Въпрос: Какво е отдаване заради отдаването?

Отговор: Отдаване заради отдаването е когато, не усещам наслаждението като напълване със собствените желания, а го използвам само в качеството на гориво за да изпълня действието отдаване.

С какво горивото се отличава от наслаждението, та нали единственото, което съществува това е желанието за наслаждение (кли) и неговото напълване (светлина)?

Ако използвам напълването само  за да изпълня работата и да напълня другия, то напълването за мен е само гориво.

Ако използвам напълването за собствено удоволствие се счита, че се наслаждавам.

Отговорете на въпроса: заради какво работи вашата кола, в смисъл вашите действия, кой е получател на вашите усилия?

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как вие, Лайтман, ще коментирате долунаписаното?

Андрей Графов, 2010-06-20 20:50:00

Публично покаяние

Искам да направя официално заявление: сгреших за сметка на Лайтман.

Аз никога не съм бил яростен последовател на Михаел Семьонович, както и никога не съм изпитвал към него уважение.

Когато разговора стигаше до кабала на Лайтман, аз както и много други поддръжници на традиционния юдaизъм, изразявах своето презрително отношение.

За съжаление бях недостатъчно информиран. Рав Категор, нека се продължат дните на грешника, потвърдил, че Лайтман е действително ученик на Ашлаг.

Аз със силата на предубеждението в това не вярвах, считайки подобни разговори или за откровена лъжа, или за полуистина (ученик е разтегливо понятие).

Обаче се оказа, че там всичко е сериозно. Великият кабалист на 20 век – рав Барух Ашлаг, действително е считал Лайтман един от най-добрите си ученици и приближени лица.

По такъв начин разговора за недостатъчната компетентност на Михаел Семьонович няма никакви основания.

Аз както по-рано скептично се отнасям към популяризаторската дейност на Лайтман. Още повече на мен откровено не ми харесват този международен проект с блек-джек и проститутки.

На мен не ми харесва идеята, не ми харесва стила, не ми харесват хората. Съществува теоретическа вероятност, че Лайтман напразно е започнал всичко. Обаче не ние ще го съдим.

Всичко сочи, че Лайтман е майстор. А майсторите трябва да се уважават.

Коментар: Ние всички се раждаме егоисти и само егоизма ни ръководи. Ние цялостно сме управляеми кукли. В никого няма собствено желание, мисли, действие. (статията на Баал Сулам „Свобода на волята”)

Затова, аз приемам, че всичко казано за мен е като спуснато не от вас , а от Твореца, чрез кукли, към мен, кукли във всичко, освен единствено личната свобода на действие в разпространение на Кабала и уподобяване на Твореца (смисъла е в същата статия, че само в това е единствената свобода на човека).

Затова на мен не ми е безразлична вашата реакция на моите действия, не лично, а само заради разпространението на методиката за поправка.

Аз не позирам, както са ми безразлични вашите мнения за мен и затова, че в тези личности се появява възможност, вместо да се занимават с костите ми, да погледнат истинските кабалистични източници.

Ортодоксалният вестник „Амодия”, 15.09.1991 г. за Лайтман: ”Огромна тълпа изпращаше в последния път почитания учител рав Барух Ашлаг, най-големият син на мъдреца на книгата „Зоар”, рав Йехуда Ашлаг, получил името „Баал Сулам”.

Огромна колона съпровождащи излезе от сградата, където преподаваше и живееше мъдрецът. Зад тялото му вървяха публични личности, ученици и жители на града.

Изпращащите се устремиха към „Хълма на Успокоението” в Йерусалим, където се намира могилата на неговият баща.

До своя последен ден, великият мъдрец, от чиято уста излизаха бисери на висшата мъдрост, преподаваше от 3 часа през нощта до 6 сутрин и от 5 до 9 часа вечер ежедневно в своят мидраш.

В края на деня се почувствал зле, бил закаран в болница, а в петък 15 септември в 7 часа сутринта, върнал на Твореца своята душа в присъствието на верния му във всичко ученик Михаел Лайтман”.

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш”, п. 126:

„Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас. Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

… „И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата – отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…”

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства.

В нас няма такава възможност да се оцени това, съгласно някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

Под „равни” се има предвид, че те се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим, толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е. те са партньори и всеки отдава всичко само за да съществува взаимна връзка между тях в най-оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В Духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти от мен желаеш. И тогава ние сме равни.

От вечерния урок по книгата Зоар, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→