Въпрос: Как е възможно по време на падение да се държа така силно за целта,  че да използвам падението за подем, когато се спускам сам, а не Твореца ме хвърля надолу?

Отговор: Аз трябва да управлявам това падение и сам да реша, че ми е необходимо да се спусна. Потготвям се за спускането предварително, както се ппотготвят за хирургична операция.

Какво ще ми помогне при падението да не „загубя главата си”, да не попадна под властта на желанията? Ще ми помогне връзката с целта, за да чувствам падението, но да не губя себе си, а да се издигна. Сам на себе си обаче това не мога да гарантирам.

Затова ми е необходимо правилно обкръжение, което да ме подкрепи, когато загубя власт над себе си, вследствие на много силни желания.

Когато на духовния зародиш му дойде времето да се роди, т.е. да премине на степен захранване, как може да свърже тези две състояния, та нали при раждането той губи своята степен, преобръщайки се с „главата надолу”?

Но как му се удава от това състояние на пълна загуба, „с главата надолу”, да не стане пометнат плод, а да се роди в новия свят и да се прикрепи към Твореца на много по-висока степен?

Затова са дадени различни решимот де-авиют и де-итлабшут (от желанието и от светлината) 1/0. Така, че аз винаги мога да се съединя с двете степени едновременно! Това ми помага да се родя.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →