Първото поправяне на желанието е отдаване заради отдаване. Това означава, че аз съкращавам използването на своето желание, защото е егоистично, като не желая да причинявам зло на другите, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

Но дори в това ограничение за използване на егоистичното желание се съдържа поправяне, тъй като аз не просто спирам да извършвам лоши действия. А ако имам възможност да открадна така, че никой да не разбере, тогава какво ще ме спре?

Трябва не просто да се отделя от всички желания, сякаш ги няма. Поправянето продължава и след това – трябва да почувствам каква вреда ще причиня на ближния, как ще страда той!

Именно усещането на това страдание, не трябва да ми позволи да открадна, както е казано: „Не прави на другите онова, което самият ти ненавиждаш!”

В мен проникват желанията на ближния. В началото, осъзнаването на злото сякаш ми връзва ръцете, за да не крада, но след това ме освобождават и ми дават всякакви възможности да крада до безкрай всичко, което принадлежи на другите, и дори на Твореца! Всичко ти е позволено и няма да има никакви последствия за теб!

Но аз вече започвам да усещам „страданията на Шхина”, чуждите страдания – как, ако открадна, отнема, убия ще бъде така, сякаш са обрали и убили мен. Чувствам в себе си чуждата болка – като че ли причината е в мен! Сякаш, по отношение на тях аз съм Творецът, създал злото начало. И по този начин възниква връзка между нас.

Аз, като че ли ставам Бина, майката, която чувства всички желания на децата, и цялото зло, което им причинява, ако не се грижи за тях. И също така осъзнава какво добро може да им даде, ако се погрижи за тях.

А след това ни се разкрива вторият етап на поправянето: как можем да отдаваме на ближния. Тук вече, човекът става предавателен канал между света и Твореца.

Чувства, че само той може да им предаде напълването. И престъплението не е в това, че ще открадне от тях, а че не напълва техните желания. Ето това вече се нарича любов към ближния, като към самия себе си.

Именно върху себе си, човекът трябва са усети двата стадия на поправяне: „Не прави на другия онова, което е ненавистно за теб” и „Възлюби ближния като себе си”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 28.09.2010

[22132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като цяло, творението се нарича „Вавилон”. То е създадено от желание, преминало през четири стадия на светлината, слизане в световете, раждане и разбиване на структурата Адам, като в резултат от това, желанията за получаване и отдаване се смесили така, че във всяко от тях има части от всички останали.

После, върху това разбито състояние се излива светлината и разбитите части започват да се пробуждат от неживото желание към растителното, животинското и човешкото.

Но едновременно с по-нататъшното развитие на егоизма в хората, в един от тях – Адам, преди 5770 години, възникнало желанието за отдаване. С това започнал процесът на поправяне. Затова времето се отчита от този момент нататък.

Така се сменят 20 поколения в подготовка за общото поправяне. Първата проява на пълно разбиване се нарича „Вавилон”. Започвайки от него, хиляди хора вече са преминали пътя на Адам за разкриване на Твореца и затова те се наричали „човек” или „син на Адам” (бен адам).

Светлината продължава да се излива върху разбитите желания, а нейното въздействие извиква в тях и проявяването също на разбитите желания за отдаване – предизвиква безпокойство.

Човекът инстинктивно започва да търси, желаейки да напълни своето желание. Той иска да разкрие истинското състояние, да намери причината за разрива между свойствата получаване и отдаване. Именно това ще го доведе до разкриването на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В материалния свят всеки има тяло със собствено напълване. Биологически ние  сме отделени един от друг и психологически всеки се чувства личност със собствена индивидуалност.

В духовния свят всичко постоянно се променя, от състояние в състояние, светлината и съсъдите през цялото време са различни.

Ние се обличаме в някакво състояние, което назоваваме по име, като артист превъплъщаващ се в роля, или като във фантастичен филм, където влизаме в различни образи.

Няма понятие „лична постоянна душа”, която да съществува независимо и да се издига по степените и всеки път да запазва своята индивидуалност. За нас е трудно да разберем, как моето „аз” пропада.

Например, казано е в статията „600 хиляди души”, че всеки, който поправя душата си, ще разкрие Малхут в света и ще се нарече цар Давид…

От урока по статията „600 хиляди души“, 26.09.2010

[21985]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасям към жена си, за да можем да усетим между нас Твореца?

Отговор: Старайте се всичките отношения между вас да бъдат само, за да можете да разкриете между вас Твореца. Това гарантира абсолютен мир вкъщи, и е полезно за всеки, дори според чисто егоистични интереси.

Това е едно много ефективно средство, което ориентира човека правилно относно целия му живот. Защото групата и другарите засега за него са като изкуствено образувани, цялото човечество се усеща още по-далече, а вселената – въобще далеко. Жената е най-близкото, както е казано: „Жената на човека е като тялото му”.

Но от друга страна, ти изведнъж разкриваш, че имаш партньор във всичко! Благодарение на Твореца ти започваш да усещаш, че срещу всяко едно твое движение, има нейно движение.

Каквото и движение да произхожда: в ума, в сърцето или физически – във всичко произтича синхронно движение, все едно че Творецът, разкривайки се, слепва две отделни половинки във всичките им детайли и форми.

Трябва само да се опитаме да разкрием между нас Твореца – силата, която ни съединява, и която искаме да постигнем, като следствие от нашия съвместен живот. Защото иначе целият този живот ще бъде просто едно животинско съществуване.

Ние двамата искаме да разкрием между нас силата на съединението – третата съставна, допълваща ни дотолкова, че да станем като един!

Когато Той ни съедини в едно, ние ще Го включим в себе си, и ще бъдем едно цяло, именно затова, защото Той се намира вътре в нас и ни изпълва.

Това се нарича: „Мъж и жена и Творецът между тях”. Той присъства във всичко, което съществува между тях. А освен това няма нищо, защото желанието на всеки един е насочено към другия. Това е точно както отношенията на Зеир Анпин и Малхут: той целият е насочен към нея, а тя – към него.

Творецът е отделил всички частни сфирот на Малхут и е направил от тях Хава (Ева), затова на целия ръст на духовния парцуф съществува точно съответствие между З”А и Малхут, на едно ниво един срещу друг във вечно, непрекъсващо се сливане.

Няма в единия такива свойства, които да ги няма в другия. Но да се залепят един с друг е възможно само чрез светлината АБ-САГ, която идва и ги съединява, поправяйки единия на по-голямо отдаване, а другия –  на по-голямо получаване.

И за да се съединят, те заедно се издигат в Бина, която се нарича Елоким, Творец, и Той им дава сила за съединяване и след това ги изпълва.

И те изпълват не един другиго, а техните общи желания, и от това се ражда „детето”, като следствие от съединението, следващия духовен парцуф, новото състояние.

Затова е казано: „Бащата (Аба) дава бялото, майката (Има) дава червеното, а Творецът – дава душата”. Той се намира между тях и изпълвайки ги, дава на душата новата степен.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 28.09.2010

[22122]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Във всеки от нас има искра – желание да разкрием Твореца! Ние обединяваме нашите искри, но това не е достатъчно за Неговото разкриване.

Наистина, тези искри са егоистични – идват от разбиването на бившето сливане. Ние полагаме усилия и ни се разкрива, че жадуваме Твореца ”заради себе си”, поради свои интереси.

Това е вече постижение – нали сме открили разбитото желание, за което е казано от Твореца: ”Аз създадох злото начало”. Това е важно откритие – на самото зло начало. И с нашите ”искри”, устремени към Него, ние се обединяваме в група.

Полагайки усилия да се свържем, в учението, ние откриваме своята противоположност – поправената Шхина и Твореца – светлината ни показва това.

В общите желания за разкриването на Твореца ние откриваме разбитото ”място”/желание и това е голяма радост – тъй като откриваме същността на разрушението.

Оттук можем да направим рязко движение към поправяне – да пожелаем Твореца не ”заради себе си”, а за да Му доставим удоволствие.

Тогава алтруистичното намерение ще превърне ”нашето място” в поправена Шхина. Ние ще я възродим от изгнанието и по този начин разкриваме Твореца в нея.

Цялата работа се заключава в поправянето на желанието. Отначало ни е необходимо голямо желание, а после – поправено желание. За това е и предназначена науката kабала.

От урок по статия на Рабаш, 27.09.2010

[22038]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Струваше ни се така просто – нека силата на светлината ни поправи за любов към ближния!

Защо е толкова сложен процесът на поправяне? – Сложността е в това, че целият този процес е скрит, а той е скрит, за да ни даде свобода на волята.

Свобода – това означава, срещу моето желание и разбиране, когато аз не искам това пряко!

