Въпрос: Как можем да облечем кабалистичните принципи в обикновени и прости думи, които всеки може да приеме и да се съгласи?

Отговор: На човек, който изучава Кабала е ясно, че е нужно съединение. Тъй като се е случило разбиване на желанята и сега се опитваме да ги слепим обратно, ние привличаме към себе си светлината на поправянето А”Б-СА”Г – светлината, възвръщаща към източника, който ни съединява. И в този възстановен и поправен съсъд се проявява висшата светлина, Твореца.

Целият този процес за мен е ясен. Ние се опитваме да се съединим, но не можем и тогава молим за помощ обкръжаващата светлина, която ни съединява и напълва, превръщайки се от обкръжаваща във вътрешна светлина.

Въпросът е как да го обясня на всеки човек така, че той да може да разбере? И аз казвам, че ние трябва да се обединим над всички спорове.

Никога в цялата ни история не сме действали правилно. Но ако се обединим, то ще станем като едно семейство, в което всички се обичат и се съобразяват с интересите на другите.

И сега, от това достигнато състояние ние гледаме на всички и виждаме, че има такива слоеве, такива части от обществото ни, които изискват специално внимание: старци, деца, млади двойки, самотни майки, бедните слоеве на обществото, живеещи в мизерия, при наличието на богати. И само благодарение на обединението ще узнаем как справедливо да разпределим всичко.

Сега на тези кръгли маси се намират представителите на целия народ и нека да видим как на първо място, можем да постигнем единство. А след това вече някак си ще разделим общия пай. Ако направим това, въз основа на нашето обединение и любов, няма да има никакви оплаквания. Обществото ще бъде сполотено, обединено, настроено добро и оптимистично, доволно и спокойно.

И всичко това може да бъде обяснено без споменаване на светлината, възвръщаща към източника. Макар разбира се, всички тези добри изменения да са направени от светлината, но не е задължително хората да знаят за това. Светлината ще дойде чрез тези кабалисти, които ще се намират между тях.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Мъжът в живота си трябва много ясно да подреди своята работа по време. Днес това е проблем, защото повечето възрастни хора бездействат и не работят. Как да възпитаме малкото дете така, че то да организира правилно деня си?

Отговор: Проблемът е, че днес човек се отегчава. Той не може да бъде завладян от работата си. Всичко в живота му сякаш няма значение. И това е проблем за всички работещи, особено за офис служителите, та до ръководителите. Ръководителят се заключва в кабинета си: „Аз съм зает!“ – а в действителност се откъсва.

Същото е и с преструващите се на заети служители и чиновници от всички слоеве и нива, та чак до работниците. И това е естествено. Хората губят желание да творят, да създават, да правят нещо. Те не могат да се накарат да работят. Човек лежи, седи, мотае се…

Добре, че днес съществува интернет. Той е просто лек за скуката, защото хората са заети поне с нещо, иначе деградацията щеше да бъде още по-бърза. Макар че в такъв случай би било много по-лесно – бихме се почувствали бързо като изсъхнало растение. Всичко това е следствие от развитието на нашето желание, което е нарастнало до своя максимум и повече не може да се напълни с нищо.

А всичко е започнало още през 60-те години на миналия век с поколението на „цветята“, с „Бийтълс“, хипитата, които “потъвали” в медитация, употребявали наркотици и т.н. Това е първият сигнал.

Сега, занимавайки се с хората в интегралното общуване, ние използваме доста проста тактика. Първо трябва да се види как обществото работи над личността, колко много то я вълнува, пленява, властва над нея, колко личността започва да се прониква от възможността, желанията, целите на обкръжението, как обкръжението влияе на личността – и поради това, вече в зависимост от провежданите от нас игри, започваме да пробуждаме във всеки внимание, добро или лошо отношение, всякакви вариации, преходи в усещането, в мислите, в оценките и т.н.

Факт е, че ако правилно включим човек в обкръжаващото общество, тогава неговото желание, основа на неговто съществуване, желание, което по-рано е било много малко (не е искал нищо, и ръката си не е могъл да движи дори) – сега става десет пъти повече, защото се намира в колектив, който започва да го стимулира, да го разтърсва през цялото време.

В резултат, той се пропива от желанията на всички останали, а най-важното – пробужда се, получава малък вътрешен стрес. И това го извежда от неговото безразличие.

Мисля, че това следва да се приеме във всички работни колективи, ако те не искат да да спят през целия си живот. В крайна сметка, те все пак трябва да направят нещо за доброто на обществото. Поради това е необходимо да отидем при тях и така да ги съединим помежду им, че макар и всеки един от тях да спи, взаимно да се вълнуват един от друг. И тогава те ще имат допълнително желание, стремеж, подем и ще започнат ефективно да работят и живеят.

С децата е същото. Това означава, че обкръжаващата среда съветва личността така, че тя започва да получава желание от всички обкръжаващи и става много по-енергична, отколкото по-рано.

Освен това, такова силно желание създава в личността условие за по-нататъшно развитие. Това е не просто повишено внимание, а възможност да се издигне над другите или да омаловажи себе си пред тях, да погълне информация от другите, а най-главното – гаранция, че сме дошли до средата на кръга, усетили сме общността, чрез която бихме гледали на света и бихме решавали правилно всички проблеми.

Това е повече от висше желание, повече от висша мисъл, разум, който не принадлежи нито на мен, нито на друг. Това е нещо, което сме създали сега, със своите съвместни усилия, импулси. И това общо, родило се между нас е следващата, по-развита степен. Търсейки чрез нея, обръщайки се чрез нея към света, всеки от нас се доближава до правилното решение.

От беседа по интегрално възпитание, 23.05.2012

[81045]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→