Въпрос: Веднъж по време на урок Вие казахте, че избор е нужен само тогава, когато човек е неуверен. Ще имаме ли ние избор в края на своето поправяне?

Отговор: Колкото повече се доближаваме до Твореца ние все по-малко сме съгласни с Него – и все пак всеки път намираме в себе си сили, да се съгласим. По пътя си към  Безкрайността аз откривам, че няма нищо по-лошо от Твореца.

Не съм съгласен с Него в нищо, изпитвам към Него люта ненавист, както към нищо друго. Но в същото време, имам сили да се издигна над тези усещания и да стигна до противоположното: никой не е по-висш, по съвършен, по-силен, верен от Него.

И ето, аз съм изправен пред избор – накъде да вървя? – при положение, че няма накъде да вървя. Това е всъщност Безкрайността.

Най-общо трябва да се разбере, че колкото и да се извиси човек, злото начало винаги се издига над него. Ние действително разкриваме творението ”като същност от нищото” – срещу ”същност от същността”.

От урока ”Свобода на волята”, 14.12.2011

[63125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - No Comments→

Въпрос: Когато говорим за любов към другите, това изглежда тривиално за повечето хора. Как можем да им предадем нашето послание?

Отговор: Не им говорете за любов към другите. Вместо това, обяснете законите на интегралната система, които изискват по-силна взаимна връзка между нас. Разделението в човечеството расте, както и нуждата от връзка. Затова се чувстваме все по-зле и по-зле.

Това са прости неща, които могат да бъдат представени чрез линейна диаграма. Всеки ден трябва да увеличаваме връзката между нас. За 6 000 години ще трябва да обединим всички наши желания. Днес от нас се изисква да се свържем на определено ниво, да кажем X_2. През 2012 година изискването ще нарасне до нивото X₃. Ако не достигнем това ниво, ще изпитаме страдания в съответствие с нашата несъвместимост с природата.

Днес преживяваме криза, падение, и това е напълно естествено. Обаче можем да обърнем тенденцията, ако увеличим нивото на обединението между нас. Ако направим това, ще усетим подем, а не падение. Всичко зависи от нас.

Имаме мъдростта на кабала, която има за цел да развие разпознаването на злото в нас. Наистина, колкото повече изоставаме, толкова по-отделени ставаме. Светлината се увеличава, а ние сме по-отделени и несвързани, а това ни кара да се чувстваме все по-зле и по-зле.

Светлината ни позволява да усетим глобалния и интегрален свят, който е взаимно свързан във всички свои части. Така постепенно чувстваме, че ставаме все по-противоположни на интегралния свят. Излиза, че не говорим за любов, а за законите на природата, за нейното развитие.

След конгреса през декември, ще видим, че светът ще се влошава много по-бързо. От наша страна, ние ще можем да ускорим развитието по позитивен начин – трябва да положим максимални усилия за постигането му.

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел“, 29.11.2011
[62073]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: След конгреса вие престанахте да ни запознавате с международните новини и с кризата, това хубаво ли е или лошо?

Отговор: Никакво не е. Просто за всички нови решения на политиците няма нови реплики, защото не разбирайки произхода на кризата, не могат да вземат единственото правилно решение – към постепенно, но пълно обединение, както ни принуждава природата.

Още в началото на миналия век, Баал а-Сулам пише, че човечеството върви към това да осъзнае себе си като едно семейство, в своя интегрална взаимовръзка. Той е видял това като кабалист, от нашата вътрешна връзка, как се проявява в израстването ни, в еволюцията, под въздействието на силите на природата.

Затова проявлението на нашето противопоставяне на природата ще расте, като усещане на все по-големи страдания – банкрути, падения, заплахи, безработица, безредици и протести. И така ще продължава, докато светът не осъзнае причината за увеличаващата се криза – нашите егоистични отношения.

Защото сме се развили до състояние, когато трябва да започнем да се обединяваме в единно, интегрално, световно общество. А след това да достигнем до нивото ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

Това не е фантастика, не е утопия, а бъдеща обективна реалност, вече показваща се на хоризонта. Това е целта на еволюцията ни, зададена в програмата на природата. Тя вече започва да се проявява във вид на възникваща принудителна, всеобща връзка между хората, предприятията, страните, и противопоставянето с нея, несъответствието ни на нея предизвиква криза в обществото ни. И обратно, подобието ни извиква у нас усещане за хармония, благо, съвършенство.

И никакви решения и действия, ненасочени към единението, интеграцията, няма да намерят доброто си въплъщение, а ще се натъкнат на неудачи, които могат да доведат до война, резултатът от която ще бъдат такива страдания, че човечеството ще осъзнае интеграцията, като единствено решение на проблемите си.

Затова нищо повече няма да пиша за кризата. Всички опити да се излезе от нея вече са неуспешни – не са в целта. Сценарият на развитието, макар и обезателно към целта на природата, но по неблагоприятния път. Подобно на дете, което ще бъде принудено да прави ”както трябва”, но само принудено, чрез наказания. За съжаление, докато вървим ”по пътя на страданията” (наказанията) – ще се учим от тях…

[63145]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→