Ако Творецът иска да бъде Творец – то на него му е необходимо творение. Такова творение, което съществува отделно от Твореца, чувства себе си независимо от Него, получава от Твореца и реагира – с което то сякаш отдава обратно. Значи тези двамата трябва да се намират помежду си в някакви взаимни отношения, усещания, мисли, действия.

Трябва да бъдат двамата! Затова трябва да се създаде творение, отделено от Твореца, и означава, че то трябва да се състои от желание за получаване на наслаждение – това е единственото, което не му достига, за да бъде творение. Това означава да усеща себе си жив, съществуващ, получаващ – а после, за сметка на използването на това желание да получи, то също може да стане отдаващ и правилно да отговори на любовта на Твореца.

Излиза, че освен желанието да се наслади, творението трябва също така да има ”кормило”, което може да обърне това желание и да промени посоката му: от 100% заради самото себе си – до 100% заради Твореца, а на всички останали интервали между тях ще има разни съчетания между тези две крайности: част от Твореца и част от мен.

Това се определя от всяко стъпало на духовната степен. Започвам със 100% за самия себе си и постепенно обръщам кормилото на 180 градуса, на 100% отдаване на Твореца или на други хора. Не е важно на кого – главното е как аз използвам себе си.

„Аз”- това е моето желание. А ”кормилото” – е намерението, това заради когото аз се старая. То се определя от моето състояние и сега въпросът е само в това, на кое място от този кръг се намирам: започваме от нула(„0”), а завършваме  с Окончателно поправяне (Гмар Тикун)  – състояние на абсолютно отдаване.

Следователно, Творецът, съгласно замисъла за творението ”да наслади сътвореното”, създава това желание, което се явява задължително. И дава на творението условия, за сметка на които може да управлява това желание и да обръща себе си в това направление където аз искам. Ако аз искам да ”отида” към по-високо стъпало, по стълбата на 125-те степени, от нулата на ”този свят” до света на Безкрайността. Така действа замисълът за творението.

За да се ”изкача”, аз трябва да видя пред себе си път. Трябва да знам при какви условия мога да се изкача, да получа ”гориво”. Трябва да знам как да обръщам кормилото, за да променя посоката, как да се грижа за безопасността по този път. Трябва да изясня за себе си всички тези условия и да проверя, да ги съблюдавам или не, мога ли аз да ги променям и да ги управлявам.

И тогава по малко ще започна да виждам във всички тези условия ”пътното движение”, че все повече и повече се губя из полезрението. Аз съм длъжен да се изкача единствено при условие, че по всяко време съм готов, че всеки път в мен се ”облича” нова форма, все по-близка и по-близка до тази на Твореца. Сменяйки етап след етап, пункт след пункт на това пътуване, когато съвсем малко съм пропътувал и съм се приближил – и всичко за сметка на това, че се променям вътрешно, аз все повече се ”обличам” в образа на Твореца. Това означава, че аз ”вървя” и се приближавам към него.

Съответно, ние трябва да си създадем собствено желание за наслаждение готово за такова изменение – да е съгласно да приеме в себе си такива форми на висшето. А това предполага неговото съкращение, замяна на собственото егоистично намерение – докато не започне да приема формата на отдаване, формата на Твореца и все повече да се приближава към Него.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 17.05.2011

[43608]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →