Баал Сулам, „Въведение в книгата Зоар„, п.33: Въпреки че всички образи и изменения започват и завършват във възприятието на душите, всяко проявление на Твореца създава въображаема картина, сякаш всички те се намират в Него самия. Творецът прави това, за да разшири и увеличи максимално тяхното постижение, в съответствие с плана на сътворението: „за да достави наслаждение на Своите създания“.

Разликата между мен и желаната картина, която си представям, трябва да се изпълни със знания. Необходимо е да влагаме сили в разбирането, прозрението и анализа – по този начин увеличавам своите съсъди.

В крайна сметка, постигаме реалност, 620 пъти по-голяма от първоначалната и тази добавка идва от главата на парцуфа. Желанието, създадено от Твореца, е същото, но към него добавям разбиране, постижение и по този начин качествено увеличавам егото си. Така че, постигам вече не това, което съм получил от Твореца, а Него самия.

Въпрос: Ако запълня тази празнина със знание, каква е тогава ролята на чувствата?

Отговор: Творецът желае за нас само едно – да формираме разум над чувствата, за да разберем, да познаем, да Го разкрием. Разбира се, по този начин разширяваме и нашите сетивни съсъди – тъй като разумът влияе на чувствата: ако знам от Кого получавам наслаждение, то нараства 620 пъти повече.

Преди ми предлагаха вкусен бонбон, а аз не исках да го опитам. Но изведнъж се оказва, че ми го е дал някой, който аз много уважавам – и бонбонът веднага придобива за мен различен вкус.

Всичко зависи от отношението. Например, ако ти сервират хубаво, отлежало вино от запасите, и дори ти разкажат неговата история, ти ще се опияняваш от аромата и ще се наслаждаваш на всяка глътка. Но какво, ако изведнъж се окаже грешка: налели са ти вино от друга бъчва, предназначена за обикновен супермаркет?

Нашите вкусове и предпочитания са базирани на ценностната ни система. Това, което ценя, то придобива за мен вкус. А след това, по този вкус оценявам и други неща. И обратно, без предварително формирано отношение, като компютър без софтуер – съм просто „метал“. Разбира се, че съм наследил набор от вкусове, но главна роля играе именно напълването на моите желания, което определя за тях реда на приоритетите.

Така че, 620-кратната добавка ми осигурява рационално отношение, осъзнаване на този, Който ме наслаждава.

Въпрос: Как да изградя правилно отношение, ако пред себе си виждам картина, която е съвършено противоположна на правилния порядък на приоритетите?

Отговор: Тази картина ми е дадена специално за поправяне. Трябва да придавам значение на Този, Който ми е изпратил тази неправилна форма, която позволява да бъде поправена. Без разбита мозайка, не бих могъл да събера разпръснатите парчета и не бих придобил в хода на работата съзнанието на Художник.

Полагам усилия да събера парчетата и в крайна сметка, събирайки оригиналната картина, да открия нейното послание: „Обичам те“. И сега вече знам Кой ми казва това и какво означават думите Му.

От урока по статията „Шестстотин хиляди души“, 29.05.2012

[79259]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато искам да се явя на изпит или да кандидатствам за работа, в мен автоматично се появява страстна „молитва“, силно влечение към желания резултат. Защо и  по пътя към Твореца това не се случва?

Отговор: С други думи, кога в теб се появява истинската причина за молба към Твореца? Да допуснем, че с теб се е случило нещо много неприятно. Например причинили са ти обида, и дори такава, че си готов да потънеш в дън земя, стига да не се появи пред другите. И при това нищо не можеш да направиш. В такова напълно безнадеждно състояние, получаваш „подарък свише“ – започваш да чувстваш, че няма никой освен Него, че Творецът ти го е изпратил с определена цел: трябва само да се обърнеш към Него и да помолиш това да не се случи.

Обръщаш се към Него с тази молба и изведнъж чувстваш срам: „Какво искам? Да избегна нещастието? Или все пак да бъда с Твореца? Нека са страха и срама, ако само по този начин съм свързан с Него“.

Така напредваме: нужен ни е страха от нашето собствено егоистично желание, с което не мога да се справя – и тогава наистина Творецът ни е нужен.

Готов ли си за това? Искаш ли това да се случи? Но без възражения и облекчения.

Въпрос: Значи от намесата не може да се избяга?

Отговор: Присъедини се към групата и заедно с другарите си ще полетиш напред като ракета. Защото тогава вместо срам и други „животински“ неприятности, ще получиш повече пречки, причинени от неспособността да обичаш другарите си, да се обединиш с тях. Трябва да полагаш усилия, но не може да се постигне това.

Така или иначе пречките са необходими. Защото няма да се обърнеш към Твореца, докато не видиш и най-малка възможност да поправиш себе си по друг начин. Само пълната безпомощност ражда в тебе молба към Него. Което означава, че трябва да повишаваме своето желание, стремежът към единство, издигайки го над всичко останало. Тогава ти  откриваш, че можеш да постигнеш всичко, което искаш – само не и това. И разликата между стремеж и реалност ще предизвика в теб вик към Твореца.

Въпрос: Какво трябва да се случи в групата, че ситуацията да е достигнала необходимото загряване?

Отговор: Прилагай всички възможни усилия и изисквай групата да работи върху себе си. Именно това се нарича „поръчителство“.

От урока по статията „Поръчителство“, 30.05.2012

[79340]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия стремеж да се издигнем над егоизма си, за да съответстваме на природата, на нейните свойства отдаване и любов, трябва да се пазим от отлагане на своето поправяне “за по-късно“, към което ни подтиква егоизмът ни, чувствайки нашето съпротивление на него. Отлагащият своето поправяне от “днес“ за “утре“ едва след много години разкрива грешката си в липсата на напредък.

Причината за този пропуск е в пренебрегването на усилията за любов към другарите – необходимо и достатъчно средство, за да поправим нашия егоизъм.

Нужно е да осъзнаем каква велика сила е скрита в единството на групата и във всеки от другарите – тъй като имаме работа не с другарите и с групата, а с великата природна сила, в която се намира всеки един от нас и само илюзията за света около нас и неговите части ни объркват и скриват от нас великите сили и свойства на природата, нейната система за нашето управление, за да достигне всеки един от нас свойствата ѝ отдаване и любов.

И ако съединим във видението, във всеки преставител на природата, нашите сили, то в това братско събрание, в любовта и дружбата ще разкрием силите, изменящи ни до подобие с висшата сила на природата.

(По писмото от книгата “Плодовете на мъдростта“, стр55, писмо 13, 1925 г., откъс)

[79150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Проучване (С. Боулз, икономист, Института Санта-Фе) „Икономичесо стимулиране и морал“:

Икономическите стимули могат отрицателно да повлияят на морала. Насърчаването на егоистично поведение подкопава моралните мотиви за избор. Взаимодействието на морални и икономически стимули не е само сбор от тях. Икономическото стимулиране намалява ефекта на моралните мотиви в случаите:

1 – преобладаване на егоистични мотиви над моралните – изравняване на алтруистичните мотиви.

2 – наличието на предишен опит, предопределящ отношението към моралните действия.

3 – нарушение на собственото чувство за полезност при предозиране на икономическите стимули.

4 – индивидуалните нагласи на участниците.

Ако насърчаваме икономически алтруистичните действия, след отмяна на стимулацията, старанието рязко спада.

Ако в едно общество е разрешено заради ползата да се експлоатират моралните задължения – те губят стойността си.

Ако човек получава удоволствие от действията, добавянето на възнаграждение към действието влошава резултата, тъй като човек започва да мисли, че получаването на облаги – е главното.

Икономическо стимулиране с включване на морални принципи (като се предполага, че в егоистичните действия има и обществена полза) – е много ефективно.

Ако работникът усети доверието на началника към него, неговото отдаване се увеличава, а ако вижда липса на доверие, отдаването намалява.

Забележка: Всичко казано по-горе, не нарушава основния икономически принцип, установен още през XVIII в. от Д. Юм,  че законите и управлението трябва да изхождат от това, че всички хора са безскрупулни мошеници, интересуващи се единственно от личната изгода. Макар, че с егоистичните мотиви, ефективни се оказват и гражданската и алтруистична мотивация, но те се основават на същия този егоизъм и като цяло не са алтруистични.

Съответно на тези 4 пункта, са  нашите четири определения:

Получаването за себе си – явен егоизъм

Отдаването, но с изгода за себе си – скрит егоизъм

Отдаване за благото на другите – скрит алтруизъм

Получаване за благото на другите – явен алтруизъм

[79158]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище (О. Гадецки, психолог, ръководител на проекта „Психология на Третото Хилядолетие“): Глобалната криза – е криза на светоусещането. Съзнанието на хората стана потребителско и егоистично. В природата няма криза – няма гладна мравка, няма птица, която да не може да създаде семейство.

Природата живее по законите на Вселената, и в животните няма свобода и силата да променят тези закони. Човек има свобода, която той  ползва егоистично – „светът за мен“, а не „аз – част от света“.

А катаклизмите в природата са реакция на природата на човешкото общество, природата се съпротивлява. Кризата е състояние на дефицит, когато всичко е малко, това е дефектното съзнание на хората.

Поради това е необходимо да променим своя начин на мислене, като се започне с промени в отношенията. Ако променим етиката на взаимоотношенията, реалността веднага ще стане различна.

Съпрузите трябва да разберат, че няма нищо по-скъпо от близкия, да сме отворени един за друг. Да очакваш нещо от някой друг – е също егоистично, потребителско съзнание. На другия гледаме като на средство за задовлетворяване на своите нужди. Поне в условията на криза си струва да се откажем от дадената постановка. В крайна сметка нямаме друг по-близък човек!

Свобода на избора има, и именно затова говорим с вас сега.

Вместо „аз живея, за да си построя къща“, кризата ни призовава навътре, в себе си – да знам защо живея в този свят? Вътре ние имаме реални ценности, заради които си струва наистина да живеем.

Време е да започнем да ги търсим.

Забележка: Психологията вече не помага, защото не позволява на човек да се издигне над природата си, а да се ограничим с еснафски „напредък“ няма да помогне. Няма да намерим нищо вътре в себе си, освен отвратителни егоистични свойства. Ако няма метод за привличане на поправящата външна сила (светлината, О“М), няма спасение. Затова може би именно психолозите могат по-бързо да разберат прекрасното свойство на Кабала, позволяващо да се привлече специална сила на природата, способна да ни промени в равновесие с нея.

[79081]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: (по статия на Баал a-Сулам от книгата ”Шамати”, Какво е това ”ден на Твореца” и какво е ”нощта на Твореца”): Пояснете какво е това ден и нощ на Твореца, различаващи се от нашите?

Отговор: Казано е: „За какво ви е денят на Твореца? Тъй като за вас той е нощ, тъма, а не ден”. Въпросът е какво е това ”Ден на Твореца?” Ако човек желае да се уподоби на Твореца, то ”Ден на Твореца” – е състояние, когато той може да отдава. И не когато ще му свети Твореца, напълвайки неговото желание, а въпреки всичките му желания, той ще иска от Твореца само едно – да му даде свойството отдаване, свойството вяра над знанието.

Тоест, искайки в своите постоянно променящи се желания, той ще усеща тъмнината, той няма да поиска да му свети там светлината, защото тогава ще се намира ”в знанието” (бе тох а–даат). А той иска в него да се появи нова природа, когато над любимите усещания на тъмнината в своите желания, той усети, че издигайки се над усещането за тъмнина, може да отдава на Твореца. Какво можеш ти да отдаваш? – само своя устрем! И тук той започва да благодари на Твореца – за това, че го е създал егоист, създава в него такива големи лични желания и против тези желания си играе с него, сякаш Творецът желае да му даде, да напълни егоистичните желания, а той нещастният се страхува, да не би да получи; тъкмо обратното, над всички тези желания да се издигне и тогава, тъкмо с онова, което се издига над тези желания, получавайки помощ от Твореца, тази сила на противодействие да усеща като помощ, подарък – всъщност това е неговото отдаване на Твореца.

И неговата молба никога не е истинска, защото всъщност желанията, които се разкриват в него, са егоистични желания, и дори да моли за свойството отдаване на още непоправено желание – означава, че проси, изхождайки от това желание, т.е. всъщност в него винаги има молби, желания да получи нещичко за себе си. Затова неговата молба – не е истинска и се нарича ”мисхак” – ”игра”.

Но и Творецът може да си играе с него, както е казано ”играе си с Левиатана” защото изначално е създал творението ”несериозно, заради играта”, защото то не му е било необходимо – и затова можем съответно да Го молим за свойството отдаване също така ”несериозно”. И в тази несериозността от Негова и от наша страна са еквивалентни. И затова се намираме в подобие с Него (иштавут цура).

И тогава всичко, за което трябва да моли човек – е да плува в постоянната светлина на Твореца, над издигащите се вътре от него, променящи се от възбуждането (решимот). Аз моля само едно – за възможността да плувам над него, като по вълни, над всички издигащи се в мен желания и свойства. Аз искам над всички тях да се издигам в отдаване към Твореца.

Тъкмо това свое устремяване Му отдавам, друго няма какво да Му дам. И без да получавам силата на отдаване от Него, свойството отдаване, сам няма да мога да генерирам от себе си това свойство.

А онзи, който изучава Тора формално, за знание, а не за да се поправи, ако му кажат, че като възнаграждение ще му бъде дадено деня на Твореца, т.е. да придобие силата на отдаване, той ще възрази, че това е тъмнина, а не светлина.

[79063]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Анкета на Gallup: Без семейство няма нито щастие, нито пари – така смятат американците. Семейните са по-доволни от живота си, отколкото неженените – съжителстващи или разведени. Разведените и разделилите се хора се чувстват най-зле от всички. Семейните не са само по-щастливи, но са и по-богати. Бракът – е пряк път към щастието и богатството.

Реплика: Според Кабала, брачната институция е основа за устойчиво развитие и съществуване на човека, която го защитава от стреса и създава особен вид вътрешна стабилност. През всичките векове кабалистите дори не са приемали неженените за ученици, считайки, че който не е женен е смятан за недоразвит, най-малкото, социално недоразвит, което не му дава възможност да реализира напълно себе си в този свят, за което точно е предназначена Кабала.

[78902]

Filed under: Здраве, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: „Аз съм Господ, твоят Бог“ – е написано в Тора. Строго погледнато, какво означава това?

Отговор: Това означава, че Творецът властва над теб – във всичко, без изключение. Ако си приписваш някои мисли, желания и действия, то е защото си объркан и оставаш с илюзия за независимост. В действителност „теб“ не съществува.

Въпрос: Кога ставам себе си?

Отговор: Според степента на това, как се уподобявам на Твореца, ние с Него „звучим“ в унисон.

Моето Аз всъщност не съществува. Моята свободна воля, моята самостоятелност е в това, съзнателно и по свое желание да правя това, което прави с мен Творецът.

Аз съм просто „зомби“, но са ми дали възможност да си развия „главата“ – механизъм за разбиране и осъзнаване на това, къде съм, Кой ме е създал, Кой изпълнява всички действия. Дават ми го, за да се съглася или да не се съглася с Неговите действия, да Го приема с ума си, да Го усетя добър, да се отъждествя с Него и да пожелая само Неговата единствена власт. И тогава виждам как Той се отдалечава на заден план, не желаейки да властва над мен – защото сега сам искам да властвам над себе си точно така, както по-рано Той е властвал, и по никакъв друг начин.

Това означава, че се сливам с Твореца. Той ми освобождава място според това, доколко съм съгласен с Него. Той ме е създал, аз съм в Неговата пълна власт и Той иска само да създаде за мен „глава“ – разбиране и осъзнаване, за да стана подобен на Него.

За тази цел Творецът ми дава възможност за игра: постоянно ту се съгласявам, ту не се съгласявам с Него – за да Го разбера чрез тези промени и в крайна сметка да пожелая само Неговата власт с цяло сърце и душа.

Във всеки случай, ние никога не сме отделени от Твореца: Той е първи и Той е последен, няма никой освен Него. Липсва ни единствено осъзнаването на тази Сила, която властва над нас.

Въпрос: Но нима бащата не иска синът му да стане самостоятелен? Нима не пуска ръката му и не го оставя в даден момент? Или дори в отдаването не ще можем да действаме сами?

Отговор: Ако Творецът би ни оставил, то ние бихме изчезнали от структурата на битието.

Той ти дава илюзията за съгласие и несъгласие с Неговите действия, за да може като добавка към „корема“ да формира за теб „глава“. По-рано си се грижил само да напълниш желанията си, а сега Той ти дава съмнения – открива празно пространство, в което Него сякаш Го няма. Така Творецът те повдига – с малки дози въображаема самостоятелност, когато си доволен или недоволен от Неговата власт.

Така, за разлика от религиите, прибягваме до критичен преглед и анализ, в резултат на което стигаме до съгласие, а след това – до сливане, когато властта на Твореца става за нас изцяло добра, абсолютна. И това произлиза именно от първоначалното несъгласие и противопоставяне на Неговите действия. „Предимството на светлината се познава в тъмнина“: постоянно анализирам, през цялото време ме гризат съмнения, негодувам от Твореца и дори Го проклинам, преди да се слея с Него.

