Баал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Защо Йом Кипур се възприема от народа не като празничен ден, а като тъжен, даже траурен?

Отговор: Защото хората не разбират, че „лошото” в усещанията е възможно да е трамплин към доброто и в зависимост от нашето отношение се осъзнава не като зло, а като добро. Например, човек преминава през медицински преглед, намират му болестта – разкрива се злото.  А сега вече може да бъде излекуван, което значи, че разкритото зло – е добро!

Но е казано: „Мнението на чорбаджиите е противоположно на мнението на Тора” и човек оттласква от себе си поправянето. Той не разбира защо му е нужно това.

Той плаче, защото му е зле и моли Твореца да му направи добро – т.е. той плаче за своя егоизъм, жалвайки се, че Творецът не го пълни.

Той сякаш говори на Твореца: „Защо си толкова лош, толкова жесток?! Е, какво Ти става, жалко… Дай ми да се насладя!”

Той не разбира, че разкриването на злото е за негова полза, за неговото израстване. Въз основа на примера от хилядолетната ни история, ние трябва да разберем, че Творецът отговаря само на желанието, насочено към изправяне, към целта на творението. И на никакви други молби.

Но сега настана време да обясним на всички, какво означава действително да стигнем до Съдния ден – за да разкрием „Аз създадох Злото”, и след това „Аз създадох Тора за неговото поправяне”, а след това „защото светлината ще го доведе до Източника”.

От урока по статията на Рабаш, откъси към Съдния Ден, 15.09.2010

[#21239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние изучваме книгата Талмуд Есер Сфирот, който се състои от шест тома и над 2000 страници, и през цялото време изучаваме само десетте сфирот. Ние правим това, за да четем за тях отново и отново, след това да ги забравим всички тях, след това отново да прочетем за тях и да ги забравим отново. Всеки път, когато учим, ние учим за същите десет сфирот, но в нова форма, защото нашите качества непрекъснато се изменят, докато десетте сфирот остават същите.

Затова всеки път, когато сядаме да учим, ние го правим неправилно. А след това ние трябва винаги да забравяме, това което сме научили.

Духовният закон на поправянето на душите твърди, че Нуква се връща всеки път към състояние на „девственост”. След това Нуква пораства, става малка, след това става възрастна и се обединява със Зеир Ампин. Тя после завършва това състояние и се връща към „девствено” състояние, за да започне да расте отново и да достигне до ново състояние на обединение.

По този начин ние преминаваме през всеки етап или всяка степен, което обхваща същите десет сфирот. След това всичко се изтрива и на следващото ниво ние още веднъж изучаваме същите десет сфирот, но с по-дълбоко разбиране и усещане и с по-голямо свързване.

Така една степен е заменена от следващата. Нови отношения са добавени, но ние винаги говорим за обединение на Малхут с първите девет сфирот.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот““, 15.09.2010

[#21232]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ние прекарваме целия си живот гонейки „моркови”, но никога не успяваме да ги хванем. Каква е разликата между това да гоним „моркови” и нашите усилия да разкрием Твореца?

Отговор: Ако човек гони нещо – „морков” или Твореца – движен от своите егоистични, получаващи желания, тогава той няма да получи нито едното, нито другото. Според закона на творението нищо не може да влезе в желанието за получаване освен „киста де-хаюта” – мъничка, кратковременна порция светлина, която ни дава усещане за малък, кратък живот.

Ако човек желае да усеща по-голям живот, това е възможно в различно желание. Например, аз хващам риба с въдица, пеперуда или птица с мрежа и животно – с капан. Има различен инструмент за хващане на всеки вид животно.

И така, нашето желание за наслаждение е неспособно да усети нищо повече от този малък, кратък живот. Нещо по-голямо може да бъде усетено в различен „капан”, който ние трябва да създадем. Ние можем да го усетим само в желанието за отдаване.

Оплакването, което изразихте във вашия въпрос е правилно. В моето естествено желание аз нямам възможност да бъда щастлив. За да съм щастлив, аз трябва да заменя моето желание „да получавам” с желание „да отдавам”. В крайна сметка най-важното нещо не е желанието, а напълването.

От урока по книгата Зоар, 15.09.2010

[#21222]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Духовната работа започва винаги като от нулата и ние трябва да разберем това, да се съгласим и да благодарим за новото начало. Човек през цялото време започва по този начин – сякаш до тогава нищо не е било – всичко се изтрива.

Нуква всеки път се завръща в „девствено състояние” – тоест не остава никакъв жизнен опит, пропада целия контакт с жениха, с Твореца, близостта, това как и колко съм се  приближил до Него.

И не е нужно нищо да влача със себе си от миналото – напротив трябва да се молим да ни се даде да забравим всичко. По-добре да не знам нищо!

Ние в своите егоистични желания не можем да си представим как може човек да иска да се откаже от целия си жизнен опит.

