Човек усеща възникващите в него желания и само изхождайки от тях възприема реалността, усеща я и живее в нея. Светът се усеща от разкриващите се в човека информационни данни (решимот) и затова хората не се разбират помежду си, тъй като всеки вижда, чувства, възприема и разшифрова случващото се съгласно собствените си потребности.

А освен това, няма два еднакви момента, защото в нас през цялото време възникват нови желания, съответно с тях и мислите. Тоест възприятието на реалността постоянно се променя – човек никога не остава същия. От това трябва да се разбере, че нямаме никаква възможност да съдим нито сами за себе си, в своите собствени състояния, нито пък за някого друг.

Тъй като всеки човек се управлява от онзи зародиш на желанието, което в този момент се пробужда в него. Единственото решение е да се научим как над всички тези желания да се стремим към общността и съединението. И ако всички заедно се включим един в друг, то можем да достигнем общия знаменател, който се нарича център на групата, на единството, на точката на съединението, Малхут, събранието на всички души, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел).

Не е възможно да се съди за частните свойства и възприятието на всеки човек в даден миг, защото това е предопределено свише. Има хора, които идват да се учат, защото искат да получат знания, и научават записаното наизуст. Има такива, които търсят нови усещания, възможности за разкриване на висшата светлина, ангелите, духовете.

Има хора, които по своята природа са близки до този метод и инстинктивно се стремят към съединение, а други, прекрасно изучили всички статии за групата, не могат да разберат, че това се отнася за тях и трябва да се реализира от тях самите. Или пък са съгласни да го реализират, но чисто външно, като религиозен обряд, вместо да го вложат в сърцето си.

Всички хора са различни и поради това не можем да съдим човек. Неговото поведение произлиза от корена на душата му и има много пътища, водещи към Твореца. Затова единствено трябва да се стремим всеки човек максимално да се намира под влиянието на правилното обкръжение, което ще му помогне да напредва по своя път, със своя скорост. А какво ще се получи – каквото се получи.

Трябва да бъдем по-търпеливи един към друг, към онова, което засяга духовното развитие. Тъй като точно тук човек притежава свободен избор – само в това, да се присъедини към правилното обкръжение. А това зависи от решимото, което ще се развие в него, как светлината ще му влияе. И скоростта, и редът на движение при включването в групата много се различават от човек до човек.

Има хора, които бързо схващат тези принципи и са готови за съединяване. Но това може да бъде тъкмо защото те притежават слабо желание, което не прикрива от тях ценността на единството. А в другите живее много голямо егоистично желание и затова им е трудно да разберат, че цялата духовна цел се разкрива вътре в съединението с останалите.

Те не са способни да предадат някаква важност на обществото и затова напредват по друг път – по-голямата част през тъмнина с голям труд. Но след това изведнъж става пробив.

От подготовка към урока, 23.05.2012

[78688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво е разликата между урока и семинара?

Отговор: Семинарът служи като подготовка за урока. И затова всеки урок също трябва да прилича на семинар, тъй като за него трябва да се подготви общо намерение, стремейки се да станем едно цяло, едно общо желание, съответстващо на една обща сила. Без такава предварителна подготовка, това ще бъде изучаване не на Тора, а на някаква мъртва наука. Изучаването на Тора означава разкриване на злото, което има нужда от поправка. А поправяне на егоизма протича за сметка на съединение с другите и постигане на любовта, и поправяне на разбиването. Затова всеки урок трябва да стане като добавка към семинара и да води към още по-високо състояние.

На тези семинари ще се научим как бързо да се подготвяме за уроците. И тогава целият ни живот ще се превърне в един безкраен семинар. Тъй като никога няма да загубим усещането за единство и постояно ще продължаваме да се съединяваме, изяснявайки всички детайли в този съвместен съсъд/ желание, разрешавайки всички житейски проблеми: материални, духовни, като едно цяло. Действайки от центъра на групата, можем непрестанно да създаваме чудеса.

Семинарът е изясняване на нашите намерения, съединения, необходимостта от сплотяване между нас, взаимното поръчителство, задълженията, отговорностите ни един пред друг и цялата всеобща група, дълг относно нашите учители, първоизточници и целия свят. И всички заедно – това определя отговорността ни и дълга ни по отношение на Твореца.

Със своето обединение в кръг, създаваме в централната точка такова място, през което да преминем зад границите на материята. Всичко е в ръцете на групата. Затова не е толкова важна самата тема на обсъждане, а основното е как се стараем да се обединим за нейна сметка. Тоест това е само средство за намиране на все по-голяма връзка.

