Въпрос: Защо е казано, че действието отдаване винаги носи усещане за радост?

Отговор: Ако човек е привързан към висшето, то това сливане задължително ще му донесе радост, защото той се включва в съвършенството на висшия. Това не е просто някакво весело настроение, а усещане за напълване със съвършенство и вечност, принадлежност и зависимост, докосване до нещо съвършено и вечно.

Такова чувство изпитва човек, който има връзка с по-високо стъпало, в което влизат: учителят, групата, Творецът. Колкото повече ги цени, толкова повече изпитва съвършенство. Но после възниква въпрос: а как използва той това чувство? Може би просто търси приятно усещане, за да се успокои? Или го използва, за да се издигне и на свой ред да отдава?

Тоест важно е, използва ли той своята връзка с „учителя, групата, книгите”, за да придобие духовен съсъд, който се нарича „вяра”, или за да напълни себе си? Ако търси егоистично напълване, то това е нечисто желание, „клипа”, която иска да се захване за святостта и да изтегля от там светлината.

Макар че, през такива нечисти състояния също трябва да се премине, да се почувстват по пътя и със старание да се преодолеят.

Накрая трябва да постигна това, че няма нищо, освен единствената власт – властта на Твореца. Това означава, че Творецът – добрият и творящ благо напълва целия ми свят, всички мои желания, цялото ми сърце и разум. През цялото време, трябва да усещам, че се намирам във властта на Твореца, и че Той ме изпълва. А не да позволявам на клипа (на своите нечисти желания) да се самоизяждат.

Има хора, които получават наслаждение от такова самоизяждане. Или дотолкова са свикнали с него, че вече не могат да излязат от това състояние. Но то е много лошо и не носи напредък.

Човек мисли, че страданията му помагат да напредва и някога ще свършат. Но това никога няма да свърши. Напредъкът се осъществява именно за сметка на това, че се стремим към радост, към добро, към щастие от извършването на добри дела – към по-високото стъпало, към вярата. Това се нарича вяра във висшия, когато човек усеща, че принадлежи към съвършенството – присъединява се към висшия.

Но попитай себе си: дали се стараеш да се присъединиш към висшия, за да получиш удоволствие от това или търсиш вдъхновение и радост, които ще ти помогнат да придобиеш способността да отдаваш?

От урока по статия от книгата „Шамати”, 29.05.2011

[44248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес “We!”, Ню–Джърси, урок 8

Рабаш, статия “Какво е нужно да се изисква от събранието на приятелите”: Всеки е длъжен да внесе в групата духа на живота, надежда и енергия. Докато, той е дошъл в групата, той се е отчаял от придвижването в духовната работа от собствена слабост и отсъствие на стремеж.

Но идвайки в групата, той е длъжен да усеща в нея “бушуващ огън”, изгаряйки го от вътре и въвличайки го в групата, която му въздейства, без да го пита дали е способен да устои срещу приятелите.

Сега, групата е вдъхнала в него живот, пълен с надежда, и благодарение на нея той е придобил увереност и сила да издържи, дори може да чувства, че е способен да достигне съвършенството.

Ако в групата няма такъв дух – няма никаква надежда да постигне нещо. В статия 225, “Да издигнеш себе си” от книгата “Шамати“ е казано: Невъзможно е човек да издигне сам себе си и да излезе от своя кръг – от своето обкръжение. Всички се придвижват само заедно с групата. Ако аз не ù предам добро настроение – в мен също няма да го има. Ако не искам групата да се придвижва – аз също няма да се придвижа, нали ние създаваме общо желание/кли.

Колкото повече говорим за това, заставяме себе си все по-дълбоко да разберем, започваме по-ясно да различаваме духовната реалност – ненавистна, противоположна на нас, нежелана, но това е тя. А след това ние започваме да я виждаме действително важна и висша.

Но главното – въпреки това, че е неприятно, дава на всяко духовно действие, на всяко духовно състояние, истинско определение – това е отдаване и любов към ближния вътре в групата, обединение за постигане на Твореца, силата на нашето общо отдаване и любов.

От 8-я урок на конгреса “ We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[41828]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Д-р Ицхак Орион: Квантовата област свързана с неопределеността, но не абсолютната. Оказва се, че в дадено състояние не всичко излиза към света пълно – винаги нещо остава.

А наблюдателят вижда само личната реализация, която му е представена случайно и неопределено. Просто част от възможностите остават нереализирани – така както в механизма на ДНК или в процеса на сработване на решимот.

Аз не зная до какво ще доведе това, но ми е ясно, че резултат ще има. Как работят решимо в материалния свят?

Отговор: Решимо – това е следващата степен, която на мен ми е нужно да се появи и разкрие. Тя, безусловно, съществува в мен. Едновременно ми е необходимо да добавя към решимо собствени усилия, които стават светлина, енергия, въздействаща на решимо. Тази енергия по същността си – е моя болка, желание да проявя усилия, които придават нова форма на текущото решимо.

По-този начин аз сам построявам следващата степен. Дори в зачатъчен вид тази степен вече е заложена в решимо, но всичко се разкрива в моето възприятие. Решимо се дава от Твореца, а цялата негова реализация е възложена на мен.

Посредством светлината Той е създал първо точка, нещо от нищото, а по-нататъшното низхождение до нашия свят е осъществила светлината, въздействаща на тази точка.

Получавайки я във вид на решимо, аз влагам усилия и изпълнявам същите действия, които и Творецът, за да се върна в началното състояние. И на целия този път съм идентичен с Твореца. До самия край възпроизвеждам същите тези действия, които Той е извършил отначало. По-такъв начин аз Го “подменям”, и вървя със същите тези стъпки.

Затова е така важна стълбата на състоянията. Всяка нейна степен се състои от решимо и усилия – и докато решимо са вече зададени, то състоянието аз го построявам. Именно аз влизам в него и го усещам. Всичко произтича от моите състояния, всичко изхожда от мен.

От урока на тема: “Съвременна физика и наука кабала”, 05.05.2011

[42269]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→