Животинското ми тяло не се стреми към това, моят егоизмът не ми е помощник в това. Аз трябва да намеря нова мотивация за напредване, която не произлиза от собствените ми свойства – иначе само би пораснал животинският ми егоизъм.

Причината за напредването трябва да бъде извън мен – в обкръжението. Необходимо ми е да използвам за напредването нещо, което не принадлежи на моето егоистично желание и в това е цялата трудност.

Ако това не беше така, то всеки би се стремил към поправяне – на кого не му се иска да получи съвършенство и вечността на Твореца, да види съдбата си от началото до края и да я управлява.

Всеки би се съгласил да смени този временен свят с вечен. Но човек чувства, че това е твърде високо, трудно и недостижимо.

И всичко е заради това, че ни е нужно тук да разкрием точката на нашия свободен избор, който се нарича ”средната трета Тиферет”.

На нас ни е ясно, какво е това любов и какво е това ненавист, но какво е това неутрално състояние, ”средна трета Тиферет” – това е неразбираемо.

И на всяко стъпало трябва да правя избор от такова състояние, иначе не ще бъда незавиим по отношение на Твореца.

Какъв е смисълът да се създава нещастно творение, страдащо в този свят, да му се дава знание за това, какво е съвършеното състояние и то да трябва само да използва средството (Тора), за да премине от лошо състояние в добро?

Всяка машина би направила същото, ако има добро и лошо средство. От лошото се отива в доброто – тук няма никакъв свободен избор.

И по тази схема на двете линии действат религиите. Разликата между кабала и религията е в свободния избор, в третата линия.

Затова е нужно да се намери такава точка за изпълняване на действията на човек, която да не зависи от него и от земния му избор, за да не иска той полза за себе си.

Ако ние намерим такава точка и действаме от нея, означава , че свободно изграждаме себе си, независимо от предишната си природа. Ние ”отрязваме” себе си от нея и сами ”раждаме” себе си, а не Творецът.

И в тази независима точка е цялата трудност. Тя през цялото време ни обърква и изтрива всичко, което преди миг сме разбрали и чувствали, отново ни потапя в ”мъгла”.

Нали искат да ни въведат в съвършено друго жизнено измерение, да ни разкрият истинската реалност, вместо безсъзнателното състояние, в което ние днес се намираме.

От урока по статията ”Любов към Твореца и творенията” , 27.09.2010

[22062]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да остана насочен към целта, ако през цялото време имам някакъв физически проблем, който отнема цялото ми внимание?

Отговор: Има различни случаи. Съществуват телесни или душевни проблеми, грижи и тревоги, както при всеки човек. Обръщайки се към човека, Творецът му изпраща цяла съвкупност от тези проблеми и с това го пробужда.

Не е важно, в каква точно ситуация се намира човек. Цялото това състояние, във всичките му съвкупности, той получава от Твореца и от това състояние е длъжен да се отнесе към Него.

Човек е длъжен също да разбере, че ако има проблем със здравето, той трябва да посети лекар, ако има финансови проблеми – трябва да си потърси работа и така нататък.

Но като цяло, ако проблемите се разрешат, това става само, защото човек трябва вече да бъде в други състояния, за да напредва.

Всяко състояние е правилно за по-нататъшното ни напредване. Но ние трябва да го поправяме и на земно и на духовно ниво – като едно цяло.

Забранено ни е да разделяме света на две части – „това е за мен, а това – за Твореца”: „Сега се заемам с бизнеса, със земните си дела, а после, когато се завърна към Него, ще пожертвам нещо за благотворителност и ето вече ще съм чист’’.

Няма такова нещо! Ако говорим за поправяне на намерението, то тук няма и минутка за губене. Във всички състояния и проблеми, в които пребиваваме, ние сме длъжни да отправяме молба към Твореца.

Тази молба трябва да бъде не за самия физически, семеен или друг проблем, а винаги да е насочена към най-високата цел, защото по този начин тя несъмнено ще включи в себе си всички по-нискостоящи грижи, тревоги, болести и беди.

Защото всички те се обединяват в названието „страдания” и са предназначени само за това, да настроят човека към правилното направление.

Ако сега имахме възможност да снемем от човек някое страдание – липсата на средства, тревогите за здравето или семейството, той би се отклонил от пътя, не би вървял в точно съответствие с това, както го направлява Творецът.

Затова ни е забранено да се месим пряко в този процес. Трябва да помагаме на човека да се справя с тези проблеми, но самия той трябва да знае, че такъв е пътя, и че всичко това му се изпраща от Твореца – „Добрия и Творящия добро”, и че „Няма никой освен Него”.

