Въпрос: Какво трябва да заплатя на Твореца за моето поправяне, сякаш плащам на доктора за операцията? Каква работа се очаква от мен?

Отговор: От теб се иска само да се обединиш – в нашия свят друго няма. Тази работа за учудване е проста. Плащаш със своите усилия: трябва да се обединиш с всички и да обикнеш всички, за да можеш от любов към творението да достигнеш да любов към Твореца. Стреми се да достигнеш до великото обобщаване на Тора: ”възлюби ближния като самия себе си” – обобщаване, което включва всичко в себе си, и ще се напълниш с Тора, със светлината на Безкрайността.

Това ни се струва толкова просто, но е най-трудното за нас. Може много дълго време да се въртиш около тази точка, сякаш куче гони опашката си, без да ти достигат силите за обединение. Ще намираш различни причини да отлагаш за следващия ден и да поставяш различни условия.

Човек не постига сам обединението, но трябва да се стреми към него и да действа заради него. Да допуснем, аз те прегръщам без да изпитвам към теб никакви симпатии, но тъкмо затова съм те избрал. Тъй като чувствам доколко това действие е противно на моето желание. И тогава тази разлика между действието и желанието привлича светлината, която ми донася новото желание.

Известно е, че хората осиновяват чужди деца, а след това прилагат за тях толкова усилия, че започват да ги обичат като свои собствени. Ако човек се жени за жена с дете, то трябва да приложи повече усилия, отколкото ако детето беше негово. Защото ако детето е мое, то от само себе си ще усети, че съм му баща. Но чуждото дете не ме смята за баща и аз знам, че то не е мое дете, и затова трябва да вложа в него много повече усилия. Боя се, че то ще ме пренебрегва, ще ме ненавижда – тъй като ми е чуждо.

Но благодарение на това, че влагам в него много повече, започвам да го обичам като родно, в което не съм вложил толкова. Всичко се определя от приложените усилия, така че няма какво да се прави, трябва да се работи.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 31.05.2012

[79509]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: С какво даряването на Тора се различава от получаването на Тора в контекста на празника Шавуот?

Отговор: Тора се връчва свише, а дали долу я получават – това е въпрос. Затова Шавуот се нарича празник на даряването на Тора: ако си изминал предварителните етапи на подготовка, ти се дава шанс – подаряват ти Тора и трябва да я приемеш, да я получиш при определени условия.

По описанието на събитията виждаме, че не е достатъчно просто да стигнем до планината Синай – трябва още да видим, че това е планината на ненавистта (сина). Казано иначе, връщаме се от дясната линия в лявата. Би ни се сторило, че това не ни е нужно след бягството от Египет, когато вече сме се отделили от егоизма. Но Тора не се дава просто така: трябва отново да събудя в себе си ”Египет” – своето зло начало – и заставайки срещу тази планина, да го съединя с Твореца, със светлината, която може да ме поправи.

И тогава виждам условия, проявяващи се срещу светлината и моя егоизъм, виждам какви отношения трябва да се установят между тях, за да може ”тъмнината да засияе като светлина”, за да може моят егоизъм да се уподоби на светлината, напълно обличайки се в отдаване.

За това безусловно трябва да получа много сили за отдаване отвън, защото ги нямам и няма да ги имам. Как да ги получа? Готов съм да се обединя с всички другари в условията на поръчителство и тогава това ще ми придаде връзка с общата сила за отдаване – с други думи, с висшата светлина или Твореца. Така се разкрива главното условие: ако го приемем, ще тръгнем към светлината, към живота, а ако не – тук ще бъде ”мястото на нашето погребение”. Това е условието за поръчителство – анулирам се единствено за да се обединя.

Ако приемам това средство, т.е. поръчителството и целта на творението – взаимното поправяне на всички желания за отдаване, до сплотяването в едно цяло на принципа ”Исраел, Тора и Творецът са едно”, тогава получавам методиката, ръководството, наречено ”Тора”.

А по-нататък навлизам в пустинята и започвам да се поправям. Всеки път ми се разкриват все нови части от Египет в лявата линия, всеки път намирам в себе си нарушения, грешки, злосторничество – и ги поправям, издигайки се на степента Бина. Когато все пак се изкача на това стъпало след ”четиридесет години в пустинята”, тогава ще имам право да работя с егоистичното желание, получавайки, за да отдавам. Това вече е работа в земята Исраел – т.е. в желанието устремено направо към Твореца (яшар – Ел).

Осъществявайки тези поправяния, построявам Храма – особен съсъд, в който привличам светлината, възвръщаща към Източника и към напълване със светлина. Така достигам до края на своето поправяне.

А след това веднага се пробуждат новите желания, които не се отнасят към Исраел. От къде са се появили в мен? Работата е в това, че аз не съм имал предвид всички желания, отбирайки и поправяйки само част от тях, за да включа Малхут в Бина, и нищо повече от това. Сега, когато се пробуждат желанията на самата Малхут, виждам, моят Храм стои в земята на Исраел, т.е. в Малхут, която се е присъединила към Бина. Но това не е достатъчно. Тъй като трябва да разпространяваме алтруистичното желание на целия свят, да върна Малхут от степента Бина на своя ”територия”.

По такъв начин, Третият храм ще се изгради от желанията на целия свят, които преминават през пълното поправяне. От тук е ясно: всички събития на нашата история са били само подготовка за окончателното поправяне, което ние днес осъществяваме.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79012]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Тора - No Comments→

Въпрос: Какво е това Шхина?

Отговор: Шхина – това са всички желания, създадени от Твореца, обединени в едно желание и намиращи се в подобие и сливане с Твореца, в същото въздействие, като Него. Тоест, желанието за наслаждение напълно е поправено за отдаване.

Но по отношение на нас, Шхина се намира в ”прахта”. Творецът е създал желанието за наслаждаване и го е довел до окончателното поправяне: Последното, третото поправено състояние на творението вече съществува. Но ние сякаш се намираме извън тази Шхина – такова скритие ни покрива, мъгла, илюзия.

Затова се чувстваме така, сякаш не принадлежим към това общо поправено желание и ни се налага много да работим, за да се обединим с него. Представи си, че освен теб всички останали са съвършено поправени. А ти виждаш целия свят като развален. Затова трябва да поправиш възприятието си и да се присъединиш към целия останал свят, към Шхина.

Трябва да помолиш Твореца да те направи подобен на Него – и това означава, че принадлежиш към Шхина. Но как да помолиш, тъй като това не може да стане изкуствено? Молбата излиза от дълбините на сърцето, така че не е възможно да я спреш.

Представи си, че желанията на твоето сърце биха се виждали на голям екран на показ пред всички. Сякаш към твоето сърце са прикрепили датчик, който рисува кардиограма, показвайки на всички какво ти желаеш, всичките ти мисли за обкръжаващите, мечтите ти за бъдещето. А ти не можеш да спреш това излъчване и нямаш власт над сърцето си.

Видимо би се засрамил много, ако отнасяш тези желания към себе си. Но ако ги отнасяш към Твореца, знаейки, че Той ти изпраща това, то ти не би се срамувал. И тогава не би се притеснявал от събуждащите се желания в сърцето ти. Срамуваш се само от онова, което си могъл да направиш за поправянето на сърцето си, но не си го направил.

И тогава започваш да проверяваш точно това. Виждаш, че Творецът ти изпраща различни състояния, кара те да мислиш за подлизурство, кражби, убийства, насилие, да излъжеш всички и да се възползваш. Такива картини би видял, ако показваха на екран сърцето ти. Но всички тези мисли се пробуждат в теб отгоре и не ти си им стопанин.

А заедно с това, би видял, че си имал възможността да направиш всяка една картина, подобна на Твореца, но не си се възползвал. И сега се срамуваш, че не си я поправил и не си помолил за нейното поправяне. Възможно е дори да не си се опитвал да поправяш нещо, а може би си се опитвал и си разбрал, че това не е по силите ти, но не си се обърнал за помощ към Твореца.

Всички тези състояния, които си могъл да поправиш и не си поправил, сега предизвикват срам в теб. Тъкмо това предизвиква в теб срама, а не ужасните картини, разкриващи се в сърцето ти, които идват отгоре.

Ако опитваш с всичко, с което разполагаш, да се уподобиш на Твореца, започваш да разкриваш всички детайли: откъде идва това, за какво, как да поискам помощ… Но ако нямаш намерение да се поправиш, дори не приемаш тази изпратена пратка и не разбираш какво идва при теб.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 31.05.2012

[79451]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Шестстотин хиляди души”: Казано е, че съществуват 600 хиляди души, и всяка душа се е разделила на множество искри. А как да разбираме това? Тъй като духовното не се дели на части, и изначално нищо не е било създадено освен една душа – Адам Ришон.

От една страна, пред човек се представя картината на разбития и раздробен свят, а от друга страна, му е ясно, че самият той е разбит и раздробен отвътре – и затова вижда света такъв. Казано е, че поправяйки себе си, човек скланя себе си и целия свят към оправдание. По такъв начин, когато идвам до моя личен край на поправяне, целият свят трябва да бъде поправен в моите очите. Сега, съзирайки себе си, виждам света развален – такъв ми го рисуват моите пороци. И обратното, поправяйки се, скланям себе си и целия свят към съвършенство. Тъй като аз самият съм светът, който виждам – едно и също е. Светът е същността на моите съсъди – желанията.

А как са другите хора? Съществуват ли или не? Достигат ли и те края на поправянето? Или това зависи само от мен, а останалите ми съдействат по пътя? Възможно ли е това да е справедливо в отношенията между всички? Или други няма, и аз се намирам пред своя собствен разбит съсъд, представящ ми се като група от хора – егоисти, които ми противостоят? Значи само трябва да ги присъединя към себе си?

Накратко, как се съчетават частното и цялото? Може би наистина пред мен е моят собствен съсъд и в целия свят няма нищо друго, освен една душа, в която трябва само да се разкрие светлината на Твореца?

Значи ако проникнете по-дълбоко в своята душа, там ще разкриете този съсъд, в единството на всичките му части, в духовното му взаимодействие с Твореца. Ще се развее мнимата картина с милиардите хора и сплотявайки всички в една душа, ще видя, че няма никой освен Него.

А дотогава, светът ще се раздробява в моето възприятие като самостоятелни части на много отделни души…

От урока ”600 хиляди души”, 29.05.2012

[79262]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→