – пророка Йона, в желанията на човека, на кораба. Матросите и капитанът са ангели, тоест всички обкръжаващи човека са агенти на Твореца.

Йона трябва да пробуди своите желания да се поправи, да се свърже с всички души, града Нинвей, да ги подбуди към поправяне, да обърне тяхното зло в добро, в любов помежду им. Иначе те пропадат в егоизъм и ненавист, която ще доведе до тяхната смърт.

За това ни е необходимо да привлечем на помощ светлината. Това се нарича да помолиш, да завикаш за помощ. И в тази степен, колкото ние крещим – светлината повдига за нас част от желанието да се насладя и то се присъединява към действието за отдаване.

Така, ние пренасяме всички свои желания от нашия свят – желания „заради себе си”, в бъдещият свят – желанията „заради другите”. С това влизаме в света на Твореца, в усещане на себе си и на света в свойството отдаване, което се усеща като вечно и съвършено съществуване.

Историята с пророка Йона говори за това, че Творецът ще ни застави, по добър път или чрез страдания да се заемем с разпространението на кабала в целия свят, като методика за неговото поправяне. Затова е казано: „Така избери живота” – в това е същността на Съдния Ден.

О”С – околната светлина

От урока по избрани откъси за Йом Кипур (Съдният Ден), 17.09.2010

[#21382]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →