Природата на този свят е егоистична. И в нея ние сме се родили – в природата на желанието за наслаждениеИ затова желанието ми, през цялото време, ме тегли и тласка към наслажденията,като не ме оставя и секунда в покой.

Всеки път то създава в мен нови потребности, увличайки ме към тези или други източници на наслаждения.

Получава се, че в този свят постоянно се намирам под натиска, принуждаващ към развитие, на силата на природата, която пробужда в мен усещане за страдание.

Затова, ако нищо не правя, няма наказание. Тъй като подбудата какво да се направи, всеки път идва към мен от природата, доколкото ме управлява сила, тласкаща ме отзад.

Докато в духовното развитие няма сила, заставяща да напредваш, там няма насилие. Аз трябва сам да достигна, да събера, да натрупам, да организирам в себе си сила, тласкаща ме напред.

Затова, за да ни помогнат, пребиваващите в егоизма желания за наслаждения, духовно да се движим напред, а ние получаваме наказание, ако не работим – наказание за бездействие.

Ако обърнем внимание на всички наши усещания и разберем, че те идват от Твореца, то това много ни помага по-добре да реагираме и да  напреднем.

Ако във всяко състояние, ние започнем да виждаме отношението на Твореца към нас – наказанието за нашия мързел в работата, то можем по-добре да се подготвим за всяко действие, във всеки миг.

Тогава ние виждаме, че Творецът е винаги Първи, че Той ни приканва към действие и ни направлява, а ние трябва да сме само по-внимателни, за да чуем, че Той говори, тъй като Той работи вътре в нас и според това различаваме детайлите в нашата работа.

Тъй като в цялата ни работа, това съединение между душите е, за да разкрием в него Твореца.

А вътре в това съединение, чувствайки как Творецът ни направлява, започваме да усещаме пряката светлина, отразената светлина и всички действия, които изучаваме в науката кабала – как се осъществяват между нас.

Така Творецът ни подтиква към връзка, за да може желанията ни точно да съответстват на Неговите. И затова, от страна на Твореца това не е наказание, а корекция на нашата посока.

От урок по статията на Рабаш, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Ние „всички като един идваме в града на Царя”, в този свят. И тeзи, които вярно работят за Твореца, обръщат Неговия „вълшебен прах” в сладки и изискани подправки.

А тези, които не работят, вкусват горчивия прах и не могат да се насладят на Неговата трапеза.

Всичко зависи само от правилните усилия на човека. Ние виждаме колко хора идват, за да изучават кабала и влагат много сили, но след това захвърлят…

Защото в резултат виждат, че тази трапеза не е по желания им вкус. Но те не обвиняват в това самите себе си, а казват, че е виновен Царя и методиката кабала, носеща горчивия вкус, лоша е групата, приятелите.

И си отиват! На тях им се струва, че могат да намерят по-големи наслаждения или просто, за да си починат, или се заемат с някаква друга методика.

Всичко зависи от това дава ли си човек отчет, що за „месторабота” е това, където е попаднал и какво му е възложено, как трябва да насочи себе си в работата, за да усети сладкия вкус.

Трапезата е подредена пред нас! Написано е: „Вкусете и се убедете колко добър е Твореца!” и трябва да усетим само вкусът за Него, т. е. да подготвим своя съсъд за Неговата светлина, за да получим тази добавка като сладка подправка.

А хората не влагат своите сили на правилното място, а след това гледат в часовника колко време са загубили в усилие.

Но те не са вложили във важното – в съединението на душите и затова не усещат приятния вкус в работата! Защото вкус може да се почувства само чрез съединение, то е и този съсъд, в които се разкрива светлината.

А те напразно са се трудили на друго място. Както ти да си работил целият месец в компанията, а в края на месеца си се преместил в друга компания и да искаш заплата. Дали там ще ти заплатят?!

Ти не си заработил нужното „кли”, съсъда на полученото възнаграждение. Награда се получава само в общия съсъд, тъй като именно в него се разкрива Твореца, Неговата трапеза, Неговата светлина. А ако човек не вложи в това сила, то неговата работа нищо не струва.

Трябва да сме внимателни и чувствителни в това, и всеки е длъжен да проверява себе си: разбира ли той в каква единствена точка трябва да съсредоточи всичките си усилия, а то е само в достигане на вътрешната връзка, обединяваща в една цел, в едно желание, за да се разкрие в това съединение Творецът.

Ако човек е насочен в това, то с времето започва да усеща в „трапезата” сладък вкус. А ако ли не, то постепенно се уморява и разочарова, тъй като вместо приятен вкус, усеща вкус на прах, „горчив прах” и го изхвърля.

Колко сили може да се влагат и нищо да не се получава в замяна? И да не се види, че се работи, но не на това място, където трябва…

Това веднага става ясно по отношение на групата и другарите, намира ли се той в групата или не и работи ли в нея.

Това усилие с нищо не може да се замени, нито с пари, нито с професионални способности.

Само ако ти работиш над съединението на душите, тогава този „ горчив прах”, това скриване изчезва и ти разкриваш духовния свят, който се намира направо тук, заедно с теб.

Просто в теб не е бил вътрешния инструмент (кли), в който може да го приемеш, както нужната вълна за радиоприемника.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар, глава „Лех Леха (върви напред)”, пункт 211: Седем небосвода създаде Твореца свише, които са ЗАТ (Заин тахтунот – ивр., последните седем) на Ацилут, ХаГаТ НеХИМ.  И всички те, за да познаят величието на Твореца, и всички те, за да ни съобщят за тайната на Висшата воля.

Защо сфирот са наречени небосводи? Небосводът е екран. Но има много видове екрани. Екран, който разделя духовните степени се нарича небосвод.

Ние говорим само за желание, а над него има екран и Отразена светлина. Желанието е под съкращение. То има Авиют (дебелина, сила на желанието) и съответстваща сила за неговото преодоляване – в екрана.

Това са технически термини. Но когато работим с желания и с тяхното съпротивление ние разкриваме чувства и впечатления. Има желание за наслаждение, а отвътре множество явления се разкриват. Ние говорим точно за явлението, а не за конкретното желание, което го пробужда.

Да кажем, че съм способен да дам детайлно обяснение за цигулката, нейната структура, материал, как да се прекарва лъка по струните, с какъв натиск, скорост и т.н.

А мога и словесно да изразя  чувствата и впечатленията си от мелодията. И в двата случая аз описвам феномен, но на различни езици. Един е техническият език, който е разбираем от ума. Езикът на чувствата се разбира от сърцето.

Книгата Зоар говори на езика на чувствата и затова той е ясен на онези, които чувстват тези явления. Баал Сулам добавил към текста на Зоар езика на Кабала, описание на Зоар с технически термини (сфирот, парцуфим, авиют, екран). Така паралелно имаме описание на два езика, което ни помага да ги свържем и да се приближим до разкриването на истинския феномен.

За да разкрия текста, аз трябва да се съединя със средата, групата. Така са направили авторите на книгата, групата на Рашби. Чрез свързване по между им те са постигнали всичките 125 степени на Висшата светлина и го нарекли „Сияние (Зоар)”.

От урока по Книгата „Зоар”, 29.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Страхотно е, когато човек е обграден от голяма група, където го подкрепят и се грижат за него по време на падение. Но какво остава за онези, които са отделени и живеят далеч от най-близката кабала група, в чужда на духовното среда, както е например в Европа?

Отговор: Мислим, че физическата близост има позитивно влияние върху духовното, но не е задължително да е така. Ако човек напряга големи усилия да напредва и да постига контакт където и да е, то той винаги печели повече, отколкото ако се премести по-бързо и лесно при другите. Винаги е по-полезно да се опиташ да се свържеш с другите след поне шест месеца. Не трябва да се фокусираме върху телата, които ни обграждат, а да се опитаме да видим духовните степени чрез тях.

От урока по статията „Паним Меирот”, 28.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→