Въпрос: Рабаш пише, че Творецът „чува молитвите от всяка уста”. Но вие казвате, че молитвата трябва да бъде вътрешна. И така, каква молитва чува Той?

Отговор: Молитвата е желание, което стига до Твореца. Има само две сили в света: силата на получаване (привличане) и силата на отдаване (отхвърляне). И има закон за подобие на формата: „До степента на тяхното подобие, силите (обектите) се сближават и до степента на тяхното различие, те се отдалечават.”

Понеже Творецът е абсолютно отдаване, той „очаква” от нас подобие с Него, където желание за получаване би искало да стане подобно на Него и също да стане сила на отдаване. За да осигури това, Той е оставил искра от Себе си, „точката в сърцето”, началната точка на свойството на отдаване, в желанието за получаване, нашата същност. И ние трябва да я развием.

Творецът отговаря само на молитвата за това. Всякакви други молитви не стигат до Него. Той чува молитвата на всеки, който моли за силата на отдаване. Той е закона за отдаване, така че, той реагира само на молба за възможност за отдаване. И ако ние не молим за нея, Той ни дава дори по-голямо страдание, за да осъзнаем за какво трябва да молим.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[21407]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Духовният свят ще се разкрие само, ако ти по време на обучение чрез групата, поискаш това разкриване.

Ти искаш да усетиш Даващия, Основата, единствения Корен на всичко.

Но това може да стане само чрез групата, чрез отдаване, съгласно закона за подобието на свойствата и когато си готов за това.

Нищо, че ти още не разбираш, какво търсиш, – независимо от това светлината върши своята работа. Благодарение на твоята потребност тя действа все по-силно, докато в тебе не се влее духовно усещане и не започне да става все по-ясно.

Тогава ще видиш, че духовната реалност съществува. Недостатъчна концентрация към важността – ето кое се явява причина за скриването.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[#21594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем Зоар, през цялото време си представям земна картина…

Отговор: Това не е важно. Ако зад тази земна картина искаш да видиш Твореца – това също е добре.

Постепенно тази земна картина ще се превърне в картина на свойствата, на качествата – дом, Авраам, растения, животни – всички думи ще започнат да приемат чувствено впечатление.

Ние рисуваме всичко вътре в нашите усещания. И ако сега виждаш само образи и картни, това е защото, сега живееш в привичната картина на този свят.

Постепенно светлината ще ти донесе усещане за свойства, качества, сила. Вместо думи, обозначаващи хора, нежива природа, растения и животни, както се описва в Зоар, ти ще започнеш да усещаш свойствата на всяко от тях в себе си, отношенията между тях.

Тогава ще започнеш да съставяш картната на тези състояния от своето вътрешно чувствено впечатление – картина, която се натрупва в теб от свойствата на всички детайли на повествованието.

От урока по Книгата Зоар, 20.09.2010

[#21563]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разпространението на науката Кабала и смяната на всеобщия мироглед зависи от нашите усилия по осъществяване на поръчителството между нас.

Ключът към успеха се крие в силата на поръчителството, а не в това, колко знаем и колко разбираме и дори не в това колко работим.

Защото силата на поръчителството пробужда криещата се вътре в нас висша светлина. И тогава тя започва да струи между душите, да пробужда хората.

Да се повика тази светлина може само с помощта на поръчителството. Поръчителството между нас – това е средство, за да привлечем светлината възвръщаща към Източника. Светлината е единствената сила, която променя нашите желания.

В нас е заложено голямо желание и искри, посредством които можем да запалим светлина, ако ги обединим.

Когато ние оставяме егоистичните си желания долу, а над тях съединяваме искрите си – в тях се разкрива светлината, която върши всичко.

Ако не я пробудим – няма сила, която да ни действа. Единственото, което ни помага е светлината. Желанията са само неин резултат.

От урока по статията „Поръчителство“, 19.09.2010

[#21492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Участието в ноемврийския конгрес през 2010 година ще струва 800 шекела или (200 долара) на човек. Не е ли скъпо това?

Освен това, аз като мъж и член на групата ще бъда на работа през всичките три дни на конгреса – ще работя в кухнята и при другите съпътстващи дейности. Защо трябва да плащам за участие?

Отговор: Аз вече дадох указания, да не ви допускат до никаква работа. Вие можете три дни да седите в залата на конгреса, като гост. Ние смятаме работата по обслужването не като задължение, а като награда.

И другарите плащат за конгреса, нищо, че са на работа по обслужването – те плащат точно за това. Между другото, попитайте ги, те сами ще ви кажат, че истинският конгрес става точно в кухнята, където те готвят обяд за 6000 възрастни и 1600 деца!

Просто те имат други мозъци !Както например може да се види на конгреса обява: „Внимание! Разпродажба! Специално предложение! Книга, която струва 30 шекела се продава за 40 шекела!”

Всички знаят, че нашата световна организация не получава средства от странични източници, а съществува само от вноските на другарите.

[#21440]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ти не си насочен към целта, ако не гледаш на нея чрез групата.

Групата – образно казано, е като лещи, които събира всички лъчи, и ги насочва към целта, без тях ти не можеш да фокусираш своя поглед на целта.

Единствено в групата, в единната връзка между приятелите, аз бих успял да разкрия действията на Твореца.

Ако ние не градим помежду си такава обща област, „общо място”, където има само отдаване в нашето обединение, то ние няма къде да разкрием Твореца. Най-малко, на мен ми трябва поне още един човек, защото минималната група – се състои от двама.

Аз се решавам да се обединя с групата – и сега през цялото време мисля само за това. В нашето обединение, което създаваме, в това „общо място”, се случва всичко, за което разказват Зоар и Тора. И ако аз не съм свързан с другите, то няма къде да разкрия това, за което говори Зоар.

Ако аз се съединявам с останалите, то всички разкази на Тора и Зоар, ТЕС и Талмуд – са само за вида на нашата връзка и за това, какво се разкрива в нея. Аз, с действията си към по-силна връзка, предизвиквам разкритието на Твореца.

Това се нарича Исраел (аз), Тора (книги, учение, група) и Творец (цел) – са едно цяло” – и аз ги обединявам от началото на моето поправяне  до неговия край.

Това съвсем не е сложно – да се концентрираш в една точка. А ако не можеш – то тук целта изчезва и трябва да се фокусираш наново. Съществуват пречки – и в това се състои работата – да се фокусираш върху целта чрез обединение.

Преди всичко останало е необходимо да създадем такава обща област между нас – а за това, което се случва там ни разказва Зоар: как да променим себе си, така че да доведем връзката ни до пълно поправяне и в следствие на това, по закона на подобие на свойствата да разкрием в себе си Твореца.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 20.09.2010

[21591]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие неведнъж сте казвали, че когато четем Зоар, ние сме длъжни да се постараем да разпознаем силата, която стои зад написаното.

Правилно ли е да си представям, че някаква сила говори с мен на непонятен език, а аз се старая да разбера този език, също както малко дете, което слуша как говорят хората с него и усвоява езика?

Отговор: Не, това не е правилно. Със земния си разум и чувства аз никога не ще успея да позная картината, зад която стои Творецът.

Мога единствено в течение на учебния процес да предизвикам особено действие, наричано „светлина, възвръщаща към източника”, и то да построи в мен ново свойство, благодарение на което аз ще почувствам картината на другия свят.

Сега аз не притежавам такова свойство, за да успея да видя Твореца чрез текстовете от Зоар. Но в резултат на моите усилия, това свойство трябва постепенно да се формира в мен.

Това означава, че светлината ми въздейства и изгражда в мен допълнителен орган на чувствата – свойството отдаване, и тогава, в това ново чувство, аз ще започна да усещам Твореца.

Никакви други усилия или цели в изучаване на светите книги няма да помогнат (книги, разказващи за висшия свят и Твореца).

Затова всички мои усилия трябва да са насочени единствено, за да извикам върху себе си обкръжаващата светлина. Защото да разкрия Твореца мога само в случай, че съм подобен по свойства с Него.

Той е изцяло отдаващ. А в мен няма свойството  отдаване, няма го сетивото, чрез което бих могъл да Го разкрия.

Мога да придобия този сетивен орган само чрез въздействие на скритата светлина, възвръщаща към източника. Светлината създава в мен свойството отдаване – и тогава аз разпознавам Твореца.

Затова когато чета книгата Зоар трябва да се стремя да предизвикам върху себе си тази светлина.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21561]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко се постига в резултат на усилия. Не очаквай нещо да се измени само. С усилията си за съединение  привличаме към себе си светлината.

Колкото повече са усилията, толкова по-силно тя ни действа, и обратно. Светлината се намира в постоянен покой, и ако заедно се стремим към единение, тогава Го принуждаваме да ни съедини.

Приближаваме се един към друг – приближаваме се към светлината. Отделяме се един от друг – отделяме се от светлината. Но нито едно от усилията не се губят, „стотинка по стотинка се натрупват и образуват голямо богатство“.

Всеки път, когато желаем да се съединим, светлината ни въздейства , и дори, ако се отделяме един от друг, светлината вече е успяла да ни поправи, нищо не се губи, а ние извършваме следващото поправяне.

Тези процеси на „свиване“ и „разтягане“, са като вход-изход или като работата на сърцето. Съединяваме се, светлината ни въздейства, поправя съединението ни, и веднага причинява появата на следващата неизправна степен.

И отново трябва да положим усилия – даваме на светлината възможност да ни обедини и отново поправяйки се предизвикваме следващото неизправно състояние – докато не свършат всичките 125 поправяния.

Всеки път аз се издигам над моето неизправно желание, и след това го привличам към поправяне. Първата степен – точката в сърцето ми преминава махсом, а след това привлича към себе си през махсом част от желанията. Тази част, над която тя може да бъде (вяра над разума, бина над малхут).

И така постепенно, докато не пренеса на части през махсом цялото си желание, да бъда над него, след като съм усвоил свойството на отдаване над получаването. Това е степента Х“Х (Хафец Хесед), бина, отдаване заради отдаване. Всичките ми грешки са се превърнали в заслуги, а престъпленията – в грешки.

Сега преминавам на следващия етап – през малка дупчица в следващата преграда, аз се прокрадвам в областта на любовта към ближния.

Отначало само точката в сърцето си, а след това прехвърляйки на части на това ниво желанията си, според степента, доколко мога да ги използвам за любов (напълване) към ближния, превръщам егото в желание за получаване заради Твореца.

Всеки път ние работим със своя егоизъм за все по-голямо единение, привличайки към себе си светлината, със стремежа си към подобие на свойствата. Аз желая, а Творецът, в отговор на желанието ми, изпълнява всички действия.

От урока по статията „600 хиляди души““, 20.09.2010

[21610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изпратиха ми анекдот:

В корема на бременна жена разговарят две бебета. Едното от тях – вярващо, другото – невярващо.

Невярващото бебе: Ти вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Да, разбира се. На всички е ясно, че живот след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем достатъчно силни и готови за това, което ни очаква после.

Невярващото бебе: Това е глупост! Никакъв живот след раждането не е възможен! Ти можеш ли да си представиш, как би изглеждал такъв живот?

Вярващото бебе: Аз не зная всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина и че ние може би ще ходим сами и ще ядем с устите си.

Невярващото бебе: Каква безсмислица! Невъзможно е сами да ходим и да ядем с уста! Това въобще е смешно! Имаме пъпна връв, която ни храни. Знаеш ли, аз искам да ти кажа: не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашият живот е пъпната връв – и така, вече е твърде къса.

Вярващото бебе: Аз съм уверено, че това е възможно. Всичко ще бъде просто малко по-различно. Можем да си го представим.

Невярващото бебе: Но нали оттам все още никой, никога не се връщал! Животът просто завършва с раждането. И въобще, животът – това е едно голямо страдание в тъмнината.

Вярващото бебе: Не, не! Аз точно не зная как ще изглежда нашия живот след раждането, но във всеки случай, ние ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Ти вярваш в мама? И къде се намира тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние се намираме в нея и благодарение на нея се движим и живеем, без нея ние просто не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Пълна глупост! Аз не съм видял никаква мама и затова, очевидно е, че нея просто я няма.

Вярващото бебе: Не мога да се съглася с теб. Наистина понякога когато всичко наоколо утихва, може да се чуе как пее тя и да се почувства как тя милва нашия свят. Аз твърдо вярвам, че нашият истински живот ще започне само след раждането. А, ти?

[21548]

Filed under: Различни - Няма коментари→

Въпрос: Състоянията на духовния път са описани, но как да преминем от едно състояние към друго? Каква е методиката на прехода?

Отговор: Методиката е много проста: нищо в реалността не се изменя, тя е единствена и неизменна, променя се моето отношение към нея и с това в моите усещания се изменя тя.

Даващият е неизменен, природата е неизменна. Всички промени са обусловени от изменението на отношението на човека към света. Даже психолозите казват: не чакай, докато светът се измени – поправяй себе си.

Висшата светлина може да ти придаде ново отношение към реалността и ти лично да се убедиш, че всичко зависи от теб.

Само не възприемай тази ситуация като нежелана и тежка работа – напротив, с това на теб самия ти дават възможност да управляваш.

Наистина, ако всичко зависи от теб и се намира за това сила, чрез която аз мога да осъществя реални промени, то това е забележително!

Само по себе си, от мен се изискват определени усилия, но благодарение на тях аз ставам център на мирозданието!

Малкият човек, предполагащ, че той зависи от природата и от всички, започва да се променя сам – и изменя своето отношение към реалността. Всичко е в неговите ръце.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21605]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→