Той е длъжен да приеме всички състояния, да се справя с тях правилно, с всички възможни средства – и на земно и на духовно ниво, и с помощта на групата.

Но както е написано, забранено е да се молим, за това „моите грешници” да умрат – само за да се върнем към Твореца. Тоест, необходимо е да поправим всяко наше състояние, правилно да използваме дори отрицателните пречки, защото те просто са най-полезни за поправянето.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2010

[22056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи“, п.442: А в края на поправянето, когато цялата Малхут бъде поправена, тогава ще се върне зивуг ГАР де ГАР, т.е. (Творецът) ще влезе във висшия Йерусалим.

Чрез това стават ясни думите: „Клех се Аз на Давид, раба Мой”. Тази клетва е за това, че (Творецът) няма да влезе във висшия Йерусалим, докато не влязат Исраел в низшия Йерусалим.

Става дума за поправянето на третата линия. Двете линии, двете сили, ние получаваме свише. Но способността да отсечем лявата линия, да привлечем дясната, след това да съчетаем дясната и лявата по правилен начин в средната линия – всичко това получаваме само съгласно модела и формулата, която разкриваме помежду си.

Защото аз не знам какво е средната линия. Не ми я поднасят готова свише – иначе няма откъде отново да създам себе си, да осъществя своето търсене, да положа усилия, да извърша разкриване по пътя.

Средната линия е нещо много неясно. На теб са ти дали две сили – заповядай! Но и с едната, и с другата светът може да бъде разрушен.

Как стигаме до състоянието, в което намираме правилния начин за съчетаване на двете линии – в екрана де-хирик, отдолу нагоре? Как изобщо пристъпваме към съединяването на тези две противоположни линии?

Тук е чисто и просто работата между душите, защото това може да се осъществи само във връзката между тях. Дясната и лявата линия съществуват под формата на естествени сили, а създаването на средната линия може да бъде започнато само във връзката между душите.

Това може да бъде наречено „групова психология”. Тук, в търсенето помежду ни, ние трябва да намерим начина, по който да създадем вярното съчетание, правилното смесване на тези две линии във връзката между нас.

Проверката на нашата работа се състои в това, че ако помежду си разкрием правилното намерение заради отдаване на Твореца, при което става разкриването, тогава постигаме средната линия и получаваме възможност правилно да използваме тези две линии.

От урок по книгата „Зоар”, 27.09.2010

[22051]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всяко духовно търсене се увенчава с успех, само ако го осъществявам чрез връзките на разбитите келим.

Ние се намираме в този свят, а над нас са световете БЕА, и още по-горе е Малхут на света Ацилут. Тя се нарича „събрание на Исраел”, това е място на обединение за тези, които са устремени право към Твореца.

Човек е длъжен да се издигне от този свят към световете БЕА, където се разкрива разбиването и към Малхут на света Ацилут и да пожелае да се съедини с другите, както по-рано, да разкрие Твореца в общата взаимозависимост.

Иначе е невъзможно да издигне своята молба още по-нагоре към Зеир Анпин и Бина. Няма друга възможност за духовната работа.

Сега съм отдалечен от духовното и никак не се отнасям към него. Защото не съм разкрил желание, в което мога да разкривам духовния свят. Преди всичко ми е нужно да намеря правилното желание.

Цялата реалност се състои само от материала желание и осветената в него форма. Желанието може да бъде материално (т.е. егоистично) и духовно.

Духовният материал се отнася към отдаване и се проявява във връзката между другарите, между тези, в които има искра устремена към отдаване.

Отначало те разкриват между себе си разбития материал, злото начало, а след това го поправят със силата на светлината, която се корени в разбитите келим, в разбитите отношения между тях.

Всичко започва само след това, когато ние намерим връзката между нас. Само така можем да се издигнем в духовния материал.

Него го няма в никого поотделно, той е заложен в първичната негативна връзка между нас, в злото начало, което ние разкриваме и започваме да поправяме. С него започва и началото на духовния път.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2010

[21957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това благословение и проклятие за които е написано в книгата Зоар?

Отговор: Благословение, това е сила, даваща ми възможност да се издигна над егоизма, да се съединя с другите. Да благословя, това е да дам сили за отдаване и любов.

А проклятие са обратните действия, когато се отнема в човека възможността за даване и любов.

От урока по книгата Зоар, 24.09.2010

[21908]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→