Всички светове, парцуфим, сфирот, решимот се изясняват само в центъра на групата, където се разкриват всички стъпала на духовната стълба. Но едва сега започваме работа от самото и начало и всички тези семинари ще влязат в архива, за да се използват след това от всеки човек в света, чувствено да участва в тази работа и да напредва. Целият свят трябва да стане една група около кръглата маса, едно семейство.

От урок на тема “Въпроси от отминали конгреси“, 20.05.2012

[78416]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако привикнем към лъжите и измамите, то вече не можем да не лъжем нито другите, нито даже себе си, даже насаме – и вече не можем да определим къде е истината, а къде лъжата.

И макар да ни се струва, че мамим другаря си – в действителност лъжем природата, защото всички се намираме в нея, в нейната сфера и имаме работа само с нейните сили. Само че забравяме и не осъзнаваме това. Но системата от природни сили реагира на нашата лъжа и затова получаваме обратни отрицателни реакции.

Природата специално е създала в нас илюзията за отсъствие на пълното ѝ управление над нас, за да се усещаме съществуващи отделно от нея – защото иначе бихме ѝ се подчинявали напълно и нямаше да можем да станем самостоятелни. Но всъщност тя винаги и във всичко ни управлява.

И затова, лъжейки другаря си, всъщност лъжем системата на управление на природата, а огорчавайки го, огорчаваме нея. И обратното, ако човек привикне да говори истината, това му носи полза в отношенията със системата, която го управлява, и той постепенно започва да я усеща, влиза в двустранни усилия и действия с нея, до пълното осъзнаване на сливането.

(откъс от статия 67 на Баал а-Сулам, „Отдели се от злото“, книгата „Шамати”)

[78627]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Мнение: На съвременните деца не им е интересно да слушат педагозите – хора, които, по тяхно мнение, изостават от живота. Защото прекият принцип на предаването на знания от учител към ученик е остарял.

Във всички времена учителят е бил единственият авторитет и източник на информация. През последното десетилетие децата и възрастните са разменили ролите си. Разликата във възприятието на обкръжаващия свят при децата и възрастните е колосална. Децата обработват информацията по различен начин, по-бързо усвояват данните, а на възрастните им е по-трудно да се справят с развитието на технологиите.

В младото поколение се проявява илюзията за достъпност на знанията: всяка информация може да се намери в Интернет. Чувството за собствено превъзходство разрушава авторитета на възрастните. Да се разреши този проблем при сегашното устройство на училището е невъзможно.

Казват, че с развитието на информационните технологии, необходимостта от училището отпада. Но за ефективно обучение децата трябва да се събират заедно, за да се конкурират помежду си, тъй като конкуренцията е най-добрият стимул за усвояване на знания. Второ, на тях просто им е необходим координатор на информационния поток.

Училището не трябва да изчезне, защото е единственото място за социализиране на подрастващите – именно тук те се учат на взаимодействие.

Днес разработващите образователни технологии предлагат част от задачите да се изпълняват под формата на компютърна игра. Децата, само по пътя на играта, усвояват нови знания, като неусетно се конкурират помежду си.

Третото достойнство на училището е, че е поле за общуване. Учителят трябва да стане режисьор на детските отношения.

Реплика: В нашата организация са разработени и успешно реализирани най-новите революционни методи за обучение и възпитание – виж сайт “Възпитание.тв”.

[78560]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин получаващото желание извършва отдаване?

Отговор: Човек има възможността да работи със своето получаващо желание и да отдава за благото на ближния. В нашия свят такива неща се случват, когато усещаме зависимост от някого и се стремим да му доставим удоволствие – или за да получим непосредствена изгода, или за да избягаме от някоя беда. Или възприемам ближния като своя част, ако става дума за дете или любим човек – в такъв случай, наслаждавайки го, сякаш наслаждавам себе си и дори повече от това. Тава е едно от въздействията на висшата светлина, която ни носи съответното усещане.

И обратно, ако светлината изчезва, човек се спуска на дъното на своята природа, напълно изгубвайки връзка, дори привързаността си към най-близките хора. Когато ни отнемат чувството за близост и радост, остава само чист егоизъм, без каквито и да е сантименти към каквото и да било, и тогава не се съобразявам с нищо, с изключение само на възможната загуба, която може да ме сполети.

И в същото време, висшата светлина може да ми повлияе така, че внезапно в мен да се случи ”движение по фазата”: ще поискам на другия да му е добре. И не заради това, че ще ми донесе някаква изгода, не егоистично – просто ще пожелая на него да му е добре.

Как може да се случи това – не знаем. Но кабалистите ни разказват за тази възможност и още повече, казват, че сме длъжни да я постигнем: ”Друг изход за вас няма. А ако не искате да се вслушате в това, ще дочакате страданията и, искате или не, ще го направите.”

Така или иначе, новите алтруистични отношения към ближния могат да ми бъдат предадени само от висшата светлина. Сам, аз никога не ще придобия това.