Затова е казано, че „мнението на Тора е противоположно на мнението на хората“. Човек, развиващ се чрез науката Кабала, би се сторил на някои едва ли не престъпник – защото той преминава през сериозни въпроси и съмнения. Но без това няма да достигне до сливане.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79009]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли наша обща реалност или всеки си строи собствена?

Отговор: Съществува наша обща реалност, подобнa на тази, в която и сега се усещаме като живеещи в един свят, но всеки го възприема различно. Дори не можем да оценим с какво се различава нашето усещане за света. Не сме способни в своята плоскост да проникнем в желанието на другите: не мога да вляза в твоето желание, а ти в моето. Всеки има своя основна точка, определяща неговата индивидуалност, получена от Твореца.

Творецът е наш общ знаменател, обединяващ фактор. Само чрез Него можем да се свързваме един с друг. Затова центърът на групата е началната точка на тази област, „Мястото”, което се нарича Творец, или желанието, в което Той се разкрива.

Само в тази централна точка сме способни да се разбираме един с друг и заедно с това да открием, че никога няма да почувстваме какво всъщност се случва вътре в желанието на другаря и какво той усеща. Съединяваме се един с друг само с помощта на Твореца – дори и сега, но неосъзнато!

От урок на тема ”За семинара”, 24.05.2012

[78885]

Filed under: Духовна работа, Практическо обединение - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „център на групата”?

Отговор: Център на групата – това е център на цялата ни действителност, най-вече нейната духовна точка. Действителността съществува не сама по себе си, а във възприятието на човека, който я постига. Да постигна реалността така, че тя да се оформи образно в мен, може само в центъра на групата – там, където анулирам своя егоизъм и се обединявам на равно с останалите.

При това, преднамерено се променям в нашите отношения: понякога се прекланям пред другарите си, виждайки в тях най-добрите хора на поколението, а понякога се възвишавам, за да им дам нещо от мен. В резултат, гледайки на групата отгоре или отдолу, изграждам равно отношение към нея. Равенството изначално не съществува, то е плод на моята работа.

От една страна, с всички сили се стремя да бъда над другарите си, за да им помагам, а от друга страна, слагам себе си по-ниско от останалите, за да живея само от онова, което получавам чрез тях. И благодарение на тези два полюса внезапно откривам какво е това, да си равен, независимо, че по-рано не съм си го поставял за цел и не съм забелязвал тази точка.

Виждам себе си безкрайно високо и едновременно с това безкрайно по-ниско от другарите си – и изведнъж намирам онзи център на групата, където всички са равни, разкривам, че той съществува в реалността.

Моят материален живот се отдръпва назад и остава само предаността, поръчителството, сливането с останалите. Усещайки това, привличам все повече и повече светлината, възвръщаща към Източника – обкръжаващата светлина, която запълва цялото „пространство” на моите свойства. Разкривайки все повече сили, все повече подкрепа, все повече загриженост от околните, чувствам, че ме формират – това всъщност е „центърът на групата”.

В него наистина откривам групата, другарите. И няма значение какво те разкриват сами – в моята реалност всичко си е тъкмо така. Тъй като светът на Безкрайността вече съществува, а спускането в този свят е само за да изградим в нас стълба със стъпала към духовното разкриване, осъзнаване, разбиране, усещания. Когато тези стъпала се появяват в човек и той започва да се изкачва по тях, тогава той вече не зависи от никого: всички са достигнали до края на поправянето, аз стоя пред мястото, където царства светлината на Безкрайността и всичко зависи от мен, цялата действителност е в мен. Там разкривам истината. Но тази истина зависи и от моето собствено влагане, от моята преданост към групата, учителя, първоизточника, която трябва да се проявява на дело.

Няма нищо, освен „центърът на групата”. Откривам, че той трябва да стане център за целия свят – място за събиране на всички души, на всички повреди и поправяния. Това е Малхут на света на Безкрайността, с всичко, което и предстои да побере, да включи в себе си. Казано иначе, когато човек се отдава на тази Малхут, на Шхина, желаейки да станат неразделна част, той сам става Малхут и с това предизвиква нейното обединяване с останалите девет първи сфирот, т.е. с всички светове, чак до Безкрайността. По този начин напредваме.

От урок на тема „За семинара”, 22.05.2012

[78599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Практическо обединение - Няма коментари→