Въпрос: Възможни ли са някакви собствени усилия, ако „Няма никой освен Него“ и всичко е определено свише?

Отговор: Получаваш свише само възможност да работиш, а след това имаш свобода на избора как да я използваш всеки миг, как да изпълниш действието: със свои сили или с тези, които са пратени свише. В това е твоят избор.

Да допуснем, че се намирам в някакво състояние (1) и трябва да премина в друго състояние (2). Разликата межди 2-то състояние и 1-то е в това, че аз ставам по-добър. До това мога да стигна по два пътя: по пътя на страданието или по пътя на светлината, възвръщаща към доброто, обкръжаващата светлина (О“С). Между тези два пътя  стои моят свободен избор.

Какво променя това за мен? Ако дойда във 2-то състояние от 1-то по пътя на светлината, то се издигам на височината на разликата между моето его и свойството отдаване. По такъв начин издигам изходната точка и цел на нова височина и следващия път се издигам още по-високо.

Ако не реализирам свободния си избор, то няма да построя своя съсъд. Напредвайки по пътя на страданията, нищо не построявам. Единственото, което постигам за сметка на страданията – това е своето зло. Докато благодарение на светлината, постигам доброто.

Така също състоянието, което съм постигнал, мога да усетя от две страни: като добро и като лошо. Така напредвам.

Сега сме достигнали определено състояние в своето развитие: развили сме се, но това развитие ни се струва лошо. От гледна точка на своя егоизъм се виждам по-опустошен. Но мога, оставайки в същото състояние, да го видя от гледна точка на отдаването, и тогава ще почувствам, че то е полезно за моя напредък.

Всичко зависи от това, какво гледаш: пълната половина на чашата или празната. Точно така трябва да гледаш самия себе си. Тоест ние винаги напредваме, става дума само за това, какви изяснения съм направил, какво разбиране съм достигнал. Може би съм виждал, че всичко е добре, а може би през цялото време съм страдал от това, че ми е зле, зле, зле… Докато това зло не достигне до такъв предел, че вече не мога да го понеса, и тогава все пак съм принуден да направя крачка напред и да тръгна по добрия път.

А освен това, пътят на светлината и пътят на страданията отнемат различно време. Пътят на страданията е много по-дълъг, отколкото пътят на светлината, а освен това и болезнен. Пътят на светлината е много по-кратък, тоест на него печелим време.

И главното е какво постигаме на този път – това е изясняване на разликите между доброто и злото, светлината и тъмнината, мен и Твореца, мен и ближния. Тези вътрешни определения ми позволяват да открия духовния свят. Трябва да почувствам къде се намирам.

Сега се намирам в края на поправянето. Около мен нищо не се променя – аз трябва да се променя. Трябва да построя в себе си духовни определения, инструменти на възприятие. Намирам се във вечност, съвършенство, просто в Райската градина, в океан от добро – а къде е всичко това и защо не го виждам? Чувствам умора, безсилие, безразличие, вместо да усетя цялото това съвършенство.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 15.06.2012

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →