Становище (М.Якобони, невропсихолог, професор): В продължение на много години, учените твърдят: обсебени сме от себе си, ние сме индивидуалисти, борещи се за оцеляване, ние сме себелюбиви и егоистични. А сега открихме в мозъка система, чието съществуване предполага, че еволюцията ни е снабдила с механизъм, който ни позволява да се разбираме помежду си по най-простия начин.

По време на общуването нашите огледални неврони се възбуждат и взаимодействат помежду си. Оказва се, че концепцията за човека като егоистичен индивид, е невярна. В действителност , способността на емпатия – е част от нашето устройство.

Ние наблюдавахме реакцията на няколко души в момент, когато гледаха усмихнато или тъжно лице и имитираха изражението му. И се оказа, че колкото по-дълбоко засягат човека чуждите емоции, толкова повече се активират съответните участъци в мозъка му. Тези клетки служат като барометър за вашата социална възвращаемост, за склонността за съпричасност и състрадание. На тази основа, човек може да постигне по-високо ниво на състрадание. Но началото на този процес е на клетъчно ниво.

Всичко това подсказва за самото понятие за взаимодействие с другите. Западния свят е пълен с погрешни схващания. Всички сме фокусирани върху индивида, идеята за отделно съществуващия „Аз“. Но след нашето откритие, е важно да доведем неговата същност до възможно най-голям брой хора – тази способност винаги е била в мозъка ни, но ние не сме знаели нищо за нея. И сега, когато знаем, можем да помогнем на хората да увеличат потенциала на нашата съпричасност.

Емпатията е на принципа на подобието: човек гледа друг човек, и образът на другия се отразява в неговия собствен – така е по-лесно да се изпитва емпатия. Западният свят никога не е разбирал идеята за всеобщата взаимосвързаност. Откритиването на огледалните неврони е доказателство, че мозъкът на един човек е свързан с мозъка на друг човек.

Реплика: Точно така, винаги навреме, се разкриват на хората, нови свойства на Природата: именно в нашия век на всеобща зависимост на хората един от друг, когато е жизнено необходимо да се намери всеобща взаимовръзка и поръчителство, се оказва, че в природата на човек предварително са заложени основите за това. И не напразно природата иска от нас всеобща взаимовръзка и единство – по подобие на себе си. Можем да го постигнем. А методиката за развитие е заложена в нас на клетъчно ниво, епатия, а има и  метод за интегрално възпитание.

[77460]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - No Comments→

Урок от Америка

Намираме се в „много конкретен” свят на предмети, на ясни обекти, възприемани от нашите пет сетивни органа. Така си представяме външния свят и Висшата сила. А какво е това сила? Как може да има нещо, лишено от „образ” в нашето възприятие? Говорим за свойството отдаване и любовта, но какво е това „свойство”? Всичко това не ми е ясно, не виждам това.

В света винаги наблюдавам обличането на силите и свойствата в материята на неживото, растителното и животинското стъпало. Иначе нищо не мога да си представя. Религиите и вярванията също винаги придават форма на своите образи. Без това хората са неспособни да обсъждат каквото и да било, да размишляват за каквото и да е.

И затова все пак си представям Висшата сила в някаква конкретна форма. Устроен съм така, че не мога да възприемам някаква сила без нагледно представен образ.

Като пример Баал а-Сулам ни посочва електричеството, което се проявява в усещащи се неща като стрелка, отклоняваща се от нулата, нагряващият се електрически чайник, работещият двигател и т. н. Някаква сила задвижва нещо – и аз я усещам благодарение на тази визуализация. Следствията стават илюстрация на причината и ми позволяват да се докосна до нея.

Когато човек идва в науката Кабала, той иска да разкрие висшата сила, висшия свят. Но си представя това в една или друга форма, в очертания, ограничени от три оси, в „експонати”, с които се пълни архива на неговото възприятие. Тъй като без тези вътрешни образци той ще остане като бебе, неспособно да разбере случващото се.

За да се разграничат детайлите и щрихите в картината на света, сравнявам нещо невиждано с онова, което вече се съхранява в моята памет. Не случайно на старини някои изпадат в слабоумие – те губят способността за това съпоставяне на зримото и усвоеното.

И затова трябва да разбираме начинаещите: на тях им трябва определено време, хиляди пъти трябва да чуят, че духовното е сила, а не форма. На човек му е много трудно да разбере това, докато наистина не придобие някакво усещане, дори и да е най-малкото. А дотогава той само слуша, но не чува, не се вглъбява вътрешно.

Всъщност ако можем да станем съсъд, тази сила ще ни напълни и ще ни предаде определена форма. Но как да създадем такъв съсъд?

Трябва да се обединим един с друг – това е единственото средство в нашия свят, на нашето стъпало. Затова пребиваваме тук, в тези тела – за да създаваме връзки, дори и на ужким. Но всъщност това, че се прегръщаме, не означава, че сме се обединили. Но ако в своите егоистични желания мислим за обединение, това е достатъчно, за да пробуждаме и притегляме светлината от доста по-високо стъпало върху нас, обкръжаващата ни светлина, която ни връща към Източника.

Старая се да наглася връзките с другарите, пробивам си път през пречките и тогава над това съпротивление светлината генерира енергия. По същият начин токът произвежда енергия, преминавайки през резистора – по елементарната формула: силата на тока, умножена по напрежението, е равна на мощността. Тъкмо това започвам да усещам, обединявайки се с другарите, въпреки вътрешното съпротивление. Според това, как упорствам, аз напредвам и вземам връх над силата на съпротивлението, чрез това усилие ми се разкрива светлината.

Така усещам резултата от действието на светлината, връщаща ни към Източника. Тя се проявява тъкмо в резултат на моите усилия, насочени срещу препятствията. Ето защо Творецът казва: „Да отидем при Фараона, защото Аз озлобих сърцето му. Аз ти дадох тези пречки – върви срещу тях. Това ще те подготви за разкриването, за изхода от Египет”.

От урока по статия от книгата Шамати, 10.05.2012

[77574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Предполагаме, че процесът, който е пред нас, се състои от няколко части.

Първа част: с помощта на учените ще обясним случващата се ситуация.

Всеки на своето ниво усеща, че нещата не са добре. От средствата за масова информация той по малко разбира за текущите събития и за настоящите действия. Но все още не сме разгледали общата картина, общата тенденция. Тя води своето начало отдавна – от времето на Римския клуб, който преди 40 години предупреди за края на развитието на потребителското общество. А още по-рано, през 20 – те години на миналия век за това заговори големият учен академик Вернадски. В наши дни, на практика, всеки учен – от своите позиции, изхождайки от своята научна дисциплина – ни разкрива многостранното състояние на всеобщата криза, в която се оказахме.

Ето, на хората, които идват в нашата система на обучение и възпитание, призвани да променят обществото и да го доведат до нов съвършен живот, трябва най-напред да обясним общата картина каквато се очертава, на фона на научните изследвания и изводи, които се правят от тях.

Втора част: е общото образование под егидата на нашата организация. Ние обясняваме човешкото естество като едно цяло, природата на обществото, общата тенденция и причините, които ни приближиха до днешната особена точка на развитие. Тази точка е разположена в програмата на природата и означава забележителното раждане на новия, необикновен живот. Не трябва да гледаме на кризата като на проблем или като на препъни камък – напротив, тя олицетворява новото ниво на развитие на човека и обществото.

Двете предходни части се отнасят към общото образование, а третата част – вече е практическата промяна на човека в новия живот. Тук обясняваме как да сменим двигателя, работещ за егоизма. Тъй като сега горивото се променя – и тъкмо за това спираме, без сили да го използваме. С една дума, сякаш натискаме на газта, но в мотора, в получаващото желание, повече не постъпва егоистично наслаждаване.

Вместо това, при него идва наслаждението за отдаване, а с това двигателят не работи, колкото и да натискаш газта. Следователно трябва да променим горивото, за да може всеки човек от обществото като цяло да види важността и голямата ценност на напредъка към взаимна помощ, в отдаване един на друг, в обединение в парадигма, противоположна на предходното развитие.

(more…)

Filed under: Възпитание - No Comments→

Мнение (Е. Абрамян, проф., д.т.н): Единствения път човечеството да се съхрани, да се спре поредицата от глобални войни и да се отстранят възникващите кризи е да се премине през редица глобални преобразования на възпитателната система, насочеността на средствата за масова информация, оформящи системите на нашето поведение. Да се измени глобалният манталитет.

Пропагандата и образованието трябва да бъдат насочени към внедряване на толерантност, миролюбие и равноправие. Към отстраняване на агресивността, националната и религиозната вражда, към отстраняване на свръх потреблението. За промяна на манталитета трябва да се използват бързо прогресиращи технологии – глобалните информационни мрежи и дистанционното образование.

[77000]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Конгреса в Бразилия. Урок №4

Като се включвам в общността, аз искам да отдавам на всички останали души, желания, които се намират извън мен. Но какво мога да им дам? И тогава получавам от Твореца много голяма светлина – светлината на Безкрайността, която чрез мен преминава към останалите.

В случая, всеки от нас става относно другите като Твореца – извършва отдаване, усеща всички и напълва всички.

При това, всички ние сме различни и никой не може да заеме нечие чуждо място. Всеки си има своите уникални възможности, позволяващи му да се присъедини към останалите и да им даде това, което може да даде само той. Тъкмо тази способност прави човека подобен на Твореца в неговите отношения спрямо останалите.

И затова науката кабала ни обяснява, че човек не трябва да бъде притискан, не трябва да го потискаме. Възпитанието трябва да бъде свободно: обучаваме хората на взаимно поръчителство, на взаимовръзка, на взаимопомощ, на взаимно напълване – но без каквато и да е принуда. Ако диктуваме на човека нещо повече от това, ще го лишим от способността за правилно обединение с останалите и от неговия неповторим дял в общото благо. Той вече няма да може да стане като Твореца по отношение на света, няма да може сам да се издигне на Неговото стъпало – стъпалото на отдаващия.

И така, ”отдаване” – е когато получавам от Твореца и пропускам през себе си светлина, предназначена за другите. За да предоставим на човек такава възможност, трябва да му дадем съответното образование – без да го потискаме или угнетяваме, по принципа: ”възпитавай отрока съгласно неговия път”. С други думи, развивай неговите способности, но не го потискай, не го принуждавай, не го пречупвай.

Това е особена методика и трябва да се научим да я прилагаме. Ако дадем такова възпитание на децата си, те ще станат целеви и преуспяващи хора. Тъй като ще ги научим лесно да се обединяват с другите хора и с това ще ги обезпечим със средства, доближаващи ги до светлината, благодарение на която ще им бъде лесно да различават скритата в Природата универсална Сила. В това се състои и спецификата на нашето възпитание.

Всъщност, в този свят на човек не му достига само едно – умението да се обединява с другите хора. Научавайки се да се обединява, безусловно той ще има успех във всичко. Това е то поправянето в света. А всички останали знания – са само една измама. Само се объркваме с мнимите успехи, след които всеки път следват разочарования: идва кризата и нашите беди само нарастват.

От 4-я урок на Бразилския конгрес, 05.05.2012

[77173]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Въпрос: При работа с хората, специалистите често се сблъскват с такива свойства в човека, които са видими за всички, но не се осъзнават от самите тях. В психологията това се нарича ”сляпо петно”. Може ли в групите по интегрално възпитание да се говори за тези свойства и да се разкриват пред човека?

Отговор: Това няма да послужи за нищо. За това можете да говорите само косвено, съвършено осреднено, че нито ти, нито аз, а всички ние преминаваме през такива състояния.

Във всичките страни за интегралното възпитание се казва, че в процес на преход от егоистическо състояние в алтруистическо започваме да разбираме, да усещаме и осъзнаваме, че има неща, които в действителност не възприемаме – нещо като ”бели петна”.

А всъщност те съществуват. Обкръжаващите могат да ги видят в нас, могат да разбират доколко ние не осъзнаваме, че съществуваме в това ”бяло петно”. Сякаш ме огрява огромен фенер, заслепяващ очите ми и аз нищо не виждам, а останалите добре виждат и мен, и останалите, които ме обкръжават.

Принципно, в човек винаги има такова състояние, но конкретно можем да разкажем за него само в съответствие на неговото ниво. Не можем веднага да го насочим към това ”бяло петно”, а можем косвено да го предвижим към това състояние, направлявайки го алтернативно. Но не направо – това няма нищо да даде, а тъкмо обратното, ще усложни състоянието.

Човек трябва да го осъзнае чрез другите, косвено, и да го преживее. Отначало той трябва да намери към това състояние необходимите чувства. Трябва да разбере, че някъде тук той не улавя нещо, че съществува нещо, което той не усеща, и че това трябва да го боли.

И когато това в него започне да го боли, той ще усеща разочарование, неразбиране, разсеяност, да вижда, че с другите нещо се случва, а той все още го няма, т.е. в него трябва да се възпламени завистта, ревността, гордостта. А то, ката правило, го заслепява и не му дава да види това.

Такива състояния имат всички. Те съпровождат човека до пълното му поправяне. Винаги!

Но трябва да разберем, че тъкмо тези ”бели петна” са онези състояния, които трябва да поправим. И всеки път това ”бяло петно”, като бяло кръгче от фенерче, трябва да ни води напред.

Затова групата и всички останали трябва по някакъв начин, със свои свойства, отношения, да ми рисуват усещането за онова, което не забелязвам в себе си, това ”бяло петно”, че тъкмо то ме заслепява: моята гордост, моят глупав егоизъм, моята ограниченост – и точно тук трябва да се издигна над себе си.

Това съвсем не е проста методика. Още ще говорим за нея и ще изясним какви могат да бъдат подходите и решенията към нея.

Трябва да помогнем на всеки човек и на цялото човечество да видят пред себе си това „бяло петно”, когато тази още не включена област на осъзнаването се явява твоето следващо стъпало, осъзнаване на злото, на доброто, т.е. когато след злото започне да се усеща доброто.

Но по принцип ”бялото петно” – това просто е нашият явен егоизъм, който не ни позволява да усетим, че се намираме в него. Смятаме, че всичко е правилно и нормално, и не се усещаме, че изглеждаме глупави, ограничени в очите на другите. Ако бяхме усетили това и нас би ни изгорило чувството за завист, ревност, гордост – то би ни накарало да излезем от егоизма.

Затова трябва много внимателно да опишем щадяща човека методика за разкриване на ”бялото петно”.

От беседата за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77355]

Filed under: Възпитание - No Comments→

Урок от Америка

Въпрос: Имам три деца и затова много силно се развълнувах, когато казахте, че нашето поколение опустошава природните ресурси на Земята и не оставяме на децата си нищо за тяхното съществуване. Как можем да поправим това положение?

Отговор: Общото ни семейство се състои от 7 милиарда човека и трябва да мислим за всички, да се погрижим какво оставяме на цялото бъдещо поколение, а не само на трите си деца или внука.

Но засега виждам само, че живеем за свое удоволствие, безумно и безчувствено, унищожавайки необходимите за живот ресурси, без никаква грижа за тези, които идват след нас. Това е пример, доколко сляп е егоизмът ни и доколко не разбира какво прави.

От поведението на всички правителства е видно, че никой не мисли за бъдещето. Единственият ни стремеж е да извлечем колкото може повече ресурси от земята, да произведем повече стоки и да ги изхвърлим. И изобщо не ни спира това, че по този начин замърсяваме водата и въздуха. Пътешествайки много по света, аз виждам че дори в страните с неразвита промишленост, околната среда е силно замърсена. Почти не останаха места , където е съхранена чиста и девствена природа – всичко е отровено.

И всичко това е естествено, докато ни управлява една единствена сила – егоизмът. Ако наред с егоизма няма втора сила – на отдаване, която би го уравновесила, то той ще ни доведе до смърт. Няма да можем да го спрем. Само миг преди края, от безизходност ще закрещим: „Спасете!“ – и с това ще се спасим. Но по-добре да не докарваме нещата до такова положение, а своевременно да разпространим науката кабала, колкото може по- широко.

Трябва да разберем, че ако се борим само с външната замърсена среда, както правят обществата за защита на природата, това няма да помогне. Всички екологични проблеми ни се дават, за да ни подтикнат към поправяне на душата. А ако се занимаваме само с подобряване на екологията –  нищо не поправяме.

Днес вече много учени започнаха да забелязват това. Те казват, че ако преминем на алтернативни източници на енергия, щадящи околната среда, това ще доведе до други неочаквани проблеми. Например вятърните генератори, считани едни от най-екологичните, всъщност, оказват толкова силно влияние върху глобалното затопляне, че изработваната от тях енергия не се приема за оправдана. Тъй като те с голяма сила тласкат въздуха към земята и с това нанасят повече вреда, отколкото получената от тях полза.

Така действа законът за съхраняване на енергията. Ние не можем да я извлечем от нулата. Дори и да използваме слънчевата енергия, пак оказваме огромно негативно въздействие върху Земното кълбо. Затова не можем да покрием цялата земна повърхност със слънчеви батерии – това няма да ни помогне да подобрим екологията, а все едно – ще и нанесем вреда.

В природата всичко е устроено така, че само, напредвайки към целта на творението, ще достигнем равновесие с природата. А всички други наши действия, колкото и добри да ни се струват, носят вреда. И както и да се стараем да защитим природата – нищо няма да помогне.

До такава степен, че може изобщо да престанем да мислим за съхраняване на екологията на земята и нейните природни ресурси, за отпадъците, с които я замърсяваме, за пластмасата, запълваща моретата и океаните – а да се заемем изключително със своето вътрешно поправяне. И веднага всичко ще се поправи, защото по-висшата степен поправя всички , които са под нея.

В книгата “Зоар” и статиите на Баал а-Сулам „Въведение в науката кабала“ е казано, че всичко зависи от поправянето на човека. А неживата, растителна и животинска природа се издигат и спускат заедно с него, без всякаква сметка за самите себе си. Затова няма да ни помогне защитата на екологията –  главното е да се погрижим за душата си.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 09.05.2012

[77374]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение (медицинско списание BioMed Central’s Public Health): Живеещите в самота здрави хора на трудоспособна възраст са склонни към депресия в много по-голяма степен, от тези, които са семейни. За жената основен риск представлява животът в лоши битови условия, за мъжа – отсъствието на социална поддръжка.

Учените са стигнали до извода, че е назряла необходимостта от създаване на специални центрове, където самотните хора да могат да поговорят за проблемите си.

През последните 30 години в Европа нарастна броят на хората, живеещи в самота (В САЩ и Великобритания – всеки трети е самотен).

Точно тези хора, които са подложени в най-голяма степен на риск от депресия, са затворени, необщителни и те трябва много внимателно да бъдат наблюдавани. Ние не можем да изясним, колко чести са депресиите в които попадат и които те премълчават.

Животът в семейството дава необходимата социална поддръжка и чувство за социална интеграция, което защитава човек от психични разстройства.

Нарастването броя на самотните хора оказва негативно влияние върху психичното здраве на нацията като цяло. Много важно е хората, които живеят сами, да получат съответната терапия – лечение чрез общуване, когато се създава благоприятна обстановка за беседи, човек получава необходимата му емоционална подкрепа. По такъв начин човек като разговаря, може да реши своите проблеми, а не да разчита на антидепресанти.

Реплика: Затова, за тях точно е необходимо обучение в класовете по интегрално възпитание – за да намерят специално общество, предизвикващо във всеки участник вълни от положителни връзки, сближаване, любов. И тогава ние, провеждайки изследване, можем да покажем, доколко сме повдигнали тяхното ниво на щастие, увереност, психично и телесно здраве, понижили сме нивото на престъпността, убийствата….и пр.

В обръщението ни към обществото, ние трябва да се обръщаме отделно към самотните хора, за да им кажем, че в нашият кръг те ще намерят топлина и подкрепа от обкръжението. Разпадането на институцията на брака идва да покаже на хората, че трябва да основават отношенията си на съвсем друго ниво – на безкористно отдаване и любов, а не на животинско привличане.

[77190]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Какво имате предвид под думата “любов”?

Отговор: Имам предвид това, всеки от нас да живее постоянно грижейки се за другите.

Също както в групата, където започваме да работим по такъв тренировъчен план, в който всеки от нас желае да създаде за другите максимално комфортно състояние. Тоест трябва да разбирам другите хора, да ги усещам. Трябва всеки път да им изпращам съответстващи сигнали: вербални, физически, мислени и т.н.

Трябва да бъда във взаимно поръчителство с тях, когато всеки от нас обезпечава всички останали с такова отношение, усещане помежду си, че да съм уверен, че въздействайки им, получавам такова въздействие и върху себе си. И затова постоянно се повдигаме заедно над нашия егоизъм в обратните на него свойства.

Такава е взаимната работа – най-важната работа в групата.

След усвояване на тази методика, винаги ще усещаме нееднократни падения в егоизма, тежест, възникване на някакви пречки – до пълното поправяне, до пълния подем над егоизма.

Но във всички състояния вътре в групата и даже и извън – и вкъщи, и с другите – вече веднага ще превключвам на тази идея, на тази практика. И в крайна сметка, по такъв начин правилно ще взаимодействам с целия свят.

От беседи за интегралното възпитание, 27.02.2012

[77260]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

В наши дни се разразява такава жестока криза в икономиката, която ще ни помогне да разкрием, че в своите необуздани стремежи към богатство, власт и технически прогрес, сами сме се заблудили и хванали в капан. Въртим се точно като катерици в колело и сме принудени през цялото време да произвеждаме все повече и повече стоки, от които всъщност няма никаква необходимост.

А природата, захващайки ни заедно в един кръг, ни показва, че трябва да живеем като единно, хармонично семейство, което се нуждае само от това, което му е необходимо за нормално съществуване, и от никакви излишества. Тоест, предстои ни да стигнем до някакво разумно, рационално ниво на потребление. Разбира се, на човека са необходими дрехи, храна, медицинско обслужване, безопасност, някаква работа. Но той не трябва да робува на рекламата, която заради нечия чужда печалба, го убеждава в необходимостта от хиляди безсмислени вещи, всяка минута предлагайки нещо ново и подхранвайки апетита му.

Все някога тази гонка трябва да завърши и още сега започва да се усеща как по целия свят се съкращава производството. В резултат множество хора са лишени от работни места и изхвърлени на улицата. Количеството на безработните се изчислява на милиони и неотклонно расте ден за ден по целия свят. И тази тенденция ще продължава.

Това ще предизвика обратен ефект на кризата в семейството. Защото жената ще започне да се завръща в своя дом. Мъжът също ще започне да прекарва повече време у дома. Животът им ще стане по-премерен, ще се прекрати безумната гонка, в която се стремим да погълнем целия свят.

И тогава ще видим, че в нас се връща желанието да живеем в семейство. Но не така, както е било преди, а по-уравновесено и спокойно. Човекът ще се заеме със своето вътрешно развитие! Ще започне да живее в равновесие с природата.

Преди всичко, ни е необходимо да достигнем равновесие помежду си, в нашите отношения, установявайки добри връзки в цялото общество. Трябва да направим това, иначе просто няма да оцелеем. Но тази външна хармония ще ни промени отвътре, ще ни даде повече спокойствие и търпение, и ще ни научи как да построим такава връзка и в своето семейство, така че “любовта ще покрие всички престъпления”.

Тогава ще можем да станем търпими един към друг и ще се научим да живеем така, че в семейството всеки да е свободен, но в същото време, вътрешно свързан с другия. И в такова семейство ще поискаме да имаме деца и ще се научим как да се отнасяме с тях и да им дадем правилно възпитание в духа на новото човечество.

Може би, все още не всички са разбрали това, но старият свят вече е завършил своето съществуване! А в новия свят ще получаваме напълване не от това, че се движим от място на място, печелим пари, власт, мода. Ще почувстваме каква пустота се крие зад всичко това, а напълването се намира на по-високото, напълно извисено ниво, даващо ни усещане за висшата хармония.

Ще започнем да усещаме по-вътрешната реалност, хармонията, съществуваща в природата – и всичко, благодарение на това, че се съединяваме с другите във взаимна грижа и поръчителство.

Никой от нас все още никога не е усещал истинското напълване! Нима някога ни се е отдало да напълним себе си в тази гонка след богатството, властта, славата, знанията? Имало ли е някога такъв момент, когато си се спрял и си казал: “Ето, сега съм щастлив и повече нищо не ми е необходимо!” Никога не се е случвало нещо подобно. Само бягаме и бягаме безспирно, но не можем да се напълним.

А сега ни предстои да се издигнем на друго ниво на съществуването и да изясним: от какво може да се наслади човек, с какво може да се напълни? Ще се наслаждаваме от това, че сме постигнали правилни отношения помежду си, защото в тази правилна връзка и интеграция, ще ни се разкрие съвършенството на природата.

Това усещане на любов, което досега не е известно на никого от нас. Ще се наслаждавам на своите добри отношения към другия, на своята любов към него, на желанието да му отдавам. И ако всеки се отнася по същият начин към другите, то всички ще се напълнят с това усещане на любов.

За това е необходимо съвсем малко: само да се научим как да направим това! Имаме всичко необходимо: методика и система на интегралното образование, способна да научи всеки. Това е древна методика, съществуваща вече хиляди години, но се разкрива едва в наши дни, защото светът е стигнал до такова състояние, когато това става жизнено необходимо за него.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77043]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Ако можех поне малко да надникна от своя малък пашкул и да видя къде е мястото ми в глобалния свят, и къде стоя спрямо цялото човечество, което точно като единна душа преминава всевъзможни изменения, приближавайки се към своето съвършено състояние – бих възприемал живота си по друг начин. Не бих гледал толкова на своя личен, мъничък живот, който въобще няма особено голям смисъл да се взема под внимание.

Включи се в общия, голям, глобален процес заедно с останалите и ще почувстваш, че се намираш в безкрайния поток на живота. А засега, трябва да се учим какво е необходимо да се направи, за да се усети вечността на природата – да се включиш в нея. И от тази висота ще можеш да решиш всички свои частни проблеми.

Ако се опитваме да ги поправим на обичайното, материално ниво, то няма да можем да разрешим нито един проблем. И свидетелство за това са всички отчаяни и безрезултатни опити да се поправи положението, предприемани от различните правителства. Няма никакво друго средство да поправим нашето лично състояние, освен интегралното образование.

Затова жената, която днес е нещастна от това, че не може да намери спътник в живота си, да създаде семейство и да роди деца, трябва да разбере, че по този начин природата иска да я доведе до състояние, в което тя ще се включи в целия свят в качеството си на жена.

И в следствие на такова включване, интегрално образование, влияние на обкръжението, тя ще започне да разбира каква връзка е необходимо да установи с другите. Ще започне да чувства доброто и взаимността във връзката с целия свят.

И тогава тя ще се запознае с подходящия мъж и те ще започнат да изучават как могат взаимно да се подкрепят именно заради това, да се издигнат на духовното стъпало и да се съединят в едно цяло. Макар че може да се различават много един от друг и да си останат с целия свой егоизъм.

В момента, в който се измени тяхното лично възприятие, тутакси ще си паснат. Ще пожелаят да бъдат по-тясно свързани в семейна връзка и да имат деца, за да се реализира всичко това във духовна форма. Именно духовното ще ги накара да създадат семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77084]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

“Човекът – това е част от цялото, което наричаме Вселена, част, ограничена във времето и пространството. Той усеща себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалата част на света, което е един вид оптична измама.

Тази илюзия се е превърнала в тъмница , която ни ограничава в света на собствените ни желания и превързаност към  тесен кръг от близки хора. Нашата задачата е да се освободим от този затвор, чрез разширяване обхвата на своето участие до всяко живо същество, до целия свят, в цялото му великолепие. Никой няма да може да изпълни тази задача докрай, но самите опити за постигане на тази цел са част от освобождението и основание за вътрешна увереност.“

Алберт Айнщайн (Howard Eves, Mathematical Circles Adieu, Boston, 1977, ISBN 0871502402)

[77185]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Днес щастието на човек зависи от отношенията му с обкръжението, от това дали той намира своето място в обществото. И така виждаме, че постепенно човек напуска малката семейна клетка.

Преди целият живот е бил свързан със семейството и не само жените, а и мъжете. Мъжът отивал сутрин в някаква фабрика, за да се върне вечер при жена си, децата си, към личното си стопанство – и около това се е въртял целият му живот.

Но веднъж тази пасторална идилия завърши. Излязохме от дома в широкия свят, започнахме да пътуваме, да опознаваме света. От друга страна, благодарение на съвременните средства за комуникация, този свят започна да прониква в нашия дом. В резултат, всички ние се оказахме свързани с промишлени, икономически, финансови отношения. Кръгът се затвори и всички ние -и мъже, и жени – трябва да се съединим помежду си и чрез тази връзка да се върнем към семейните връзки, но на ново ниво.

А за това, всеки трябва да научи: къде живеем, в какво състояние, в какъв свят, защо в светът се проявяват тези процеси и какво ние трябва да направим. Под каква форма природата ни движи, без да ни дава възможност да се противопоставяме? И тогава виждаме, че трябва да установим по-тесни връзки: посредством средствата за масова информация, специално образование.

И накрая, връщаме се обратно у дома – свободни и независими, някога излезли в обществото, освободени от дом и семейство, преустановили всички семейни връзки. Отново се връщаме към по-тих, стабилен живот и общуване помежду си, но под друга форма. Всеки от нас е свободен и въз основа на тази свобода и разбиране, визия за бъдещето, установяваме за себе си връзка: всички хора около Земята и в рамките на  всяко семейство.

Човек изведнъж вижда, че в семейството има смисъл, има големи предимства и е по-добре да живееш в семейство. И тогава си намира спътница, близка до новия дух, който той е получил в резултат на интегралното образование, и отново ще изгради семейство.

Започваме да разбираме какво означава да се свързваме, въпреки всички различия между нас. Трябваше да се научим да изграждаме връзки между всички страни, всички народи, чувствайки взаимната зависимост. И тъкмо с разбиране се отнасям сега към жената, която съм избрал за спътница.

Виждам, че сме различни един от друг, но нямам друг избор. Вече сме получили съответно образование и знаем как да създадем връзка, въпреки всички различия. Ето защо, изграждаме съвсем различно семейство: по-търпеливо, където и двамата разбираме защо ни е нужно семейство и как трябва да изглежда то.

Преминаваме през определен преходен, проблемен период, и отново се връщаме в семейството, но въз основа на знанието, че любовта ще покрие всички престъпления. Сякаш инсталираме нова програма, рестартираме компютъра и започваме да работим по нов начин!

И тогава ще почувстваме огромна печалба от това, че раждаме и възпитаваме деца. Тя няма да бъде материална, а духовна печалба, защото по този начин аз продължавам себе си – ще почувствам, че моята духовна, вътрешна част живее вътре в децата.

Като започнем да се свързваме с целия свят, ще усетим как вътре в тези връзки между нас действат нови сили. Ще почувстваме следващото измерение – единна сфера на комуникациите, любов, такава мрежа, която действа над времето и пространството, и ни свързва по-скоро вътрешно, отколкото физически. Тази връзка не е между физическите тела, а свързване на желанията, на душите.

И тогава ще почувствам, че децата, които възпитавам, се подготвят да се включат в тази обща мрежа и с това продължват моя път. Ще се отнасям с тях, като с действия на моята душа, раждайки и възпитавайки ги духовно. След като преминат бързо физическото развитие, което е необходимо на материалното тяло – да кажем 5-6 години, те ще получават духовно възпитание, изучавайки вътрешната връзка с всички.

Аз ще почувствам, че като ги изпращам да се съединят с целия свят, по този начин съхранявам моята душа. Това е контакт, който съществува над живота и смъртта. Ще почувстваме себе си като живеещи в друго измерение – на нивото на вечната и съвършена природа.

По принцип спираме да чувстваме материалния живот и смъртта. След като бъдем включени в цялостната мрежа от отношения между нас, ние се чувстваме изключени от усещането за собствените си тела. Започвам да чувствам другите, всички, които се намират извън мен, като себе си. И постепенно се изключвам от собствените си усещания и чувствам отначало всички нас заедно, а след това само тях, живееки в тях. До такава степен, че изобщо не усещам, че моето тяло ми принадлежи.

Вътре в човек се извършва психологически обрат, истинска революция, издигайки го на ново ниво на възприемане на действителността. Също както неживият камък не чувства какво е това растение, а растението не чувства какво е да бъдеш животно, така и животното не чувства какво означава да бъдеш човек. А ние ще се издигнем на степен човек – Адам, което означава „подобен“ (доме) на глобалната природа.

От 19-а беседа за новия живот, 02.02.2012

[77090]

Filed under: Възпитание на децата, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Всеки миг човек трябва да проверява себе си по своите реакции. Възможно е да моли Твореца да му даде хубав живот? В такъв случай сякаш казва: „Ти ми изпращащ зло. Моля, бъди добър към мен”. Така постъпват „99-те процента”.

Или казва иначе: „Давам си сметка за това, че усещам зло, и разбирам, че причината се корени в моите свойства, които са Ти противоположни. Защото всеки отрича съгласно собствените си недостатъци. И Те моля за поправяне: дай ми сили, за да се поправя.”

По пътя човек изпитва тежест (“Аз създадох злото начало”), но помни, че Творецът му праща това (“Аз създадох Тора като подправка”). А след това човек придобива светлината, криеща се в Тора и възвръщаща към Източника. Моли за поправяне на собствените свойства: те са насочени към егоистично получаване и са противоположни на Твореца – така че, нека се обърнат на отдаване и тогава човек ще усети Твореца добър.

Но за какво е нужно това? За да ми стане по-добре? В такъв случай съм си предишният егоист. Или за да не проклинам Твореца? „Ако ме накаже за това, че възприемам Неговото добро като зло?” Не, отново егоизъм. Как да построя своята реакция? До какво състояние да стигна? Защото тук работата не е в думите, а в стремежите на сърцето: за какво поправяне моля?

Моля за такова поправяне, при което ще ми бъде зле в получаващите ми желания, а в моето намерение, устремено към Твореца, ще почувствам, че това идва от Него, Добрият и Творящ добро.

По такъв начин човекът се подразделя на две свързани части: в своето егоистично, съкратено желание за наслаждение той е потънал в тъмнина, а над него усеща светлината. И ето тогава е уверен, че получава поправяне не за да удовлетвори собственото си себелюбие. Не, неговото наслаждение стои по-високо и той действително се намира в отдаване.

Да вземем такъв пример: мама ми е сварила каша, а на мен не ми е вкусна. Мама е знаела какво прави: приготвила ми е най-полезната и здравословна храна. Но не мога да оценя това. Трябва ли да я моля за друга каша? Или да ям тази невкусната, и над своите усещания да изменя отношението си към мама? С това започвам да придобивам нейните свойства, нейният поглед на света, нейните желания, насочени към отдаване. Така и раста, придобивайки духовен образ.

Няма друг изход – защото е казано: „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия”. А „познаят” – означава да се обединим над нашия егоизъм. Такъв е основополагащият принцип на духовната работа. И нека той не ни се струва сложен – в действителност това е много лесно, ако действам в единение с групата, и трудно до невъзможност, ако се опитвам да вървя сам.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 03.05.2012

[76949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Ние не можем с преки методи да спрем тенденцията към разпадане на семействата. Независимо от средствата, които развитите страни са инвестирали, за стимулиране на раждаемостта – нищо не помага.

Очевидно това е природен закон на нашето развитие, и преди всичко, трябва да видим какво иска природата от нас? За какво ни е развивала поколение след поколение, повдигайки ни все по-високо над животинското ниво? Ако нежеланието да имаме семейство, деца е вътрешен порив на човека, то е невъзможно да се борим с него.

Ние просто трябва да разберем към какво ни насърчава природата с това? Природата изисква да бъдем по-уравновесени, свързани, интегрални, свързани едни с други, разкривайки ни нашата обща зависимост. Днес, всяка страна е зависима от останалите в доставянето на храна, дрехи, електричество, всичко необходимо за нас да живеем.

Природата оказва натиск върху нас, заставяйки ни да почувстваме такава обща зависимост един от друг, сякаш сме едно семейство. И независимо от желанието ни да избягаме от семейството, да се отървем от всички задължения, общият натиск действа в обратна посока. От една страна природата сякаш ни дава да избягаме от обикновеното малко семейство. А от друга страна тя ни притиска от всички страни, всички заедно, като в менгеме, принуждавайки ни да почувстваме, че всички ние зависим един от друг.

Тя сякаш казва, че ние вече не сме малко семейство, живеещо в един дом, а едно голямо семейство по цялото Земно кълбо. Тази тенденция ни се струва много странна и ние все още не разбираме, какво означава това и как да живеем с нея.

Аз пътувам много по света и виждам, че всички страни прилагат една и съща култура, английски език, който се превърна в международен език, хора, храна, облекло започват да си приличат – светът е „кръг“. Има такава зависимост, като в семействата. Тоест ние постепенно заменяме малката семейна единица с голяма.

Скоро цялото човечество ще започне да се чувства така. За това много способстват и медиите, Интернет, социалните мрежи. Ето защо, ние не можем да се борим с тези явления, дори и ако това е против желанието ни. Напротив, ако се противопоставяме на този процес, това ще ни донесе само беди, защото природата все пак ще спечели. Ние сме под натиска на нейното развитие, което ни кара да се движим.

И колкото по-добре разбера програмата на природата  и сам и помагам, толкова по-бързо и по-приятно ще напредвам, като добро дете, което слуша родителите си.

Ето защо, вместо директно да се съпротивляваме на кризата в семейството, трябва да се разбере тази тенденция и да видим как най-добре да действаме в такива условия. В противен случай ние все едно нищо не можем да направим. Ако човек няма желание да се жени, ние не можем да го заставим насила.

Съществува много по-различна връзка и ние трябва да се учим от природата към какво ни води тя. Може би тя ни води към нов живот, нова степен на развитие, която още не познаваме. Ако целият свят е свързан с интегралната зависимост, ние на първо място  трябва да изменим природата си: да престанем да бъдем егоисти и да приемем всички като едно семейство, да седнем около кръглата маса.

Оказва се, че сега имам огромно семейство, което зависи от мен, и аз завися от тях. И очевидно, за да може човек да се издигне поне малко и да не се вглежда единствено в собственото си семейство – единственото, което се намира във фокуса на неговото зрение, природата го лишава от естественото му желание за семейство. Точно това се случва в наши дни. Може би това ще помогне на човек малко да се издигне и да види целия свят, като започне по малко да осъзнава че целия свят – е едно семейство.

От 19-та беседа за новия живот, 02.02.2012

[77046]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Днес ние се намираме в много интересна и оригинална ситуация. Човечеството неведнъж си е задавало въпросите: накъде вървим? Каква е целта на развитието ни? Какво ще се случи с нас после? Какво трябва да променим, за да се подобри положението?

Хилядолетия сме мислили за това. В нас винаги е звучал неизбежния въпрос: накъде да вървим? Какво иска от човека неговата природа? Накъде го води?

През цялата история сме намирали различни начини, последователно набирайки скорост в една или друга посока. Но сега, след хилядолетия на човешкото развитие, се създава необичайна ситуация. Човек винаги се е ръководил от егоистичната си сила – желанието да живее по-добре, да изпита най-добрите усещания, повече да знае и разбира, да бъде богат, умен, известен, щастлив и т.н.

Но внезапно тази сила пресъхва, изчезва – и ние чувстваме специална, безпрецедентна умора, всеобща депресия, универсално отчаяние. Ние съсипваме природните ресурси на планетата, не желаем да се развиваме нататък и като че ли се обърнахме срещу течението на историята. Загубихме вяра в бъдещето: то приближава, но е нежелано в нашите очи. А и не знаем какво да правим с него.

Точно тук, изследвайки природата, откриваме всеобща криза, обхващаща всички сфери на човешката дейност. Това е истинска глобална криза. Тя не е обвързана с определена държава, общество или човек, тя не е породена от обичайния преход към нова форма на обществена формация, тя не се ограничава до  нова тенденция, нов подход към културата, образованието, науката, социалното устройство, семейството… Тя се проявява във всичко. Човек в крайна сметка реализира всичките си сили и възможности – и започна да си задава вечните въпроси. Това се отнася не само до философи и мислители – най-различни хора се питат: „Какво всъщност се случва?“

Благодарение на прогреса ние овладяхме огромна сила. Чрез натискане на бутона можем да унищожим целия живот на Земята. Летим в космоса, спускаме се в морските дълбини. И заедно с това, природата, климатът, обкръжаващата среда властват над нас безмилостно – и ние изглежда  изгубихме пътя. Не че последният курс беше добър, но поне ни водеше напред, тласкаше ни към развитие. А сега – не.

Освен това – проблемът не свършва до тук. Например, ние ще спрем, ще останем такива, каквито сме – но и на това не сме способни. Напротив, всичко придобито сякаш изтича от ръцете ни. Промишлеността, построена през последните няколко века, изведнъж се забави. Науката е в задънена улица. Културата и социалния живот паднаха до там, че е срамно да кажем какви „ценности“ ни привличат, с какво са пълни телевизията и интернет, какво ниво и какъв вид съдържание вървят там, с какво ни хранят. Средствата за масова информация са оплели в своите мрежи целия свят – технически сме на висота. Но съдържанието на живота ни пада все по-ниско, ставайки гнусно и мизерно. То абсолютно не съответства на потенциала ни за използване на съвременните средства за комуникация.

Сблъскахме се със сериозна криза в семейния живот. От една страна, хората са самостоятелни, но от друга страна, са като слепи: живеят в един апартамент, но даже не се засичат – просто скитат от ъгъл до ъгъл, без да са в състояние да се срещнат, да се запознаят, да се сближат истински, в атмосфера на сърдечност и доброта. Не можем да създаваме семейства, не искаме да раждаме деца, а и не вярваме, че животът ще продължи, както преди. В крайна сметка, нашата природата, нашето его, общото зло царува и ни води неизвестно къде.

Половината население все още е в състояние да води нормален семеен живот, да създаде ново поколение и да го възпита. Въпреки това и тази половина вече е недоволна в тази област.

В нас нараства вътрешна криза, отчаяние. Депресията излиза на първо място в списъка на болестите и причинява почти всички останали. Изпитваме постоянен страх за това, което е и какво ще бъде. Мъчат ни климатични катастрофи и бедствия, предизвикани от собствената ни егоистична природа, над която човек няма абсолютно никакъв контрол.

Всичко това ни е ясно. Хиляди учени по целия свят показват тези тенденции. Съществуват множество изследвания по този въпрос, с които по принцип всички са съгласни. Ситуацията е достатъчно добре анализирана от учени, социолози, политолози, специалисти в областта на образованието. Въпреки това, заедно с излагането на фактите, ние определяме собствената си безпомощност, невъзможността си да се справим със случващото се. Ние нямаме решение.

Човечеството е болно и болестта му се проявява с различни симптоми. Точно, както при общо отслабване на организма, нито един тест не дава положителни резултати. Самата структура на системата не функционира правилно, не поддържа хармония и баланс на всички подсистеми.

Можем вече да поставим диагноза – това е човешкият егоизъм, човешкото зло, завист, омраза, похот, суета, които властват над нас. Обаче, и да установим причините за днешната ситуация, нищо не можем да направим. Човек е като заблудило се същество, готово да унищожи себе си и цялата своя цивилизация. Предварително знае какво се случва, но не може да се спре и въпреки това върви на заколение, с тъжен край.

От 20-тата беседа за нов живот, 28.03.2012

[76987]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

От урока в Бразилия

Баал а-Сулам, “Чуто”, статия 8, “Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Казано е: “Докато не изчезне денят и не се затичат сенките…“ (Песен на Песните). Трябва да се разбере какво е това „сянка“ в духовната работа. Факт е, че човек не чувства управлението на Твореца, Който води света към добро и в благо…

Управлението на Твореца – е същността на абсолютното добро. Към това разбиране ние трябва да дойдем. Творецът е неизменен и ние не чакаме Той да се промени донякъде. Казано е: „Аз Себе си не съм променял“. Вечно Добър и Творящ добро не може да стане друг. Той е абсолютен и Неговото отдаване е постоянно. Висшата светлина е в абсолютен покой и напълва всичко.

Ние разкриваме Добрия и Творящия добро, изменяйки възприятието си така, че от Безкрайността със знак минус, от реалността, която изглежда по-лоша и от смъртта и до Безкрайността със знак плюс, до най-висшето благо – независимо от собствените чувства, над тях – да чувстваме, че всичко е добро. Ето какъв екран (масах), какво възприятие трябва да придобием.

В егоистичното желание ние чувстваме най-лошите състояния, които дори не можем да си представим – и все още над желанието си да се поправим така, че да разберем и да почувстваме: това е най-доброто, което може да бъде. Ето какъв спад трябва да разлъчи нашите чувства вътре в желанието и тези, които ще разкрием осъзнато.

Творецът не се променя, Той само постоянно ни изпраща състояния, все по-трудни и лоши – както за животинското ни тяло, така и за душата ни – за да можем над тях да формираме противоположното възприятие, пропито с всеотдайност и любов. Нали отдавайки, именно над цялата тежест, аз разкривам добрата воля на Твореца и се солидаризирам с Него.

По този начин, човек разкрива духовния живот само на фона на тежки и лоши обстоятелства. В противен случай, той няма да може да се откъсне от нашия свят и няма да отиде в духовния.

Днес този процес приема глобални мащаби. Тъй като до сега сме се развивали в обичайния егоизъм – отначало линейно, а през последните двеста години експоненциално. Но егоизмът още не ни е свързал един с друг в глобално, интегрално цяло. Днес целият свят представлява група – разединена, разбита, нуждаеща се от поправяне.

Тази група се дели на две части:

• “99 процента”, всеки ден все повече и повече взаимосвързани и взаимозависими, все по-ограничени в своя живот. Навсякъде това се проявява по различен начин, а и самата тенденция възникна едва наскоро, но темповете на нейното развитие са високи.
• Група вътре в тази общност, представляваща „един процент“.

Вътрешната група се отличава по своето желание да познае тайната на развитието: за какво е то и защо? Какво се случва с нас? В какво е причината за текущия процес? Как да го контролираме или поне да се присъединим?

И тук достигаме до понятието „сянка“, която утежнява живота на човека, навеждайки го от все по-голямата  тежест, лишавайки го от интерес към обичайните удоволствия. Също така, човек, който желае да напредва в духовното, чувства тежестта на разбирането и осъзнаването, трудно е да помни важността на пътя и целта.

Всичко това е, за да разберем: трябва да вземем юздите в свои ръце, трябва да разберем, че всички трудности са причинени от злото начало, което Творецът е създал. Висшата светлина постоянно ни поднася нови предизвикателства, все повече претоварване – за да видим в това „сянката“ и да се издигнем над нея.

Когато човек не чувства управлението на Твореца, който води светът към добро и за благо, неговото състояние се определя като тъмнина, която се е образувала от сянката, скриваща слънцето. И както физическата сянка, закриваща слънцето, не е способна да му повлияе и оставя слънцето да свети в цялата си власт – така и човек, който не чувства управлението на Твореца, никак не може да измени това, което се случва на върха.

Отношението на Твореца към нас си остава същото, абсолютно добро, а се изменя само нашето усещане – за да се издигнем над съмненията и въпросите, всеки път, приемайки управлението на Твореца като абсолютно добро. Когато завършваме поредния подем, ни изпращат още по-голяма сянка, т.е. още повече натоварване, объркване, съмнения, търкания между другарите. Но каквото и да подрежда Твореца между нас, ние трябва да съберем мислите си и да разберем: всичко идва от Него. Няма Никой освен Него. И затова всяка секунда трябва да признаваме Неговото добро.

Ако не завършваме текущия момент с чувство за Добрия и Творящ добро, няма да  напредваме, защото дадената стъпка не е взета. И затова, във всяко състояние отначало трябва да изпитаме лоши чувства, обърканост, липсата на сили, за да дойдем на урок, загубата на интерес към пътя за обединение в групата. Това се случва постоянно и ако не сме фокусирани във всеки един момент, фокусът веднага изчезва. Тъй като егоистичното ни желание работи непрекъснато, като механизъм за отчитане с вечно въртящи се колелца. То през цялото време „сгъстява“ у нас желанието и ние все повече затъваме в живота от нашия свят.

В резултат, ако не подкрепяме връзката, ако не си помагаме един на друг, ако „не се държим на нокти“, то се разпиляваме във всички посоки. Групата се разпада, и изведнъж не намираме нищо от нейната основа.

Ето това е „сянката“ – освобождаване от минали задължения, безразличие, което внезапно се промъква между нас с гъста мъгла, и всичко потъва в мрак. Тази сянка скрива от нас целта, значението на обединението и духовния път.

В края на краищата, всички сенки – вътрешни и външни, частни и общи – идват с цел, да приложим усилия, да работим независимо от тях и над тях да разкрием включването, единението, връзката и в крайна сметка – Твореца, Добрия и Творящия добро. Нека дори да не видим лично Твореца и Неговото управление, но чрез разумен и рационален анализ ще дойдем до такова усещане. Това е и краят на сегашния етап: поправили сме злото начало, което ни е дал Твореца.

Злото начало се проявява само сред тези хора, които искат да се обединят, които възнамеряват да поправят разбиването. То няма да се разкрива на масите, които правят „99 процента“. При тях няма зло начало, те нямат намерение да се обединят помежду си, за да поправят духовното разбиване. Само ние минаваме през това поправяне, свързвайки ги със себе си.

От урока по статия от книга “Шамати”, 03.05.2012

[76936]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как трябва да се процедира при запознанство между абсолютно чужди хора в групата за интегралното обучение?

Отговор: Нека да седнат в кръг като малки деца, при това, толкова близко, че почти да се докосват един друг! Нека от време на време да се държат за ръце, за да се чувстват близко един до друг!

Знаем, че хората инстинктивно желаят да съхранят определена дистанция помежду си – това е тяхната зона на безопасност. Но трябва по някакъв начин да ги запознаем! Този етап може да се оприличи на това, как животните се помирисват едно с друго. Разбираме, че от психологична гледна точка това е много важно за нашето общуване.

Те трябва да се усетят като цялостна команда, която върви в атака към проникване във Висшия свят, към нещо съвършено, особено, досега неизвестно, но чаровно, привлекателно, безопасно. Това е сякаш пътешествие във времето, където постоянно се сблъсквате с нещо неочаквано за вас.

Имам предвид не груповото пътуване зад граница, а екскурзия в гората или планината, където срещате някакво необичайно племе или виждате странни следи на неизвестен звяр, или чувствате върху себе си нечий поглед, сякаш някой ви следи…

Това е действително много увлекателно пътешествие, дори бих казал предстоящо откритие, при което трябва да се запознаете един с друг.

Групите, които ходят на съвместно турне зад граница, не е необходимо да се познават помежду си, тъй като всичко е по разписание: това е вашият автобус, обърнете се наляво, обърнете се надясно, погледнете тук, погледнете там.

Но ако хората отиват в планината или на планинска река, то вече се подбира цял екип, който трябва да бъде психически годен един за друг.

Психологическата съвместимост в групата трябва да бъде определена предварително. В случая не е добре едни от тях да са бедни, а други богати. Трябва те повече или по-малко да си подхождат един с друг по ниво, образователен ценз, манталитет и да се разбират помежду  си.

След като се сформират хомогенни групи, те ще вървят напред. И ако  започнат според степента на напредък да усещат нещо ново, развиващо се в тях шесто чувство, едва тогава може да се говори за съединение на тези групи помежду си. Те вече ще се разбират един друг, ще бъдат над всички условности на нашия свят, на нашия живот, и ще им бъде лесно да общуват с хората, които на материално ниво са много далеч от тях, тъй като ще чувстват близостта помежду си на всяко следващо ниво и ще им бъде леко да се кооперират.

Всички упражнения, които провеждаме на предварителния етап, трябва да  доведат към осъзнаване на доверието между тях: „Аз се доверявам на всички, всички се доверяваме един на друг”. Още не говорим за взаимно поръчителство, където водещият девиз е „един за всички и всички за един”, но вече става въпрос за някакво движение напред.

Готвим се за такова особено пътешествие, което ще започне от тази точка и ще продължава напред само според степента на нашето обединение. Ето, малко се обединихме и се напреднахме още малко и още малко.

Представете си, че стоите в каруца, която се движи не с мотор, не със силата на електрическия ток, а с нашето обединение: обединили сме се малко – придвижили сме се напред, още сме се обединили – още сме се придвижили. Застопорили сме се в обединението – показва се динозавър (както във филма „Парка на Юрския период”) и тук просто трябва да се обединяваме, за да напредваме.

Ето на такова пътешествие се отправяме. При това го правим доброволно, разбирайки, че само по такъв начин можем, с помощта на различни, в това число и отрицателни, въздействия, да достигнем до необходимото обединение, за да постигнем целта. А целта – това е абсолютна хармония с природата, разкритие на ново ниво на съществуване: вечно, безкрайно, съвършено, хармонично. Но това не е паркът на Юрск, а така да се каже, следващият период.

Така че, всяко занятие, всяко движение, всяко упражнение трябва да преследва не индивидуално, а съвместно сближаване, включване, доверие, разбиране. Оставяме всичко земно настрани и заедно се движим напред към общата цел.

Говорим само за общото, което ни обединява. И обратно, това, което ни разединява, го отсяваме и оставяме някъде назад – то не ни е нужно. В никакъв случай не искаме да си спомняме какво е било вчера или по-предния ден. Мислим само за това, как от днешния ден да преминем в утрешния.

Като цяло, в групата трябва постоянно да съществува такава психологическа настройка и тогава хората ще станат съвършено други. Те няма да се страхуват да разкриват себе си, защото всичко минало ще остане назад, с което по-късно ще си играят. Ще разберат, че това е прослушване и не те сами, а програмата на природата ги прави такива.

Ще им бъде много леко да общуват един с друг поради факта, че всичко днешно, а след него и вчерашното, го преживяват заедно. И това не е лично преживяване на всеки от тях, а съвместно, защото всички те се разкриват в своя общ съсъд.

Представете си себе си като единен организъм, който разказва за едно и също събитие от гледната точка, как това го чувстват ръцете, краката, очите, ушите и т.н. Така и те ще обсъждат едно и също впечатление, всеки според своите усещания. След това ще сравняват помежду си тези усещания и ще се опитват да се обединят така, че да усетят тези събития едновременно, в съвкупност, в общността на усещанията.

В крайна сметка, абсолютно точно ще чувствам всички като едно общо цяло, а след това и като нещо единно над нас.

Това са обичайни психологически тренировки. Възможно е те да са описани и в психологията, но мисля, че тук няма нищо свръхестествено. Това просто е по-нататъшното развитие на чисто психологичната същност на човека.

От 17-та беседа за интегрално възпитание, 28.12,2012

[76920]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

В момента живеем в глобален свят и последиците от нашите действия в него са комплексно свързани. От една страна, екологичната катастрофа, причинена от безкрайно преследване на печалба от всевъзможни продукти, и от друга – надпреварата за натрупване на милиарди в банковите сметки. Мислихме, че това няма да има край, но краят все пак дойде: покупатели повече няма, и няма как да се развиваме.

И така, кризата се появява и в образованието, и в културата (в отношенията между хората), и в обезпечаването на живота ни. В производителите има потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува техните стоки. Хората от разорените слоеве на западното общество, които са се лишили от средства, нямат възможност да бъдат потребители. По-рано те са произвеждали и употребявали собствената си продукция и в този затворен цикъл са се въртели стоки и финанси. А сега кръгът се разпадна.

Това предоставя лъжливо решение на собствениците на капитали. Те започват да играят само с финансите, в известна изолация от продуктите. Така се раздува големият “балон”, добавяйки своя принос в общата криза. Нали подобни балони, лишени от реално напълване, са раздути, с помощта на рекламата и игрите, които се водят между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на развитие на човечеството – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което постепенно се разпада на фона на съществуващите обстоятелства, хората все по-трудно оцеляват. Те се оказват безпомощни.

Да вземем, например, Испания: млади хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се в къщи, не могат да се устроят на работа, да създадат семейство, за което достойно да се грижат и  успешно да практикуват своята професия. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да има семейство, да купи жилище. И изведнъж става ясно, че той не е нужен никому! Хората не могат да реализират себе си в нищо, те нямат нормален живот, а тънат в безработица и несигурност.

Този процес се шири в целия свят и няма решение! Нали в ситуацията, при която се грижа само за себе си и не хая за света, нямам възможност да обезпеча тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг! От една страна, изхвърляме голямо количество излишъци, а от друга, тези излишъци не достигат там, където  отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми дава никаква възможност да се грижа за другите. Само ако ме грози заплаха, поради отсъствие на изход, им дарявам нещо.

Такъв е примерът с Африка, която някога е имала добро производство  и чудесно се е развивала. Но по-късно са започнали да постъпват европейски стоки на дъмпингови цени. Те разрушили местния пазар, населението престанало да произвежда това, което се изисквало за живота, хората изоставили своите предишни работни места и професии. А след това същите тези компании, които са снижили цените на стоките със своята продукция, започнали да повишават стойност им – нали местни конкуренти не е имало сред тях. Като резултат, африканците обеднели и останали без средства, и тази ситуация се е запазила и до днес.

В света се формират много тежки условия. Изостря се глобалната, тотална криза. Тя засяга и напредналите страни, и страните от Третия свят, част от които току що са започнали да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А в същото време чувстваме и нашата обща връзка: всички плуват в една лодка и ако дори един нанася вреда, това засяга и всички останали, при което движението ни напред е невъзможно. Нашият егоизъм като бумеранг бие по всеки.

В Европа това се проявява много странно. В търсене на сили и успех европейските страни наложиха взаимоизгодни връзки, които вече е невъзможно да се разкъсат. Поддържането на тази система води до срив. И в крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместна продукция, усещаме общата заплаха, при което никой не може да се движи без съгласието на другия.

Тук стигаме до необходимостта да бъдем заедно – един до друг. Нека европейската история да изобилства от войни и конфликти, нека в миналото да е имало немалко трагични събития, нищо, че не веднъж се е стигало до кланета и подчиняване един народ на друг, но нека именно днес, от омразата, безразличието, разрива между европейците и безнадежността да преминем към сътрудничество! Малко е само да се зачитаме един друг – виждаме, че това не носи резултат!

Става ясно, че общият пазар не трябва да действа по законите на старата икономика, която сме построили, изхождайки от своята егоистична природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката, и обкръжаващата природа поставят пред нас нови условия: егоистичното съчувствие повече не ни помага. Любовта към ближния трябва да излезе на преден план!

Трудно е да се кажат тези думи. Струват ни се толкова нереални, толкова далеч от нас. Сърцето не ги приема…

Все пак можем да се приближим към това, ако привлечем върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни заставя по неволя да отдадем любов на ближния, тъй като алтернативата е – смърт от глад, болести или стихийни бедствия. Вместо това, трябва да сформираме още една сила, която ще ни задължи да се придвижваме към взаимна любов.

Що за сила може да бъде това? – Само създаването на обкръжение, което да ни тласка към обединение много по-силно, отколкото обединението ни относно екологичните проблеми, икономиката, образованието, продоволствие и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, че да устои срещу нашата егоистична природа, да насади в нас ново отношение към ближния и по този начин да премине от край до край, от ненавист към любов.

От 13-та беседа за нов живот, 11.01.2011

[75808]

Filed under: Възпитание, Криза, глобализация - No Comments→

Tрябва да разбираме: в нашия живот, в реалността има всичко на всичко две състояния: или тъмнина, сянка, или светлина, единство, разкриване на Добрия и Творящ добро. И ако чуе това, човек постоянно ще прави анализ на състоянията, през които преминава – сянка ли е това или разкриване на Твореца – тогава ще напредва, придържайки се през цялото време за средната линия.

Баал а-Сулам, „Шамати”, 8-ма статия: „Разликата между святата сянка и сянката на клипот”: Всички промени се извършват само в получаващите. А в сянката, т.е. в скриването, могат да се видят два вида…

Първият – когато човек все още е способен да се обедини с другарите си, преодолявайки мислите за разединение и за „размътеното” усещане. Той все още може да се справи с тъмата и със скритието, още осъзнава, че е загубил целта, пътя и Твореца.

Но като правило, никой не провежда самоанализ: „Защо изпитвам такова усещане? Откъде се е взело то?” Не съм психолог сам на себе си, на мен просто ми е лошо или добре, като на дете. Не си давам сметка кой ми изпраща тези усещания и тези мисли – аз се „варя” в тях, оцапал съм се, оцапал съм тялото си, като малко дете.

А би трябвало Човек да умее да се самопроверява: „От какво са предизвикани моите усещания и мисли? Как да се издигна над себе си, над текущото състояние? Как да се издърпам за косите и да изляза от блатото?” Човек винаги гледа на себе си отстрани: „Да, потопен съм в егоистичното си желание. Да, то властва над мен. Вярно, то не ми позволява да се обединя, не ми дава мира по време на урока, кара ме да се откъсвам, повишава важността на всекидневието и делничната работа в моите очи. Но виждам, че пребивавам в това състояние и че то противоречи на целта.”

Кога и в какъв случай мога да осъзная това? Ако имам връзка с нещо външно – с група, например. Тук е време вече за истината: Мога да проверя имал ли съм връзка с групата наистина или не? Ако не съм имал, то усещам единствено само себе си: на мен ми е зле, нищо не искам и т.н. Не стига това, но дори не си давам отчет, а просто плувам в потока, без особени мисли и желания.

А ако бях съединен с групата, ако бях сключил с другарите си съюз, съгласно който те ще ми помогнат дори когато падна и пропадна – тогава между нас се съхранява вътрешната връзка. И за мен все пак ще бъде важно как те ще погледнат на мен, няма напълно да забравя своите задължения, те ще ме подкрепят – накратко казано – ще имам възможността да се погледна отстрани и да анализирам усещанията си.

По такъв начин, ще бъда разделен на две: моето Аз и неговото отношение към групата. Едва тогава, поддържайки връзка с другарите, ще мога да анализирам себе си и благодарение на това да започна издигане след поредното падане. Иначе няма шансове – просто пропадам и толкова…

И така, човек може да преодолее първия вид сенки, оправдавайки сегашното си състояние и разбирайки, че то е изпратено от Твореца. И тогава да призове Твореца на помощ.

За какво се обръщам към Него? Не за да се почувствам по-добре. Защото в такъв случай моля за анулиране на моето зло начало, което Той сам е създал, добавяйки към него Тора като подправка. И затова трябва да моля именно за тази подправка – за да дойде свише силата на отдаване и любовта, силата на обединението, която ще ми позволи да напредна към втората линия.

Човек има възможността да се справи с тази тъма и с това скриване, да оправдае Твореца и да Му се помоли. Нека Той отвори очите на човека и му даде да разбере, че Той му изпраща всичките тези скривания.

Оставайки безпомощен, нямайки друг изход, проклинайки Твореца, другарите и своя живот, човек все пак следи за своето състояние отстрани и изведнъж намира изхода – може да поиска от Твореца спасение. Защо? Защото не е съгласен с тази ситуация, когато управлението на Твореца му се струва глупаво, когато няма възможността да Го оправдае. На човек му е болно, че мисли лошо за Добрия и Творящ добро, бидейки противоположен на Него. Така че, ако животът ми се струва съмнителен, това е признак, че съм противоположен на Твореца.

Над всички тези глупави състояния трябва да строим екран (масах) и отразена светлина, ОР Хозер. Дори в най-лошите състояния трябва да разкрия Твореца като техен Източник, като светлина, пълна с безкрайно изобилие, но пречупваща се в мен и превръщаща се в зло, в тъмнина и мрак, заради моите свойства, които са противоположни на Добрия и Творящ добро, противоположни на отдаването и любовта.

Така напредваме, всеки път извършвайки съответния анализ. Главното е постоянно да излагаме тази точка: „Какво усещам? От кого е това усещане? За какво изпитвам това?” Принципно, в това се състои нашата работа, която разделя човечеството на 1% и на 99%.

От урок по книга ”Шамати”, 03.05.2012

[76939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→