– Тогава нека светлината да действа!

– Не, – ми казват – тя ще ти окаже въздействие единствено при условие, че го поискаш.

– Но как да поискам това, щом съм егоист?

Затова са ти дали ”точка в сърцето” – нещо друго, освен егоистичното ти желание, прашинка разбиране. Все пак признаваш, че отдаването е нещо особено, и тази свещичка не е запалена от теб, но гори в теб и те пробужда.

А освен това, на тази точка, или свещичка, се излива висшата светлина – и те води към групата, на занятия, поставя те в такова обкръжение, което ти дава възможността да се уподобиш на действията по отдаване, на формата отдаване. И ти като малко дете подражаваш на възрастните: дали са ти малко желание – не губи време, използвай го. С това привличаш светлината, която ще ти повлияе силно и внезапно ще придобиеш нови свойства. Тогава ближният ще бъде по-важен от самия теб – другарите, човечеството, природата и Творецът.

Светлината прави всичко това, ако издигаме молба за поправяне и правим ”добри дела” – т.е. заедно играем на отдаване, сякаш го желаем, и благодарение на това достигаме до молитва, до искане: ”толкова много сме направили – а къде е резултатът?” Тогава и започваме да се молим, осъзнавайки, че само светлината ще ни предаде формата на светлина. Така напредваме.

Днес нямаш никаква връзка с отдаването, освен тази игра. За да повлияеш на светлината, трябва да си подобен на нея, което е възможно само чрез обединение в групата. Такава е единствената форма на отдаването, която можеш да изразиш, да демонстрираш в нашия свят, за да се уподобиш на светлината и да предизвикаш нейното въздействие.

– Добре, хванали сме се за ръце и много искаме да се обединим. Какво трябва да направим?

– Това не е достатъчно. Тъй като не се обединявате като футболен клуб – а искате да усетите нужда от отдаване, скланяте глава един пред друг, сплотявате се. За какво? За да дойдете при Даващия. А за това трябва да знаете пътя, трябва вярно да се изгради отношението към Него. Така че, заповядайте, вземете книгата и прочетете как се прави това. Искате да станете големи – четете какво пишат големите, как те постъпват, как се приготвят за отдаване на Твореца.

Ако наистина искаш това – тогава играй, като малко дете, което иска да прилича на големите. Обединете се с другарите по равно, желаейки да достигнете поръчителство като израз на взаимно отдаване, устремете се нагоре, към отдаване на Твореца, възползвайте се от първоизточниците – и заедно вървете към целта.

Тогава ще получите въздействието на светлината, възвръщаща ви към Източника, и ще постигнете желаното. А без светлината нищо няма да се получи. Само пробуждаш желанието колкото се може по-вярно, по-ефективно, интензивно, докато то не ”напълни чашата” – не достигне определеното количество от усилия, за да стане светлината от обкръжаваща – вътрешна. Казано по друг начин, в твоето желание Той ще внесе свойството отдаване и ти ще възприемеш това усещане като самата светлина, като живота, като жизнена енергия.

Ако сега дойде усещането за отдаване, то ще ти се стори като ад. Разликата е в това, че като се поправиш, ще бъдеш съгласен да отдаваш, ще се радваш. А днес светлината би ти доставила само страдания, би ти донесла мрак, подобен на смъртта. Тъй като светлината хохма не е облечена в светлината хасадим, като нож ще отсече целия ти живот.

Малко количество такава светлина предизвиква нашите падения, карайки да търсим възможности, да се стигнем до милост. Протягаш се нагоре, молиш другарите и светлината за мъничко от свойството отдаване, което да те изкара от падението – и с това молиш за милост (хесед), за обличането на светлината хасадим. Когато тя идва, получаваш малко от жизнената сила и излизаш от пропастта.

И така светлината, възвръщаща към Източника, се различава от светлината, която не те възвръща към Източника, с това, че ти предава екран, т.е. готовност да търпиш отдаването и дори да го приемеш като реален живот.

От урок по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 21.05.2012

[78503]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Как ни принуждават да купуваме повече?

Открих съобщението: „Съвременните технологии по манипулиране на съзнанието са в състояние да вкарат в мозъка на човека всякакво желание. Тези технологии за манипулация активно използват супермаркетите за подобряване нивото на продажбите. И един от най-ефективните методи за манипулиране на съзнанието на потребителя е кодираната музика, т.е. методът за психотропно програмиране. Никой не следи каква музика звучи в супермаркетите, а тя може да бъде кодирана със специални фрази“.

Въпрос: Заради спасението на човечеството, което не разбира къде пропада, възможна ли е манипулация на съзнанието на хората, заради тяхното спасение?

Отговор: Всичко, което се случва, както учим и разкриваме за себе си от скрития план на природата (скрит поради ограничеността на егоистичния ни разум), се състои именно в това, да ни направи по-интелигентни, изискани, а не да ни зомбира и да ни издигне неосъзнато на следващото ниво на съществуване. В основата на нашите изменения трябва да бъде нашето решение и реализацията на свободната ни воля. Само в този случай ще станем подобни на Твореца – единствената управляваща, висша сила на отдаване и любов.

[78580]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Становище (С. Ман, психолог, Университета в Ланкашир): Все повече хора са отегчени по време на работа и не желаят да се примирят с това. Първата по честота емоция е гняв, а втората – скука. Те страдат, защото трябва да потиснат тези емоции на работното място.

Уморените от скука служители вредят на интереса на работодателя. Това се изразява в самоотстраняване, саботаж, съзнателно неизпълнение, кражба, шумни развлечения, ругаене на колеги.

Хората започват да страдат не от липса на работа, а от чувството, че всичко, което правят, няма смисъл.

Забележка: С нарастването на егоизма, още повече, със степента на завъртането му по спирала, когато той става глобално-интегрален, всички отрицателни ефекти и емоции ще стават все по-явни. И никакви психологически трикове няма да помогнат, освен поправянето на самия егоизъм.

[78558]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Становище (Н.Кристакис, PhD): Новите свойства се дължат на връзките ни в социалните мрежи, тези свойства са следствие от структурата на мрежата, а не толкова от самите хора, които са част от нея.

Така например двата материала: графит (в моливите) и диамант. И двата са съставени от въглерод, но в единия от тях атомите на въглерода са подредени в слоеве – и вие получавате графит – мек и черен, а в другия, същите тези атоми на въглерода са свързани в кристална решетка и получавате диамант – прозрачен и твърд. Самите свойства мекота – коравост, твърдост – прозрачност, не се намират в атомите на въглерода. Те се намират именно във връзките на атомите на въглерода или най малкото –  възникват, като резултат от взаимовръзката на тези атоми.

По подобен начин, характерът на взаимоотношенията между хората дава на обединението им (групата) различни свойства. Именно общуването между хората прави цялото по-голямо от сбора на съставните му части.

Забележка: Именно чрез обединението помежду си, ние създаваме свойство, което привлича към нас висшата енергия (ОМ) и под това въздействие се променяме от абсолютни егоисти в алтруисти.

[78473]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация - Няма коментари→

Становище: Там, където се срещаме, настава тишина, нарушавана единствено от звуците на пръстите докосващи екрана. Изглежда сякаш сме приели всеобщото обединение за нещо много по-важно.

За пръв път го забелязах в един ресторант. Там беше изненадващо тихо, а хората, седящи на една от масите, сякаш бяха дълбоко потопени в молитва.Със сведени глави, очите – надолу, а ръцете им – под масата. Тогава разбрах, че всеки – и стар, и млад – гледат в екрана на телефона си. Така изглеждаха и други хора, вървящи по улицата: ръцете им бяха сгънати под прав ъгъл, погледа насочен надолу. В такъв вид дефилираха и майки с децата си, и група ученици. Те бяха като зомбита. Не разговаряха.

Близо сме до овладяването на изкуството на зрителния контакт с човек, докато пишем SMS на някой друг. Като органист, който свири с ръце и крака различни мелодии. Тези хора са самотни  заедно… всеки, който има 3000 приятели във Facebook, всъщност няма приятели.

Психолозите наричат това „страх от разговор“. Хората носят слушалки като „устройство, за избягване на общуването“. Интернет ни свързва с целия свят, но този свят е произведен по поръчка, редактиран, стерилен.

Казват, че расте търсененто на онлайн „разговорите“ с роботи и изкуствени гласове. Възрастни хора могат да си купят робот, който ще седи и ще слуша техните монолози, кимайки с глава и примигвайки съчувствено.

Ние объркахме свързаността с общуването – повярвахме в „илюзията на приятелството без изискване за отношения“. Човешките отношения са богати, комплексни и сложни. Те изискват търпение, толерантност, а дори готовност за компромис. Когато изтласкваме другите хора в света на въпроса и отговора, свързването и информацията, приятелството  става ерзац – виртуалност. При все , че гибелта на разговора, е била  обявявана толкова често, колкото и смъртта на книгите.

Но стотиците онлайн университети не могат да заменят живия кампус, както и Facebook няма да замени секса, а Twitter — дебатите. Побърканите на темата за всеобща връзка и избягване на личните контакти, няма да избягат от действителността. Дълбоко в душата си те жадуват за приятелство. Те просто искат общуване от по-висше ниво – вътрешно сливане!

[78357]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да почувствам групата в резултат от семинара?

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→