Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

Изобщо съществуват само две заповеди:

–          Човек към Твореца,

–          човек към човека.

Но и двете са предназначени да доведат човек към крайната цел – сливане с Твореца. И практическото изпълнение и на двете е едно. Защото извършвайки нещо безответно заради Твореца, без каквато и да е изгода за себе си, човек не чувства дали изхожда в своите действия от любов към другаря или от любов към Твореца.

Баал аСулам.  Дарованието на Тора. п. 13.

[44195]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - No Comments→

Баал аСулам, Бейт Шаар аКаванот (Вратата на намеренията), глава „За Песах и изхода от Египет”: Първите поколения, поколението на Енош и поколението на Вавилонската кула, заточили Шхина на върха на „седмото небе”.

Исраел от поколението на Египетското робство са били същите искри „кери” (изгубено семе), които е ронил Адам Ришон 130 години, докато не се е родил Шет.

Искрите на „кери” са светлината Хохма (мъдрост), които са имали намерение да получат егоистично, заради себе си. Ако светлината Хохма не достигне до правилното място, което се намира под екрана, и не се облече в светлината Хасадим (милосърдие), тогава тя се нарича „ронещо семе на земята” (от иврит, „арец” – земя, и „рацон” – желание), „напразна загуба”.

Всеки човек трябва да премине през тези стъпала, поколенията Енош и Вавилонската кула, през егоистичните желания, които не зачитат никой и желаят направо да получат всички наслаждения, което се нарича „изгубено семе”.

Душата е подобна на злато и когато е изкопано от „земята”, то е примесено с боклуци, докато не бъде почистено, за да се отдели цялата мръсотия и да се назове „злато”.

След разбиването на съсъдите, което се случило в нашите корени, в духовния свят, нашата душа е потънала в желание за получаваме на наслаждение заради себе си и напълно се смесила с тях. Има много малко искри на отдаване, които свършват в това егоистично желание, които е много трудно да бъдат извлечени от него.

Това е подобно на златна мина – добиване на злато от земята, когато хиляди тоновe почва трябва да се пресеят и да преминат през различни процеси докато най-накрая бъдат извлечени няколко грама злато. Почвата не идва от случайно място, а от там, където преди е било златото. Въпреки това трябва да бъдат повикани камиони заради почвата, за да бъде тя изчистена, промита с вода и пропусната през филтри, така че накрая да се извлекат няколко късчета злато.

Такъв е произхода и на нашата душа след разбиването. Вътре в огромното егоистично желание има няколко разпръснати искри, които също са егоистични, но са способни да бъдат поправени за да отдават. Имено тях трябва постепенно да отделим и това е работата, която трябва да направим.

От урока по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 18.04.2011
[40968]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Цялата наука кабала е дошла до нас от книгата „Зоар” и произведенията на Ари. Но ако не е бил Баал а-Сулам, ние не бихме могли да я изучаваме. Защото книгата „Зоар” е пълна с иносказания, разкази, разбираеми само за човека, който се намира на същото духовно стъпало и може да разшифрова тези загатвания.

Що се отнася до Ари, то той, самият нищо не е писал – той само е говорил. Всички произведения на Ари са написани от неговия ученик, Хаим Виталем, и цялото това многотомно събрано съчинение е основано на това, което Ари е казал за половин година. Толкова кратко време е съществувала неговата група, която той е обучавал, и след това е починал.

Този материал по различни пътища е попаднал при различни хора, които от него са направили книги. Една част от записите са се пазили на някакво тайно място, а друга е била погребана в гроба на Хаим Витал, и после са я извадили от там, отваряйки гроба. Трета част се е предавала по наследство и е преминала през много хора и кой знае какво са направили е нея.

А Ари е говорил за цялата система общо и ако човек няма пълния материал, и не е способен да го разучи добре, то не може правилно да го организира. Затова, макар тези записи да са били събрани също от кабалисти, то там много не е достигало и не се е спазвала правилната последователност.

Затова Баал а-Сулам е добавил към произведенията на Ари своя коментар, за да успеем ние да следваме това естествено течение, от лесното към все по-сложното и обучавайки се в правилната форма, да можем да разберем написаното от Ари.

Без това, ние нищо нямаше да разберем. А в науката кабала това е много опасно, защото ако ти не разбираш, за какво се говори, то можеш да си фантазираш всичко, каквото ти е изгодно.

Затова на нас ни е необходимо да разберем, каква голяма работа е извършил за нас Баал а-Сулам, без която ние нищо не бихме достигнали. Понякога ме питат: има толкова много други кабалисти – защо ние не изучаваме техните произведения? Но няма от кого повече да се учим, защото всички те са писали от своята висока степен – такива, като АГРА, Рамхал. Да учим по тези произведения е невъзможно, защото те не са разшифровали това за обикновените хора, такива като нас, за да можем да разберем и използваме това, да го реализираме върху себе си.

От урока по статията “Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44159]

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

В кабала не е прието да се говори за лични усещания. Говорят за любовта към другарите, но само общо – като не говорят за себе си и като не изричат конкретни имена.

Трябва да говорим за величието на учителя, величието на Твореца, групата, другарите, важността на целта, защото без това, да се въодушевим един друг, ние няма да напреднем. Това ни дава сили за работа, и именно в това е целия смисъл на групата. Но за всичко това се говори не от първо лице, като не разкриваме своите собствени чувства, желания (келим).

Защото останалите още са непоправени до степента Бина (хафец хесед), за да “не правя на другия това, което е ненавистно на теб самия” и могат да те повредят със своите мисли. Затова съществува такава забрана.

Ти разказваш за това, колко е велика духовната цел – но не за това, как ти или някой друг е вдъхновен от духовното. Необходимо е да се разказва за закона, действащ в мирозданието, за формулата, съществуваща в системата от сили, а не да се показва на някого лично.

Цялата наша работа е вътрешна и скромна. Аз трябва да видя групата не както конкретни хора и лица, а както сили, стремящи се към Твореца, към отдаване, и обединяващи се, за да достигнат заедно тази цел. Тази връзка между нашите желания, тази мрежа, която и ни свързва се нарича група.

Затова, когато аз говоря за групата, не споменавам имената на хората. В нея сякаш няма хора – има само желания, свързани във взаимно поръчителство! Ако тези желания достигат такава връзка, която да стане действително отдаваща съгласно първото духовно стъпало, то те я разкриват и я напълват със светлината Хасадим, с взаимното отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44033]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Можем ли да отделим геноцида над еврейския народ, като едно отделно явление?

Отговор: Това не е просто историческо, а природно явление. То е вкоренено в самата природа.

Унищожаването на другите народи по време на втората световна война е било свързано в частност с плановете на Германия за прочистване на териториите и е имало за цел да реши проблема с доставката на земеделската продукция. Всичко е било разчетено още предварително.

Но корена на “еврейския проблем“ се е усещал инстинктивно, още от незапомнени времена и до днес. Народът на Израел е особен народ, пазещ методиката за поправяне на света. И затова, когато друг народ иска да утвърди своята система – да допуснем нацизмът, – и да установи своя порядък в света, то този народ подсъзнателно чувства, че в света съществуват пазители на друга методика, която противоречи на неговата собствена.

“Аз утвърждавам, че обединение е възможно , само ако нашият немски народ се обедини и подчини светът на своя порядък и своята сила. Цялото Земно кълбо трябва да бъде наше. Но съществува един друг народ, който заявява, че владее методиката. Той няма нито реалната сила, нито държава, нито армия – нищо освен идея. И тази идея живее у евреите в продължение на хиляди години, тя е заложена в природата и аз не мога нищо да сторя с това. А между другото, днешното мое решение  е диаметрално противополжно на тяхното решение“.

Тук става въпрос за идеологично противопоставяне: “Аз трябва не само да подтисна евреите, а да ги изтрия от лицето на земята. Само тяхното пълно изтребване ще стане доказателство за моята правота, която самата природа, Висшата сила, Творецът ще потвърди.  А ако ги оставя живи, то дори на себе си няма да успея да докажа, че съм прав в своето решение за народното и световно единство“.

Немците са искали да обединят народа, да утвърдят правилния от тяхна гледна точка порядък и в такъв случай, за тях не съществува друг по-омразен враг от евреите, притежаващи друга методика за обединение на света. Това се разкрива на идеолозите поради самата им природа. Това е вкоренено в общото желание на света.

Справка по темата: Юлиус Щрайхер, идеолог на расизма, осъден от Нюрнбенгският трибунал за антисемистка пропаганда и призиви към геноцид, по време на делото, станал и силно извикал: «Purimfest!» (еврейския празник Пурим —триумф над враговете на  юдеите). Уикипедия

[42034]

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпросите си по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Само светлината, заключена в Тора възвръща човек към Източника

Главната цел, възложена на нас (духовната) работа (над себе си) – е да достигнем целта, заради която светът е създаден – (да дадем на Твореца възможност) да наслади творенията. А затова ние трябва да подготвим себе си за придобиване на желания за отдаване (желания с намерение за отдаване), което се и явява поправянето, за да бъде съвършен подаръкът на Твореца, за да не чувстваме ние срам по време на получаването на наслажденията.

И като средство за това – ни е дадена Тора и заповедите, за да придобием тези желания, както е казано от мъдреците (Кидушин 30): Казал Творец: “Аз създадох злото начало и Аз създадох Тора – попдправката за него (за неговото поправяне)“, с помощта на което то губи всички искри на любов към себе си, и ще се удостои, така че всички негови желания да бъдат насочени само към това, да достави наслаждение на Твореца“.

Рабаш. Шлавей Сулам. 1987 г, статия 10. “Каква е тежестта на злословието и против кого е то”.

[42249]

Filed under: Заповеди, Кабалистични източници, Рабаш, Тора - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

За пребиваващият в егоизъм, няма разлика между любовта към Твореца и тази към ближния, защото всичко, излизащо от пределите на егоистичните интереси, се усеща нереално. Затова любовта към ближния, като цел е най-близка и достижима, тъй като е застрахована от грешки и има възможност да бъде контролирана.

Баал аСулам. Дарованието на Тора, п.15

Човек усеща себе си самостоятелно съществуващ. А всъщност – това е илюзия, тъй като всичко съществуващо е единствоно Твореца. И затова, който залъгва или огорчава другаря, лъже и огорчава Твореца, тъй като освен човека съществува единствено Твореца. А ако човек привиква да говори истината, това го сближава с Твореца.

Баал аСулам. Шамати, статия 67, Отдели се от злото

[44141]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои

Любовта към ближния – средството за достигане на любовта към Твореца

И двата етапа на поправяне на егоизма – поправянето относително другаря и относително Твореца, преследват една цел – извършване на действия заради Твореца. Защото за човек няма никаква разлика дали отдава на Твореца или на другаря, тъй като всичко, което става извън неговите интереси се оценява от тях като нереално.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

Указанието да поправи отношението към ближния до “Възлюби ближния както самия себе си“, се явява крайната цел на всички действия. В изпълнението на това указание е невъзможно да се обърка, защото е ясно, че само напълването потребностите на другаря, което човек поставя над напълването на собствените потребности, се явява мярата за неговото отдаване.

И затова не  поставя като цел “Възлюби Твореца с цялото си сърце и душа“, тъй като всъщност това е напълно еквивалентно със “Възлюби ближния като самия себе си“. И ако в отношението към Твореца може и да се обърка, то другаря се усеща явно и собственото отношение към него той може правилно да оцени.

Баал аСулам Любовта към Твореца и творенията

[43933]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Кабалистични източници - No Comments→

От всяко състояние е необходимо да извадим само едно желание – за поправяне. Намираме се в процес на развитие на егоизма и висшата светлина, всеки път пробужда в нас все по-голямо желание за наслаждение, което усещаме като все по-голям недостиг от напълване.

И ако не го поправим, тогава този процес продължава. Егото се развива все по-силно и ние чувстваме, че все повече и повече не ни достига, за да бъдем щастливи!

И както съществуват 4-ри степени на развитие на желанието – неживо, растително, животинско, човешко, така съществуват и 4-ри степени на осъзнаване на това желание. Тоест, може да се случи така, че много силно да страдам, но да не знам от какво. Мога да страдам съвсем малко, но вече точно да знам защо – тоест да разбирам причината за своите страдания!

Накрая, стигаме до такова състояние, когато напълно ясно виждаме своята неразривна, органична връзка с висшата светлина, с Твореца, който осветява нашето егоистично желание. И с тази светлина, Той пробужда егото във всеки от нас, съгласно собствените му, определени за него условия.

Светлината поражда в нас усещане за недостиг, страдание. То расте и количествено, и качествено. Количеството е просто броя на нашите житейски проблеми, усещането на злото. А неговото осъзнаване е вече нещо друго. Усещането на злото е чувството, че ми е зле. А неговото осъзнаване  е, когато знам от какво ми е зле. И причината е, че има някаква цел, имай някой, който организира за мен всичко това, който ме управлява и преднамерено пробужда в мен усещането за страдание, за да мога със собствени сили да стигна до осъзнаването на своето зло.

Така, Той ме довежда в групата. И тук, не просто усещам някакви безцелни неуспехи, а се уча да превръщам лошото усещане в целенасочено. Тоест от всички преживявания, свързани с недостиг на пари, власт, почит, знания и всичко останало, трябва да премина към грижата за съединението в групата, и само в зависимост от него да съдя за своето състояние – дали е лошо или добро.

Трябва да се издигна над всички други оценки и измервания. Не е важно как усещам себе си в своя личен живот – достатъчно е да имам най-необходимото. А всички останали тревоги, ще пренеса върху връзката ми с обкръжението – защото там е съсредоточен целият ми живот, цялата ми свобода и моята реализация.

Затова, именно по моята връзка и отношение с обкръжението, оценявам: в добро или лошо състояние се намирам, разбирам ли, че в него е целият ми живот и само по отношение на него осъзнавам своето зло. Тоест вече започвам сам да насочвам своето усещане за злото там, където искам да го почувствам, и по отношение на какво.

От урок по статия на Рабаш, 10.05.2011

[42744]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Достатъчно ли е, когато четем книгата „Зоар”, да се стремим само към единство?

Отговор: Не. В „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, п.55, Баал а-Сулам пише, че стремящият се да разкрие, желаещият да разкрие, стремящият се да познае изучаваното, привлича върху себе си светлината, заобикаляща неговата душа. Светлината идва в степента, в която той се стреми.

„Да се стремя да позная” означава, че се стремя да извърша в себе си такива действия, за които е написано в Тора. Тора е инструкция, ръководство за действие (Тора – от думите „ораа”/инструкция и „ор”/светлина) , как да се поправя с помощта на светлината, въздействаща върху мен по времето, когато се занимавам с тази инструкция.

Четейки тази инструкция, аз се старая да разпозная в себе си онези състояния, за които се говори в нея. Този текст е написан по необичаен начин – за духовния свят със земен език, за да може чрез всички скривания да пожелаем да разпознаем, да видим, какво иска той да ни каже, какво представляват свойствата и желанията, съществуващи в мен.

Длъжен съм да ги разкрия, да ги позная! Искам практически да работя с тях! Искам светлината, висшата сила да ме издигне над моето желание за наслаждение и да мога да работя с този материал, а не да бъда закован в него – дори да не чувствам това, отъждествявайки себе си със своя материал.

Искам да се отделя от него, да го погледна отстрани – и тогава ще мога да се опитам да построя от него една или друга форма, както детето строи кула от кубчета. Ще мога да видя и да изуча какво се случва с мен. Вече ще имам сила да работя над своя нежив материал. А после, ще мога да придобия сили да работя над растителното ниво на желанието за наслаждение, след това – над животинското, докато не се създам отново като човек. За тази цел, ще трябва да се издигна на нивото на висшата светлина.

Така напредваме – стремейки се и желаейки да научим как да работим. Това е задължителен стремеж – да науча, как да намеря в себе си тези вътрешни свойства и да работя с тях. Искам сам да бъда господар на своите действия – в онова, което зависи от мен. Сякаш подреждам всички свои желания, а после казвам на Твореца: „А сега ги съедини, поправи ги!”

Но аз трябва да ги доведа до поправянето, като че ли да ги съединя, а когато дойде светлината и ги поправи – това се осъществява. Което означава, че аз моля, а Творецът изпълнява, аз искам – а Той осъществява. Ние с Него сме партньори.

Затова, наше задължение е да се стремим да разберем Тора/„Зоар”. А след като светлината започне да ми въздейства, също стигам до такова състояние, при което виждам, разбирам и усещам всичко, за което става дума.

От урока по  книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Може ли да се получи душа, разкривайки духовния мир и Твореца без науката кабала?

Отговор: Човек започва да изследва природата и установява в нея определен закон, т.е. определена връзка между явленията. За пример, аз хвърлям на пода някакъв предмет, изчислявам с какво ускорение пада и оттук извеждам закон. Ето защо другите не изучават природните явления, а получават готови знание за тях.

Има хора, които откриват законите на природата и хора, които се учат и по-такъв начин извършват разкритие винаги лично, индивидуално.

Явленията открити от учените са съществували в природата и преди. Нима и преди не са падали ябълки по главите преди Нютон да открие закона за привличането?

Ето защо нищо ново няма, ние проявяваме това, което вече съществува.

Едновременно има първооткриватели и такива, които се учат от тях и се стараят правилно да използват получените знания.

Така стоят нещата и с науката кабала – с физиката на по-широкия свят, не усещания в нашите органи на чувствата. За него ние сме длъжни да развием допълнителен орган на чувствата, нарича се “свойство на отдаване” и в който разкриваме духовните явления: сфирот, светове, парцуфи. По същия начин работим като с учение.

Казано е: “от действията твои ще Те познаем”. Оттук е ясно, че всичко произтича от действия, от изследвания. “ Човек съди само по-това, което виждат неговите очи”.  “Вярата” – това е силата на отдаване, която ти получаваш. Ти не закриваш очите си, за да приемеш сляпо за факт чуждо мнение – такова няма в нито една наука, дори и в кабала.

Напротив, казано е: “знай Твореца и служи Му“. В основата на всичко лежи знание, анализ, разкритие.

Така и има хора, които вече са осъществили това разкритие, видели са определени закономерности и предават на теб знанието за тези закони, за методиката на изследване, за да облекчат твоя път. Нали едни и същи закони действат за всички, ние се намираме в един свят.

Така че не трябва да се гледа на науката Кабала като на непознато животно. Тя е корен на всички науки на нашия свят, доколкото ни се разкриват корените на творението, и отношението към нея трябва да бъде именно като към наука.

Кабала няма отношение към религията. Падайки от степента любов към ближния в себелюбие и взаимна ненавист, ние сме я изгубили и не усещаме висшия, духовен свят  и тогава се е родила религията.

По-такъв начин, “ религия” – това е науката кабала, оставаща в изгнание, в отделяне от Твореца, в отделяне от висшия свят, в отделяне от предмета на изучаване. Външното реално усещане, без знания и разбиране, трактовка на духовните действия и взаимоотношения с истинската реалност, с Висшата сила, се е превърнала в юдеизъм.

И съществува в отрязъка от време от разрушаването на Храма до избавлението, след което ние отново се връщаме към науката кабала. Затова е и казано: “всички познават Мен, от малък до голям”.

Разбира се, нищо не трябва да се презира. Ние се придвижваме с помощта на съществуващите средства, но всяко от тях има своя сфера на прилагане.

От урока по статията “Свобода на волята”, 27.05.2011

[44126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Трябва да се разбере, че „Няма такава тревичка долу, над която да не стои ангел свише, който я бие и я кара да расте”. Тоест, всички събития ставащи в този свят, от най-лошите и до най-добрите, всички те имат само един източник – отгоре се спуска сила, която предизвиква в този свят действие, мисъл, процес.

Няма нищо в нашия свят, което да не се управлява свише – от най-малките частици на атома до най-големите галактики, от всяко движение в мислите, думите, действията на човека, животното, растенията, на неживата природа. Т.е., даже когато ни се струва, че сякаш ние си взаимодействаме един с друг, това също минава през върха и се регулира от там, от висшия свят.

Двата свята: висшия и нисшия, съществуват паралелно един спрямо друг, и всички сили се спускат от висшия свят в нашия свят, управлявайки всеки детайл.

Но може да се каже и иначе, че висшия свят е много по-вътрешен, както се казва „вътрешната част на Тора” или „вътрешната същност на нещата”. Целият висш свят се скрива вътре в този свят и оттук управлява цялата материя.

Но както и да си го представяме, нашия свят – това е свят на следствието, и затова ние не сме способни да решим в него нито един проблем. На нас само ни се струва, че можем да извършим тук някакви поправки – но това е така само, за да ни обърква. За това, че само с течение на времето, след много старания, ние накрая да осъзнаем, че нищо не сме постигнали, а само сме влачили след себе си всички неизправности, докато не стигнем до една голяма криза.

И тогава ние, накрая, се хващаме за главата и започваме да разбираме, че проблема е в това, че ние сме действали сами, със собствени сили, а не сме поканили висшата сила, за да действа тя вместо нас.

А висшата система, или действа отгоре надолу по безусловен, неизбежен начин, когато от висшия свят – света на решенията и действията, по естествен начин се спускат в този свят сили и пораждат в него действия. И тогава се получава, че нашия свят се управлява отгоре, което се нарича естествен ход на събитията – „в своето време” (беито), т.е. съгласно естествената програма на развитие.

Но маже да бъде и по друг начин, когато аз сам се включвам в това управление на нашия свят свише. Ако аз усещам тук долу какво става и моля за промяна, въздействайки на корена (на корена на своята душа във висшия свят), а този висш корен, на свой ред, въздейства на мен, и между нас възниква разкриване, общуване, ответна реакция – то това означава, че аз напредвам по пътя на ”ускоряване на времето” (ахишена), а не по естествения начин.

Тогава аз издигам нагоре молитва, МА”Н, получавам отгоре отговор, МА”Д, и по такъв начин сам участвам в преминавания от мен процес.

Всички страдания, които ние усещаме, идват единствено за да ни разкрият, че ние нищо не можем да направим, оставайки в рамките на нашия свят. И ако действително искаме нещо да променим – то трябва да повлияем на корена. Науката кабала ни обяснява, че целия живот ни е даден за това, да ни задължи да се обърнем към корена.

А всичко това е необходимо, за да предизвикаме ние, накрая, такова състояние, когото целия този свят се издигне във висшия свят и се слее с него, изчезвайки от нашите усещания.

От урока по статията „Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 27.05.2011

[44138]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как на практика мога да повлияя на другарите си, за да пребивават те в правилно намерение по време на урока и най-главното – по време на четенето на книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, ние трябва да се поддържаме един друг във вътрешното търсене, във вътрешното усещане, защото това се нарича поръчителство. Без взаимната ни поддръжка, аз няма да достигна състоянията, в които ще усещам всички общи желания като свои.

И не защото те се нуждаят от мен или аз от тях. Тези действия са много по-дълбоки от външната поддръжка. С тях аз пробуждам себе си към осъзнаване на това, че всичко това е желанието – съсъда на моята душа

Понякога аз мисля за съединяването в желанията, но разбирам това или не, самият аз по този начин възбуждам светлината, ако извършвам действия, насочени към единството на нашия духовен съсъд/желание. Защото светлината – е една. И ако аз не се обръщам към нея посредством едно желание/съсъд – аз не пробуждам светлината.

Затова аз трябва да мисля за общите желания, в които ние пребиваваме във взаимно отдаване и поръчителство. Всъщност, поръчителството – това е това тясно отворче, през което ние откриваме входа на светлината. Защото поръчителство означава, че ти вече си съединен с други в единство, подобно на единството на светлината.

От урока по Книгата „Зоар”, 15.05.2011

[43091]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Баал а-Сулам.”Плодовете на Мъдростта. Послания”, стр. 70, писмо 19: ”Душата” – това е мярката на стремежа и тъгата.

Въпрос: Количеството на стремежите и тъгата може да се разбере, но какво е тяхното правилно качество?

Отговор: За всеки човек и количеството, и качеството се определят субективно, в зависимост от корена на неговата душа и нейната мисия. Но, както е и в нашия свят, има всевъзможни състояния, които ние можем да измерим по висотата и по техния характер – по степен на страданията или радостите, по остротата на техните усещания, по темпото на въздействие върху човека.

Баал а-Сулам им дава оценки всичко по три параметъра. И макар, че ние различаваме доста повече, но в крайна сметка те всички се събират в тези три: ”в това място, в това време, в тази жена”. (пояснение в урока)

От урока по писмото на Баал а-Сулам, 01.05.2011

[41877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Книгата „Зоар”. Глава ”Мишпатим”, п.42: Душите, за които се говори тук, това са души на ”малки деца”, хранещи се със силите на своите майки, и Творецът вижда, че ако те се въплътят в света, ще се разсмърди духа им и ще се вкиснат като негодно вино, и затова Той ги събира, когато са още малки, докато още излиза от тях приятен аромат.

Следва да не се забравя, че става въпрос за нашето желание за наслаждение, което се разделя на всевъзможни част. Тези части минават поправяне и се наричат с различни имена: ”деца”, ”жени”, ”слугиня”, ”господарка”, ”свещеник”, ”ученик на мъдреца” и много други.

Няма нито една дума в цялата реалност, в книгата „Зоар”, във всичко, включвайки и този свят, което не би указало на форма на желание. А науката Кабала ни помага с помощта на светлината да дадем оценка на желанието: какво е то, какво то представлява, по какъв начин е насочено, направо или засега противоположно, какво не му достига и какво да правим с всички тези желания.

Да кажем, че сега пред нас се изправя огромен свят. Така ние го усещаме. Но всичко това са видове желания и ако можехме да ги различим, то бихме видели не тяхната външна форма, а вътрешната мрежа – как трябва да обърнем всяко то тях, така че да го насочим към достигане на единство и всеобщо отдаване. В крайна сметка става въпрос само за това и за нищо друго.

Книгата „Зоар” ни обяснява пътя на въздействие на светлината върху келим/желанията, как тези желания пристъпват постепенно към процес на изясняване и поправяне – или по пътя ”беито”(в своето време), или по пътя ”ахишена” (ускорявайки времето), ако човек е способен да ускори развитието си.

Четейки Зоар, всеки човек изучава, какво се случва с него или по пътя ”беито” или по пътя ”ахишена”. Той вижда и това, и другото, в зависимост от това какво иска да види своето развитие.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.04.2011

[41681]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Световен конгрес”WE!”, Ню Джърси, урок N:7

Въпрос: Следвайки съвета ви да разширя своя свят, аз присъединих към себе си, доколкото можах, подобни на мен частици. Но аз виждам как хората, намиращи се извън нашата група страдат, тъй като ние не донасяме до тях науката кабала и съществуващата между нас степен на връзка.

Отговор: Аз вече ви говорих как да се разпространява науката кабала. Дайте да почетем най-простата и лека книга, например ”Вавилонската кула – последният етаж”, на един човек, на втори, на трети. Открийте при вас неголяма библиотека и по този начин ще видите, заинтересовани ли са хората от това или не. Усещат ли те, че наистина има причина за този хаос? Разбират ли, че има решение?

Така е най-добре да се действа, защото когато започнете да говорите с тях, вие навреждате и на себе си и на тях. Най-доброто разпространение е – дайте им да почетат книга.

Въпрос: Но какво мога още да направя, за да укрепя връзката между тези, които изучават науката кабала?

Отговор: Това е друг въпрос. Заслужава си да се обедините с другите жени, за да може с общо усилие, желание, безпокойство и стремеж да подтиквате мъжете да работят повече между тях над разрушаването на техния егоизъм и укрепване на взаимната връзка.

Вие даже не си представяте, колко голямо е влиянието на жените над мъжете! Аз много пъти в своя живот съм получавал отлични съвети от жена си – буквално, сякаш от ангел от небесата. Често тя ми предлагаше решение в най-критичните състояния – говоря за духовни решения.

Вие, жените, можете да влияете на мъжете и не трябва да се отклонявате от тази задача.

От 7-я урок на конгреса “We!”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41462]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовността на жената, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Как да не позволя на егоизма да обере всички плодове на моя труд?

Отговор: За това е необходимо всички сили, които ти получаваш, да отиват за обединението. Обаче на пътя към следващото състояние, на теб ще ти се наложи да се поизпотиш, почти да уловиш успеха за опашката – и да паднеш, не достигайки го. Да паднеш още по-ниско, отколкото си бил по-рано.

Благодарение на това, ти разкриваш какво ти липсва, за да достигнеш истинското обединение. Тогава ти се стараеш да подобриш групата, да издигнеш величието на Твореца и другарите, да се поставиш под въздействието им, за да се въодушевиш още по-силно… Ти правиш всичко възможно, възпламеняваш се от всеобщото настроение, и изведнъж – бум! Отново падаш.

Паденията ще продължат, докато ти не достигнеш до мига на истината. Това ще бъде такъв крах, че след него ти ще кажеш:”Край!” Няма да се получи – това идва от само себе си, когато ти наистина се отчайваш.

Обаче това не е просто отчаяние – ти се отчайваш в силите си, а не в целта. Това отчаяние – не е слабост, а завършен анализ на ситуацията: ”Аз сам няма да пробия – не съм способен. Къде е оръжието, което ще ми помогне? Тук ми е нужен Твореца и сега в мен има сили, за да изискам от Него помощта”.

А всичко, което е било досега, са били само напразни ридания.

Въпрос: Значи, аз трябва да върша нескончаема, почти безкрайна работа?

Отговор: Не, напълно крайна е. Съществува точна мярка,”чаша”, която се пълни. Финалната черта вече е прекарана. А като цяло, това е и подема на първото духовно стъпало.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2011

[41239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Само чрез мъжката група ли може жената да се насочва към Твореца?

Отговор: В никакъв случай! Жената също трябва лично да се настройва към Твореца! Това движение чрез мъжката група е само затова, да изведе всички нас на това ниво. Но настройването – е все пак индивидуално.

Нима у жената няма връзка с Твореца?! Ние напредваме заедно: мъжете не могат да напреднат без женското желание, а жените не могат да се придвижват към Твореца без мъжкото усилие. Всичко това трябва да бъде заедно, точно както е и с раждането на децата.

Движението – това е раждане на всеки стадий, когато ние раждаме следващото състояние. Сама жена не може да бъде родител, точно както и мъжът. Те са задължени да бъдат заедно, да създадат семейство, да се грижат за общото семейно обкръжение, и тогава да раждат новите състояния.

А отношението към Твореца и при мъжа и при жената е – лично. Но движението може да бъде само групово. Аз лично се настройвам към Твореца. Но откъде получавам? Получавам чрез групата.

Влиянието на средата и върху мъжът и върху жената е решаващото.  А жената също не може да напредва, ако не ѝ влияе обкръжаващата среда, само че не женската, а мъжката.

От празничния урок на руски език, 21.04.2011

[41978]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената - No Comments→

Въпрос: Във “Въведение в науката кабала” Баал а-Сулам пише, че “получаващото желание с всички негови разновидности е било изначално включено в замисъла на творението”. За какво говори това?

Отговор: За това, че няма нищо ново, а има само разкриване, проявяване на вече съществуващото. Всички форми са изначално заложени в желанието, всички светлини вече присъстват в светлината.

Какво тук е новото? Това, че между тях ще се роди – Човекът. Той ще се появи на границата, пожелавайки да направи правилната връзка между светлините и съсъдите.

А дотогава му е необходимо, те да се различават, за да може да има скриване и при едните и при другите. Той сам ще ги свързва на всяка степен: малко желание – малко светлина, отново и отново. Именно човекът определя, в каква форма те се обединяват, – така, че техният съюз да служи за отдаване.

Аз вземам желание – колкото може, и светлина – колкото е нужно за поправянето, и със своите усилия създавам такова съчетание между тях, че те да обезпечават получаването заради отдаване. Тази форма и ще стане форма на Човека, състояща се от съсъда и светлината, от две начала: “нещо от същността” и “нещо от нищото”. Така човекът сам формира себе си.

Излиза, че многообразието от светлини и съсъди е зададено изначално, но не е предопределена тяхната правилна връзка, формата на Човека. Всеки път ние трябва да проверяваме тази форма и да искаме нейната реализация.

От урока по “Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43877]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Мнение: П. Мостовой (академик в Академията  по проблемите на безопасността, отбраната, реда и законността, арбитър на Комисията РСПП по корпоративна етика, адвокат):

„До началото на 20-ти век стана ясно, че икономиката зависи от интензивността на потребление на стоките и затова, „рекламата е двигател на търговията”. Успехът на производителя на стоки зависи от необходимостта от неговите стоки – ето защо, в хората трябва да се култивира желание за неговата стока.

Всичко беше насочено към увеличаването на потреблението. На обществото, изкуствено се насаждаха ненужни желания за използване на ненужни стоки, които не са предназначени за насъщните потребности, а за изкуствено създадени в хората потребности под влияние на рекламата.

Съществуват два вида потребление:

– егоистичен (нестихващ) вид потребление – наложен от „консуматорското общество”,

– алтруистичен (разумен, ограничен, консервативен) вид потребление.

Егоистичният вид потребление, вследствие на изтощаването на природните ресурси, на нарушаването на екологичното равновесие, на възбуждането на „гладната” част от човечеството, води човечеството към катастрофа. Обществото вече разбира, че преходът към разумно потребление е неизбежен, но самият преход изглежда неосъществим.

Преходът от егоистичния модел на потребление към алтруистичния, може да стане само постепенно. Необходимо е да се разработи разпределение на средствата за съответните социални програми. Необходима е разяснителна работа сред населението. Задачата трябва да бъде обявена като първостепенна за цялата западна цивилизация.

Проблемът е в разясняването. Ясно е, че трябва да се откажем от онова, което е свръх необходимото, но не е ясно „защо”. Как да се появи в хората нова мотивация, заради която да полагат усилия – да се променят механизмите на връзката. Масите трябва да се въодушевят от тази цел. Потреблението да започне да се променя чрез промяна на подсъзнанието на хората. Да се започне с най-простото – да се забрани рекламата.”

Реплика: С всеки изминал ден се появяват все по-разумни статии, доближаващи се все по-близо до мнението на кабала. Увеличава се вероятността, осъзнаването на необходимостта от прехода към разумно потребление, да се възприеме като неотложна и да остане въпроса: „С какво да напълним егоизма, т.е. желанията, над нивото, необходимо за съществуване?”

Кабала дава отговор – само с висшето постижение. В противен случай, егоизмът в хората ще остане и те, по всяко време ще се стремят да се „откъснат”, което означава, че целта „Равновесие на обществото с Природата” няма да бъде постигната. Като резултат, ще получим нова съветска власт с разпределители и надзиратели. Надявам се,  че следващото нещо, което ще бъде открито, ще е разбирането на възможността за духовно напълване, под формата на награда за доброволното ограничаване на егоизма.

[43893]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→