От писмо №26 на Баал Сулам, “Плодове на мъдростта”: “Златно звънче и нар по полите на мантията и се чува звук, когато ще влезе Първосвещеника в светилището».

Думата «ефод» (дрехата на Първосвещеника) произлиза от думата «Къде тук е вратата?» Тъй като там, където е вратата, там е и входа, дори ако е закрит.

В материалния свят може да се види закрита врата, закрит вход, но в духовното има само отварящ се вход.

Той може да бъде видян само благодарение на пълната вяра: тогава става видима вратата – и в същия миг той се превръща във вход.

В този миг, когато човек достигне съвършената вяра, т.е. пълната степен на отдаването, на него му се отваря входа и вратата, като едно цяло. А миг до тогава, той не е виждал нищо: нито врата, нито вход – и изведнъж тя му се разкрива.

И така, съществувала ли е врата преди или не?! Не е имало, тъй като самото свойство, което сега е получил, се превръща във вход и във врата, позволявайки му да влезе.

Материална врата съществува дори дотогава, когато човек се е подготвил и е готов да влезе. Но в духовното на нас ни е нужно да построим своите келим (духовните съсъди), за да усетим в тях новата реалност.

А дотогава тя не съществува. Ние сме тези, които и предаваме форма и затова и входа и вратата се строят от човека, благодарение на това, че придобива съвършена вяра – отдаване.

През периода на възпитание, човек се колебае насам-натам, подобно на всеки, който търси вратата.

В последната секунда на придвижването той е близо до входа – но именно тогава изведнъж се уморява и се връща обратно.

И няма в човек сили, за да отвори вратата, а прекарва живота си в ходене насам-натам, в търсене на вход, но не достига до него.

Нашият път се състои от придвижване и връщане, и така много пъти, докато не се оформи в човек настоятелна потребност да влезе.

Та нали трябва да подготвим желанията си. И доколкото в духовното няма форма, докато ние не я създаем – човек не е готов за правилно възприятие, реакция и към следващо изясняване, докато не премине всички четири нива на всяко желание.

И постепенно в него се натрупват всички изяснения и се обединяват в една форма, която той разкрива в светлината.

Единственото, което можем да направим тук, е да ускори времето на своето развитие. Но сме длъжни да преминем през всички състояния.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →