Заключение (Л.Литовченко, психолог): По данни на СЗО, самоубийствата заемат 4 място като причина за смъртността, след сърдечно-съдовите заболявания, рака и травматизма. В света повече от 1000 души на ден се самоубиват.

Дефицит на внимание: животът днес доказва, че институцията на семейството се разпада, появиха се граждански и фиктивни бракове, а децата – ничии. Преди бракът е бил гаранция за семейна крепост: едни са добивали средства за препитание, а други – отглеждали и възпитавали децата, а заедно са се грижели за възрастните си родители.

Днес е честа замяната на любов към кучетата, а след това към децата. Семейството престана да се грижи за паметта на рода си, разкъсва се връзката между поколенията, липсва достоен пример за подражание. Семейният живот се замени от компютъра.

Децата през годините изпитват емоционално-хладно отношение към родителите си. Емоционалната студенина на родителите към децата е причина за увеличаване на изоставянето на деца, на сексуалната злоупотреба с деца. На детето му липсва одобрение, за да бъде уверено в живота, уверено, че постъпва правилно.

Резултатът е забавяне в изработването на самоконтрол на емоциите и поведението. В началното училище такова одобрение в обучението децата очакват от учителя. Но ако учителят възприема ученика само като обект на труда си, не го вижда като човек, ученикът се чувства объркан: как да живее, когато и у дома, и в училище той никому не е нужен. Има нужда да умре. Тийнейджърите не могат да простят жестокостта и унижението.

Забележка: Егоизмът стигна до семейството и разрушаването му е последната брънка в унищожаването на егоистичното ни общество. След това ние или ще прогледнем за поправяне и възстановяване, или ще стигнем до това чрез световна война.

[80192]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо човека си мисли, че може да напредва със собствени сили, а не с помощта на обкръжението?

Отговор: Човек предпочита да разчита на собствените си сили, защото те работят, запознати с неговите егоистични методи. Съгласно егоистичното си желание, той не се стреми да се обърне към висшата светлина, възвръщаща към източника, а мисли, че сам ще се справи, благодарение на своите усилия и знания. Той счита себе си за достатъчно умен и силен, за да преодолее всички препятствия и да получи награда.

На него не му е необходима за това светлината, не му е нужен Творецът. Когато се чувства силен, той пренебрегва връзката с висшата сила, дори да си представи, че тя съществува. Той започва да си представя, че е свързан с някой висш, единствено заради някаква заплаха в този свят или страх от наказание в бъдещия свят, след смъртта, т.е. когато не може да се справи със собствени сили.

Ако беше уверен, че сам ще успее да напълни егоистичното си желание, нямаше да му трябва никаква висша сила. Но когато в човек се пробужда искра, от същата природа на висшата светлина, не е възможно да я удовлетвориш, ако не си свързан с висшата сила и не получиш от нея допълнително напълване.

Искра не е просто частицата, отсечена от висшата светлина и поставена в мен. Искрата е най-слабото сияние, което може да бъде само от светлината или от Твореца, спускащо се в човек – начало на разкриване на Твореца в мен. Това е началото на човека (Адам) в мен, подобно (доме) на Твореца.

Тази искра трябва да съчетая с желанието за наслаждение, за да могат да бъдат в хармония, в правилна връзка. Това е моята работа, докато вместо искра, не ми се разкрие Твореца, а вместо малко желание за наслаждение – огромно, и те не достигнат до пълно сливане.

Разкрива се една мъничка частица от Твореца – и това се нарича събудила се в мен духовна искра. Разкрива се малка част от огромно желание за наслаждение – събуждат се земните ми страсти за храна, секс, семейство, богатство, власт, знание.

Разликата между естествените ми желания и искрата е в това, че желанието изисква да се наслаждавам заради самия себе си, а искрата – да наслаждавам другите, да отдавам. Те противоречат едно на друго и затова човек, който е почувствал такава искра, по начало губи главата си.

Той чувства раздвоение, защото желанието да се наслади го дърпа в този свят, където са всички егоистични напълвания. А искрата на желанието за отдаване, разкривайки се, го пренася в напълно различно измерение, макар той да не знае къде е и какво е то. Той не се тревожи за това, какво се случва в този свят, а го привлича нещо по-възвишено, неземно.

В резултат на това искрата го води на специално място, където може да я реализира – това е мястото, където желанието на Твореца се разкрива с голяма сила. Това място се нарича кабалистична група.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 06.06.2012

[80081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Какво означава да работиш с вяра над знанието?

Отговор: Работа с вяра над знанието – е отдаване. Тоест искам да приема формата на отдаващия, на Твореца, да стана любящ, да изоставя своя егоизъм и да се отдам на благото на ближния, да се обединя с останалите, за да изляза извън себе си, навън. Това означава, че ценя отдаването повече от своите собствени свойства за получаване.
Преди всичко, искам да се откъсна от властта на своето егоистично желание и да се издигна над него. Това означава, че бягам от Египетското робство и постигам свойството Бина над Малхут. А когато стана свободен и се издигна над своето его, което повече не може да ме хване за краката и да ме върне обратно, сега дори мога да започна да работя с това желание вътре в него.
Стадиите на зародиша: (ибур) и захранването (еника) – са издигане над своето желание за наслаждаване. А възрастното състояние (мохин)  – това вече е работа вътре в желанието. Работата над желанието за наслаждаване върви в трепет, в отдаване заради самото отдаване (хафец хесед), в свойствата на Бина, включване в Твореца, в Неговата сянка, сякаш младенец, притиснал се до майка си и напълно отпуснат в ръцете и за сметка на тази получаваща сила да се издигне над своя егоизъм.
А след това, когато детето порасне, то вече само може да се обърне към своя егоизъм и да започне да работи с него. Това се нарича завръщане с любов.
От урок по статия на Рабаш, 04.06.2012

[79817]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Поправянето ни се състои в това, да достигнем единство между всички разбити съсъди – и тогава ще поправим общия съсъд. Единството трябва да бъде съвършено, уникално, многостранно. Ние не просто сглобяваме мозайката на двуизмерната картина.

Защото от разбиването разбираме, че съсъдите са се включили един в друг и няма нито една разбита част, в която да не влизат и останалите. Всяка случайна част е отделена от цялото, защото е загубила естествената си способност да бъде заедно с останалите. Ето това е разбитото в нея. И сега, с помощта на висшата светлина, тя трябва сама да придобие такава способност.
По-рано знаех, че съм свързан с няколко части, намиращи се около мен – като в обикновената мозайка. Трябваше само да се нагодя с онези, с които имаме обща ”граница” – и това осигуряваше благополучието на целия ни ”сектор”.
Но сега нищо вече не е така, сега аз присъствам във всички. Казано иначе, задължен съм да участвам в обединението между всички, в спойката на случайни две части. Само си помислете за какъв механизъм става дума: всичките му детайли са интегрално споени помежду си, как може да има такова нещо?
И затова, за да започнем сглобяването, включващо измервания, чувствени възприятия, взаимно участие на стотици милиарди различни комбинации – ни дават тази идея във вид на закон за поръчителството, който можем да спазваме дори на най-ниското стъпало. Като за начало, не съм задължен да установявам връзка с останалите части, които всъщност не са седем милиарда, а безброй по количество. И доколкото всяка една от тях е включена във всички, дотолкова случайно включване към когото и да било веднага се превръща в свят на Безкрайността.
По такъв начин, законът за поръчителството, под формата на който кабалистите ни поднасят методиката на обединението – е обикновен начин за реализация, позволяващ ни без объркване да осъществим не особено сложни, поетапни действия по пътя на поправянето. Днес не можем да се занимаваме със собствената вътрешна ”механика” – до нея ще достигнем по-късно, на принципа ”От Твоите действия ще Те познаем”. Вместо това се занимаваме с външни, достъпни неща, които можем да разпознаваме, за да напредваме.
Това е то поръчителството: без да се задълбочавам, което би ме лишило от възможността да поправя себе си и света, единствено трябва да бъда поръчител на онова, което ще се случи между нас. В това трябва да виждаме щастливата възможност: кабалистите нарочно са ни връчили методиката за поправяне в толкова опростен вид.
От урок по статията ”Поръчителство”, 06.06.2012

[79922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→