Съществува едно уникално творение – желанието да се насладиш. Това желание се получава от светлината, която го е създала като „нещо от нищото“, едни или други преживявания. С други думи, в желанието се изразяват различни явления, които го разделят на пет части: от нулева (коренна) до четвърта. Какво се случва в тези части и във отношенията между тях, това желанието и усеща – и не повече.

Всички изменения могат да настъпят само в желанието за получаване –в зависимост от това как то усеща своите части: доколко са обединени, колко са големи, широки и т.н. В съответствие с това се формира възпреманата от желанието реалност – тя се създава от това, което се случва в него.

Желанието може да съществува, но да не усеща дори себе си, сякаш в него работи само подсъзнанието. Може и така, че то вече усеща себе си като възприемащо действителността. А може и така, че то усеща себе си, възприемащо реалността и другите в усещанията си.

Нещо повече, желанието може да чувства себе си и другите, освен това и те да усещат себе си и другите. При това, то вече им приписва някакво самосъзнание и възприятие. На това не са способни малките деца и недостатъчно развитите хора.

Но така или иначе, всичко се случва вътре в желанието и в него има няколко нива на усещания.

На нивото на „този свят“ то усеща съществуването си, а също и близостта с другите или отделянето му от тях. Тази картина се формира от петте сетива: зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Ако ги изключим, желанието няма да чувства нищо.

Тук си струва да подчертаем осезанието: става дума не просто за докосване до нещо, а за физическо усещане на самия себе си, състоящо се от определени части, допиращи се с въздуха и т.н. Така че, ако изключим петте сетива, творението ще изчезне. Отстрани това ще изглежда като желание без всякакви усещания, лишено от разбиране и всъщност от съществуване.

Така че, цялата ни работа се извършва в това желание. Ние не намираме нищо повече от петте негови части, но можем качествено да ги извисим. Главното е – да разберем: каквото и да чувстваме, ние усещаме себе си, протичащите в нас явления.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 15.06.2012

[80623]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Даряване на Тора” Баал а-Сулам ни обяснява при какви условия Тора е била дадена на хората. Преди всичко, това трябва да бъде група от хора, които искат да станат като един човек с едно сърце. Преживените страдания не им оставят място за избор – те виждат, че трябва да бягат, но да бягат осъзнато. Това не е сляпо бягство, в следствие на болката, тъй като страданията идват при тях от особена Сила, от Твореца, съгласно Неговата програма и тук се крие определена цел. Творецът преднамерено им е дал страданията. Казано е: „Аз създадох злото начало” – с други думи, създадох Фараона, който приближава синовете Исраеливи към Твореца. И затова злото начало се нарича „помощ от противоположното” –  то пробужда човека да познае Силата, която го управлява. Човек си задава въпросите: ”От къде идва това зло при мен? Защо страдам?” В крайна сметка, въпросите го насочват към основния въпрос: ”В какво се състои смисълът на моя живот?” и още повече: ”В какво се състои смисълът на нашия живот?” И тогава човек намира науката кабала.

Така той достига до получаване на Тора – започва да разбира, че тук нещо трябва да се промени. Вместо да се променя светът, стараейки се да го „свие“ под себе си, човек разбира, че светът е проекция на неговите вътрешни свойства. Измени себе си – ще се промени и той.

Тъкмо това казваме днес на всички: трябва да се поправя човекът, а не светът. Разбира се, ние не разказваме за възприемането на реалността, че външната картина се определя от това, което сме отвътре. Това за сега не може да се обясни, независимо, че вече има научни доказателства. Но по принцип, човека днес вече разбира, че му предстои да се поправи. И тогава той е готов да получи Тора като подправка – „да подправи” злото начало с тази методика, за да придобие тя по-добър вкус.

В крайна сметка, трябва да предадем форма на отдаването на изначалното получаващо желание. Ако човек е готов за това, той получава Тора, т.е. методиката за поправяне, и започва да работи. И тогава разбира същността на поставените му условия; какво е това поръчителство, всеобщо единство, какво означава неговата крайна цел – да възлюби ближния, като самия себе си. По пътя към тази цел човек разкрива своето предназначение, което се определя в първоизточниците като ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ”. С други думи, той трябва не само сам да реализира казаното, но да бъде и отговорен за целия свят. С това човек  накланя себе си и света към чашата на заслугите и правилно прилага своя потенциал за благото на другите, правейки това, което е длъжен – т.е. разпространявайки по целия свят методиката за поправяне.

И тогава той поправя себе си – защото не му трябва нищо, освен това. Достатъчно е да работиш за нуждите и поправянето на другите – това и означава да бъдеш в ”царството на свещенослужителите”. Коените нямат никакъв материален дял, тяхно владение е Творецът, т.е. стъпалото на чистата Бина. Така и човек трябва да се вижда на висшето стъпало, където благото на ближния е негова единствена грижа, грижа над грижите и единствена цел, над всички цели. Нека в него да изплуват най-неочакваните желания, нека препятствията да се разрастват до световен мащаб – всичко това се прави, за да може над всичко това, той да се грижи за целия свят. Защото в противен случай той няма да има материал за работа.

Така човек реализира задачата ”царството на свещенослужителите” и ”свят народ” – претворява в живота поръчителството. Работата не е в това, взаимно да се гарантираме и да се подкрепяме по пътя на поправянето. Не, ние вървим към поръчителство с целия свят, отговаряме за всички и докато не помогнем за тяхното поправяне, не требва да смятаме, че работата е завършена.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да се справим с усещането на тежестта?

Отговор: Когато човек чувства тежестта при допир с тъмнината , с пречките и препятствията по пътя, със страданието , то  всички тези усещания зависят от това, доколко той  е в състояние да събуди и види във всяко препятствие , неговата любеща проява в духовен смисъл, духовните детайли и да се моли именно за тях .

Необходимо е да си представим правилните  духовни свойства срещу  материалните, които ни се разкриват. Та нали всичко, което ми изглежда лошо-това е различно проявление на злото, разкриващо се в мен, в моето его, в моите желания. Един човек ненавиждам, на друг завиждам, трети ме дразни – тези оценки, отрицателни и положителни, аз правя относно себе си.

Но какво би станало ако успея  да преобразувам всичките си  преценки и се опитам да извлека от тях  положителни усещания, желания и мисли? Тогава от тяхното противопоставяне, аз разбирам, как да се  обърна към Създателя , към светлината, така че да ми даде вяра и сила на отдаване.

От уроците на статия от книгата „Shamati“, 10/06/2012

[80172]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Изследване (университет Аалто и PET-Център, Турку): Преживяването на силни емоции синхронизира мозъчната дейност на различни хора. Когато всички членове на групата делят общо емоционално състояние, техният мозък и тяло обработват информацията за околната среда по еднакъв начин. Човешките емоции са много заразителни. Емоциите обединяват хората.

Съвместното преживяване на емоционални състояния синхронизира соматичната система, която събира информация за състоянието на организма и околната среда, и я предава на сензорните области на главния мозък. Този механизъм позволява автоматична синхронизация с другите хора, което облекчава социалното взаимодействие и изпълняването на групови действия.

Реплика: Последните изследвания поясняват мнението на кабалистите за това, че всички ние сме части на единна система. В днешно време тази система се проявява все по-отчетливо като всеобща интегрална връзка между всички хора и между частите на природата изобщо. Но нашият егоизъм не е интегрален и затова не можем да се държим правилно в разкриващата ни се интегрална връзка. Това противоречие между интегралната система на връзка между всички части на природата и обществото, и нашия егоизъм е причина за кризата. Решението е едно – да поправим егоизма – да го направим също интегрален. Това именно се явява предметът на интегралното възпитание.

[80025]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се потърси помощ за преодоляване на скритието, ако в това време човек не чувства никакви желания, сякаш е мъртъв?

Отговор: Скритието се дава, за да можеш от него да се молиш. И в това скритие ”праведниците ще минат по пътищата на Твореца, а грешниците ще паднат”. А освен скритията, могат да се появят и други проблеми, още по-лоши.

Скритието е безсилие и лошо настроение, когато не виждаш към кого да се обърнеш за помощ, не чувстваш никакви мисли и желания в правилната посока. Сякаш си попаднал в пълна тъмнина и си се ударил в стената.

Но трябва да разберем, че тъкмо това е мястото за работа. И ако по някакъв начин си спомниш, че се намираш в скритие, то можеш да се издигнеш от него. Така се отваря точката на вътрешното разбиване. Тук има само психологическа бариера, която би преодолял, но сякаш не намираш сили в себе си.

Всъщност можеш да направиш това. Ако се пречупиш и преодолееш тази чисто психическа бариера, и вземеш книгата в ръце, ще откриеш, че Творецът нарочно ти е приготвил такова състояние. И от тази точка ще достигнеш до ново разбиране и ще направиш още една крачка напред. От такива точки се образува напредъкът ни, правата линия.

[80616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да достигнем такива висоти, че да работим над своя егоизъм и той да не ни пречи. Издигаме се над него и ставаме напълно свободни от него. И тогава за човека не остават никакви ограничения.

А докато моят егоизъм ми пречи, това е ”помощ от противното”, тъй като ми позволява да разкривам нови желания, проблеми, всякакви недостатъци в мен. Това ме кара да работя и да действам, пробужда в мен различни усещания, промяна на състоянията.

Ако това го нямаше, нашето състояние щеше да бъде безнадеждно. Затова е казано, ”колкото е по-голям човек, толкова е по-голям егоизмът му”. Когато напредва, човек разкрива желанието за наслаждение, но в малък обем – а вътре в това желание разкрива все повече детайли, много тънки нюанси, предизвикващи в него доста силни впечатления. Това се нарича голямо желание за наслаждение.

Творецът е създал желанието за наслаждение – нещо, което Му е чуждо, и на нас също. Но това ни дава да усетим едно понятие: нашата откъснатост от Твореца, като ”нещо от нищото” (еш ми айн). Освен това, в желанието за наслаждение няма нищо друго – само това единствено свойство, нито грам друго желание. Творецът е създал единствено тази характерна точка, появила ”от нищото”, нещо съвършено отделно.

И от тази отделна точка после започва да се развива желанието за наслаждение, сякаш се развива спирала. Всичко, което в това желание, излизащо от точката ”нещо от нищото” – се развива от Твореца, но само в обратна форма, с една дума анти -свят.

Тъй като в действителност всичко, освен тази точка ”нещо от нищото”, е Творецът. А ”нещото от нищото” е повратната точка в нашия разум и чувства, които през цялото време трябва да поправяме.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Доброто образование е когато хората получават знания заедно с обясненията, които са готови да усвоят. Тъй като в детска възраст се сблъскваме с много факти, на които не получаваме конкретен отговор, и те остават в нас, подобно на вируси, и после е невъзможно да се отървем от тях. Подсъзнателно използваме този „багаж” от факти, смятайки ги за верни, а всъщност те са лъжливи и често ни препъват.

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Kаква е все пак моята свободна воля, ако над всичко доминира предопределението, съдбата или Божията воля?

Отговор: На нивото на нашия свят, човек спокойно може да бъде фаталист, защото не извършва никакво свободно действие, нито с желание, или мисъл, или физически. Но ни е дадена свобода на волята само в едно: да получим специална среда (група) с неестественото желание да постигне свойството отдаване и любов към целия свят. Това е специално желание и се нарича Човек, а всички други наши желания се наричат Животно.

[80321]

Filed under: Въпрос-отговор, Свобода на волята - Няма коментари→

В началото на „Предговора към книгата Зоар“ Баал а-Сулам изброява пет въпроса:

1. Каква е нашата същност?

2. Каква е ролята ни в дългата поредица на действителността, от която сме малки връзки?

3. Чувстваме се низши и разбити, но нима от Творецът, който ни е създал не трябва да идват загрижени действия.?

4. Как би могъл Творецът да осъди Своите творения на такива страдания?

5. Как от Вечния, без начало или край, са могли да възникнат творения, които са преходни, тленни и погрешни?

Много са размишлявали над това в продължение на векове, откакто човечеството се е осъзнало. И пред нашето поколение стоят все същите въпросителни. Така и не достигнахме до разбиране, а всъщност става дума за фундаментални въпроси, засягащи самата същност на битието ни: Защо живеем? В какво е смисъла на живота? Каква е неговата причина? Какъв процес е заложен в него? Имаме ли свобода на волята? Каква е целта, пред която сме изправени? Сляпа ли е природата или действа по програма? Можем ли да я променим?

А освен това, има въпроси, свързани с Писанието: ако Творецът е добър, тогава къде е Неговото благословление? В някакъв бъдещ свят? Но кой го е виждал?

Накратко казано, освен животинския етап, на който ние трябва да предвиждаме основните си нужди, тези въпроси обхващат цялата реалност.

Въпрос: Малко са тези, които си задават такива въпроси…

Отговор: Това е отделен проблем – хората не знаят как да мислят за главното. Но подсъзнателно, тези теми без съмнение, ги безпокоят. Още повече днес.

А и въобще, нима е имало в историята човек, който да не се е питал:

– Защо страдам?

А между другото – какво има да се чудим:

– Страдаш, защото се чувстваш зле.

– А защо се чувствам зле?

– А защо трябва да ти е добре? Ти предполагаш, че „добре“ – е нормалното състояние, а всичко, което е по-лошо – е нарушено? Откъде ти хрумна? Може би вярваш в Твореца? Макар, че откъде знаеш, какво е Той и че Той е добър? Въз основа на какво се изненадваш, когато ти се чувстваш зле? Може би „лошо“ – е естественото състояние в света.

Така, по всеки възпрос, който човек си задава, издигайки се над грижите за насъщния хляб, непременно се крият всички тези основни, принципни затруднения, макар и в завоалиран вид. Хайде да ги открехнем поне малко.

1. Разбира се, че човек не пита: „ Каква е нашата същност?“ Той го формулира по друг начин: „Кой съм аз? За какво и защо?“ Децата се замислят за това, а след това забравят. Но въпросите остават: Каква е ролята ни? Накъде ни води историческия процес на развитие? Има ли той някаква цел? Подчинена ли е еволюцията на случайността или следва някакъв план?

2. Ние откриваме, че всички части на природата са тясно свързани – и не спонтанно, а разумно, и този разумът надвишава нашето разбиране. Но в крайна сметка, ние сме следствие на природата и е трудно да схванем и мизерно парче от нейната обща картина.

Така че хората се питат: ако наблюдаваме последователен процес, подчинен на дълбоката мъдрост на природата и разбира се, водещ до определена цел – тогава кой съм и какво съм аз? Накъде вървя? Откъде е произлязъл живота? От друга планета? А там – откъде? Някои се тревожат, че слънцето ще угасне след милиард години или че Земята ще се сблъска с някое небесно тяло. „Нека това не се случи на мен, но какво ще стане с човечеството?“ Не трябва да се смеем на такива тревоги.

3. Ние сме изключително ограничени, но все пак ни се иска да знаем. А от друга страна, гледайки себе си, виждаме собствения си недъг. И това е така, ако направим сравнение с величието на Природата, с нейната мощ, красота и съвършенство, с чудесните ландшафти, още неопорочени от човека, със звездни шатри над него. Вгледай се във великолепието на Вселената, проникни с мислен поглед върху структурата на ДНК или атома – и ще завидиш на видяното. Ние – сме малки, замислени прекалено много за себе си глупаци. Всичко, което преживяваме е само зрънце, отсеяно от голямата картина.

Оглеждайки се, виждаме навсякъде необятната мъдрост и неразделната взаимовръзка. Удивително, как всички части на природата се поддържат взаимно, докато ние ги водим към унищожение, без дори да разбираме, че с това унищожаваме себе си. Колкото и да си вирим гордо носа, в действителност Природата ни снабдява и ни храни. Нищо не идва от въздуха. Храна, вода, дрехи – всичко получаваме от нея, отвръщайки на доброто с разрушение. Това свидетества само за глупостта ни.

И излиза, че всичко в света е съвършено и само ние сме порочни. Но как може така, че от всички елементи на Природата именно нас да ни застига такъв недостатък? Ние не просто разрушаваме света – а рушим своето най-близко бъдеще и не искаме да се замислим за това. Дори и да знае, че утре ще умре, човек не се спира, не може сам себе си да удържи и да измине оставащия му път до неизбежната гилотина.

Природата изцяло властва над неживото, растително и животинско ниво, но над тях нейната власт не е абсолютна, тя ни е предоставила свобода на волята. Защо използваме тази свобода да опорочим себе си още повече? Вместо да се възползвам от своята независимост за благо, да стана Човек с главна буква, прекрасен и благодетелен за себе си и другите, аз напротив, разрушавам, всичко що е възможно. За какво ми е такава свобода?

4. Защо страдаме, ако съвършената Природа ни е приготвила такава прекрасна цел?

5. И накрая, как от съвършения Творец са могли да произлязат преходни, тленни и дефектни създания, раждащи се в мъка, живеещи в страдание и умиращи мъчително? Целият живот на човек преминава в гонитба за наслаждения, които никога не му се дават в ръцете? Едва успял да се захване за нещо, той веднага преминава към грижа за това, с какво ще се наслаждава в следващия момент. Никога не се насищаме напълно и дори и да се удовлетворяваме за малко, то не е завинаги. След всяко наслаждение настъпва пустота и ние през цялото време тичаме след миражи…

По такъв начин, въпросите изброени от Баал а-Сулам, в една или друга степен тревожат всеки и ще ни се наложи да намерим техните отговори.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 14.06.2012

[80528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на науката кабала„: Науката кабала представлява причинно-следствена последователност на низхождането на висшите сили, подчиняващи се на постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към една възвишена, но много скрита цел, наречена „разкриване божествеността на Твореца на Неговите творения в този свят“…

Дори едно малко животно е сложно съединение на много хиляди вече изследвани части и безброй неизвестни. Следователно, по аналогия може да се разбере многообразието на огромното множество различни отношения и връзки, които трябва да бъдат изследвани за постигане на тази възвишена цел.

Дори в нашия свят сложните системи се състоят от безброй елементи и взаимоотношения. Ние не можем да си представим пълната гама от съединения, които поддържат живота в тялото – и то измерени само за кратък период. Тази сложност произлиза не от нечия прищявка – нейната основа необратимо осигурява структурата на атомите и молекулите, причинявайки по-нататъшния ход на развитие и различни съединения, които образуват системите на организма: лимфна, кръвоносна, нервна и т.н. А в крайна сметка всички тези системи си взаимодействат хармонично.

Така се развива организмът. Необходимо е да се  поддържа физиологичния живот, макар и на минимално ниво, за да се издигнем от него до духовното битие .

Същото е и в духовното. Само че там, сложността и взаимодействието, са безкрайно високо. Традиционната наука изучава само една малка част от нашия свят, а кабалистите възприемат явленията, прониквайки в тяхната дълбочина до самото дъно, до обикновената светлина и съсъда.

Въпреки това е невъзможно да бъде изразено с думи, така че да можем да си представим нещо. И затова кабалистите се ограничават до азбучни принципи, описвайки парцуфи, линии, окръжности, светлини, съсъди, сфирот, решимот и т.н. Говорейки за световете, за системите на святост и нечистота, те не искат да объркват хората, не се задълбочават и просто пренасят елементарните връзки от първоизточниците – на адаптиран език, разбираем само от тези, които имат духовно постижение.

И без това, разкрилите се кабалистични източници причиниха голямо объркване, откакто хората извадиха от тук някои цитати и изображения, опитвайки се да ги свържат с нашия свят. Така се появиха книги с описания на различни „чудодейни“ средства, сериозно възпрепятстващи правилното, точно и чисто разбиране на духовния свят. В резултат на това, широката публика просто се обърква. Знанията, които кабалистите са искали да предадат един на друг, попадат на погрешни получатели, изкривяват се и се превръщат  в „заместители“ от различен вид.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 08.06.2012

[80344]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→