Но никаква премъдрост не ни е нужна! Умът е нужен само за това, да започва всеки път всичко от нулата, на нов лист. И ако сме способни на това, то ние наистина се приближаваме към вярата, към отдаването.

Защото за отдаване не се нуждаем от никакъв разум – само от чисто отношение, което с нищо не се свързва с отминали състояния, в които то несъмнено е било покварено в нещо, тъй като аз все още не съм достигнал Безкрайността и края на поправянето.

Затова Нуква и ЗА след всяко действие се завръщат в своето минимално състояние: точка и 6 сфирот.

Трябва да усвоим това като необходимо условие за напредването ни, стараейки се да го приемем с разбиране, любов и радост – всеки път започвайки наново, от нула.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 19.09.2010

[#21229]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В статията Рабаш привежда притча за това, как един другар дал на заем на друг голяма сума пари, въпреки че се съмнявал, дали ще ги получи обратно, но се разстроил, когато той му донесъл гаранционен чек от банка, поради това, че с това е изчезнала у него възможността да е във ”вяра над знанията” и така самият той да се развива духовно?

Отговор: Страхувай се от разкритията на Твореца. Аз не искам Той да се е разкрил, поради това, че тогава трябва напълно да Му се подчиня, превръщам се в безволево животно, изчезва независимата точка ”човек ” в мен.

Човекът се изгражда в мен, неусещайки Твореца, а в търсене на Неговия образ за пример на свойството отдаване, за да го изгради в себе си. Аз трябва да получа за това пример и сила, но да изграждам това свойство в себе си, без Неговото въздействие.

Както постъпваме с детето: даваме му играчка, не искаме да му помагаме и да правим работата вместо него.

Напротив, ние му създаваме трудности, за да се  постарае и да се научи, и се радваме, когато прилагайки усилия, то постига успех. Ние получаваме удоволствие, виждайки, как то се труди, тъй като така расте човек.

Ние не му разкриваме, че ни е лесно да изпълним неговата работа. Обратно, даваме си вид, сякаш самите нищо не знаем и се боим да го правим.

Ние играем заедно с детето и заедно търсим решение. Всичко е затова, да му оставим място за работа, възможност да приложи усилия, самото то да разкрива реалността от тъмнината. От нас не се дава решение, докато то само не го намери!

И ако искаме да му помогнем и да дадем някакви обяснения, то не по-рано от тогава, когато то напълно се е изявило, опитвайки се да намери решение само.

А ако после то дойде за помощ при нас, то това е вече изстрадан, конкретен въпрос, по самата същност.

Нали то вече е изпробвало всичко – и нищо не се е получило. И тогава ние му помагаме и допълваме това, което то не може само да постигне поради своята природа.

Наистина, ако е положило много усилия и е разбрало, че не е способно да направи само, то е подготвило своето желание и разум да приеме нашите обяснения и помощ, да получи допълване по-високо от своето ниво.

Това прибавяне, което му предаваме, изгражда в него човека. Но ако аз му разкрия всичко, преди то само да положи усилия – в него моите обяснения не създават ново – нито в желанието, нито в разума.

От урока  по статия на Рабаш, 15.09.2010

[#21217]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 27

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 303

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1736, п. 95

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 4: Yortzait Baal HaSulam – специална програма в памет на Баал Сулам

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Лекция на рав Михаил Лайтман на тема „Духовното значение на празника Йом Кипур“

Видео (бълг.) Сваляне Аудио (бълг.) N/A

Filed under: Празници - Няма коментари→

Единственият начин да провериш духовните състояния е да провериш твоята връзка с групата. За да ни даде възможност да се развиваме правилно в групата, Творецът ни дава да усетим присъствието на по-висша сила, но Той самият остава скрит, за да създадем Негов модел в нашия съюз.

Като многократно разкрива и скрива себе си, Той ни пробужда да усетим нужда да Го разкрием, точно от Неговото скриване, в точката на нашия съюз. Аз не мога да видя Твореца предварително по начина, по който аз бих видял някаква цел в този свят. Като се скрива, Творецът ни дава възможността да изградим Неговия образ, като анализирам свойствата на „аз и групата” както „аз и Творецът”.

Ние разграничаваме и оценяваме тези свойства по пътя ни към Него като формираме нещо, което е загадка дори за нашите сетива. Постепенно, докато формираме духовната система вътре в нас, ние използваме нашето желание и силата на Твореца, Светлината. Така ние създаваме образа на Твореца.

Защото ние Го създаваме в нас от тъмнина, без ясен пример, който да вземем, ние Го разкриваме, разбираме и възприемаме. Така ние наистина ставаме подобни на Него.

Всички препятствия, които получаваме, които са жестоки в своята мъдрост, са уроци, които Творецът е планирал за нас като инструктор, който просвещава в своята наука. Ние изграждаме вътрешна система на управление чрез отдаване: системата на екрана и Отразената светлина. Точно отразяването ни дава възможност да станем подобни на Твореца и да придобием същите свойства.

Така човек постепенно става човек – подобен на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 14/09/2010

[#21127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→